Определение по дело №493/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Окръжния съд е образувано по въззивна жалба на Б. С. И. против решение № 5589/9.7.2012 г., постановено по гр.д. № 1367 по описа за 2011 г. на РС-Б. в частта, в която са отхвърлени претенциите му.

Сочи се във въззивната жалба, че решението на РС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според жалбоподателя нито едно от твърденията на ответника не е доказано от него. Не е взето предвид от първоинстанционния съд, че платените и неплатените отпуски се разрешават след писмено искане на работника или служителя. Изложени са съображения, от които според жалбоподателя се установява фактическа обстановка, изложена в жалбата, а не изцяло възприетата от РС. В тази насока се твърди, че съдът необосновано е приел, че за периода от 01.01.2011г. до 27.04.2011г. ищецът не е доказал, че е полагал труд по трудово правоотношение. Твърди, че не са обсъдени свидетелските показния, от които е видно, че не е имало периоди, в които ищецът да е бил в платен или неплатен отпуск, както и че не е подавал молба за разрешаване на такива. Твърди, че съдът неправилно е оценил събраните писмени доказателства, не само свидетелските, но и представените от Дирекцията по труда.

Ето защо, иска да се отмени решението в отхвърлителната част и се постанови уважаване на същия.

Въззиваемият не е изразил становище.

Жалбата е допустима, като при произнасяне по основателността й съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове по чл. 128 от КТ за заплащане на трудови възнаграждения за цялата 2008 г., цялата 2009 г., първите три месеца на 2010 г. и за 5 месеца след 19.7. до края на същата година, както и за първите четири месеца на 2011 г.; по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетения за неизползуван платен годишен отпуск за същите тези периоди и за присъждане на обезщетение за забава върху тези суми.

С решението РС е осъдил работодателя “., О. да заплати на Б. И. неизплатените му трудови възнаграждения за периода от 19.7.2011 г. до 27.4.2011 г. и е отхвърлил за разликата до предявения размер от 7 840 лв., присъдил е обезщетение за неплатен отпуск в размер 91.61 лв. като за разликата до предявения размер от 446,26 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Уважил е и предявените обезщетения за забава, поради несвоевременото им плащане, като за размерите над уважените от 37,59 лв.за тр. възнаграждения и от 0.18 лв. за неплатения отпуск до предявените съотв. от 1 210,70 лв. и от 0.46 лв. ги е отхвърлил.

Предмет на въззивното производство е решението в цялата отхвърлителна част.

От доказателствата по делото се установява, че за визираните в исковата молба периоди, ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника с уговорено месечно възнаграждение за 2008 г. от 250 лв., а за останалите периоди - в размер на 160 лв. Това е видно от представеното допълнително споразумение № 4/1.1.2008 г. за изменение на трудовото правоотношение, с което месечното възнаграждение е увеличено от 180 лв. на 250 лв., считано от 1.1.2008 г.; допълнително споразумение № 1/1.1.2009 г., с което считано от 1.1.2009 г. възнаграждението е намалено на 160 лв. и от последвалият нов трудов договор между страните № 29/19.7.2010 г., след прекратяване на трудовия договор на 5.4.2010 г., с който договореното възнаграждение е 160 лв. В акта за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие № 9/5.4.2010 г. ищецът се е подписал под изявление, че няма неизплатени заплати и отпуски за периода на тр. договор 14.7.2006 г. до 5.4.2010 г. Предвид това изявление и противоречивото според РС обяснение на ищеца в с.з. относно причините за подписването му, че не е знаел какво подписва, а от друга, че е бил принуден да го подпише, обсъдени с обстоятелствата за постъпване на работа след 5.4.2010 г. при същия работодател и дългия период на неизплатените преди това суми е дало основание на първоинстанционният съд да приеме изявлението на ищеца в с.з. за недоказано и неподкрепящо се от събрания по делото доказателствен материал, поради което е отхвърлил всички негови претенции преди 5.5.2010 г. Този извод не се споделя от настоящия състав. Подписаното изявления от И. в акта за прекратяване на тр. му правоотношение, според което работодателя няма задължения към него, има правно значение на извънсъдебно признание на неизгоден за него факт. Като такъв на основание чл. 175 от ГПК следва да се прецени с оглед на всички обстоятелства по делото. /В тази насока е и решение № 980/30.12.2009 г. по гр.д.№3718/2008 г. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК/. Според окръжния съд РС е извадил от контекста на цялостното изявление на ищеца в с.з. за причините, поради които е подписал признанието, с което обосновава наличието на противоречие. Такова противоречие според въззивният състав няма. Ищецът е заявил в с.з., че не е знаел какво подписва, но е положил подпис, тъй като само тогава работодателят е поел обещание да му изплати възнаграждението - ”обеща да ми изплати трудовите възнаграждения… бях принуден да ги подпиша, иначе няма да получа нищо”, което РС не е съобразил. Фактът на изплащане на дължимите суми се опровергава от останалите доказателства. В тежест на работодателя при предявен иск по чл. 128 и по чл.224 от КТ е да докаже по безспорен и категоричен начин твърдението си за изплатени възнаграждения и обезщетения за неползвани отпуски, което може да стане с всички допустими от ГПК средства. Ангажираните от работодателя доказателства не доказват тезата му. Същият в отговора си сочи, че за получаваните възнаграждения са подписвани ведомости, а платените годишни отпуски са се ползвали, вследствие на подадени молби в т.ч. и от И.. Тези твърдения се опровергават от назначената графологическа експертиза, в която се сочи, че подписите във ведомостите поради припокриване със съседни не може да се изследват, а тези за които това е възможно, както и подписите върху молбите за отпуск за 2008 г., 2009 г. – платени и неплатени- не са на И., а са имитирани. В документите за плащания графологът не установява, нито един подпис от възможните за изследване да е на И.. Съдът съобрази и събраните гласни доказателства от работилите лица при ответника, заедно с И., от които се установява, че им е плащано от време на време, по малко когато е имало пари; че поради тази причина – неплащане - са напускали и отново са се връщали на работа при същия работодател и че не е имало период, в който И. да е ползвал платен или неплатен отпуск. Ответникът не ангажира доказателства, установяващи конкретно плащани суми. Не може да се сподели съображението на РС, че е нелогично при неизплащане на заплати в такъв продължителен период от време работника да се връща при същия работодател, тъй като според Окръжният съд при условията на ширещата се безработица такова поведение е обяснимо, а от друга страна ако е имало плащания, то тежестта за установяването им - кога, как и какъв размер - е върху работодателя. Няма никакви доказателства в тази насока.

По отношение на отхвърлената претенция за първите четири месеца на 2011 г. РС е посочил, че ищецът не е доказал да е полагал труд, тъй като е бил в неплатен отпуск, което се установява от експертизата изготвена въз основа на ведомостите, където е отразен този факт. Изводът е незаконосъобразен. Не се установява искане до работодателя за ползване на такъв отпуск, за да се разрешава ползването му, каквото е изискването на чл. 160, ал. 1 от КТ. Осигуряването на работа по сключен трудов договор е в тежест на работодателя. В периода м. януари-април, 2011 г. между страните е било в сила трудово правоотношение, поради което на ищеца му се дължи възнаграждение. По делото не само, че няма данни И. да е искал ползването на такъв, а от показанията на св. Г. се установява, че това е период, през който той е работил. Ето защо съдът счита, че жалбата в частта за дължимостта на трудовите възнаграждения и за периода - първите четири месеца на 2011 г. - се следват. При уважаване на конкретните размери на тр. възнаграждения, съдът съобрази следното:

Доказа се, че уговореното брутно тр. възнаграждение за 2008 г. възлиза месечно на 250 лв. а за останалите претендирани периоди - на 160 лв., които са начислявани и от работодателя, с изключение на периодите на неплатен отпуск. В тази насока е счетоводната експертиза. От тук следва, че за 2008 г. дължимото бр. възнаграждение възлиза на 3000 лв.; за 2009 г. дължимото бр. възнаграждение възлиза на 1 920 лв.; за 2010 г. съответно за януари- март и за 5 месеца след 19.7.2010 г. - 1 280 лв. /8х160 лв., за който период е претенцията/ и за първите четири месеца на 2011 г. - на 640 лв. Размерът от 7 840 лв., посочен в справка № 5 от доп. експертиза като брутна работна заплата, за който размер е допуснато изменение на иска ищецът не е съобразил твърденията си в исковата молба относно претендирания период от 2010 г. /експертът е дал в справка № 5 от доп. заключение тр. възнаграждения за цялата 2010 г./. Ето защо съдът счита, че претенцията в частта с която е отхвърлен иска по чл. 128 от КТ за размера от 6 040 лв. /3000 + 1920+480/3х160/+640/следва да се отмени и се постанови уважаване на иска, а в останалата отхвърлителна част съответно потвърди. При потвърждаването съдът отчете, че РС е присъдил не поисканата брутна сума за периода след 19.7.2010 г. до края на годината, а е уважил иска за чистата сума, отхвърляйки го до размер на общата брутна сума от 7 840 лв./На практика претенцията с актовете на двете съдебни инстанции изцяло е уважена/. Данни за дължимостта на брутната и съответстващата ги чисти суми, се съдържат в експертното заключение.

Но тъй като експерта е изчислил обезщетението на дъжимата лихва върху чистата сума на дължимите тр. възнаграждения, без да е дал вариант върху брутната, то съдът счита, че няма пречки да се присъди обезщетенията за лихви по чл. 86 от ЗЗД върху тр. възнаграждения според заключението на експерта – върху чистата сума.В тази връзка е решение № 166/25.2.2010 г. по гр.д. № 220/2009 г. на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, в което е посочено, че може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като обаче решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнагражнеие или остатъкът след приспадане от брутното възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.Обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, според експертавъзлиза в размер на 1 164,50 лв. /788,75 лв. е лихвата върху чистата РЗ за 2008 г. + 289,66 – за 2009 г.+ 79,13лв. лихвата за 2010 г., като се приспадне лихвата от 46,20 лв. върху непретендираното възнаграждение за периода м. април- юли,вкл. на 2010 г. + 6,96 лв., лихва за претенцията за 2011 г./- справка № 6 от доп. заключение. И тъй като от него е присъдено от РС 37.59, то решението в частта в която е отхвърлен за останалия размер от 1 126,91лв./ 1 164,50лв-37,59лв./, решението следва да се отмени и съответно уважи.

Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ възлиза за 2008 г. на 20 работни дни; за 2009 г. на 19, раб. дни, за 2010 г. на 12 раб. дни и за 2011 г. - 2 работни дни или общо за 53 работни дни в размер на 446, 26 лв.РС е уважил само за отпуска за 2010 г. и 2011 г. без да е уважил за 2008 г. и 2009 г., поради което решението в отхвърлителната му част следва да се отмени за разликата, възлизаща на 354, 65 лв. и съответно уважи. Претенцията за лихва върху този размер на обезщетението в отхвърлената част от 0.32 лв. /0.46-0.18/ е неоснователна, тъй като няма покана за плащането му и следователно не се установи ответникът да е изпаднал в забава по чл. 86 във вр. с чл. 84,ал. 2 от ЗЗД. РС не е съобразил това, но в тази част решението не е атакуваното и не подлежи на въззивна проверка, като се съобрази и забраната за влошаване положението на жалбоподателя.

На основание чл. 38, ал.1,т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 9 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба за № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски пред настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Предвид уважените размери на исковете от РС и ОС дължимата държавна такса възлиза на 419,20 лв. / 269,20 лв. за иска за тр. възнаграждения и за останалите три - по 50 лв. като се съобрази, че размерът на ДТ по всеки иск не може да е по-малък от 50 лв./ и след като се приспадне посочената за плащане от РС ДТ от 32,79 лв., то остава работодателя да се осъди за частта държавна такса, възлизаща в размер на 386,41 лв., както и да доплати изцяло възнаграждението на експертите в размер на 270,29 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Отменя решение № 5589/9.7.2012 г., постановено по гр.д. № 1367 по описа за 2011 г. на РС-Б. в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 128 КТ за дължими месечни трудови възнаграждения за размера от 6 040 лв.; с която е отхвърлено обезщетението за забава върху тях за размера от 1 126,90 лв.; и с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползавн платен годишен отпуск за 2008 г. и 2009 г. за размера от 354,65 лв. и вместо това постановява:

Осъжда “., ЕООД, с ЕИК ...., представлявано от Р. Ф. М.и А. С. Г. да заплати на Б. С. И. сумата от 6 040 лв., представляваща неплатени брутни трудови възнаграждения за 2008 г., за 2009 г., за първите три месеца на 2010 г. и първите четири месеца на 2011 г.; на сумата от 354,65 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. и 2009 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 4.5.2011 г. до окончателното им изплащане

Осъжда “., ЕООД, с ЕИК ...., представлявано от Р. Ф.М. и А. С. Г. да заплати на Б. С. И. сумата от 1 126,90 лв., представляваща обезщетения за забава върху неплатените чисти суми за получаване на месечните трудови възнаграждения за 2008 г., за 2009 г., за първите три месеца на 2010 г. и първите четири месеца на 2011 г., считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи въззнаграждението о до 4.5.2011 г.; както и сумата от 200 лв., представялаваща адвокатско възнаграждение.

Потвърждава решението в останалата му атакувана част.

Осъжда “., ЕООД, с ЕИК ...., представлявано от Р. Ф. М. и А.С. Г. да доплати държавна такса в размер на 386,41 лв. и 270,29 лв., възнаграждение за експертите.

Решението може да обжалва в едномесечен срок, считано от 7.11.2012 г.- деня посочен в с.з. за обявяване на решението, пред ВКС.

Председател: Членове: