№ 4958
гр. С, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110155414 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. ИЛЧ. Б. срещу
„Топлофикация С“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 4570,13 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия,
както и на сумата от 1286,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2006
г. до 08.04.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист от 25.03.2013 г. по гр.д. №
7693/2010 г. по описа на СРС, 83-ти състав.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца и покойния му баща Илчо Борисов Б.
било образувано изпълнително дело № 20138440401873 въз основа на изпълнителен лист от
25.03.2013 г., издаден по гр.д. № 7693/2010 г. по описа на СРС, 83-ти състав. Ищецът сочи,
че през 2013 г. били получени съобщения за образуване на делото, но след това не били
предприети изпълнителни действия. В периода от 2013 г. до 2016 г. не били извършвани
годни изпълнителни действия, а след 2016 г. не били извършвани никакви действия. С оглед
на това ищецът твърди, че производството по изпълнителното дело било прекратено поради
перемпция, а вземанията били погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност.
Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи процесните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Излага подробни съображения в насока, че давността за
процесните вземания е пет, а не тригодишна. Твърди, че при неподаване на възражение
срещу заповедта за изпълнение в срок, то същата се стабилизира и влиза в сила, като сочи,
че правният ефект от това е идентичен с влизането в сила на съдебно решение. Поддържа, че
1
изпълнителното производство е образувано на 23.04.2013 г., с което твърди, че е прекъсната
давността, както и, че същата не тече в хода на висящ изпълнителен процес. Излага, че
давността за процесните вземания не е текла до 26.06.2015 г., както и че в хода на
изпълнителното производство са предприемани действия, годни да прекъснат давностния
срок. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето
защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните по делото не спорят и с окончателния доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: срещу ищеца в полза на „Топлофикация С“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 25.03.2013 г. по гр.д. № 7693/2010 г. по описа на СРС, 83-ти състав,
въз основа на който срещу него е образувано изп. д. № 20138440401873 по описа на ЧСИ
Стоян Якимов с рег. № 844 КЧСИ и с район на действие СГС. Освен безспорния им
характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия препис от изпълнителен лист и от
цялото изпълнително дело.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за това вземане, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тази насока съдът намира следното:
От приобщения препис от изп.д. № 20138440401873 по описа на ЧСИ Стоян Якимов,
рег. № 844 в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, се установява, че
производството по делото е образувано по молба на „Топлофикация С“ ЕАД от 23.04.2013г.
въз основа на процесния изпълнителен лист, издаден на 25.03.2013г. по ч.гр. дело №
7693/2010г. по описа на СРС, 58-ми състав, издаден по влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. С молбата взискателят е възложил на частния
съдебен изпълнител да определя начина на изпълнението съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
На 01.10.2013г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствената на ищеца
1/2 ид.ч. от Апартамент № 62, находящ се в гр. С, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Георги Аврамов“
№ 128-132, бл. 32, вх. В, ет. 4.
2
На 03.02.2016г. взискателят „Топлофикация С“ ЕАД е подал молба до съдебния
изпълнител, с която е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, както и извършване на опис на движими вещи на длъжника.
На 20.07.2016г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи,
собственост на ищеца, който не е проведен.
На 06.12.2021г. взискателят „Топлофикация С“ ЕАД е подал молба до съдебния
изпълнител, с която е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на ищеца по
банкови сметки и сейфове, по трудово възнаграждение, както и за насрочване на опис и
оценка на движими вещи.
Видно от гореизложената хронология, считано от 01.10.2013г. до 03.02.2016г. е налице
период от над две последователни години, в които взискателят „Топлофикация С“ ЕАД не е
поискал предприемане на действия по изпълнение, а съдебният изпълнител не е предприел
такива в рамките на възложените му правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Поради тази
причина следва изводът, че изп. д. № 20138440401873 по описа на ЧСИ Стоян Якимов е
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 02.10.2015г.
За периода до 26.06.2015г. приложение са намирали постановките на Постановление №
3/1980г. на Пленума на Върховния съд, поради което до тази дата давност за процесното
вземане не е текла, независимо от обстоятелството, че последното действие по изпълнение
преди прекратяването на делото датира от 01.10.2013г. Постановлението е обявено за
загубило значение считано от 26.06.2015г. по силата на т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което погасителната давност за вземанията по висящото
към този момент изпълнително дело е започнала да тече от тази дата. Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г.
на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено
по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Следователно на основание цитираната
норма, давността за процесните вземания е петгодишна. Считано от 26.06.2015г., давността
е следвало да изтече на 26.06.2020г., а след удължаване на срока с периода от 2 месеца и 7
дни, през който не е текла давност на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП /от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. включително/, давностният срок е изтекъл на 02.09.2020г.
Предприетите действия от взискателя и съдебния изпълнител след прекратяване на
изпълнителното дело са невалидни и поради тази причина негодни да прекъснат течението
на давностния срок. В тази насока следва да се посочи, че също както предявяването на иск
по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се разбира само в неговия процесуалноправен
смисъл, предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД има единствено процесуалноправно значение. Нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД не
може да бъде тълкувана разширително и предприемането на действия по изпълнение не
обхваща каквито и да било действия, а само тези, поискани и предприети по
законоустановения ред – в рамките на валидно възникнало процесуално правоотношение по
принудително изпълнение. С прекратяването на изпълнителното производство по силата на
3
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК отпада процесуалното правоотношение, на което
се основава принудителното изпълнение, а това води и до погасяване на процесуалните
права, произтичащи от това правоотношение. Кредиторът изгубва качеството си на
взискател по изпълнителното дело, а с това и правото да определя способа за изпълнение по
него, прекратява се и съответстващото правомощие на съдебния изпълнител да извършва
поисканите действия по изпълнение. Последиците от образуваното изпълнително дело
отпадат с обратен ефект с изключение на предвидените в чл. 433, ал. 4 и ал. 5 ГПК хипотези.
След прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е десезиран и
няма правомощия да предприема повече действия по принудително изпълнение по това дело
както по своя преценка /тъй като действието на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
отпаднало/, така и по искане на взискателя. Липсва правна норма, която да предвижда
възобновяване на прекратеното изпълнително производство при подадена молба за
предприемане на нови действия по изпълнение или да въвежда презумпция, според която
извършените от съдебния изпълнител нови действия да се считат предприети по
новообразувано изпълнително дело. Същевременно законът не приравнява молбата за
посочване на нови изпълнителни способи по чл. 426, ал. 2, изр. 2 ГПК на молба за
образуване на ново изпълнително дело по чл. 426, ал. 1 ГПК. Няма и основание за това, тъй
като волеизявленията в двата случая са различни и са насочени към различни правни
последици – молбата за образуване на изпълнително дело задължително следва да съдържа
искане за предприемане на определени действия по изпълнение или възлагане по чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ, за да бъде редовна, но молбата за предприемане на нови действия по изпълнение
/тъй като първоначалните не са дали резултат/ не съдържа волеизявление за образуване на
ново изпълнително дело и не е насочена към постигане на такъв правен ефект. Ето защо
съдът намира, че в хипотезата на прекратено изпълнително производство и при липса на
волеизявление за образуване на ново такова, искането на взискателя по чл. 426, ал. 2, изр. 2
ГПК за предприемане на нови действия по изпълнение по делото е процесуално
недопустимо и подлежи на връщане, а предприетите от съдебния изпълнител действия в
тази насока са негодни да произведат правен ефект и не представляват „предприети
действия за изпълнение“ по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Следователно петгодишната погасителна давност за процесните вземания е изтекла на
02.09.2020г., още преди датата на исковата молба, поради което предявените отрицателни
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 234,27 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лева, платено изцяло в брой или общо 684,27 лева, които следва да му бъдат
присъдени. Релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като възнаграждението е дори по-
ниско от минималния размер с оглед материалния интерес по делото.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че Б. ИЛЧ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Н“, бл.
128, вх. 3, ап. 62, не дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 4570,13 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия, както и сумата от 1286,75 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.04.2006 г. до 08.04.2010 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 25.03.2013 г. по гр.д. № 7693/2010 г. по описа на СРС, 83-ти състав и е
образувано изп.д. № 20138440401873 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 в КЧСИ с
район на действие СГС.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД да заплати на Б. ИЛЧ. Б. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 684,27 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5