Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 18.09.2018
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
II състав
На тридесет и първи
август 2018 година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ П.
Секретар Анатолия Атанасова, разгледа докладваното от Председателя т.д. № 78 по описа на съда за 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл. от ГПК.
Иск за сумата 24 558, 69 лева, с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Б...” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, срещу „Л..“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена
зона №135, в несъстоятелност, с управител Г.Г.Г. за
сумата от 24 558,69 лева.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 12/23.02.2017 год., постановено
по т.д. № 88/2016 год. на Окръжен съд – Търговище, е открито производство по
несъстоятелност на ответното дружество „Л..” ЕООД, ЕИК **********. В хода на
производството по несъстоятелност на ответното дружество „Л..” ЕООД били
съставени списъци на приетите от синдика вземания по чл. 685 от ТЗ, които са
обявени в търговския регистър на 10.04.2017 год. По повод сключени търговски сделки
„Б...“ ООД е издало на „Л..“ ЕООД 16 бр. фактури, а именно: Фактура №
1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г.,
Фактура № 1387/16.01.2013 г., Фактура № 1385/08.01.2013 г., Фактура №
1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013 г., Фактура № 1417/19.03.2013 г.,
Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура №
1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г.,
Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура №
1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г. Описаните фактури са на обща
стойност 84 874,05 лв., представляващи главница в размер на 60 315,36 лв. и
лихва за забава в размер на 24 558,69 лв. Гореописаните неплатени вземания били
предявени от името на „Б...“ ООД на 27.03.2017 г., и същите били включени в
списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в Търговски регистър на
10.04.2017 г. Против така приетите вземания постъпило възражение с правно
основание чл.690 от ТЗ от длъжника, с претенция за липса на такова задължение,
тъй като има извършени плащания по издадените фактури. Във връзка с горното,
съдът по несъстоятелността е насрочил за разглеждане на депозирани от длъжника
възражения в открито съдебно заседание на основание чл.692, ал. 3 от ТЗ, като
след като разгледал депозираните становища и събраните доказателства,
установил, че е налице частично плащане по предявеното в молбата вземане и
намалил приетото от синдика вземане срещу длъжника на сума в общ размер на
222,26 лв., от които главница в размер на 190,42 лв. и лихва за забава в размер
на 31,84 лв.
Предвид всичко това, ищцовото дружество моли съда
да признае за установено съществуването на задължение на „Л..“ ЕООД към „Б...“
ЕООД в размер на 24 558,69 лева, представляващо остатък от непогасена главница.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от “Л..“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Попово,
Южна промишлена зона №135, представлявано от управителя Г.Г.Г.,
действащ чрез упълномощеното „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Гергьовски”, член на
Софийска адвокатска колегия, регистрирано е Решение по ф. д. № 116/2015 г. по
описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***4, и с адрес за
кореспонденция: гр. София, ул. „Солунска” № 52, ет. 2, ап. № 5, с Единен
Идентификационен Код в регистър БУЛСТАТ № *********,
представлявано от Управителя адв. С.М.Г. от САК,
действащ чрез пълномощника адв. Д.С.Д., в който се
изразява становище, че исковата молба е нередовна поради неясен петитум. Същевременно се излагат и съображения по
съществото на спора като се твърди, че няма никакви непогасени задължения от
страна на „Л..“ ЕООД към „ БГ- ГРУП“ ООД през целия период на техните търговски
взаимоотношения. Като доказателство, че всички търговски отношения между
страните по делото са уредени (платени са възникналите задължения по издадени
от „БГ-ГРУП“ ООД фактури към „Л..“ ЕООД) сочат предоставената именно от ищеца
разпечатка за извършените плащания от страна на „Л..“ ЕООД по сметка на „БГ-
ГРУП“ ООД през периода 2008 г.-2016 г. Молят съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения от „БГ ГРУП“ ООД иск с правно основание чл. 694, ал.2,
т.2 от ТЗ, като изцяло неоснователен и недоказан и да осъди същото да им
заплати направените разноски по делото.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
С влязло в сила определение №203 от 21.06.2018г., постановено по настоящото
дело по реда на чл.374, ал.1 ГПК, частично
е прекратено производството по отношение на сумата от 190,42 лв.,
представляваща прието вземането на „БГ ГРУП“ ЕООД към „Л..“.
В съдебно заседание ищецът чрез адвокат А.Н. *** поддържа изцяло предявената
искова претенция и моли съда да уважи същата.
В съдебно заседание ответникът “Л..“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр.
Попово, Южна промишлена зона №135, представлявано от управителя Г.Г.Г., действащ чрез пълномощника адв.
Д.С.Д. от Софийска адвокатска колегия, оспорва
исковата претенция като моли съда да отхвърли така предявения иск.
Синдикът на несъстоятелния търговец, конституиран в производството с оглед
разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ, И.С.Т. ***, синдик на „Л..“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК 13010114, адрес: Русе, бул. „Цар Освободител“ № 33, ет. 1,
офис 4, изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че с Решение № 12/23.02.2017 год., постановено по т.д. №
88/2016 год. на Окръжен съд – Търговище, е открито производство по
несъстоятелност на ответното дружество „Л..” ЕООД, ЕИК **********. По повод
сключени търговски сделки „Б...“ ООД е издало на „Л..“ ЕООД 16 бр. фактури, а
именно: Фактура № 1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура №
1383/28.12.2012 г., Фактура № 1387/16.01.2013 г., Фактура № 1385/08.01.2013 г.,
Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013 г., Фактура №
1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г.,
Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура №
1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура № 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г.
Описаните фактури са на обща стойност 84 874,05 лв., представляващи главница в
размер на 60 315,36 лв. и лихва за забава в размер на 24 558,69 лв.
Гореописаните вземания били предявени от името на „Б...“ ООД на 27.03.2017 г.,
и същите били включени в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в
Търговски регистър на 10.04.2017 г. Против предявените и включени в списъка на
приетите от синдика вземания по чл.685 от ТЗ постъпило възражение с правно
основание чл.690 от ТЗ от длъжника, с претенция за липса на такова задължение,
тъй като има извършени плащания по издадените фактури. Във връзка с горното,
съдът по несъстоятелността е насрочил за разглеждане на депозирани от длъжника
възражения в открито съдебно заседание на основание чл.692, ал. 3 от ТЗ, като след
като разгледал депозираните становища и събраните доказателства, съдът по
несъстоятелността установил, че е налице частично плащане по предявеното в
молбата вземане и намалил приетото от синдика вземане срещу длъжника на сума в
общ размер на 222,26 лв., от които главница в размер на 190,42 лв. и лихва за
забава в размер на 31,84 лв.
Процесните фактури са
издадени в периода 28.02.2012 година-16.09.2013 година и са на обща стойност 60
315,36 лева.
Претенцията на ищеца е за сумата 24 368,27
лв./24 558,69лв.-190,42лв./ - остатък от непогасена главници.
Във връзка с изясняване предмета на спора по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза – основна и допълнителна. От проверка на
счетоводните записвания при ищеца и ответника се установява, че и двете
дружества са осчетоводили процесните фактури, като е
налице идентичност по отношение на номер, дата и стойност по фактурата. В двете
счетоводства не е налице идентичност по отношение на салда (непогасени
остатъци) вследствие извършени погасявания с оглед прилагане на различен начин
за погасяване.
Заключението на вещото лице, по основната експертиза е изготвено в два
варианта. При Вариант 1 с плащанията по процесните 16
фактури първо са погасяване лихви, след това главница. Съгласно този вариант остатъкът
от непогасена главница е в размер на 190,42 лв.
При Вариант 2 с плащанията по процесните фактури/
при посочване по коя фактура се прави плащане/, първо се погасява главницата а
след това лихвата. Съгласно този вариант е налице надвнесена сума в размер на
201,15 лв.
При изготвянето на допълнителното заключение, на вещото лице бе поставена
задача към процесните 16 бр. фактури, описани в
исковата молба да се изчислят и плащанията по фактури с №№
1502/22.06.2010г.;1433/22.04.2013г. и 1447/10.05.2013г., които са предмет на
разглеждане по гр.д.№ 143/2016г. по описа на Районен съд Попово. Това
заключение е изготвено също в два варианта като съгласно Вариант 1 размерът на
задължението възлиза на 4 414,47 лв., формирани от остатъци по последните
7 броя фактури по хронология.
Съгласно Вариант 2 размерът на задълженията възлиза на 4 344,31
лв.формирано от непогасени остатъци – главници по фактури с №1447/13.05.2013г.
и № 1502/22.06.2013г.
От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Претендира се изпълнение -
плащане на дължима сума, по търговски сделки, сключени между страните по
делото, обективирани в 16 броя фактури, подробно
описани в исковата молба.
Установяване дължимата главница по процесните
фактури зависи от поредността на погасяване на
дължимите суми. Поредността на погасяването на вземането за законна лихва за забава, когато се дължи
наред с друго еднородно задължение /каквото е главницата, доколкото е парично
задължение/ се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД: при няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всички, длъжника може да заяви кое от тях погасява а ако не е заявил
това се погасява най-обременителното задължение каквото е главницата. Когато
длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане,
първо се погасява главницата, доколкото същата представлява по-обременителното
задължение, и с остатъка – ако има такъв, се погасява начислената законна лихва
за забава по чл. 86 ЗЗД.
С оглед на това настоящата инстанция приема, че дължимата главница по процесните фактури следва да се определи съгласно
Вариант 2 от основното заключение на
вещото лице и посочените данни в таблица 4-2 на същото заключение.Този вариант
е изготвен като е взето предвид, че при плащания, при които е посочено по коя
фактура се плаща се е погасявала първо главницата и с остатъка дължимата
лихва.Предвид това заключение, всички представени фактури са изцяло платени в
периода 18.11.2008-11.11.2016г. като към последната дата е налице надвнесена
сума в размер на 201,15 лв.
По отношение на допълнителното заключение, което е изготвено с включване и
на трите фактури с № 1502/22.06.2010г.;1433/22.04.2013г.;1447/10.05.2013г.,
предмет на гр.д.№ 143/2016г. по описа на Районен съд Попово не следва да се
коментира, тъй като с влязло в сила решение е признато, че по същите не се
дължи нито лихва нито главница.
Предвид изложените правни аргументи предявеният иск е изцяло неоснователен
и следва да се отхвърли като такъв със съответните последици.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ / Държавната
такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася
предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка
на ищеца./ Искът е предявен за сума в
размер на 24 368,27 лева /една четвърт е 6092.06 лева/, поради което
дължимата държавна такса е в размер на 243.68 лева. Тъй като искът следва да
бъде отхвърлен тази такса следва да се внесе от ищеца.
Ответникът има право на разноски в настоящото производство. Претендирал е
за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1520.11 лева, което е
минималното предвидено в Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с вкл. ДДС. Представен е и договор за заплатено
възнаграждение в този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, срещу „Л..“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в
несъстоятелност, с управител Г.Г.Г., иск за установяване съществуването на неприето
вземане в производството по несъстоятелност по т. дело № 88/2016 година за сумата от 24 368.27 лева, представляваща остатък
от непогасена главница по фактури: Фактура №
1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г.,
Фактура № 1387/16.01.2013 г., Фактура
№ 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013
г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура №
1434/26.04.2013 г., Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г.,
Фактура № 1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура №
1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г., което вземане е било
изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по
несъстоятелността, на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен
съд-Търговище в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 243.68 лева, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Б...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, да заплати на „Л..“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в
несъстоятелност, с управител Г.Г.Г., сумата от 1520.11 /хиляда петстотин и двадесет
лева и единадесет стотинки/ лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: