Решение по дело №78/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 63
Дата: 18 септември 2018 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Силвия Петрова Петрова
Дело: 20183500900078
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                              18.09.2018 г.                  гр.Търговище

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                               II състав

На тридесет и първи август                                                                 2018 година

В публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ П.

 

Секретар Анатолия Атанасова, разгледа докладваното от Председателя т.д. № 78 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Иск за сумата 24 558, 69 лева, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

Производството е образувано по постъпила искова молба от  „Б...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, срещу „Л..“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в несъстоятелност, с управител Г.Г.Г. за сумата от 24 558,69 лева.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 12/23.02.2017 год., постановено по т.д. № 88/2016 год. на Окръжен съд – Търговище, е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество „Л..” ЕООД, ЕИК **********. В хода на производството по несъстоятелност на ответното дружество „Л..” ЕООД били съставени списъци на приетите от синдика вземания по чл. 685 от ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 10.04.2017 год. По повод сключени търговски сделки „Б...“ ООД е издало на „Л..“ ЕООД 16 бр. фактури, а именно: Фактура № 1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г., Фактура № 1387/16.01.2013 г., Фактура № 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013 г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура № 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г. Описаните фактури са на обща стойност 84 874,05 лв., представляващи главница в размер на 60 315,36 лв. и лихва за забава в размер на 24 558,69 лв. Гореописаните неплатени вземания били предявени от името на „Б...“ ООД на 27.03.2017 г., и същите били включени в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в Търговски регистър на 10.04.2017 г. Против така приетите вземания постъпило възражение с правно основание чл.690 от ТЗ от длъжника, с претенция за липса на такова задължение, тъй като има извършени плащания по издадените фактури. Във връзка с горното, съдът по несъстоятелността е насрочил за разглеждане на депозирани от длъжника възражения в открито съдебно заседание на основание чл.692, ал. 3 от ТЗ, като след като разгледал депозираните становища и събраните доказателства, установил, че е налице частично плащане по предявеното в молбата вземане и намалил приетото от синдика вземане срещу длъжника на сума в общ размер на 222,26 лв., от които главница в размер на 190,42 лв. и лихва за забава в размер на 31,84 лв.

Предвид всичко това, ищцовото дружество моли съда да признае за установено съществуването на задължение на „Л..“ ЕООД към „Б...“ ЕООД в размер на 24 558,69 лева, представляващо остатък от непогасена главница.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от “Л..“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Попово, Южна промишлена зона №135, представлявано от управителя Г.Г.Г., действащ чрез упълномощеното „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Гергьовски”, член на Софийска адвокатска колегия, регистрирано е Решение по ф. д. № 116/2015 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***4, и с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Солунска” № 52, ет. 2, ап. № 5, с Единен Идентификационен Код в регистър БУЛСТАТ №     *********, представлявано от Управителя адв. С.М.Г. от САК, действащ чрез пълномощника адв. Д.С.Д., в който се изразява становище, че исковата молба е нередовна поради неясен петитум. Същевременно се излагат и съображения по съществото на спора като се твърди, че няма никакви непогасени задължения от страна на „Л..“ ЕООД към „ БГ- ГРУП“ ООД през целия период на техните търговски взаимоотношения. Като доказателство, че всички търговски отношения между страните по делото са уредени (платени са възникналите задължения по издадени от „БГ-ГРУП“ ООД фактури към „Л..“ ЕООД) сочат предоставената именно от ищеца разпечатка за извършените плащания от страна на „Л..“ ЕООД по сметка на „БГ- ГРУП“ ООД през периода 2008 г.-2016 г. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от „БГ ГРУП“ ООД иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ, като изцяло неоснователен и недоказан и да осъди същото да им заплати направените разноски по делото.

   В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

С влязло в сила определение №203 от 21.06.2018г., постановено по настоящото дело по реда на чл.374, ал.1 ГПК,  частично е прекратено производството по отношение на сумата от 190,42 лв., представляваща прието вземането на „БГ ГРУП“ ЕООД към „Л..“.

В съдебно заседание ищецът чрез адвокат А.Н. *** поддържа изцяло предявената искова претенция и моли съда да уважи същата.

В съдебно заседание ответникът “Л..“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Попово, Южна промишлена зона №135, представлявано от управителя Г.Г.Г., действащ чрез пълномощника адв. Д.С.Д. от Софийска адвокатска колегия,  оспорва исковата претенция като моли съда да отхвърли така предявения иск.

Синдикът на несъстоятелния търговец, конституиран в производството с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ, И.С.Т. ***, синдик на „Л..“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 13010114, адрес: Русе, бул. „Цар Освободител“ № 33, ет. 1, офис 4, изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че с Решение № 12/23.02.2017 год., постановено по т.д. № 88/2016 год. на Окръжен съд – Търговище, е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество „Л..” ЕООД, ЕИК **********. По повод сключени търговски сделки „Б...“ ООД е издало на „Л..“ ЕООД 16 бр. фактури, а именно: Фактура № 1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г., Фактура № 1387/16.01.2013 г., Фактура № 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013 г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г.,       Фактура № 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г. Описаните фактури са на обща стойност 84 874,05 лв., представляващи главница в размер на 60 315,36 лв. и лихва за забава в размер на 24 558,69 лв. Гореописаните вземания били предявени от името на „Б...“ ООД на 27.03.2017 г., и същите били включени в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в Търговски регистър на 10.04.2017 г. Против предявените и включени в списъка на приетите от синдика вземания по чл.685 от ТЗ постъпило възражение с правно основание чл.690 от ТЗ от длъжника, с претенция за липса на такова задължение, тъй като има извършени плащания по издадените фактури. Във връзка с горното, съдът по несъстоятелността е насрочил за разглеждане на депозирани от длъжника възражения в открито съдебно заседание на основание чл.692, ал. 3 от ТЗ, като след като разгледал депозираните становища и събраните доказателства, съдът по несъстоятелността установил, че е налице частично плащане по предявеното в молбата вземане и намалил приетото от синдика вземане срещу длъжника на сума в общ размер на 222,26 лв., от които главница в размер на 190,42 лв. и лихва за забава в размер на 31,84 лв.

Процесните фактури са издадени в периода 28.02.2012 година-16.09.2013 година и са на обща стойност 60 315,36 лева.

Претенцията на ищеца е за сумата 24 368,27 лв./24 558,69лв.-190,42лв./ - остатък от непогасена главници.

Във връзка с изясняване предмета на спора по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза – основна и допълнителна. От проверка на счетоводните записвания при ищеца и ответника се установява, че и двете дружества са осчетоводили процесните фактури, като е налице идентичност по отношение на номер, дата и стойност по фактурата. В двете счетоводства не е налице идентичност по отношение на салда (непогасени остатъци) вследствие извършени погасявания с оглед прилагане на различен начин за погасяване.

Заключението на вещото лице, по основната експертиза е изготвено в два варианта. При Вариант 1 с плащанията по процесните 16 фактури първо са погасяване лихви, след това главница. Съгласно този вариант остатъкът от непогасена главница е в размер на 190,42 лв.

При Вариант 2 с плащанията по процесните фактури/ при посочване по коя фактура се прави плащане/, първо се погасява главницата а след това лихвата. Съгласно този вариант е налице надвнесена сума в размер на 201,15 лв.

При изготвянето на допълнителното заключение, на вещото лице бе поставена задача към процесните 16 бр. фактури, описани в исковата молба да се изчислят и плащанията по фактури с №№ 1502/22.06.2010г.;1433/22.04.2013г. и 1447/10.05.2013г., които са предмет на разглеждане по гр.д.№ 143/2016г. по описа на Районен съд Попово. Това заключение е изготвено също в два варианта като съгласно Вариант 1 размерът на задължението възлиза на 4 414,47 лв., формирани от остатъци по последните 7 броя фактури по хронология.

Съгласно Вариант 2 размерът на задълженията възлиза на 4 344,31 лв.формирано от непогасени остатъци – главници по фактури с №1447/13.05.2013г. и № 1502/22.06.2013г.

От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните  правни изводи: Претендира се изпълнение - плащане на дължима сума, по търговски сделки, сключени между страните по делото, обективирани в 16 броя фактури, подробно описани в исковата молба.

Установяване дължимата главница по процесните фактури зависи от поредността на погасяване на дължимите суми. Поредността на погасяването на вземането за законна лихва за забава, когато се дължи наред с друго еднородно задължение /каквото е главницата, доколкото е парично задължение/ се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД: при няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всички, длъжника може да заяви кое от тях погасява а ако не е заявил това се погасява най-обременителното задължение каквото е главницата. Когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, първо се погасява главницата, доколкото същата представлява по-обременителното задължение, и с остатъка – ако има такъв, се погасява начислената законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.

С оглед на това настоящата инстанция приема, че дължимата главница по процесните фактури следва да се определи съгласно Вариант  2 от основното заключение на вещото лице и посочените данни в таблица 4-2 на същото заключение.Този вариант е изготвен като е взето предвид, че при плащания, при които е посочено по коя фактура се плаща се е погасявала първо главницата и с остатъка дължимата лихва.Предвид това заключение, всички представени фактури са изцяло платени в периода 18.11.2008-11.11.2016г. като към последната дата е налице надвнесена сума в размер на 201,15 лв.  

По отношение на допълнителното заключение, което е изготвено с включване и на трите фактури с № 1502/22.06.2010г.;1433/22.04.2013г.;1447/10.05.2013г., предмет на гр.д.№ 143/2016г. по описа на Районен съд Попово не следва да се коментира, тъй като с влязло в сила решение е признато, че по същите не се дължи нито лихва нито главница.

Предвид изложените правни аргументи предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв със съответните последици.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ / Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца./   Искът е предявен за сума в размер на 24 368,27 лева /една четвърт е 6092.06 лева/, поради което дължимата държавна такса е в размер на 243.68 лева. Тъй като искът следва да бъде отхвърлен тази такса следва да се внесе от ищеца.

Ответникът има право на разноски в настоящото производство. Претендирал е за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1520.11 лева, което е минималното предвидено в Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с вкл. ДДС. Представен е и договор за заплатено възнаграждение в този размер.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, срещу „Л..“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в несъстоятелност, с управител Г.Г.Г., иск  за установяване съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност по т. дело № 88/2016 година за  сумата от 24 368.27 лева, представляваща остатък от непогасена главница по фактури: Фактура № 1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г., Фактура № 1387/16.01.2013 г.,      Фактура № 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013 г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура № 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г., което вземане е било изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността, на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Б...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 243.68  лева, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Б...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, да заплати на „Л..“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в несъстоятелност, с управител Г.Г.Г., сумата от 1520.11 /хиляда петстотин и двадесет лева и единадесет стотинки/ лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Варна.

           

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: