Решение по дело №417/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 210
Дата: 10 октомври 2019 г.
Съдия: Севда Христова Дойнова
Дело: 20194300500417
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е         

гр.Ловеч,………..2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                       

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА                                                                                                             

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                      ЗОРНИЦА А.

       

 При секретаря Галина Аврамова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№417 по описа за 2019г на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №222 от 16.05.2019г. постановено по гр.д.№657 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч е  отхвърлен предявения от Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** и Т.П.П., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на  партидата П.Й.Х., б.ж. на с.Б., Община - Ловеч, починал на ***., чрез пълномощника им адв.Д.С. *** против “***”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, район ***иск да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължат сума в размер на 4 014.80 лева, представляваща цена на консумирана ел.енергия на адрес: с.Б., Община – Ловеч, ***за периода от 21.12.2017г. до 20.03.2018г., служебно начислена въз основа на Констативен протокол №30022811/20.03.2018г. по партида с клиентски №300221962225, като неоснователен и недоказан. Отхвърлена е претенцията на ищците за заплащане на съдебно-деловодни разноски като неоснователна и недоказана. Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 2 554 съдебно-деловодни разноски.

Въззивна жалба против така постановеното решение е постъпила от ищците, с която считат, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд се е позовал на заключението изготвено от тройната съдебно-електротехническа експертиза от вещите лица  Балкански, Тотков и Бойчев, като обективно и безпристрастно, но съдът също е следвало да бъде обективен и безпристрастен при постановяване на съдебния акт, а не избирателно да кредитира определени показания и приема само някои от доказателствата, а да пренебрегва други.

Съгласно становището на вещите лица назначени по тройната съдебно-електротехническа експертиза изготвена от Иванов, Козарев и Йорданов изчисленията извършени от ЧЕЗ на основание чл.48, ал.1, т.2, б.”А” от ПИКЕЕ при наличие на точен измерител  са математически верни, но в случая е следвало да се приложи хипотезата на чл.48, ал.1, т.2, б.”Б” от ПИКЕЕ.

Сочи, че вещите лица имат различно становище по отношение на понятието „точен измерител”. Твърди, че е налице  съществена разлика между понятието „точен измерител” използвано в ПИКЕЕ и точен уред, какъвто вероятно е уредът за измерване на енерго дружеството. В този смисъл се позовава на Решение № Ж-32818.01.2018г. на КЕВР.

Дори да бъде прието действието на ПИКЕЕ през процесния период от време, то от заключенията на вещите лица е установено, че начислената процесна сума е произволно определена от енергоразпределителното дружество, тъй като преизчисляването на консумираната ел.енергия  не е съобразена с предвидената в ПИКЕЕ методика, а се базира на едно предположение за неправилно отчитане от измервателното средство.

 При изложеното моли да се приеме исковата претенция за основателна и същата да бъде уважена.

Моли да бъде съобразено и че първоинстанционният съд е съобразил разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с Протокол № 147 от 14.10.2013 г., публикувани на 12.11.2013 г. в бр. 98 на ДВ, като е приел, че електроразпределителното дружество разполага със законова възможност да начислява допълнителни суми, върху вече платените сметки за консумирана ел. енергия от абонатите си. За да мотивира своя съдебен акт районният съд е цитирал и решения на ВКС.

С оглед на съдебната практика първоинстанционният съд е приел, че крайният снабдител на електрическа енергия не следва да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на ПИКЕЕ. Съдът обаче не е съобразил, че цитираните решения на ВКС са постановени преди отмяната на Правилата т. е. по времето когато същите са действали.

Счита, че в настоящия случай ситуацията не е аналогична, тъй като тричленен състав, четвърто отделение на Върховния административен съд с Решение № 12897 от 01.12.... /посочено 2015 г./, постановено по адм. дело № 9462 по описа на съда за 2017 г., е отменил чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, като е изложил мотиви за незаконосъобразност на тези текстове в посока на това, че разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са приети от ДКЕВР /сега КЕВР/ в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, тъй като при внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ се установява, че такова правомощие не е делегирано на КЕВР. С оглед горното, тъй като с тези текстове Комисията е излязла извън делегираната й компетентност, съдът със своя съдебен акт ги е отменил като незаконосъобразни.

Впоследствие петчленен състав на Върховния административен съд с Решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385 по описа на съда за 2016 г. е отменил Правилата за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./, като е обезсилил решението на тричленния състав и е прекратил производството по делото в частта касаеща чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Видно от мотивите на решението  единствената причина да не се отмени изцяло ПИКЕЕ е оттегляне на оспорването в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна на дружеството-жалбоподател.

С жалбата се излагат пространни доводи относно допуснати от ДКЕВР нарушения при приемането на ПИКЕЕ, в която насока се цитира и практика на ВАС. Твърди, че корекционната процедура по чл.48 от ПИКЕЕ противоречи и на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЕ, която урежда принципите за търговия с електрическа енергия, един от който е защита на потребителите.

Въззивникът не споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви в посока на това, че „корекцията не може да се извърши по предложения от вещото лице алгоритъм, тъй като той касаел хипотези на неизмерени количества електрическа енергия при липса на средство за търговско измерване”, при което не е приел заключението на вещото лице инж. Мариетка Боджакова, която е заявила, че корекцията на сметките на ищеца е извършена неправилно. На стр.7, т.6 от заключението, както и на стр.8, т.6 от същото, вещото лице категорично заявява, че „алгоритмът, по който е изчислена корекцията на сметката, не е по ПИКЕЕ....”. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не съществува законово регламентирано правило /още по-малко в ПИКЕЕ, на което се позовава ответника/, което да дава основание на ответното дружество да доначисли процесната сума по начина, по който е дотаксувана последната в конкретния случай.

В случай, че електроразпределителното дружество разполага с възможност да извърши корекция, то трябва да се приложи разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, б.„Б”, предл.1 от ПИКЕЕ - при липса на точен измерител, а не както съдът е възприел - при липса на СТИ /чл.48, ал.1, т.1, б.„Б”, предл. 2 от ПИКЕЕ - именно в този случай изчислението е на база пропускателната възможност на присъединителните съоръжения, което вещото лице отрича.

Сочи, че предвидената в чл. 48 от тях корекционна процедура на основание чл.15, ал.3 от ЗНА не следва да бъде приложена, като противоречаща на чл. 82 от ЗЗД и на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЕ. Като допълнително основание за неприложимост на корекционната процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ сочи § 1 на ЗЗП, в който е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.

Твърди, че когато не е доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна на потребителя, както и при обективно неточно отчитане поради неизправност, щом не е посочен точния период на отчитане не може да се отчете реално консумираната енергия  и едностранно да се изчисли и коригира сметката за минало време, при което доставчика би получил цена за недоставена от него електроенергия. В този смисъл счита, че клаузата на чл.48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време, без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи  от  договора. Тя нарушава  основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Освен това, тази клауза противоречи и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно, че фактурирането на консумираната ел.енергия се базира само на действително потребление, без значение дали става дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел. енергия /чл.10, ал. 1 и ал. 2 от Директивата/.

Така също въззивникът счита, че не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, затова посочената клауза е нищожна и не следва да обвързва с действието си страните, респективно - съда - с приложението й. Ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

Така също по делото следва да се има предвид, че не е установено посоченото количество електроенергия, представляващо корекция на сметките на ищеца, да е реално доставено и потребено от абоната, тъй като същото е определено по изчислителен метод. Дори и да се приеме, че в настоящия случай е налице неотчитане на част от консумираната ел. енергия, то е следвало по категоричен начин да се докаже точно каква част от потребената електроенергия не е отчетена посредством измервателното устройство и дали това количество ел. енергия е потребено именно от ищеца.

Въззивникът се позовава на задължителна съдебна практика по въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия.

Така също във въззивната жалба се твърди, че Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своята правна природа същите представляват договор. Съгласно изменението на чл.98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.1, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника, в които е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма. В този смисъл сочи съдебна практика.

Въззивникът  прави заключение, че анализът на посочените правни норми налага извода, че законодателят в чл.83 от ЗЕ е делегирал възможност на съответния държавен орган по чл.21 от ЗЕ /ДКЕВР/ да приеме ПИКЕЕ, в който да бъде уреден и въпросът за „установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”, а не възможност за създаване на санкции за потребителите на електрическа енергия, чрез въвеждане на фикция /и то не със закон/ за потребена от тях електроенергия за минал период от време, действителната консумация на която не може да бъде установена поради неизправност на СТИ, за която неизправност потребителя не следва да носи отговорност. Това е така не само поради изричната отмяна на ПИКЕЕ, а също и поради това, че създадената възможност за доставчика на електроенергия по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ излиза извън делегираната от законодателя в ЗЕ компетентност на ДКЕВР.

Съгласно чл.195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Към настоящият момент тези последици не са уредени, тъй като Комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, следователно не е изпълнила вмененото й задължение. От страна на КЕВР не са уредени правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на решението на петчленния състав на ВАС, относно извършената на 03.06.2017 г. проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ не съставляват приложим материален закон, уреждащ методиката за едностранна корекция на сметката на въззиваемия. Поради това към момента на проверката - 08.11.2017 г., а и понастоящем, липсва приложим материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Неотменените с решението норми (чл. 48 - 50) не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника /въззиваем в настоящия процес/ да фактурира тези допълнително начислени количества енергия, не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път. При изложените съображения твърди, че правото на ответника - въззиваем да начисли исковата сума на основание чл. 48 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло.

Въззивникът обобщава, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи правото на въззиваемия да начисли и претендира процесната сума от въззивника. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на спорното право, то въззиваемият е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В случая правният резултат от ненадлежното начисляване на процесната сума от 4 014.80 лева /погрешно е посочена сумата 2 384.44 лева/, начислена в издадената фактура, следва да се изрази в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството. В този смисъл са постановени: Решение № 786/30.04.2018 г., постановено по В. гр. дело № 91 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд; Решение № 833/11.05.2018 г., постановено по В. гр. дело № 224 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд; Решение № 185/15.06.2018 г., постановено по В. гр. дело № 250 по описа за 2018 г. на Врачанския окръжен съд и др.

Въззивникът твърди, че в случая не е изпълнена и втората предпоставка за ангажиране на отговорността на въззиваемия според сочената практика. Към момента на извършване на проверката не са били налице действащи и приложими правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Не е била изпълнена законовата делегация в чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ за предвиждане на такъв ред. След отмяната на действащите ПИКЕЕ, приложение намира отменената с тях уредба, но същата не съдържа правила за установяване на неточно измерената електрическа енергия, които да отговарят на тълкувателното правило, изведено от решенията на ВКС, в какъвто смисъл е и практиката предхождаща изменението на ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г.

При изложените доводи счита, че въззиваемото дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания на ЗЕ едностранна корекция на сметката на въззивника.

Моли да се уважи въззивната жалба и се отмени решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, спорът да се реши по същество, като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, послужили като основание за отхвърляне на предявения иск. Моли и за направените съдебно-деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от „***”Д, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез юрисконсулт  С.П.Т. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло същата.

 Сочи, че на основание чл.58 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „***” АД служители на оператора на ел. мрежата „***” АД са извършили контролна проверка на средство за търговско измерване/СТИ/ фабричен № 3199154, монтирано в обект в с.Б., ***- къща, заведен в клиентската информационна система на ЧЕЗ като Бизнес партньор 10104798, клиентски номер 300221962225. В момента на проверката в съответствие с чл. 58 от ОУ е съставен Констативен протокол /КП/ №3022811/20.03.2018г. в присъствието на независимите свидетели членове на Федерация на потребителите. Потребителят е потърсен, както е отразено на стр.1 от КП, но не е открит. Проверката е извършена в присъствието на органи на полицията на основание чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ.

На СТИ № 3199154, който измерва ел. енергията, потребявана от обекта на ищеца не е извършвана контролна проверка за деветдесетдневен период преди 20.03.2018г. или в допустимите граници от 90 дни съгласно чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. На основание чл.48 ПИКЕЕ при липса на предходни извършвани проверки в 90 - дневния период преди констативния протокол, съответно демонтаж на СТИ и монтаж на ново СТИ, корекцията се извършва за 90-дневен период. Така и в настоящия случай корекцията е извършена за 90 дни съгласно ПИКЕЕ. Отчитането на показанията на средствата за търговско измерване не се счита за проверка съгласно чл.22, ал.2 от ОУ на „***” АД. Проверяващите са установили и отразили на стр.3 от КП в графа „Описание на констатациите и влиянието им върху точността на измерването на електрическата енергия от СТИ: „При извършване на проверка на електромер с фабр. № 3199154 се установи, че липсва пломба на щита на таблото. Липсва и пломба на капака на клемния болт. След измерване на електромера с еталонен уред се установи, че същият измерва потребяваната от потребителя електрическа енергия с грешка Е = - 93,31 %. Част от консумираната по този начин електрическа енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от потребителя. След демонтаж на капака на клемния болт се установи, че същата грешка се дължи на промяна на схемата за свързване, състояща се в монтиран мост между входяща и изходяща токова клема на СТИ. След възстановяване на схемата СТИ работи с грешка допустима по БДС”.

В КП на стр.3, т.4 е отразено, че е възстановена правилната схема. На стр.3 е отразено, че констатациите са демонстрирани пред независими свидетели на проверката: „да” и пред служител на МВР – „да”, т.е. установено е, че неизмерването се дължи на промяна на схемата за свързване, която е отстранена пред независими свидетели и пред органи на МВР. Въззивяаемият сочи, че изготвения Констативен протокол по чл.47 от ПИКЕЕ, като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила. Моли да се отдели като безспорен факт, че е извършена проверка, за която е съставен констативен  протокол, тъй като този факт не се оспорва в исковата молба.

Сочи, че въз основа на Констативен протокол №3022811 от 20.03.2018г. в съответствие с правилата за измерване от КЕВР е преизчислена сметката на абоната, определен е периода на грешно измерване на основание чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. В резултат на издаденото предложение за корекция на сметка, съгласно което е изчислено потреблението в размер на 21870 киловат часа за период от 21.12.2017г. до 20.03.2018г., които количества представляват потребена ел.енергия от абоната, които не са платени, т.е. електромера не ги е отчел.

С отговора се възразява, че  към момента проверката не са отменени текстовете от чл.48 до чл.51 от ПИКК, на основание на които е извършена корекцията.

Относно твърдението в жалбата, че няма предвиден ред за уведомяване в ОУ, въззиваемият се позовава на чл.17, ал.2 от Общите условия на договорите на ЧЕЗ. Твърди, че безспорен факт по делото е уведомяването на ищеца. 

По отношение на обективния и специален  характер на отговорността по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ сочи, че обективната отговорност не е част от фактическия състав, а е достатъчно наличието на едно обективно състояние – неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия. Възразява, че в случая не се касае за договорна отговорност, като приложим е ЗЕ, а не ЗЗД.

Така също въззиваемият посочва, че  правилността на действията на служителите на електроразпределителното дружество е потвърдена по категоричен начин от събраните по делото доказателства, включително и от допуснатите експертизи.

Въззиваемият цитира актуална съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 8 /18.09.2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Сочи и други постановени решения в тази насока.

Моли да се отхвърли изцяло въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно постановено при изцяло спазени материалноправни и процесуални правни изисквания на закона. Моли и за разноските за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Страните не са правили искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, като се представлява от адв.Д.С. ***, която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна „***”АД, ЕИК *** редовно призован не се представлява.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице което има право да обжалва и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Ловеч се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Окръжен съд – Ловеч като разгледа въззивната жалба при правомощията си по чл.269 от ГПК, намира, че Районен съд – Ловеч е постановил валидно и допустимо, а по съществото на спора в една част неправилно, в която следва да бъде отменено.

Съдът като съобрази подробно изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е установено, че между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия съгласно чл.98а от ЗЕ, която е доставяна на потребител с клиентски №300221962225, абонаментен №********** за обект: къща, на адрес: общ.Ловеч, с.Б., ул.***, с титуляр на партидата П.Й.Х., починал на ***. с наследници Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН ********** и Т.П.П., ЕГН ********** – ищците по спора.

Настоящата инстанция споделя възприетата на Районен съд – Ловеч фактическа обстановка.

Първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства относно извършената проверка в имота на въззивника, установеното нарушение, за което е съставен Констативен протокол №3022811 от 20.03.2018г. в присъствието на двама служители на КЗП, които са подписали същия, като подпис е положен и от представител на полицията, тъй като намиращите се в имота лица са заявили, че в момента там не се намира титуляра на партидата.

          От представения и приет като доказателство по делото Констативен протокол №3022811 от 20.03.2018г. съставен от служители на “***”АД, Технически системи – ВЛВ и АСБ, в присъствието на двама представители на Федерацията на потребителите - свидетелите ГПСи НДМ, се установява извършена техническа проверка на обект - общ.Ловеч, с.Б., ул.***. В Раздел „Описание на констатациите и влиянието им върху измерването на електрическата енергия” е описано, че липсва пломба на щита на таблото. Липсва и пломба на капака на клемния блок. След измерване на електромера с еталонен уред, е установено, че същият измерва потребяваната от потребителя ел.енергия с грешка /минус  95,31%/ или част от консумираната по този начин ел.енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от потребителя. След демонтаж на капака на клемния блок е установено, че същата грешка се дължи на промяна на схемата на свързване, състояща се от монтиран мост между входяща и изходяща токова клема на СТИ. След възстановяване на схемата е констатирано, че СТИ работи с грешка, допустима по БДС. Констативният протокол е подписан и от КВЦ- мл.П.И.-РУ-МВР. Липсва подпис на потребител.

След като е установено, че неизмерването се дължи на промяна на схемата на свързване, която е установена и отстранена в присъствието на независимите свидетели и представител на МВР, не е било необходимо Средство за търговско измерване /СТИ/, отчитащо доставената електрическа енергия до този момент да бъде е предадено от „***“ АД в РО на ГД „Мерки и измервателни уреди“ към БИМ, за експертиза.

При тази констатация е изготвено предложение сметката на ищеца за периода 21.12.2017 г. до 20.03.2018 г. да бъде коригирана при отчетената грешка  от - 95.31%; клас на точност  2.0 на СТИ за посочения период от 90 дни. Корекцията е направена с 21870 kWh, изчислени на база пропускателната способност на елементите на електро – разпределителната мрежа, след приспадане на реално фактурираната електрическа енергия.

С писмо с изх.№ NTZ92540/21.03.2018г. и писмо с изх.№ **********/23.03.2018г.  ищцата е уведомена за извършената проверка, съставения Констативен протокол №3022811 от 20.03.2018г., извършената корекция на сметката за консумирана електрическа енергия. Към писмото е приложена и издадената в тази връзка фактура. Във фактура №********** от 22.03.2018г., като основание за издаването й е посочено чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ и сума за плащане в размер на 4 014.80 лева, със срок за плащане от 22.03.2018г. до 02.04.2018 година.

От събраните по делото гласни доказателства не се установяват факти по различни от тези  отразени в Констативния протокол.

С оглед необходимостта от специални знания първоинстанционният съд е допуснал назначаването на съдебно-технически експертизи.

По искане на „***”АД е назначената първоначалната единична и двете тройни съдебно-технически експертизи.

Вещото лице Камен Николов Богданов е дало следните отговори на поставените въпроси: За установено външно въздействие – схемата на свързване на електромера е променена, при което през измервателната верига преминава само частично консумирана в процесния обект електроенергия, като не е налице производствен дефект на СТИ. Преизчисленото от ответника количество енергия е неправилно и неточно, като енергията, която е следвало да бъде доначислена е 23457 kWh – по Таблица 2 цената на потребената енергия през периода на корекцията, съгласно методиката на ПИКЕЕ е в размер на 4 522.55 лева с ДДС, а по Таблица 3 цената за електроенергията за доначисляване на абоната е посочена в размер на 4 275.36 лева с ДДС, при технически годен електромер.

По искане на ищците е допусната нова единична съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Мариетка Боджакова. В част „Анализ” експерта е посочил, че изчислението на количеството неотчетена енергия kWh при промяна схемата на свързване на електромера трябва да се извърши на основание чл.48, ал.1, т.1, б.”б” – при липсата на точен измерител и ал.2 от ПИКЕЕ или в случая изчисляването на консумираната енергия на основание чл.48, ал.1, т.1, б.”а” от ПИКЕЕ, е неправилно. Сумата, която е изчислило вещото лице съгласно Решение  №Ц-19/01.07.2017г. на КЕВР е в размер на 607.99 лева с ДДС.

Тройната съдебно-техническа експертиза изготвена от вещите лица Красимир Маринов Иванов, Николай Христов Козарев и Йордан Симеонов Йорданов, след анализ на техническите данни, са дали следното заключение: при посочените в Констативния протокол факти е установено въздействие, което представлява промяна на електрическата схема на свързване на СТИ, при което е налице частично измерване и отчитане на потребената електрическа енергия – отчетена е  отрицателна грешка – 95.31%. По отношение на процесния електромер приемат, че са спазени метрологичните процедури, при което не е възможно грешката при измерване да се дължи на производствен или неправилен монтаж.  Експертите са определили количеството на неотчетената и незаплатена  електрическа енергия по предложения в чл.48, ал.1, б.”б” алгоритъм, след като са съобразили, че върху СТИ съществува означение за стойност на тока 10(60)А, при която стойност 10А е максималния ток, при който СТИ може да работи продължително в установен режим или стойността 60А показва максималния ток, при който СТИ издържа кратковременно претоварване, без да настъпят повреди. След като са съобразили, че  към момента на извършената проверка СТИ №3199154 представлява индукционен, еднофазен електромер, който е със запазени  технически параметри – неговия холограмен стикер не е нарушен, то стойността на неотчетената електрическа енергия  е изчислена на  3245.76 kWh х 0.17732 лева/kWh = 575.54 лева, която е и дължимата сума за неотчетената електрическа енергия.

Първоинстанционният съд е назначил нова тройна съдебно-техническа експертиза извършена от вещите лица Никола Ангелов Балкански,  Йордан Стоименов Тотков и Борислав Богданов Бойчев, които след направената проверка верността на математическите изчисления съгласно ПИКЕЕ са приели, че при неотчетена грешка от 95.31% за дневна и нощна тарифа е изготвена математически вярно при спазване на методиката (формулата) по реда на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ и за посочения период /от 90 дни/ неотчетената електроенергия възлиза кръгло на 21870 kWh. Експертите са заключили, че при техническата спецификация на еталонния уред, с който е извършено измерването в момента на проверката може да се приеме, че се касае за точен измерител за извършване на проверки, но за реализиране на  корекцията по реда на чл.48, ал.2, във връзка с чл.48, ал.1, т.1, б”а” от ПИКЕЕ „...би следвало  по-точно измерване, което може да стане в лаборатория на БИМ”. Така даденият отговор е под условие, без да е изразено конкретно становище.

Настоящата инстанция намира, че следва да бъде прието като относимо, обосновано и прецизно дадено заключението на тройната съдебно-техническа експертиза изготвена от вещите лица Красимир Маринов Иванов, Николай Христов Козарев и Йордан Симеонов Йорданов, които подробно са изложили аргументи защо приемат ,че СТИ в случая не е точен измерител на количеството електрическа енергия с оглед на максималния ток, при който СТИ може да работи продължително в установен режим и изчислението което са направили по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.”б” е  на  3245.76 kWh е неотчетената електрическа енергия на стойност 575.54 лева.

С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че в случая не са спазени всички предвидени от закона изисквания, при които електроснабдителното дружество е извършило корекция на сметката на ищците. Частично основателни са изложените във въззивната жалба оплаквания. В случая операторът е следвало да извърши  корекция на количеството неотчетена електрическа енергия по реда на чл.48, ал.1, т.1 б”б” от ПИКЕЕ.

При изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен за сумата от 3 439.26 лева представляваща разлика в цената изчислена в размер на 4 014.80 лева и дължимата сума в размер на 575.54 лева за консумирана електрическа енергия на адрес: общ.Ловеч, с.Б., ул.***, за периода от 21.12.2017г. до 20.03.2018г. служебно начислена въз основа на съставен  Констативен протокол №3022811 от 20.03.2018г. по партида с клиентски №300221962225.

При този изход на процеса „***”АД следва да бъде осъдено да заплати на Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН ********** и Т.П.П., ЕГН ********** за първа и въззивна инстанция  съдебно- деловодни разноски по съразмерност в размер на 3 125.56 лева.  Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН ********** и Т.П.П., ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят на „***”АД за първа и въззивна инстанция по съразмерност разноски в размер на 409.13 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №222 от 16.05.2019г. постановено по гр.д.№657 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта му с която на основание чл.124, ал.1 от ГПК е отхвърлен предявения от Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** и Т.П.П., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на  партидата П.Й.Х., б.ж. на с.Б., Община - Ловеч, починал на ***., чрез пълномощника им адв.Д.С. *** против “***”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, район ***иск да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължат сума в размер на 575.54 лева, представляваща цена на консумирана ел.енергия на адрес: с.Б., Община – Ловеч, ***за периода от 21.12.2017г. до 20.03.2018г., служебно начислена въз основа на Констативен протокол №30022811/20.03.2018г. по партида с клиентски №300221962225, като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ Решение №222 от 16.05.2019г. постановено по гр.д.№657 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта му с която на основание чл.124, ал.1 от ГПК е отхвърлен предявения от Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** и Т.П.П., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на  партидата П.Й.Х., б.ж. на с.Б., Община - Ловеч, починал на ***., чрез пълномощника им адв.Д.С. *** против “***”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, ***, иск да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължат сума в размер на 3 439.26 лева представляваща разлика в цената изчислена дължима сума в размер на 4 014.80 лева на консумирана ел.енергия на адрес: с.Б., Община – Ловеч, ***за периода от 21.12.2017г. до 20.03.2018г., служебно начислена въз основа на Констативен протокол №30022811/20.03.2018г. по партида с клиентски №300221962225 и дължимата сума в размер на 575.54 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че  Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** и Т.П.П., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на  партидата П.Й.Х., б.ж. на с.Б., Община - Ловеч, починал на ***. НЕ ДЪЛЖАТ  на “***”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, район ***сума в размер на 3 439.26 /три хиляди четиристотин тридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева за консумирана електрическа енергия на адрес: общ.Ловеч, с.Б., ул.***, за периода от 21.12.2017г. до 20.03.2018г. служебно начислена въз основа на съставен  Констативен протокол №3022811 от 20.03.2018г. по партида с клиентски №300221962225.

ОСЪЖДА “***”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, район ***да заплати на Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** и Т.П.П., ЕГН **********,*** съдебно- деловодни разноски за първа и въззивна инстанция по съразмерност в размер на 3 125.56 /три хиляди сто двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева.

ОСЪЖДА Т.И.Х., ЕГН **********, В.П.А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** и Т.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на “***”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, район ***съдебно- деловодни разноски за първа и въззивна инстанция по съразмерност в размер на 409.13 /четиристотин и девет лева и тринадесет стотинки/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

                                                                                    1.

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     2.