Р Е Ш Е
Н И Е
№…………/ .2020 г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
П.
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията П.
въззивно търговско дело № 2128 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба вх. № 87270/25.11.2019г., подадена от Т.В.Н., ЕГН **********,***,
чрез адв. И.Г. от ВАК, срещу Решение № 4592/29.10.2019 г. по гр. дело №
1031/2019г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между
ищцата К.С.А., ЕГН **********, и ответниците Т.В.Н., ЕГН ********** и „ВАСО
2000“ ЕООД, ЕИК *********, че не съществува вземане в полза на Т.В.Н., ЕГН **********
срещу „ВАСО 2000“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 17340 лева, обективирано в
изпълнителен лист №7206/21.07.2017 г., издаден въз основа на Заповед №
3319/11.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6177/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл.464 от ГПК.
В жалбата се
излага, че постановеното решение е недопустимо, постановено при липса на правен
интерес, незаконосъобразно, неправилно и решено в противоречие със
задължителната съдебна практика. На първо място въззивникът твърди, че искът е
недопустим и производството по същия подлежи на прекратяване. Излага, че „ВАСО
2000“ ЕООД разполага с достатъчно имущество и интересите на ищцата не са
застрашени. Поради това не е налице правен интерес от иска. Твърди се, че длъжникът разполага с
достатъчно имущество, че цялата дължима сума по ч.гр.д. №15970/2018г. на ВРС е
преведена доброволно от „ВАСО 2000“ ЕООД, като единствена причина да не бъде
изплатена на взискателя К.А. е предявения иск по чл.464 ГПК. Твърди се, че от
удостоверение изх. №14793/17.07.2019г. по изпълнително дело №405/2018г. на ЧСИ Х.
Г. се установява, че „ВАСО 2000“ ЕООД е погасил всичките задължения по
предявените пред ЧСИ Х. Г. изпълнителни листи. Твърди се, че ищцата е
образувала производството по чл.464 ГПК изцяло недобросъвестно, тъй като е в
близки отношения с управителя на „ВАСО 2000“ ЕООД и лесно може да бъде създаден
симулиран документ, източник на задължение. Ищцата именно по този ред се е
присъединила като взискател в изпълнителното производство. Излагат се
съображения за близките връзки на ищцата и управителя на дружеството - К. М..
Излага, че ВРС неоснователно не е разгледал възраженията за нищожност на записа
на заповед. Твърди се, че записа на заповед е подписан единствено с цел да
създаде процесуална легитимация на К.А. по изпълнителното дело, за да поиска
спирането му по реда на чл.464 ГПК. Твърди се висящност на гр.дело №1072/2019г.
на ВОС, ГО по обжалване от длъжника разпределението на постъпилите суми. Твърди
се, че искът е недопустим тъй като ищцата няма качество кредитор на длъжника „ВАСО
2000“ ЕООД. Същата живее на семейни начала с управителя К. М.. Твърди се, че
легитимацията й на кредитор произтича от симулирано производство по издаване на
заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед. В този процес М. не е
направил никакви възражения срещу вземането на кредитора. Оспорва се
съществуването на вземане, обективирано в записа на заповед, въз основа на
който се легитимира ищцата. Именно поради абстрактния характер на записа се
приема, че е удобен начин за създаване на привидно (несъществуващо) вземане.
Излагат се съображения за висящността на изпълнителни дела №405/2018г. и
№407/2018г. на ЧСИ Х. Г. и липсата на житейска и правна логика към този момент
„ВАСО 2000“ ЕООД да подпише запис на заповед на значителен размер в полза на
трето лице - ищцата К.А.. Налице са съгласувани действия между А. и М. като
управител на „ВАСО 2000“ ЕООД за създаване на пречки за удовлетворяване на Т.В.Н..
Твърди се, че процесът е симулиран с цел да се увреди Т.Н.. Твърди се, че К. М.
се е разпоредил с имуществото си в друго търговско дружество, с цел да увреди
въззивника. Претендира се обезсилване на решението на ВРС и прекратяване на
производството по делото, евентуално отмяната му като незаконосъобразно.
Подаден е
отговор от К.С.А., чрез пълномощника й адв.П.М., в който се излага становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се, че всички възражения касаят
допустимостта на иска, като липсват доводи по същество на спора. Решението на
ВРС е правилно и законосъобразно, поради което ищецът моли да бъде потвърдено.
Твърдят се неоснователни възраженията за симулативност на сделката, която
легитимира ищеца по иска по чл.464 ГПК. Изнесените от въззивника факти и
обстоятелства не отговарят на истината. Записът на заповед е издаден преди
образуване на изпълнителните дела. Страните не са крили от съда наличието на
емоционална връзка между ищцата и управителя на ответното дружество,
съжителството им на семейни начала, както и че това се е случило почти 5 години
след развода на въззивницата с К. М.. На твърденията, че по исковата молба
липсват доказателства, страната сочи, че при предявен отрицателен установителен
иск не носи тежест за установяване на фактите от значение за спора, поради
което и не е ангажирала доказателства. Сочи, че единствената защита на
ответницата е, че липсва правен интерес от процеса при наличие на достатъчно
имущество за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Въззиваемата страна
твърди, че единствен релевантен факт в настоящия процес е качеството кредитор
на ищеца и съществуването му, а то е такова до момента на удовлетворяване на
вземането му. Не се оспорва наличието на висящо гражданско дело по оспорване на
извършено разпределение между взискатели в изпълнителното производство. Именно
висящото производство по гр.дело 1072/2019г. на ВОС се явява от значение за
извършване на разпределението на сумите, а не предявения иск по чл.464 ГПК.
Правният интерес се обосновава директно от разпоредбата на чл.464 ГПК и
отричане правата на насрещната страна. Не са ангажирани от ответника Т.Н.
никакви твърдения и доводи, не се представени никакви доказателства относно
вземането й. Поради това страната твърди, че не съществува вземане за Т.Н..
Претендира се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
решението. Претендират се сторените разноски за въззивна инстанция.
С определение
№96/13.01.2020г. съдът на основание чл.265, ал.2 от ГПК конституира като
въззиваема страна „ВАСО 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
представлявано от К. Г. М..
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Т.В.Н. се представлява
от адв. И.Г. от ВАК, който поддържа доводите за недопустимост, евентуално
неоснователност на решението на първоинстанционния съд. Моли за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна К.С.А. се
представлява от адв.П.М., който моли решението на РС-Варна да бъде потвърдено.
Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна „ВАСО 2000“
ЕООД не изпраща представител.С молба вх. №5318/17.02.2020г.„ВАСО 2000“ ЕООД,
представлявано по пълномощие от адв. В.а М. от ВАК, изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли решението на ВРС да бъде потвърдено.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред РС-Варна е образувано по предявен иск с правно основание чл.464 от ГПК от К.С.А.
срещу Т.В.Н. и „ВАСО 2000“ ЕООД, че не съществува
вземане в полза на Т.В.Н. срещу „ВАСО 2000“ ЕООД в размер на 17340 лева,
обективирано в изпълнителен лист №7206/21.07.2017 г., издаден въз основа на
Заповед № 3319/11.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6177/2017 г. по описа на ВРС.
В исковата молба
ищцата К.А. твърди, че е присъединен кредитор на длъжника „ВАСО 2000“ ЕООД по
изп. дело № 407/2018 г. по описа на ЧСИ Х. Г. за сумата от 19 380 лева,
включваща главница от 19 000 лева и съдебно-деловодни разноски в размер на 380
лева, ведно със законната лихва върху главницата. Вземането било обективирано в
Заповед № 7921 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
издадена по ч.гр.д. № 15970/2018 г. по описа на РС-Варна. Инициатор на
изпълнителното производство и първоначален взискател бил първият ответник Т.Н.,
която претендирала от длъжника сумата от 17340 лева, представляваща неустойка
по договор за влог на музикална уредба, ведно с разноските, за която сума има
издадена Заповед № 3319/11.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6177/2017 г. по описа на РС-Варна. Поддържа се, че
вземането в полза на Т.В.Н. срещу „ВАСО 2000“ ЕООД не съществува, доколкото
липсват доказателства за сключването на процесния договор за влог, респективно,
ако такъв е сключен, то същият е нищожен поради привидност и противоречие с
добрите нрави. Евентуално се навеждат доводи за нищожност на клаузата за
неустойка, тъй като същата е извън присъщата ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция.
С писмен отговор
Т.В.Н. изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на иска.
Твърди, че ищцата няма правен интерес от воденето на иска по чл.464 от ГПК, тъй
като вземането ѝ не било застрашено, защото длъжникът „ВАСО 2000“ ЕООД
разполагал с достатъчно активи за удовлетворяване на вземанията и на двамата
кредитора. Оспорва качеството на кредитор на ищцата, като твърди, че сделката,
от която произтича вземането ѝ е симулативна. Твърди, че искът е
преждевременно заведен, тъй като по изпълнителното дело все още не е извършено
разпределение. Твърди, че са налице съгласувани действия на ищцата А. и
управителя на ответното дружество „ВАСО 2000“ ЕООД, като лица ползващи се с
взаимно доверие, резултат от близки отношения, насочени срещу хирографарните
кредитори на длъжника в принудително изпълнение, изразяващи се в целенасочено
съставяне на ценната книга от издателя и предаването ѝ на поемателя при
действително съгласие на тези две страни документът да се използва за привидно
легитимиране на кредитор за участие в разпределение с несъществуващ в действителност
дълг. Твърди, че искът по чл.464 от ГПК е вследствие на симулирано
производство, в което е издаден изпълнителният лист в полза на ищцата. Твърди,
че ищцата е привиден кредитор на втория ответник, тъй като не съществува
основание, на което вторият ответник „ВАСО 2000“ ЕООД да дължи сума на ищцата К.А..
Сочи, че е налице е класически пример на злоупотреба с процесуални права -
управителят на втория ответник умишлено е допуснал ищцата да осъди, чрез
заповедно производство представляваното от него търговско дружество, за да
ощети втората ответница.Твърди, че договорът между К.А. и „ВАСО 2000“ ЕООД е
нищожен съгл. чл. 26 ЗЗД – липса на основание, на което дружеството е задължено
към ищцата в настоящия процес, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй
като същият е изготвен единствено с цел да бъдат увредени интересите на Т.Н. и
не отразява реални уговорки между ищцата и втория ответник. Излага, че
заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена в производството по
ч.гр.д. № 10456/2017 г. на XIX състав, е влязла в законна сила поради
неподаване на възражения от страна на длъжника „ВАСО 2000“ ЕООД, тъй като
същият не може да бъде открит на посочения в TP адрес. С пропускането на срока
възможността за оспорване на вземането в това производство и в други,
независимо по чия инициатива те са образувани, се преклудира - TP №5 от 2012 на
ОСТК на ВКС.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника -длъжник „ВАСО 2000“ ЕООД, в който
се излага становище за основателност на иска.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
По ч.гр.д. №
6177/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 35 състав, е издадена заповед по
чл.410 от ГПК №3319/11.05.2017г., по силата на която „ВАСО 2000“ ЕООД е
задължено да заплати на кредитор Т.В.Н. сумата от 17000 лева, представляваща
неустойка по договор за влог (на музикална уредба) от 01.10.2014г., както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 340 лева.
По ч.гр.д. №
15970/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№7921/24.10.2018г., по силата на която „ВАСО 2000“ ЕООД е задължено да заплати
на кредитор К.С.А. сумата от 19000 лева, дължима по запис на заповед от
10.01.2018г. с падеж 16.07.2018г., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 380 лева.
Представено е
удостоверение изх. №00073/04.01.2019 г. по изп. дело №20188920400407 на ЧСИ Х. Г.
(л.7, дело ВРС), от което е видно, че по молба на Т.В.Н., въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6177/2017 г. по описа на Районен съд Варна 35
състав, издаден въз основа на заповед за изпълнение от 11.05.2017 г. е
образувано изпълнително дело № 20188920400407 срещу „ВАСО 2000“ ЕООД, ЕИК
*********. На 04.01.2019г. с Разпореждане на ЧСИ Х. Г. 892, на основание чл.456
от ГПК е присъединен към изпълнителното производство в качеството на взискател К.С.А.,
въз основа на представен в оригинал изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
15970/2018г. по описа на ВРС, въз основа на Заповед № 7921 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 15970/2018г. по описа на
ВРС, Запис на заповед с дата на предявяване 10.01.2018г. От удостоверението е
видно още, че неудовлетвореният остатък от вземането на кредитора Т.В.Н. към
датата на издаване на удостоверението е в размер на: главница по изпълнителен
лист - 17 000 лева; съдебно-деловодни разноски - 340 лева; адвокатско възнаграждение
в размер на -1100 лева; авансови такси заплатени към ДСИ Варна - 349.40
лева;такси и разноски заплатени към ЧСИ №892 Х. Г. - 331.60 лева. Неудовлетвореният
остатък от вземането на кредитора К.С.А., към датата на издаване на настоящото
удостоверение е в размер на: 19000 лева, ведно със законната лихва върху нея от
23.10.2018 г. до окончателното й изплащане, която до момента е 386,04 лева; неолихвяема
сума в размер на 380 лева; 96 лева - внесени авансови такси.
Представено е и
удостоверение изх. №10495/22.05.2019 г. (л.80, дело ВРС), издадено по изп.д.№
20188920400407, от което е видно, че на 02.05.2019 г. по сметка на съдебния
изпълнител е постъпило доброволно плащане на непогасената част от задължението
по всички изпълнителни листи, както и на такси и разноски към съдебния
изпълнител, на основание чл. 491 от ГПК. На 03.05.2019 г. постъпилите суми по
специалната сметка на съдебния изпълнител са разпределени между кредиторите. В
полза на взискателя К.А. са разпределени суми в размер 20 432.37 лева,
ведно с начислена лихва върху главница до дата 10.05.2019г., с което вземането
на взискателя по предоставения изпълнителен лист и вземането за заплатени такси
и разноски към съдебния изпълнител се считат за изцяло събрани към посочената
дата. Разпределената в полза на взискателя К.А. сума не е изплатена по сметка
на взискателя предвид уведомяване на съдебния изпълнител за депозирана искова
претенция с правно основание чл.464 от ГПК, както и предвид липсата на изрично
посочена банкова сметка ***.
Представено е и
удостоверение изх.№ 10496/22.05.2019 г.(л.81, дело ВРС) , издадено по изп.д.№
20188920400405, от което е видно, че по изп. дело № 20188920400407 е постъпило
доброволно плащане на дълга по всички изпълнителни листове, включително и на
такси и разноски към съдебния изпълнител до пълното им погасяване, на основание
чл. 491 от ГПК. Предвид горното суми обективирани в изпълнителен лист издаден
по ч.гр.д. № 15970/2018г. по описа на ВРС издаден въз основа на Заповед № 7921
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №
15970/2018г. по описа на ВРС и Запис на заповед с дата на предявяване 10.01.2018г.,
присъединени към предмета на изп. дело № 20188920400405 по описа на ЧСИ Х. Г. №892
с удостоверение с изх. 00073/04.01.2019г. издадено на осн. чл. 456 от ГПК, се
явяват събрани в производството по изп.д.№20188920400407 и не подлежат на повторно
събиране от съдебния изпълнител по изп. дело № 20178920400405.
Представено е уведомление
изх.№ 10599/27.05.2019 г. по изп. дело №20188920400407 (л.89, дело ВРС), отправено
до К.С.А., с което ЧСИ Х. Г. я уведомява, че с негово разпореждане на основание
чл. 456 от ГПК към предмета на изп.дело № 20178920400407 по описана ЧСИ Х. Г.
892 е присъединено вземането на кредитора Т.В.Н., обективирано в изпълнителен
лист издаден по ч.гр.д. № 10456/2017г. по описа на ВРС, както и всички такси и
разноски съгласно ТТРЗЧСИ, а именно: неолихвяема сума за неустойка за
неизпълнение на договор за в размер на 11000 лева; неолихвяема сума за
съдебно-деловодни разноски в размер на 220 лева; неолихвяема сума за адвокатски
хонорар в изпълнителното производство в размер на 870 лева; неолихвяема сума за
авансови такси, сторени пред държавен съдебен изпълнител в размер на 147 лева; неолихвяема
сума за такса за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Х. Г. №892 в
размер на 72 лева; неолихвяема сума за такса в размер на 18.00 лева; както и че
в случай че длъжникът не изпълни доброволно задължението ще пристъпи към
извършване на публична продан на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот
с идентификатор 10135.2563.1751, находящ се на адрес: гр. Варна, р-н Приморски,
п.к. 9000, м-ст Свети Никола, площ 347 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни
нужди, съседи: 10135.2563.1753, 10135.2563.1754, 10135.2563.1752,
10135.2563.494, 10135.2563.489, ведно с започната, но недовършена жилищна
сграда.
От уведомление
изх. №20040/01.10.2019 г. до Т.Н. по изп. дело №20188920400407 (л.100, дело
ВРС) е видно, че на последната се препраща молба от длъжника „ВАСО 2000“ ЕООД,
с която се иска вдигане на наложените възбрани по изпълнителното дело. Към
уведомлението е приложена молбата, с която се иска приключване на
изпълнителното производство, поради извършено разпределение на дължимите суми и
вдигане на наложените възбрани върху имоти на длъжника.
С разпореждане
от 20.09.2019г. ЧСИ №892 Х. Г. е оставил без уважение молба на длъжника за
приключване на изпълнителното производство.
При така
изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни
изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Доводите на
жалбоподателя, че искът е недопустим, защото ищцата К.С.А. не е доказала
качеството си на кредитор са необосновани. С отговора на исковата молба
ответницата Т.Н. чрез възражение е оспорила качеството на кредитор на ищцата,
но не е предявила иск по чл.464 от ГПК против нея и длъжника. Съобразно
разпоредбата на чл.464 от ГПК, искът се предявява против взискателя с оспорено
вземане и длъжника, т.е. длъжникът следва да участва като главна страна в
производството. Поради това е недопустимо чрез възражение да се оспорва
качеството на кредитор на ищцата К.А..
Доводите за
недопустимост на процеса поради липса на правен интерес, доколкото длъжникът
разполага с достатъчно активи за удовлетворяването на интереса на конкуриращите
се взискатели, поддържани и с възивната жалба, са необосновани и не се споделят
от въззивния съд. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича
от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Предвидената в чл.464, ал.1
от ГПК защита на взискателя, възниква от момента на присъединяването му по
изпълнителното дело (в този смисъл Определение № 756 от 22.12.2011 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 641/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров). В
настоящия случай от 04.01.2019 г. за А. съществува правен интерес от иска по
чл.464 от ГПК, тъй като присъединилият се взискател има същите права в
изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател и извършените
до присъединяването изпълнителни действия ползуват и присъединилия се взискател
- арг. от чл.457, ал.1 от ГПК. С присъединяването на кредитор с изпълнителен
лист или удостоверение, че изпълнителният лист е приложен по друго дело, във
висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, се цели
удовлетворяването на встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който
е насочено изпълнението във висящия изпълнителен процес. Защитата на
конкуриращия взискател е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по
чл.464 от ГПК срещу длъжника и привидния кредитор, като с него се оспорва
съществуващото между тях правоотношение и се атакува привидното изпълнително
основание, обуславящо качеството кредитор на последния. Предявяването на
установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес да се отрече със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на конкуриращия го при
удовлетворяване на вземането му друг взискател.
Исковата защита
е допустима и то независимо дали длъжникът разполага с достатъчно имущество за
удовлетворяване на конкуриращите се взискатели. В конкретния случай и двамата
взискатели са хирографарни кредитори. Наличието на плащане по изп. дело №
407/2018 г. по описа на ЧСИ Х. Г. е ирелевантно за спора, защото все още не е
извършено разпределение, което да се е стабилизирало, за да се приеме, че
вземанията на К.А. са погасени напълно.
Правият интерес
от иска възниква още от момента на присъединяването на новия взискател, а не от
момента на разпределението, поради което искът може да се предяви и преди да е
извършено разпределението – както е в конкретния случай, като считано от
последното тече едномесечния срок за предявяването на иска. Срокът е от
значение единствено с оглед вида на предявения иск - установителен или
осъдителен. Това е така, доколкото месечния срок е предвиден като времева
граница, след която съдебният изпълнител изплаща сумата на взискателя.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира
иска по чл.464 от ГПК за допустим.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които са основно досежно нищожност на менителничния ефект поради
привидност. Както беше посочено от въззиния съд, чрез възражение не може да се
оспорва качеството на кредитор на ищцата К.А., респ. не може да се разглеждат
възражения досежно нищожността на записа на заповед.
Не се установи и
нарушение на императивна материалноправна норма, което да обуслови нейното
служебно прилагане от въззивния съд, съгласно дадените задължителни указания с
т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата Т.Н.
– сега въззивник, твърди, че вземането й спрямо „ВАСО 2000“ ЕООД произтича от
договор за влог на музикална уредба от 01.10.2014г. Ответницата Н. не е
представила никакви доказателства между нея и „ВАСО 2000“ ЕООД на 01.10.2004.
да е сключен договор за влог на музикална уредба и тя да е предала на
дружеството музикална уредба. Недоказана остана и клаузата за заплащане на неустойка
в размер на 17000 лева. Предвид недоказаността на основанието на вземането, въззивният
съд намира, че не се установи да съществува претендираното вземане в размер на
17000 лева.
Поради това, че
ответницата Т.Н. не доказа съществуването на вземането си, то предявеният
против нея и „ВАСО 2000“ ЕООД иск по чл.464 от ГПК е основателен.
Изводите на
настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
постановеното решение следва да се потвърди.
Предвид
отхвърлянето на въззивната жалба, възззивницата Т.Н. следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемите страни направените по делото разноски, както следва: 1300
лева на К.А. и 300 лева на „ВАСО 2000“ ЕООД.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4592/29.10.2019 г. по гр. дело № 1031/2019г. по описа
на РС -Варна, 30 състав.
ОСЪЖДА Т.В.Н., ЕГН **********,***, да заплати на К.С.А., ЕГН **********,***
сумата от 1300 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски.
ОСЪЖДА Т.В.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „ВАСО 2000" ЕООД,
ЕИК103517210, със седалище гр. Варна, сумата от 300 лева, представляваща
направените във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: