Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 10574 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Ф.М.Н.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител М.К.Н., предявен срещу „Д.З.“ ЕАД, с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба Ф.М.Н., действаща със съгласието на своята майка и законен представител М.К.Н.
твърди, че на 12,11,2017г., на първокласен път I-4, при 25+130км, водачът М.Д.Ч.при управление на л.а. марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. № *******, виновно допуснал нарушение на ЗДвП, като управлявал
л.а. с несъобразена скорост, загубил контрол над него и го блъснал в крайпътно
дърво, след което автомобилът се преобърнал и пропаднал в коритото на малка
река, с което предизвикал ПТП, от което ищцата, като пътник на задна, лява
седалка в л.а. получила тежки травматични увреждания, за което е съставен КП
рег.№ 456р-9052/13.12.2017г. на РУП Угърчин и образувано ДП № 351/2017г. на РУ
Угърчин, чиято отговорност била застрахована при „Д.З.“ ЕАД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с
полица № ВG/06/116003090795, валидна от 12.12.2016г. до 12.12.2017г.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания търпяла и
търпи силни болки и дискомфорт, претърпяла множество изследвания и медицински
интервенции и тежък период на рехабилитации и възстановяване. Твърди и, че в
резултат на ПТП и уврежданията получила и прихически травми, които и към
момента не може да преодолее.
Твърди и, че в резултат на ПТП претърпяла и имуществени вреди в общ размер
4383.00лв., от които 900.00лв. за избор на екип дооперативни процедури,
3483.00лв. за остеосинтезни материали.
Депозирала пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени
вреди на 22,03,2018г., по която било изплатено обезщетение в размер на
20000.00лв., което счита за недостатъчно.
Претендира присъждане на сумата 130000,00лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на ПТП до окончателното и изплащане, както и сумата в общ
размер 4383.00лв., от които 900.00лв. за избор на екип дооперативни процедури,
3483.00лв. за остеосинтезни материали, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване
на иска до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба „Д.З.“ ЕАД не оспорва наличието на валидно към датата на
ПТП застрахователно правоотношение по отношение по отношение л.а. марка „Рено“,
модел „Меган“, с рег. № *******, със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с полица № ВG/06/116003090795, валидна от 12.12.2016г. до
12.12.2017г.
Не оспорва механизма на ПТП и вината на М.Д.Ч.– водач на л.а. марка „Рено“,
модел „Меган“, с рег. № *******, както и настъпилите вредоносни последици в
пряка причинна връзка с ПТП.
Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която се е качила като пътник в л.а. знаейки, че водачът М.Д.Ч.е
непълнолетен и неправоспособен. Съпричинила е вредоносния резултат и, т.к. е
пътувала на задна, лява седалка на л.а. без обезопасителен колан.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер с възражението,
че обезщетението е прекомерно.
В допълнителната искова молба и допълнителният отговор не са направени нови
твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните и съдът въз основа събраните писмени
доказателства приема за установено, че на 12,11,2017г., на първокласен път I-4, при 25+130км, водачът М.Д.Ч.при управление на л.а. марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. № *******, виновно допуснал нарушение на ЗДвП, като управлявал
л.а. с несъобразена скорост, загубил контрол над него и го блъснал в крайпътно
дърво, след което автомобилът се преобърнал и пропаднал в коритото на малка
река, с което предизвикал ПТП, от което ищцата, като пътник на задна, лява
седалка получила тежки травматични увреждания.
От заключението по приетат СМЕ се установява, че вследствие ПТП ищцата е
получила в пряка причинна зависимост следните травматични увреждания: счупване
на 8, 9, 10то ребра в дясната гръдна половина, с частичен „пневмоторакс“,
които са довели „разстройство на
здравето с временна опасност за живота“; счупване на лявата ацетабуларна
/тазобедрена/ ямка на таза, причинило „трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок по дълъг от 30дни“, в случая 6 месеца; охлузвания по
лицето, шията и гърдите, които са довели до „временно разстройство на здравето
неопасно за живота“.
Веднага след ПТП при постъпване в болница ищцата е претърпяла множество
изследвания, след което е постъпила в детска реанимационна клиника и включено
интензивно лечение. На следващият ден е била извършена операция за наместване и
стабилизиране на костните храгменти с два броя конструктивни титанови плаки и
винтове на счупената ямка на таза. Изписана е на 24.11.2017г., като лечениетое
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим /да не
стъпва на оперирания крак 3 месеца/ и изписани обезболяващи лекарства.
Общо лечебният и възстановителен период е родължил 6 месеца, през който
ищцата е търпяла болки и страдания. Най интензивни са били болките през първия
месец след злополуката и след проведеното оперативно лечение на тазовата
фрактура. Интензивни са били болките и в началото на проведените
рехабилитазионни процедури за възстановяване движенията на оперираната
тазобедрена става. През останалите периоди ищцата е търпяла само периодично
явяващи се болки в областта на лява тазобедрена става, най вече при обща
преумола и при рязка промяна на времето, които са налагали прием на седативни и
болкоуспокояващи средства.
Наред с търпяните болки в продължение на първите 3 месеца ищцата се е
придвижвала трудно с помощта на патерици, без да стъпва на увреденияя крак,
което е довело до дискомфорт и заструднение при обслужването.
Към момента, 2 години след ПТП ищцата търпи единични /спорадични/ болки в
зоната на увредената тазобедрена става, но те отзвучават след употреба на
аналгетици. Счупените ребра са зарастнали без остатъчни негативни последствия.
В областта на тазобедрената става има остатъчен козметичен белег с дължина
около 22см от извършената костна операция. Левият долен крайник е в лека степен
на хипотрофия. Ищцата се придвижва бавно, с накуцваща походка на ляво, при
клякане трудно става, с помощ. Металната остеосинтеза не е извадена.
Изваждането е оперативно и би причивило допълнителни болки и страдания за
период около 30 дни и нова кратка рехабилитация.
Съгласно заключението извършените разходи в общ размер 4383.00лв., от които
900.00лв. за избор на екип дооперативни процедури, 3483.00лв. за остеосинтезни
материали са в пряка причинна връзка с травматичните увреди и ПТП.
Съгласно заключението по време на пътуването и към момента на ПТП ищцата е
пътувала в л.а. без обезопасителен колан, тялото и е било „свободно подвижно“ и
е понесло силни удари в различни анатомо-топографски области – лицето, шията,
гърдите и таза.
От заключението по приетата СПЕ се установява, че преживяната злополука е
довела до негативни емоционални преживявания и загуби, като при ищцата се
диагностицира посттравматично стресово разстройство. В резултат на телесните
травми е изпитвала болка, както е имала ограничения при изпълнението на
различни дейности.
Към момента на прегледа се отчита значително подобрение в психичното
състояние на ищцата, което не налага провеждането на лечение с психотропни
медикаченти и консултации с прихиатър/психолог. ПТП се е отразило негативно на
психичното състояние на ищцата, но протнозата е благоприятна, като
възстановяването е възможно без наличието на трайни последици по отношение
психичното и здраве.
От показанията на свидетеля Б.А.М. се установява, че е братовчед на М.Д.Ч.–
водач на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *******, като е пътувал на
предна, дясна седалка до шофора към момента на ПТП. Съгласно показанията с М.решили
да ходят на дискотека. М.взел колата на баща си, като намерил ключовете в едно
яке в гардероба. Разходили се с колата, след това се върнали и взели от селото
ищцата и още едно момче. Тръгнали и по пътя настъпило ПТП. Станало бързо. М.карал
бързо. Свидетелят не видял дали ищцата е с колан. При инцидента излетял от
колата. После се върнал и опитал да помогне на ищцата сам, а по късно довел
помощ. Съгласно показанията свидетелят бил приятел с М., а ищцата го познавала.
Били в една компания. Тогава М.бил на 15 години, а ищцата на 14 години. Те
ходели на училище. Ищцата учела в Угърчин, а М.в Ловеч. Двамата живеели в едно
село – с.Кирчево, където живее и свидетеля. Свидетеля знаел, че М.не може да
управлява автомобил.
От показанията на свидетеля Б.К.Б.се установява, че е чичо на ищцата. След
инцидента в болницата тя била зле. Много я боляло. Не можела да стала и да се
обслужва сама. Била на памперси в болницата и после след изписването общо около
2 месеца и половина. След това започнала с патерици около 2 месеца и половина.
Все се оплаквала от болки в ставата и имала затруднено дишане около четири
седмици. Сега болки нямала, но била много изнервена и променена. Нервирала се и
започвала да лудее.
При така установеното съдът намира следното:
Предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД е
допустим. На 22,03,2018г. ищцата е предявила застрахователна претенция, по
която е изплатено обезщетение в размер на 20000.00лв., което същата счита за
недостатъчно, след което е предявен настоящият иск.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да
установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съдът намира заключенията по приетите СМЕ и СПЕ за обективно и
безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по
делото им дава вяра изцяло. Намира показанията на разпитаните свидетели за
обективни, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по
далото, поради което ги кредитира напълно.
Безспоро е между страните и въз основа събраните доказателства съдът приема
за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на
тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът е нарушил правилата за движение
по пътищата установени в ЗДвП, като управлявал л.а. марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. № ******* с несъобразена скорост, загубил контрол над него и го
блъснал в крайпътно дърво, след което автомобилът се преобърнал и пропаднал в
коритото на малка река, с което предизвикал ПТП, от което ищцата, като пътник
на задна, лява седалка получила тежки телесни увреждания.
Въз основа заключението на СМЕ съдът приема, че по време на ПТП ищцата е
пътувала без обезопасителен колан. Въз основа показанията на свидетеля Б.А.М.
приема за установено, че ищцата, качвайки се в л.а. марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. № ******* е знаела, че водачът М.Д.Ч.е непълнолетен и няма
право да управлява лек автомобил.
При така установеното намира, че възражението за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат при ПТП е доказано.
С оглед установеното настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на ищцата.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
Доказан по основание и в претендираният размер от 3929,89лв. е искът за
присъждане на имуществени вреди, предвид установената със заключението по
приетата СМЕ пряка причинна вързка на извършените разходи с настъпилите при ПТП
телесни увреждания, както и предвид приетите по делото платежни документи за
същите.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 80000,00лв. От нея следва да се приспадне вече платеното от застрахователя в
полза на ищцата извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на
20000.00лв. или сумата за обезщетение за неимуществени вреди остава 60000.00лв.
След приспадане от размера на определеното обезщетение от 60000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца или на 18000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата
42000,00лв., за претърпените неимуществени вреди. За сумата 38000.00лв. представляваща горница над присъдените 42000,00лв. до определеният размер от 80 000,00лв.,
предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване в
размер на 18000.00лв. и поради извършеното извънсъдебно плащане в размер на
20000.00лв., а за горницата от 50000,00лв. до пълния предявен размер от
130000,00лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди доказано в
размер на 4383.00лв. и като съобрази приетото съпричиняване в размер на 30%
съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата 3068.10лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди. За сумата 1314.9лв.,
която е горница над присъдените 3068.10лв. до общо претендираните в размер на
4383.00лв. предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено
съпричиняване.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за дете на 14
години към датата на ПТП, претърпяла доказани със СМЕ травматични увреждания -
счупване на 8, 9, 10то ребра в дясната гръдна половина, с частичен
„пневмоторакс“, които са довели
„разстройство на здравето с временна опасност за живота“; счупване на лявата
ацетабуларна /тазобедрена/ ямка на таза, причинило „трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30дни“, в случая 6
месеца; охлузвания по лицето, шията и гърдите, които са довели до „временно
разстройство на здравето неопасно за живота“.
При постъпване в болница е претърпяла множество изследвания и значима
хирургична интервенция с наместване и стабилизиране на костните храгменти с два
броя конструктивни титанови плаки и винтове на счупената ямка на таза.
Претърпяла е тежък период на възстановяване, включително за три месеца
невъзможност да стъпва на оперирания крак, придвижвала се е с патерици, което я
е поставило в зависимост за задоволяване на непосредствените нужди от помощта
на трети лица, като общо лечебният и възстановителен период е родължил 6
месеца, през който ищцата е търпяла болки и страдания, най интензивни през
първия месец след злополуката и след проведеното оперативно лечение на тазовата
фрактура, както и в началото на проведените рехабилитазионни процедури.
Приемала е и приема спорадично към момента седативни и болкоуспокояващи
средства. Към момента в областта на тазобедрената става има остатъчен
козметичен белег с дължина около 22см от извършената костна операция, а левия
долен крайник е в лека степен на хипотрофия, с накуцваща походка на ляво и
трудно изправяне при клякане. Вследствие ПТП ищцата е получила и негативно
изменение на психичното и здраве, което към момента е с подобрение и ще отшуми
без наличието на трайни последици.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на
ПТП, а върху обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на
предядяване на иска.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Адв. Р.М. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, с включен ДДС.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в
претендиран размер от 605,00лв., формирани от платен за защита от юрисконсулт
хонорар и такси и възнаграждения за вещи лица.
Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. Р.М. в качеството на процесуален представител на ищеца
сумата 1689,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС.
Съобразно отхвърлената част от иска ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 402,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
1802,72лв., съобразно уважената част от иска и сумата от 335,40лв. за заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част от
иска.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директори: К.Х.Ч., Б.А.В.,
С.А.Г.Д., Е.Й.Б.ДА ЗАПЛАТИ на Ф.М.Н.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител
М.К.Н., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, адв. Р.М. – САК, сумата 42000.00 /четирдесет и две
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3068.10 /три хиляди шестдесет и
осем, 0.1/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП настъпило на 12,11,2017г., на първокласен път I-4, при 25+130км, където водачът М.Д.Ч.при управление на л.а. марка „Рено“,
модел „Меган“, с рег. № *******, виновно нарушил ЗДвП, от което ищцата, като
пътник на задна, лява седалка получила тежки травматични увреждания, за което е
съставен КП рег.№ 456р-9052/13.12.2017г. на РУП Угърчин и образувано ДП №
351/2017г. на РУ Угърчин, чиято отговорност била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с полица №
ВG/06/116003090795, валидна от 12.12.2016г. до 12.12.2017г., КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на
неимуществени вреди – болки и страдания за сумата
38000.00 /тридесет и осем хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 42000,00лв. до определеният размер от 80 000,00лв.,
поради установено съпричиняване /18000.00лв./ и поради извършеното извънсъдебно
плащане /20000.00лв./, а за горницата от 50000,00/петдесет
хиляди/лв. до пълния предявен размер от 130000,00лв. следва да се отхвърли,
като неоснователен, КАКТО И иска за
заплащане на имуществени вреди за сумата
1314.9 /хиляда триста и четиринадесет, 0.9/лв., която е горница над
присъдените 3068.10лв. до общо претендираните в размер на 4383.00лв. поради
установено съпричиняване, ведно със законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от датата на ПТП – 12.11.2017г., а върху
обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на предядяване на иска –
02.08.2018г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с
чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.М.Д.– САК, в
качеството на процесуален представител на Д.Г.Т.ЕГН **********, сумата 715,00 /седемстотин и
петнадесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директори: К.Х.Ч., Б.А.В.,
С.А.Г.Д., Е.Й.Б.ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Р.М.,
в качеството на процесуален представител на Ф.М.Н., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка и законен представител М.К.Н., ЕГН **********, сумата 1689,00/хиляда шестотин осемдесет и
девет/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС.
ОСЪЖДА Ф.М.Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител М.К.Н., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, адв. Р.М. –
САК, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изп.директори: К.Х.Ч., Б.А.В., С.А.Г.Д.,
Е.Й.Б., сумата 402.00 /четиристотин и
два/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директори: К.Х.Ч., Б.А.В.,
С.А.Г.Д., Е.Й.Б.ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1802,72
/хиляда осемстотин и два, 0.72/лв., представляваща държавна такса съобразно
уважената част от иска и сумата 335,40
/триста тридесет и пет, 0.4/лв. за заплатени възнаграждения на вещи лица от
бюджета на съда, съответно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: