№ 37300
гр. София, 08.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110165162 по описа за 2024 година
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И.
срещу „Фератум България“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото договор за паричен заем №
********* от 17.02.2023 г., съгласно които кредитодателят „Фератум
България“ ЕООД се задължава да предостави сума в заем на
кредитополучателя в размер на 550 лв., при уговорен ГПР от 49,85%, при
договорен лихвен процент за възнаградителна лихва от 3,38%, срещу
задължението на кредитополучателя А. И. да върне сума в общ размер на
568,59 лв. Твърди се, че кредитът е обезпечен с договор за предоставяне на
гаранция, сключен между ищеца и *************, по който е начислено
1
възнаграждение за поръчителя в размер на 162,91 лв. Оспорва договора за
кредит като недействителен, поради липса на задължителен реквизит, тъй
като при посочен ГПР без да се посочва кои компоненти са включени при
изчисляването му, следва да се приравни на липсващ ГПР. Твърди, че в
договора за кредит липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същия, въз основа на което твърди, че
договорът за кредит е нищожен поради липса на форма по чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Посочва, че сключването на договор
за поръчителство се явява задължително условие за сключване на договор за
кредит, поради което възнаграждението за предоставена гаранция по договора
за поръчителство следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР, но в
процесния случай не е включено, поради което приложения по договора ГПР е
невярно посочен, а с включване на възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство в размера на ГПР, последният надвишава
максималния императивен размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е самостоятелно
основание за нищожност на договора, а също така поддържа, че е налице
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4, вр. с чл. 68д,
ал.1 ЗЗПотр. Излага, че съгласно практиката на СЕС неправилно посочен ГПР
следва да се приравни на липса на посочен ГПР и санкцията за това следва да
е, че кредиторът следва да бъде лишен от такси и разноски и
кредитополучателят следва да бъде задължен да върне единствено
предоставената в заем сума. Оспорва договора за кредит като недействителен
поради липса на съгласие, тъй като не е подписан нито със обикновен, нито с
квалифициран електронен подпис. Поради това моли съдът да обяви договор
за паричен заем № ********* от 17.02.2023 г. за нищожен поради
противоречие на закона, на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал, 1, т. 10 ЗПК и
вр. чл. 19 ЗПК. В условията на евентуалност, моли съдът да обяви за нищожна
клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит,
предвиждаща възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от ************** в полза на ответника, като неравноправна
клауза в потребителски договор на осн. чл. 143, т.9 ЗПК и поради
противоречие на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.4 и чл.
2
19, ал. 1 и 4 ЗПК. Моли ответникът да бъде осъден да заплати разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение.
След изтичане на срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Фератум България“
ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията, че поръчителството
от „М. Б.“ (М.) е задължително условие за сключване на договора, тъй като
потребителят може да избере свой поръчител или да избере предложения от
кредитора. Твърди, че ищецът сам е избрал „М. б.“ (М.) като поръчител и е
бил информиран за дължимите суми за поръчителство. Излага, че евентуални
искове за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са
недопустими, тъй като са насочени срещу „Фератум България“ ЕООД, която
не е страна по договора за поръчителство, а договорът за гаранция е отделно
облигационно отношение, различно от това по договора за потребителски
кредит. Твърди, че в процесния случай исковете за прогласяване на
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство са недопустими.
Оспорва, че сумите по договора за предоставяне на поръчителство следва да
се включат при изчисляване на ГПР, тъй като предоставянето на обезпечение
не е задължително. Моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски по делото.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно и субективно съединени искове:
1. Главен установителен иск от А. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД с
правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал, 1, т. 10 ЗПК и вр. чл. 11
и чл. 19 ЗПК за установяване спрямо ответника „Фератум България“
ЕООД, че договор за паричен заем № ********* от 17.02.2023 г. е
нищожен поради противоречие на закона.
2. Евентуален установителен иск с правно основание 143, т.9 ЗПК и чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.4 и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК за
обявяване за нищожна на клауза на чл. 5 от договор за кредит №
*********/17.02.2023 г. като неравноправна клауза в потребителски
договор и поради противоречие на императивни разпоредби.
3. Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като
частичен от общи 162,91 лв., представляваща платена при начална
3
липса на основание сума по договор за паричен заем № ********* от
17.02.2023 г.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за заем и за поръчителство между
страните, както и посочените основания за нищожност – уговаряне на
възнаграждение за предоставяне на поръчителство в посочения в исковата
молба размер и че следва да се включи като „общ разход по кредита“,
неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на
действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл.
19, ал. 4 ЗПК.
Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.
По предявения иск за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от
договор за кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно сключване на договор за заем, в който е включена клаузата на
чл. 5, както и че страни по договора са потребител и търговец и че клаузата е
наложена едностранно от кредитора и нарушава изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респективно –да докаже
наведеното основание за нищожност поради противоречие на закона, а именно
– противоречие на посочената клауза с посочените императивни разпоредби
на чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.4 и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.
Ответникът следва да докаже, че процесният договор за кредит не е
потребителски (ищецът не е потребител или сумите по кредита се използват за
цели, свързани с неговата професионална и търговска дейност), че посочената
клауза е индивидуално уговорена или че клаузата отговаря на изискванията за
добросъвестност, че не противоречи на посочените разпоредби.
По предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже предаване на сума на ответника в размер
на поне 5 лв., която сума е получена от ответника и твърдените основания за
4
недействителност на договора за кредит, въз основа на които сумата е
предадена (който са предмет на главния установителен иск).
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е
налице основание за получаване и задържане на процесните суми,
респективно – да докаже, че е погасил дължимите суми.
С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: на 17.02.2023 г. между ищеца А. Н. И. като
кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД като кредитодател е
сключен договор за паричен заем за предоставяне на сумата от 550 лв.,
както и че кредитополучателят е усвоил посочената сума, а също така
договорът за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и „Мултитуд б.“, по който
кредитополучателят дължи да заплати сумата от 162,91 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи като доказателство по делото
копие от стандартния европейски формуляр към договора за потребителски
кредит, като ОТВХЪРЛЯ искането по чл. 190 ГПК досежно останалите
документи като ненеобходимо.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, като вещото лице следва да посочи всички
счетоводни документи (разписки, нареждания за получаване на суми, справки
за движения по сметки и др. под.), въз основа на които е направило своите
изводи и да ги приложи към заключението, при депозит в размер на 350 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
ЗАДЪЛЖАВА ответника да предостави достъп до всичките си
счетоводни книги, електронни счетоводни системи и регистри за движение по
сметки, необходими за изпълнение на задачите на вещото лице, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредоставяне на достъп или ограничаване на
5
достъпа на вещото лице съдът може да му наложи глоба в размер от 50 лв. до
300 лв. и ще прецени поведението му съгласно чл. 161 ГПК, като съдът може
да приеме, че посочените от ищеца суми са погасени, както е посочено в
исковата молба и приложените към нея документи.
УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ, че следва да представи заключение в
срока по чл. 199 ГПК.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за
заплащане на депозита за експертизата.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2025 г., от 09,40 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6