О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Сливен, 05.06.2018г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
като се запозна с докладваното
от съдията Нейчева ВЧНД № 272 по описа
на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по „въззивна“ жалба на М.М.С.
против разпореждане от 19.04.2018г. по НЧХД № 1307 / 2015г. на СлРС, с което е
върната като нередовна му против присъда № 92 / 22.05.2017г., постановена по
същото дело.
Жалбоподателят твърди в жалбата, че многократно е правил искания
да получи копие от постановената присъда по НЧХД № 1307 / 2015г. на СлРС, но не
му било изпратено такова. Копие от присъдата получил едва на 03.05.2018г.,
когато му било връчено и разпореждането на съда от19.04.2018г. и счита това за
грубо нарушение на правата му по делото. Твърди още, че първоинстанционният съд
не се произнесъл по направеното от него искане за поправка на очевидна
фактическа грешка /присъждането на два отделни хонорара на двама отделни адвокати като разход на
лицето Д.К./ и отказал да изпълни и чл.
414, ал. 1 т. 1 от НПК и да се произнесе по неговите съмнения, че такова
присъждане е незаконно, като отделно не
му разтълкувал и присъдата си в тази й част. Счита, че самото даване на ход на
НЧХД № 1307 / 2015г. било незаконосъобразно, ако не бил освободен от плащането
на държавни такси и разноски по делото, тъй като даването на ход при неплатена
държавна такса било нарушение на чл. 81,
ал. 1 от НПК и решенията и присъдите по такова дело нямали никаква стойност.
Предвид невъзможността му да плаща такси и разноски по делото поради липса на пари, или тъжбата му
задължително трябвало да бъде върната
като неотговаряща на чл. 81, ал. 1 от НПК или той да бъде освободен от
такси и разноски по делото – останалото
било отказ от правосъдие и нарушаване на негови човешки права, гарантирани му
от чл. 6, §1 от ЕКПЧОС. Счита, че ход на НЧХД № 1307/2015г. въобще не можело да
бъде даден, а още повече по него да има присъда. След като не можело да се
постановява присъда по нередовна тъжба, той дори нямало какво да обжалва.
Искането на жалбоподателя е въззивният съд да отмени присъда № 92 /2017г. по
НЧХД № 1307 / 2015г. на СлРС и да върне
делото на съда за изпълнение на задължителните действия по чл. 81, ал. 1 от НПК
по внесената от него тъжба. Към частната жалба е приложил и молба за
освобождаване от плащане на държавна такса
по въззивната му жалба пред СлОС „според разпоредбите на чл. 83, ал. 2
от ГПК във връзка с чл. 46, ал. 2 от ЗНА и съдебната практика на СГС по ВЧНД №
648 / 2014г.“.
След
като се запозна с молбата и обсъди доводите изложени в нея, СлОС направи
следните КОНСТАТАЦИИ:
НЧХД
№ 1300 / 2015г. е образувано в Районен
съд – Стара Загора по тъжба на М.М.С. срещу Д.К.Д. с посочено в нея правно
основание чл. 286, ал. 1 от НК, чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 1 от НК. С
тъжбата С. е направил и искане за
освобождаване от държавни такси по делото. След отвод на всички съдии от
Районен съд – Стара Загора, с определение № 89 / 14.09.2015г. по н.д. № 1136 /
2015г. на ВКС, 2-ро н.о. делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Сливен.
На
16.09.2015г. е образувано НЧХД № 1307 / 2015г. С молба вх. № 19169 /
24.09.2015г. тъжителят С. поискал да
бъде освободен от държавната такса от 12 лева за наказателното дело, като към
молбата приложил декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Районният съд не се е
произнесъл по молбата на тъжителя и въпреки че не е платена дължимата държавна
такса, е разгледал делото. С присъда № 92 / 22.05.2017г. СлРС е оправдал подс. К.;
отхвърлил е предявения срещу него граждански иск; осъдил е тъжителя да заплати
на подсъдимия направените разноски за адвокатско възнаграждение, а по бюджета
на държавата по сметка на СлРС – направените по делото разноски за експертизи.
Няма произнасяне относно държавната такса за образуване на делото. В
разпореждане от 14.06.2017г. са дадени указания да се уведоми тъжителят С., че
до момента не е освобождаван от държавна такса, тъй като е направил такова
искане до РС – Стара Загора, но няма произнасяне по него, освен това СлРС не е
събрал дължимата такса, но можел да направи това с отделно определение по чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като в НПК не е уредена процедура по освобождаване от държавна такса, поради което следва да заплати такава
за образуване на дело пред въззивната инстанция. Тъжителят С. е обжалвал това
разпореждане, частната му жалба е изпратена в СлОС, който с определение № 352 /
17.07.2017г. по ВЧНД № 395 / 2017г. е
върнал НЧХД № 1307 / 2015г. на СлРС за
събиране на дължимата държавна такса за
частната жалба в размер на 5 лв. Препис от определението на СлОС за изпълнение
на указанията, дадени в него, е изпратен на С., който го е получил на
31.07.2017г. Въз основа на разпореждане от 13.09.2017г., на тъжителя С. е
изпратено напомнително писмо, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението
следва да изпълни указанията на СлОС и да внесе д.т. за обжалване на
разпореждането, като е предупреден, че при неизпълнение частната жалба и
жалбата му против постановената присъда ще бъдат върнати /получено на
21.09.2017г. лично/.
С молба от
28.09.2017г. тъжителят е обжалвал пред Окръжен съд - Сливен отказа на СлРС той
да бъде освободен от плащането на държавни такси и разноски по НЧХД №
1307/2015г., по повод на което било образувано ВЧНД № 576/2017г. на СлОС. В
това производство било констатирано, че липсва акт, т.е. произнасяне по молбата
за освобождаване от държавна такса и с определение от 19.10.2017г.
производството е прекратено и делото
върнато на първата инстанция за произнасяне по молбата на тъжителя.
С определение от
25.10.2017г. е отхвърлена молбата на частния тъжител С. от 24.09.2015г. за
освобождаване от държавна такса в размер на 12 лева за образуване на НЧХД №
1307/2015г. по описа на СлРС и той е осъден да заплати държавна такса в размер
на 12 лева за образуване на НЧХД № 1307/2015г. по описа на СлРС.
С определение № 590 /
01.12.2017г. по ВНЧХД № 662 / 2017г. на СлОС е оставена без уважение като
неоснователна частната жалба на С. срещу определението на СлРС от 25.10.2017г.
по НЧХД № 1307 / 2015г. в частта, касаеща осъждането на частния тъжител С. да
заплати държавна такса в размер на 12 лв. за образуване на същото дело и е
оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба срещу определението
на СлРС от 25.10.2017г. по НЧХД № 1307 / 2015г. в частта, касаеща отхвърлянето
на молбата на частния тъжител С. от 24.09.2015г. за освобождаване от държавна
такса в размер на 12 лв. за образуване
на НЧХД № 1307 / 2015г. по описа на СлРС. Определението на СлРС от 25.10.2017г.
е потвърдено.
Частният тъжител С. е
обжалвал така постановеното определение на СлОС до ВКС – София. С разпореждане
от 19.01.2018г. жалбата му е върната
като недопустима. Той е обжалвал разпореждането за връщане и с определение № 38
/ 09.03.2018г. по НЧД № 229 / 2018г. ВКС – София жалбата му е оставена без
уважение като неоснователна.
Съгласно разпореждане от 19.03.2018г. по НЧХД № 1307 /
2015г. на СлРС, на частния тъжител С. е изпратен препис от определението на ВКС
с указание да изпълни разпореждането на СлРС за внасяне на държавна такса 12
лв. и държавна такса 6 лв. и привеждане на жалбата против постановената присъда
съобразно изискванията на НПК и дадените в разпореждане от 14.06.2017г.
указания, като е предупреден, че при неизпълнение в 7-дневен срок от получаване
на съобщението, жалбата ще му бъде върната като недопустима. Съобщението е
получено лично от С. на 02.04.2018г.
По повод искане на С. от 11.04.2018г., районният съд
му е изпратил преписи от постановената присъда и мотивите към нея /получил ги е
на 03.05.2018г./.
С разпореждане от 19.04.2018г. по НЧХД № 1307 / 2015г.
на СлРС е върната като нередовна жалбата на частния тъжител С. подадена срещу
присъда № 92 / 22.05.2017г., постановена по същото дело. В срока за обжалване е
подадена „въззивна“ жалба против разпореждането от 19.04.2018г., но направеното
в нея искане е за отмяна на постановената по делото присъда. Дължимата държавна
такса за жалбата не е внесена. С жалбата чрез РС – Сливен до ОС – Сливен
частният тъжител С. е подал и искане на основание т.12 от т.д. № 6 / 2012г. на
ВКС да бъде освободен от плащането на държавна такса и разноски по въззивната
му жалба срещу разпореждането от 25.10.2017г.
Първоинстанционният съд е дал ход на подадената „въззивна“
жалба, която по същество е частна жалба, без да е събрана дължимата държавна
такса, която съгласно т. 14 от Тарифа № 1
към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби
и Министерството на правосъдието е 5 лева. Първоинстанционният съд е следвало да констатира
сочения пропуск във връзка с дължимата държавна такса, да укаже на жалбоподателя за отстраняването му в
7-дневен срок, като го предупреди, че
при неизпълнение на разпореждането, частната жалба ще бъде върната. Допуснатото нарушение от районния съд във връзка с несъбирането на
дължимата държавна такса съставлява
процесуална пречка за образуване на
валидно въззивно производство, поради което същото следва да бъде прекратено, а делото върнато
на РС – Сливен за отстраняването му.
Въззивният
съд не може да се произнесе по искането за освобождаване от плащането на държавна такса и разноски по
въззивната жалба срещу разпореждането на СлРС от 25.10.2017г. по НЧХД № 1307 /
2015г., тъй като от една страна по жалбата на частния тъжител против определението
на съда от 25.10.2017г. вече има влязло
в сила определение № 590 / 01.12.2017г. по ВНЧХД № 662 / 2017г. на СлОС. От
друга страна районният съд вече се е произнесъл по направеното от частния
тъжител искане за освобождаване от такси и разноски /с влязло в сила определение
от 25.10.2017г. по НЧХД № 1307 / 2015г./ и му е указал, че не може да бъде
освободен от заплащането им, тъй като в НПК липсват законови разпоредби за
това.
Окръжният
съд също счита, че внасянето на държавна такса
по наказателни производства от частен характер, както при образуване, така и
при обжалване на първоинстанционните актове е задължителен реквизит и условие
за допустимост и редовност на тъжбата, респективно на жалбите, адресирани за
разглеждане от въззивния съд. В НПК не е предвидена правна възможност на тъжителя да иска освобождаване
от държавна такса по делата, които са образувани по реда на частното обвинение
и тълкуването и прилагането на други закони по аналогия е
недопустимо.
Предвид изложеното, СлОС
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по ВЧНД № 272 /
2018г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
ВРЪЩА
НЧХД №1307 / 2015г. на Районен съд – Сливен за отстраняване на нередовностите
по подадената частна жалба и администрирането й по съответния процесуален ред.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: