№ 908
гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100573 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „А. Б. Б.” ЕООД срещу
Д. И. И., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания за сумата от 300.00 лева – главница по договор за потребителски
кредит № 722925/16.8.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД, за сумата от
9.00 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.8.2021 г. до 15.9.2021 г.,
както за сумата от 95.52 лева – мораторна лихва за периода от 16.8.2021 г. до
8.3.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
3325/2024 г. на Районен съд – Варна.
Ищецът твърди, че на 16.8.2021 г. по реда на ЗПФУР между „Стик
Кредит“ АД и Д. И. И. е сключен договор за потребителски кредит, по силата
на който на ответника е предоставена сумата от 300.00 лева, която последният
е следвало да върне на една вноска в срок до 15.9.2021 г. при фиксиран лихвен
процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 42.58 %. Заявява, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, както и че с цесия от
12.7.2023 г. кредиторът „Стик Кредит“ АД е прехвърлил вземанията си по
договора на „А. Б. Б.” ЕООД.
Особеният представител на ответника оспорва исковете. Заявява, че
липсват доказателства за сключването на договора по електронен път, както и
такива за получаване на договорената сума от 300.00 лева. Прави възражение
за изтекла погасителна давност относно претенции за лихви след 16.8.2024 г.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответника не се явява и не заема
1
допълнително становище по исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 16.8.2021 г.
между Д. И. И. и „Стик - Кредит” АД е сключен договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, по силата
на който на ищеца е отпусната сумата от 300.00 лева, която последният се е
задължил да върне в срок от 30 дни при лихвен процент от 0.00 % и годишен
процент на разходите в размер от 42.58 %. Съгласно чл. 19 от договора, в
случай че страните са договорили обезпечение /каквото в случая е договорено
съгласно чл. 1, т. 11/, кредитополучателят следва в 3-дневен срок да
предостави на кредитора банкова гаранция или да осигури поръчител. В
случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, същият дължи на кредитора неустойка в размер от 0.9
% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено
обезпечение, платима заедно с всяка отделна погасителна вноска /чл. 29/.
Съгласно чл. 30 от договора при неизпълнение на което и да е свое
задължения по договора кредитополучателят дължи и неустойка в размер на 1
% от размера на просрочената сума на ден. Според представения по делото
погасителен план по договора не са начислени лихви и неустойки.
От представената разписка за извършено плащане /л. 40/ се установява, че
на 16.8.2021 г. чрез EasyPay на ответника е преведена сумата от 300.00 лева.
Установява се също, че впоследствие вземанията по договора за
потребителски кредит са прехвърлени на ответника „А. Б. Б.“ ЕООД с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 12.7.2023 г.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, вр. чл.
99 ЗЗД.
Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че между Д. И.
И. и „Стик - Кредит” АД е бил сключен договор за потребителски кредит от
разстояние, по силата на който кредиторът „Стик - Кредит” АД е предоставил
на ответника сумата от 300.00 лева, като с получаване на заемната сума е
завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за
ответника да върне същата в срок до 15.9.2021 г. В случая по делото не са
представени доказателства, че за погасяване на задълженията по договора, поради
което следва да се приеме, че ответникът дължи връщане на предоставената му
сума от 300.00 лева.
Предвид срочността на задължението не се дължи покана и ответникът дължи
обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислена по реда на чл. 162
ГПК, мораторната лихва върху главницата от 300.00 лева за периода от 15.9.2021 г.
2
до 8.3.2024 г. /за който период е издадена заповедта за изпълнение/ възлиза на 84.57
лева, за която сума следва да се уважи искът.
В договора и в погасителния план не е предвидено заплащането на
възнаградителна лихва, поради което искът за установяване дължимостта на
такава следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се присъдят
направените от ищеца разноски за производството съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер от 427.81 лева.
В тежест на ответника следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, които по съразмерност възлизат на 22.22 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. И., ЕГН ********** дължи на „А. Б.
Б.” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300.00 лева – главница по договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние № 722925/16.8.2021 г., сключен със „Стик-Кредит“ АД, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 20.3.2024 г., както и сумата от 84.57
лева – мораторна лихва за периода от 15.9.2021 г. до 8.3.2024 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3325/2024 г. на Районен съд – Варна,
като отхвърля иска на „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ********* за приемане за
установено, че Д. И. И., ЕГН ********** дължи сумата от 9.00 лева – договорна
лихва за периода от 16.8.2021 г. до 15.9.2021 г., както и иска за мораторна лихва за
разликата над 84.57 лева до пълния предявен размер от 95.52 лева.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН ********** да заплати на „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 427.81 лева, представляваща направените в исковото
производство разноски, както и сумата от 22.22 лева, представляваща разноските в
производството по ЧГД № 3325/2024 г. на Районен съд – Варна .
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3