№ 1635
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110210191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. СТ. М., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № РД-05-0136 от 16.10.2020 г., издадено от
директора на Столична регионална здравна инспекция, с което на основание
чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на р. I, т. 2 от заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра
на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че не е посочена дата на издаване
на НП, като неправилно е прието, че НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2
ЗАНН. Твърди се, че в АУАН липсва място на извършване на нарушението,
както и точно и ясно описание на нарушението. Излага се, че посочените
нарушени разпоредби не въвеждат задължения за гражданите, както и че
заповедта на министъра не е породила действие, тъй като не е била
обнародвана в Държавен вестник.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 01.07.2020 г. инспектори от Столична регионална здравна инспекция
- свидетелите С.К., Ц.Ц. и Х.Г. извършили проверка в търговски обект -
магазин за козметични продукти, находящ се гр. София, хотел „Хилтън“, бул.
1
„България“ № 1 и констатирали, че продавач-консултантът в магазина Л. СТ.
М. изпълнява служебните си задължения без поставена защитна маска на
лицето си или шлем при работата си с клиенти.
Свидетелят К. съставила на място АУАН на жалбоподателя за
нарушение на раздел I, т. 2 от заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. Актът бил
връчен срещу подпис на жалбоподателя.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното
наказателно постановление № РД-05-0136 от 16.10.2020 г. от директора на
Столична регионална здравна инспекция, с което на основание чл. 209 а, ал. 1
от Закона за здравето, на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на р. I, т. 2 от
заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, вр.
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето. АНО приел, че НП е връчено по
реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 22.02.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.К., Ц.Ц., Х.Г. и М.С..
Свидетелят К. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направила извод за извършено нарушение. Сочи, че в
магазина е имало клиент в непосредствена близост до жалбоподателя. В
показанията си твърди, че е съставила посочения по-горе АУАН за
установеното на място нарушение.
Свидетелите Ц. и Г. излагат обстоятелства за извършената проверка в
търговския обект, при която са установили, че продавач-консултантът не
носи предпазна маска.
Свидетелят С. сочи, че по време на проверката е зареждал търговския
обект, като жалбоподателят е свалил маската си, за да пие вода. Твърди, че на
място е имало само един инспектор, като впоследствие са дошли още двама.
Съдът намира показанията на свидетелите К., Ц. и Г. за подробни,
последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал,
поради което и ги кредитира с доверие.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С. в частта, в която
сочи, че жалбоподателят е носел маска, но я е свалил, за да отпие вода, както
и че по време на проверката е присъствал само един инспектор, доколкото се
опровергават от останалите доказателства по делото.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите
С.К., Ц.Ц., Х.Г. и М.С. /частично/ и писмените доказателства по делото,
приети по надлежния процесуален ред - протокол от извършена инспекция,
експертни решения, уведомление за доброволно изпълнение, известия за
доставяне, заповед № 83 от 31.03.2005 г., заповед № 386 от 27.08.2018 г. и
трудов договор № РД-15672 от 01.04.2021 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
2
същата е допустима. Неправилно АНО е приел, че НП е връчено по реда на
чл. 58, ал. 2 ЗАНН. На първо място в обратната разписка приложена към
преписката липсва отбелязване за съдържанието на пратката. Същевременно
дори да се приеме, че атакуваното НП е било изпратено на адреса на
жалбоподателя, като пратката е останала непотърсена, то нормата на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН изисква нарушителят не само да не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес да е неизвестен, за да се счита за връчено
наказателното постановление от деня на отбелязването. Следователно,
нарушителят в тази хипотеза, в която НП ще се презюмира за връчено, следва
да е сменил адреса си, без да е изпълнил задължението си по чл. 43, ал. 1
ЗАНН - да уведоми наказващия орган. По делото няма данни жалбоподателят
да е променил посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.
Напротив, на 26.06.2021 г., на същия адрес жалбоподателят е получил
уведомлението за доброволно изпълнение.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 01.07.2020 г., в деня, в
който е установено нарушението. АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,
че НП няма дата на издаване. Такава изрично е посочена - 16.10.2020 г.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от С. Г. К. - „инспектор“ в Дирекция
„Обществено здраве“ към Столична регионална здравна инспекция, като
съгласно чл. 209 а, ал. 3 ЗЗдр. нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с
актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица,
определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни
лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството
на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на
общини. Съгласно разпоредбата на чл. 209 а, ал. 4 ЗЗдр. наказателните
постановления се издават съответно от директора на съответната регионална
здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община. В
настоящия случай НП е съставено от директора на Столична регионална
здравна инспекция.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели, присъствали при
установяване на нарушението.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят на 01.07.2020 г., изпълнявайки служебните си задължения
като продавач-консултант в търговски обект - магазин за козметични
продукти, находящ се гр. София, хотел „Хилтън“, бул. „България“ № 1, не е
носил поставена защитна маска или шлем на лицето си. Към деня на
нарушението заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на
здравеопазването е действала и жалбоподателят е бил длъжен да спазва
въведените със същата противоепидемични мерки.
3
Въпреки безспорно установеното нарушение, съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи
правото на защита на нарушителя.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че в съставените АУАН и
НП липсва пълно и ясно описание на нарушението, с посочване на всички
съставомерни признаци на състава, така че нарушителят да е в състояние да
възприеме фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си. В АУАН и НП е дадено следното описание на
нарушението - „лицето не носи лични предпазни средства - маска за лице или
шлем при работата си с клиенти“. Посочено е още, че са нарушени р. I, т. 2 от
заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, вр.
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето /съгласно р. I, т. 2 от заповедта при
непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от
1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице или
предпазен шлем. По изключение се допуска обслужване на клиенти без
защитна маска за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични
прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно
почистване или дезинфекция./
Съгласно чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП следва
да са посочени, както нарушението, така и обстоятелствата, при които е
извършено. Освен посочване на конкретната противоепидемична мярка, която
се твърди да е била нарушена, настоящият състав счита, че в АУАН и НП е
следвало да бъдат описани и обстоятелствата около самото нарушение. В този
смисъл не са изложени факти по какъв начин е била организирана работата с
клиенти в търговския обект и по-конкретно дали обслужването на клиенти е
изисквало разстояние по-малко от 1,5 метра, дали в обекта е имало
механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ
влажно почистване или дезинфекция, какъв е териториалният обхват на
приложение на заповедта, за какъв срок същата е въведена, предвид
временния характер на тези мерки, както и изобщо следвало е да се посочат
данни от обхвата на чл. 63, ал. 1 ЗЗдр., вр. чл. 63, ал. 4 ЗЗдр., което
настоящата инстанция установява, че не е било сторено в конкретния случай.
Липсата на тези факти рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице, което следва да знае всички съставомерни факти и
обстоятелства, срещу които следва да се защитава, още от започване на
административнонаказателното производство, за да има възможност да
организира адекватно защитата си.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора, право на разноски има въззивникът, който
претендира сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение и по 60 лв. -
адвокатско възнаграждение за всяко съдебно заседание. С оглед представения
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният
адвокатски хонорар в размер на 300 лв. е заплатен изцяло в брой, което има
характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането му. Разноски
за явяване в съдебно заседание не следва да бъдат присъждани, доколкото
доказателства за такива разноски по делото няма.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-05-0136 от 16.10.2020 г.,
издадено от директора на Столична регионална здравна инспекция, с което на
Л. СТ. М., ЕГН **********, на основание чл. 209 а, ал. 1 от Закона за
здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на р. I, т. 2 от заповед № РД-01-369 от 30.06.2020
г. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за
здравето.
ОСЪЖДА Столична регионална здравна инспекция да заплати на Л.
СТ. М., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5