РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 28.10.2020 година

       

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА  ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

касационно административно-наказателно дело № 166 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

              Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 71 от 17.07.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 131 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 11-0001377 от 21.04.2020 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

                      В касационната жалба са наведени доводи, че решението на РС е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния  закон. Касационният жалбоподател твърди, че нарушението е установено по безспорен начин със събраните доказателства. Счита, че от доказателствата се установява престирането на работна сила и тези отношения следва да се уредят като трудови със сключването на трудов договор. Претендира се отмяна на решението на РС Троян и потвърждаване на НП.

      В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата на заявените в нея основания, като моли съдът да вземе предвид Решение № 123/30.06.2020г. по адм. дело № 163/2020г. по описа на АС Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на „Макролайн“ ООД против постановление за обявяване на трудово правоотношение. Моли да се отмени оспореното решение и се потвърди НП.

      Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на районния съд.

      Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

       Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд - Троян, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.

    Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не е налице посоченото от касатора основание за отмяна.  

                   В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.               

             С обжалваното решение, трети състав на Троянският районен съд е отменил наказателно постановление /НП/ № 11-0001377 от 21.04.2020 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл. 414 ал.3 от  Кодекса на труда /КТ/ е наложена на „Макролайн“ ООД, имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.

             Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 04.03.2020г. служители в ДИТ Ловеч извършили проверка в обект – Цех за производство на пелети, находящ се в с. Калейца, местност „Калейшко ханче“, експлоатиран от „Макролайн“ ООД. За извършената проверка бил съставен Протокол за оглед изх. № 11-С-04-25 от 04.03.2020г. При тази проверка в цеха били заварени да работят три лица, сред които и А.М.А., който работел като оператор на преси. А. попълнил собственоръчно декларация, в която отразил, че работи към фирма „Макролайн“ ООД в проверявания обект – цех за производство на пелети, като оператор на преси, по граждански договор за дата 04.03.2020г. с продължителност на работния ден 4 часа. Отразил още в декларацията, че е започнал работа на 04.03.2020г. в 13.00 часа, работи със средства, предоставени от фирмата, има работно място, с уговорено възнаграждение в размер на 30.00 лева, и че е подписал с „Макролайн“ ООД граждански договор.

    При извършена на 12.03.2020г. в ДИТ Ловеч проверка на представени от пълномощник на управителя на „Макролайн“ ООД документи било установено, че за А.М.А. не е представен писмен трудов договор, а е представен договор за услуга с личен труд от 04.03.2020г. за раздробяване на дървесина. Установено било, че А. е имал сключен трудов договор с дружеството за длъжността „машинен оператор дърводелство“, но същият е бил прекратен на 25.02.2020г. С Постановление изх. № 20015095 от 16.03.2020г. на основание чл.405а, ал.1 от КТ било обявено съществуването на трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД и А.М.А. за извършване на работа като „машинен оператор дърводелство” в експлоатирания от „Макролайн“ ООД  обект „Цех за производство на пелети“, намиращ се в с. Калейца, местност „Калейшко ханче“, считано от 04.03.2020г.

   На 20.03.2020г. от гл. инспектор при ДИТ Ловеч бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-0001377 против „Макролайн“ ООД. В акта било прието за установено, че дружеството в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с А.М.А.. за предоставената от нея работна сила като „машинен оператор дърводелство“ в експлоатирания от дружеството обект „Цех за производство на пелети”, намиращ се в с.Калейца, местност „Калейшко ханче“, с което е нарушена разпоредбата на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от Кодекса на труда. В акта било вписано възражение, че по време на проверката лицето А. е бил с договор за услуга с личен труд. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

  За да отмени НП, районният съд приел, че „Макролайн“ ООД не е извършило нарушението по чл.62 ал.1 във връзка с чл.61 ал.1 от КТ.   Съдът изложил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. Не било доказано категорично, че жалбоподателят е имал качеството на работодател по трудово правоотношение, след като от гласните и писмени доказателства по делото било видно, че липсват елементите на трудово правоотношение, а са налице облигационни такива за извършване на определен обем работа по раздробяване на дървесина за целите на поетата от дружеството поръчка, като тази работа е следвало да бъде извършена в рамките на около 4 часа срещу договорено възнаграждение в размер на 30 лева. Решаващият състав направил извод, че по горните мотиви не се установява А.М.А.. да е престирал работна сила в полза на „Макролайн“ ООД, за да е налице трудово правоотношение между страните и оттам да е необходимо сключването на трудов договор между тях, съответно не е налице описаното в НП нарушение.  

    Настоящият състав намира посоченото касационно основание и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон.

     Съобразно чл.61 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма – чл.62, ал.1 от КТ.

    При нарушение на горните разпоредби, работодателят се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ от 1 500 лева до 15 000 лева, съгласно санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ.

   За да се приеме извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.61 ал.1 от КТ, следва по несъмнен начин да е установено както съществуването на трудово правоотношение между работодателя и лицето, предоставящо работна сила, така и качеството „работодател“ на физическото или юридическото лице, което е наело работника.

     В процесния случай констатациите в АУАН и НП са оборени както от доказателствата по делото, така и от влязлото в сила Решение № 169 от 13.09.2020 година по адм.д. № 162/2020г. на Административен съд Ловеч. С последното е отменено постановление, издадено от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, с изх. № 20015095 от 16.03.2020г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД като работодател и А.М.А.. като работник за извършване на работа като „машинен оператор дърводелство“, считано от 04.03.2020г.

   Предмет на цитираното дело на АдмС Ловеч е бил законосъобразността на акта, касаещ процесното спорно правоотношение между „Макролайн“ ООД като работодател и А. като работник, нает от работодателя. В мотивите си административният съдия изрично е приел, че постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ е издадено, без да е установено фактически съществуващо трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД и А. по предоставяне на работна сила на длъжността „машинен оператор дърводелство“, което на основание чл.1 ал.2 от КТ следва да бъде оформено като трудово. Прието е още в решението на административния съд, че не е доказано по безспорен начин качеството „работодател“ за „Макролайн“ ООД, за да съществува за него задължение да сключи трудов договор с А.А.. Решението по адм.д. № 162/2020г. на АдмС Ловеч не е било обжалвано от ДИТ Ловеч и е влязло в сила.

    Съгласно чл.228 във вр. с чл.177 ал.1 от АПК, при отмяна на оспорения административен акт съдебното решение има действие по отношение на всички. В случая следва да се зачете решението на АдмС Ловеч, с което е отменено постановлението по чл.405а ал.1 от КТ за съществуване на трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД като работодател и А. като работник. След като с влязъл в сила съдебен акт е прието между същите страни, които са страни и в настоящото производство, че не е доказано „Макролайн“ ООД да има качеството на „работодател“ спрямо А., респективно съществуването на трудово правоотношение, то не се установява извършено от наказаното лице нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ. Горното води до незаконосъобразност на наказателното постановление, както правилно е приел и РС.

     Неоснователно касатора се позовава на решението по адм.д. № 163/2020г. на Административен съд Ловеч. В АдмС Ловеч са били образувани три дела с жалбоподател „Макролайн“ ООД и ответник ДИТ Ловеч, и с предмет постановления за обявяване на трудови правоотношения между дружеството и физически лица. В две от делата съдът е отменил постановленията, а в третото е отхвърлил оспорването, като всяко дело е било решавано съобразно спецификите на конкретния случай и доказателствата по него. Нито едно решение не е било обжалвано от загубилата страна, те са се съгласили с изводите на съда за всеки конкретен случай, независимо от изхода на делото. В този смисъл от ДИТ Ловеч не е било обжалвано Решение № 169 от 13.09.2020 година по адм.д. № 162/2020г. на Административен съд Ловеч, което безспорно е относимия към процесния случай съдебен акт, следователно дирекцията се е съгласила с изводите на съда за липса на трудово правоотношение между страните, поради което позоваването на други дела и съдебни актове е ирелевантно.

              По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.                

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71 от 17.07.2020 година, постановено по административно-наказателно дело № 131 по описа за 2020 година на  Районен съд Троян. 

              Решението е окончателно.  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.