Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 14
по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „Н.С.2.“
ООД, представлявано от управителя В.Т.срещу отказ № 20201209180704-2/15.12.2020
г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши
вписване на промени по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че
постановеният отказ е незаконосъобразен. Твърди, че предизвестието на
напускащия съдружник В.В.К.е връчено лично на управителя на „Н.С.2.“ ООД В.Т.на
27.02.2020 г. Сочи, че съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ и константната съдебна
практика, включително и такава на ВКС, упражняването на потестативното право по
чл. 125, ал. 2 ТЗ от съдружник в ООД, чрез отправяне на писмено предизвестие за
напускане на дружеството, има за последица автоматично прекратяване на членственото
правоотношение, което настъпва в момента на изтичане на срока на
предизвестието. Ето защо прекратяването не може да бъде поставяно в зависимост
от други юридически факти, в това число от уреждане на имуществените отношение
по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството
и от съдбата на дружествените дялове. Посочва, че тримесечният срок е започнал
да тече от 28.02.2020 г. и е изтекъл в края на 28.05.2020 г. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания отказ, като се
укаже на длъжностното лице при Агенцията по вписванията да извърши заявеното
вписване.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В конкретния случай е подадено
заявление, приложение № А4 от Наредба № 1 от 14 февруари за водене, съхраняване
и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, с което е заявено вписване на прекратяване на участието на съдружника В.В.К.,
поради напускането й от дружеството „Н.С.2.“ ООД.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че вписването на прекратяването на членството по чл. 125, ал. 2 ТЗ от
съдружник изисква разрешаване на въпросите за изменение на дружествения договор,
както и за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на
прекратилия участието си съдружник, които са от значение както за вътрешните
отношения между съдружниците, така и с оглед защитата интересите на трети лица,
включително и кредитори на дружеството. Липсата на решение означава, че не са
налице предпоставките за вписване на прекратяване на участието на напускащия
съдружник.
Съдът намира, че следва да остави
без уважение искането на Агенцията по вписванията, формулирано в нарочна молба,
да се изпрати препис от жалбата на агенцията, за да и се даде възможност да
изготви писмен отговор. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, доп. ДВ, бр.
105 от 2020 г. гласи, че жалбата се подава чрез агенцията. Агенцията изпраща
незабавно на съда подадената жалба заедно с приложенията към нея, постановения
отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването
му. Агенцията може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства към
нея. От разписаните правила е видно, че жалбата се подава чрез агенцията, която
я окомплектова, като с новото допълнение е дадена възможност на агенцията, ако
реши, да подаде отговор по жалбата. Цитираната норма не вменява в задължение на
съда да предоставя срок за отговор по вече постъпила жалба в съда. Ако реши да
упражни правото си на отговор по жалбата, агенцията следва да направи това
едновременно с изпращането й в съда.
По същество съдът намира че отказът
е незаконосъобразен. От приложените към заявлението документи и конкретно
удостоверение изх. № 19/27.02.2020 г. /лист 78 от делото/, се установява, че съдружникът
В.В.К.е изпратила предизвестие, адресирано до дружеството „Н.С.2.“ ООД със
съдържание по чл. 125, ал. 2 ТЗ за прекратяване участието му в него. Видно е,
че писменото уведомление е получено лично от управителя Владимир Петров Тунев
на 27.02.2020 г. Предизвестието по чл. 125, ал. 5 ТЗ има за адресат самото
дружеството. Ето защо съдът намира, че е налице надлежно уведомяване, тъй като
същото е доведено до знанието на управителя на дружеството. С оглед изложеното
съдът намира, че предизвестието отправено от съдружника В.В.К.е редовно връчено
на дружеството и при изтичане на предвидения срок на предизвестието,
прекратяването на членството на съдружника В.В.К.се счита за настъпило.
Съдът намира за незаконосъобразни мотивите
на длъжностното лице, че за да извърши вписване, следва да е взето решение за
съдбата на освободените дялове на прекратилия участието си съдружник. Съобразно
чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в
дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата
на прекратяването. В ал. 3 на чл. 125 ТЗ е предвидено, че имуществените
последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването. Законът свързва напускането на съдружника с
изтичане на срока на даденото предизвестие, като не поставя като условие за
осъществяване на фактическия състав на прекратяване участието на съдружника в
дружеството с уреждането на имуществените последици от горното, които са
последващи. В този смисъл е решение № 46 от 22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г.
на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което,
упражняването на правомощията на общото събрание да уреди последиците за
капитала на дружеството от напускането на съдружника не е предвидено от
материалния закон като условие за настъпване на последиците от предизвестието
на съдружника по чл. 125, ал. 2 ТЗ, поради което и липсата на доказателства в
тази насока не представлява основание за отказ за вписване на заявеното
обстоятелство.
Подаденото заявление за вписване на
промени по партидата на дружеството е редовно и към него са приложени
доказателства за обстоятелствата, подлежащи на вписване. Предвид изложените
съображения съдът намира, че заявените обстоятелства подлежат на вписване и
постановеният отказ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Н.С.2.“ ООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, отказ № 20201209180704-2/15.12.2020
г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши
вписване на промени по партидата на дружеството.
УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски
регистър да извърши вписване на промяна на обстоятелствата по партидата на „Н.С.2.“
ООД по заявление образец А4 с
вх. № 20201209180704 от 09.12.2020.
Решението, съгласно чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ – доп. ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на
агенцията пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: