Р Е Ш Е Н И Е №618/11.10.2018г.
гр. Ямбол, 11.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря И. Г. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1087/
Подадена е искова молба от
„БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България”, срещу П.Г.К. ***. В нея се твърди, че между „БНП Париба
Пърсънал файненс” ЕАД и ответника на 27.10.2015 г. е сключен Договор
за потребителски заем с номер *** за
сумата 6000 лв. и закупуването на
застраховка от 1612.80 лв. Сумите
е трябвало да бъдат изплатени на 48 вноски, всяка в размерна 276.50 лв., според уговорен между страните погасителен план. Месечните погасителни вноски
включват главницата, ведно с оскъпяването `и, съгласно годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент, уговорени в договора. Няма плащания на вноски падежите им. Съгласно общите условия по договора вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората пропусната месечна вноска - ***
г. От посочената дата
вземането е станало изискуемо в целия му размер, за
което кредиторът е изпратил и изрично уведомление до длъжника.
Платена е впоследствие сумата от 1840 лв., с която са погасени разноски,
договорна лихва и главница. Неплатени са 6201.60 лв. – главница, 4768.73 лв. - възнаградителна лихва за периода
от *** г. до *** г. Заемателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, равно на 325.15 лв. за периода
от *** г. до *** г. „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД се е вляло в „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, което упражнява
дейността си чрез „БНП Париба
Пърсънал файненс С.А.-клон България”. Срещу издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение на сумите ответникът
е възразил в срок. От съда се иска да постанови решение, с което да
установи, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение-главница в размер на 6201.60 лв., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане, 4768.73 лв.- договорна възнаградителна
лихва за периода *** г. до *** г. и
325.15 лв. -
лихва за забава за периода от *** г. до *** г., като се претендират и съдебни разноски, вкл. по заповедното
производство.
В с.з. ищецът не изпраща
представител. Поддържа исковете в писмена молба.
В срока за отговор ответникът чрез
особения си представител оспорва исковете, като възраженията си основава на
фактите, че договорът противоречи на добрите нрави и закона, тъй като възнаградителната лихва е прекомерно висока, надвишава
трикратния размер на законната лихва.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
представеното заверено от ищеца копие на Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** г., сключен
между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника, е видно, че кредиторът е
предоставил в заем сумата от 6000 лв. за потребителски цели, при
застрахователна премия от 1612,80 лв. по застраховка „Защита на плащанията” и
др. съгласно Сертификат № *** със
застраховател „***, клон Б.” и „***, клон Б.”. Договорени са посочените в
исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски, и
периодите им на изискуемост, както и относно обезщетение за забава върху всяка
забавена вноска в размер на законната лихва. Посочена е в договора обща
стойност на плащанията 13272 лв., при годишен лихвен процент 47,17 % и лихвен %
от 36,94. Договорена е такса „ангажимент” от 210 лв. Падежът на последната, 48-та
погасителна вноска е *** г. Уговорено е, че ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата
на втората пропусната месечна вноска вземането
става предсрочно изискуемо (чл.5 изр.2). В чл.7 е договорен редът за погасяване
на задълженията (разноски, лихви, главница).
По делото е представена Последна
покана от *** г. от кредитора до длъжника относно настъпването на предсрочната
изискуемост поради спиране на плащането на вноските на *** г.
Съдът е назначил счетоводна
експертиза за установяване на размера на претендираните
вземания. Осчетоводена е предсрочна изискуемост на *** г. Общият размер на възнаградителната лихва по договора е 5659,20 лв. Вещото
лице дава заключение, че дължимата неплатена главница (включваща и 201,60 лв.
застрахователна премия) и неплатената договорна лихва (за периода *** г.-*** г.) са в претендирания размер. Взело е предвид извършените
плащания на част от погасителните вноски. Първото плащане е направено на *** г.
До *** г. са платени суми общо от 1840 лв., с които са погасени задължения за
лихви –мораторна за периода от *** г. до *** г.-949,53
лв. и възнаградителна за периода *** г.-*** г.-890,47 лв.. Размерът на лихвата за забава за периода ***
г.-*** г. е 336,59 лв. Трикратният размер на
законната лихва (30,06 %) върху главница от 6000 лв. е равен на 4379,78 лв. Годишният
процент на разходите, който включва лихви, такси и комисионни, не надвишава петкратния размер на законната лихва за забава
(50,10 %).
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление
срещу ответника за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал.5
от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове, а при условията на
евентуалност-осъдителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 240 и
чл.86 от ЗЗД.
В случая вземанията на ищеца се
основават на договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се
спори, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която
кредиторът е предал на ответника. Не се оспорва валидността и на клаузата за
обезщетение за забавата на плащането й. По делото е спорна клаузата относно
размера на възнаградителната лихва. В практиката си
ВКС трайно приема, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера
на законната лихва (Определение
№ 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. №
5093/2007 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д.
№ 1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 218 от ГПК отм.). Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните
могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. В момента не е регламентиран в нашето законодателство
максимален размер на договорната лихва, посочен в чл. 10 ал.2 от ЗЗД, приложим
според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е процесната (Решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г., т. к., І
т. о. на ВКС, в което е направена и съпоставка между възнаградителните
и мораторните законни лихви по чл. 86 от ЗЗД). Т.е.
няма повелителна норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите. В
цитираните по-горе съдебни актове е прието, че максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна
или за забава)
е ограничен винаги от втората
хипотеза на чл.9, касаеща добрите нрави. Така, според ВКС, за противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на
материални средства на един субект
за облагодетелствуване на друг и пр.
Прието е, че противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави
е да се уговаря
лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая договорената възнаградителна
лихва надвишава трикратния размер на законната лихва (чийто размер съгласно
заключението на вещото лице е 4379,78 лв.). Касае се за необезпечен заем,
високорисков, отпуснат от небанкова финансова институция. Действително,
практиката на този тип търговци е да отпускат бързо и лесно необезпечени
кредити в невисок размер срещу заплащане на по-високи възнаградителни
лихви. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен, но той не може да обоснове
отсъствието на каквато и да е горна граница за техния размер. След като законът
изрично ограничава свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва
и търговците, страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Дори да се
приеме, че горецитираната практика на ВКС като
незадължителна не следва да бъде стриктно прилагана, то съдът счита, че трикратният
размер на законната лихва е достатъчен да формира възнаграждение на заемодателя
по сключения рисков договор. Клаузата за заплащане на по-висок размер на
лихвата за горницата над 4379,78 лв. до 5659,20 лв. е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и не поражда правни последици-задължение за
заплащане на тази горница–чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4
от ЗЗД. Доводите на ищеца, че годишният процент на разходите (ГПР) не надвишава
петкратния размер на законната лихва за забава и поради това клаузата относно
ГПР не е нищожна, съгласно чл. 19 ал.4 и 5 от ЗПК, не касаят горните изводи.
Както и вещото лице сочи, ГПР включва не само лихвите, но и таксите и
комисионните, а в случая на преценка подлежи размерът на възнаградителната
лихва, който е само един от компонентите на ГПР.
От дължимия размер на възнаградителната лихва 4379,78 лв. следва да се приспадне
платената сума от 890,47 лв. Дължим е неплатеният остатък от 3489,31 лв., за
която искът следва да бъде уважен, за разликата до 4768.73 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се отнася до останалите вземания,
които договорът поражда като валиден в тази му част исковете са доказани и по
размер, доколкото ищецът е ангажирал доказателства за размера на неплатените
вноски, за падежа им и размера на обезщетението за забава, изчислен от вещото
лице за сумата от 336,59 лв., надвишаваща претенцията
на ищеца, която следва да бъде уважена.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно
на уважената част от исковете (която е общо 10016,06 лв.). Т.е. при общ размер
на разноските от 1411,76 лв. (съответстващ на представения списък), дължима е
сумата от 1251,85 лв.
В заповедното производство са
дължими разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че П.Г.К., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал
файненс
С.А.-клон България” -гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сгр.14, ЕИК *********, въз основа на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от *** г., сключен
между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника, сумите: главница в размер на 6201.60 лв., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-*** г. до окончателното плащане, 3489,31 лв. - възнаградителна лихва за периода от
*** г.-*** г., 325.15 лв. - лихва
за забава върху главницата за периода от
*** г. до *** г., за
които е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а искът
за възнаградителна лихва за разликата над 3489,31 лв. до 4768.73 лв. като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.Г.К. да заплати на „БНП Париба
Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон
България” -гр. София, направените по заповедното производство разноски
в размер на 244,66 лв..
ОСЪЖДА П.Г.К. да заплати на „БНП Париба
Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон
България” -гр. София, направените по делото разноски в размер на 1251,85 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: