№ 1137
гр. Кюстендил, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520100096 по описа за 2023 година
Делото е образувано по депозирана от ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес:
пл.“Велбъжд“ №1, против В. В. И., ЕГН **********, адрес: ****, искова
молба, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 7108,29 лева,
представляваща незаплатени задължения за наем, за изразходвана ел.енергия,
вода, такса битови отпадъци и натрупана лихва. Претендират се и разноски.
В срока за отговор назначеният особен представител на ответника
оспорва основателността на иска, правейки възражение, че исковете са
недоказани и че задълженията възникнали преди 14.10.2019 г. са погасени по
давност.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при
условията на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за установено следното:
На 14.07.2017 год. в гр.Кюстендил бил сключен договор за наем на
общински имот № Д-00-429/14.07.2017 год. /л.18 от делото/ между ОБЩИНА
КЮСТЕНДИЛ като наемодател и В. В. И. като наемател, по силата на който
наемодателят се задължил да предостави на наемателя вещ за временно
ползване: общинско помещение – обществена тоалетна, състоящо се от 78
кв.м., а наемателят – да плати определена цена, по предвидения в чл.23 от
договора ред, а именно в срок до десето число на текущия месец в брой на
касата на общината или по сметка. Съгласно чл.14 от договора наемателят
поема за своя сметка всички текущи разходи за консумативи, ел. енергия,
вода, телефон и други, които се дължат при ползването на наетия общински
недвижим имот.
Няма спор по делото, че ищецът е предал на ответника държането на
1
наетия имот, което се установява и от подписания на 14.07.2017 год. /л.22 от
делото/ приемо-предавателен протокол, от който се установява и това, че при
приемането на обекта, е констатирана счупена входна врата ПВЦ – 1 брой по
т.5, раздел VI Вход - стълбище - М. Размерът на дължимия наем бил
актуализиран с допълнителни споразумения към договора, съгласно
отчетения от НСИ индекс на инфлация /л.32, л.33, л.34 от делото/. На
24.01.2020 год. ответникът получил лично уведомление за задълженията си
по договора към 23.01.2020 год. /л.29 от делото/, а на 19.07.2022 г. и
уведомление, че срокът на процесния договор е изтекъл на 14.07.2022 год. и
наемателят има неплатени задължения по него /л.30 от делото/. Видно от
приемо-предавателния протокол от 20.07.2022 год. /л.15 от делото/, подписан
от предаващия имота наемател, е че е била установена липса, по раздел VI
Вход – стълбище – М, т.5 входна врата ПВЦ 1 брой /счупена/. Протоколите са
подписани от ответника и възражение за автентичността на подписа му няма.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице
М. К. В., допусната в открито съдебно заседание на 11.10.2023 год., със задача
вещото лице да отговори на въпросите какъв е размерът на неплатения наем
по процесния договор за наем, съответно помесечно от действието на
договора относно главница и лихви, както и размера на дължимите разходи за
консумативи – ток, вода и такса битови отпадъци за периода на действие на
договора. Съгласно експертното заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза /л.70-75 от делото/ дължимите от наемателя
месечни вноски за наем възлизат общо на 3 649,23 лв. за периода от м. януари
2020 год. до м. юли 2022 год., като начислената законна лихва върху
неиздължените вноски за наем се равнява на 558,31 лева. Начислените и
дължими по договора за наем суми за консумативи – вода за периода м. март
2020 год. до м. юли 2022 год. са в размер на 860,81 лева, а за консумативи –
електроенергия: 1 251,66 лева за периода от м. март 2019 год. до м. октомври
2021 год. и м. декември 2021 год. В заключението си вещото лице е
определило пазарната цена на липсваща счупена входна врата ПВЦ в размер
на 350 лв.
За процесните вземания е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 14.10.2022 г., по което е образувано ч.гр.д. №
1865/2022 КРС, в хода на което е издадена заповед за изпълнение № 882 от
21.10.2022 г., връчена на длъжника, ответник по настоящото, по реда на чл.47
ГПК, вследствие на което на заявителя е указано да предяви искове за
установяване на вземанията си.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
цитираните доказателства и материалите по ч.гр.д.№ 1865/2022 г. КРС.
Съобразявайки така установеното съдът счита, че искът е допустим и
частично основателен, поради което ще го уважи за посочените по-долу
размери.
От доказателствата по делото – договора за наем от 14.07.2017 год. и
допълнителните споразумения към него се установи по безспорен начин, че
на датата на подписването му между страните е възникнало валидно
2
облигационно отношение, по което ищецът е наемодател, а ответникът
наемател на описания в договора обект. Между страните няма спор, че
Община Кюстендил е изпълнила задължението си да предаде вещта за
ползване на ответника. Наемателят, от своя страна, преустановил
изпълнението на договорните си задължения. От доказателствата и
заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че дължимите от наемателя месечни вноски за наем възлизат
общо на 3 649,23 лв. за периода от м. януари 2020 год. до м. юли 2022 год.,
като начислената законна лихва върху неиздължените вноски за наем се
равнява на 558,31 лева. Начислените и дължими по договора за наем суми за
консумативи – вода за периода м. март 2020 год. до м. юли 2022 год. са в
размер на 860,81 лева, а за консумативи – електроенергия: 1 251,66 лева за
периода от м. март 2019 год. до м. октомври 2021 год. и м. декември 2021 год.
Дължимата на основание чл.37 от договора за наем във вр. ЗМДТ такса
битови отпадъци за второто полугодие на 2019 г., за 2020 г. и 2021 г., както и
за периода 01.01.2022 г. - 20.07.2022 г. – 467,13 лева. Падежът на тези такси е
настъпил след 14.10.2019 год. – арг. от чл.69 ЗМДТ във вр. решение на
Общински съвет – Кюстендил.
При съпоставка на приемо-предавателния протокол изготвен на
14.07.2017 год. /л.22 от делото/ при приемане на недвижимия имот от
ответника и този от 20.07.2022 год. /л.15 от делото/, и двата подписани от
наемателя, се установява липса по раздел VI Вход – стълбище – М, т.5 входна
врата ПВЦ 1 брой /счупена/. В заключението си вещото лице е определило
пазарната цена на липсващата счупена входна врата ПВЦ в размер на 350 лв.
От правна страна съдът приема за установено следното:
Задължението на наемателя да плати наемната цена и разходите,
свързани с ползването на веща е регламентирано в чл.232, ал.2 ЗЗД. В
процесния договор и допълнителните споразумения към него е предвиден
размерът на дължимите месечни вноски. На основание чл.14 от договора
наемателят поема за своя сметка всички текущи разходи за консумативи /ел.
енергия, вода, тел. и др./, които се дължат при ползването на наетия
общински имот, а съгласно чл.18 наемателят се задължава да заплаща
полагащата се такса битови отпадъци за ползвания под наем общински имот,
съгласно решения на Общинския съвет и ЗМДТ. Съобразявайки нормата,
съдържаща се в чл.20а ЗЗД, а именно, че договорите имат силата на закон за
тези, които са ги сключили, съдът приема, че от договора за наем са породени
и не са изпълнени задълженията на наемателя по фактури, както са описани в
исковата молба.
С отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по
давност на задълженията възникнали преди 14.10.2019 год. Съгласно чл.111,
б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД, а се
прекъсва при посочените в чл.116 ЗЗД хипотези. В случая давността за
вземанията на ищеца е прекъсната с подаването на заявление за издаване на
3
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 9004 на 14.10.2022 год. Тоест
изискуеми към този момент са всички вноски за наем, по отношение на които
към тази дата не е изтекъл тригодишният давностен срок, считано от датата
на падежа на всяка от тях, определен по реда на чл.23 от договора за наем –
до десето число на текущия месец. Погасено по давност се явява вземането по
фактура № **********/10.01.2019 г. в размер на 111,06 лева, по отношение на
което е извършен отказ от иска с уточняващата молба от 07.02.2023 г. /л.35 от
делото/, тъй като в тази последваща молба като период, за който се
претендира, че ответникът има задължения към ищцовата община е посочен
периодът от 01.01.2020 г. до 13.07.2022г. Доколкото ответникът не твърди, а и
не ангажира доказателства, че е заплатил на ищеца претендираната наемна
цена за процесния период, искът следва да бъде уважен.
На същото основание са погасени и част от задълженията на ответника
за заплащане на потребена електроенергия. Тези задължения попадат в
обхвата на чл.111, б.“в“ ЗЗД като „други периодични плащания“, в този
смисъл и Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 год. на ОСГТК, ВКС. В
частност, погасени са вземанията по фактури: №**********/22.04.2019г. в
размер на 10,37 лв.; №**********/25.05.2019г. в размер на 40,16 лв.;
№**********/21.06.2019г. в размер на 9,70 лв.; №**********/18.07.2019г. в
размер на 14,30 лв.; №**********/23.08.2019г. в размер на 15,44 лв.;
№**********/09.2019г. в размер на 14,81 лв. Така общата стойност на
погасените по давност задължения се равнява на 104,78 лева, а предявеният
иск следва да бъде уважен до размер 1146,88 лева.
Относно претенцията за натрупани лихви към 10.10.2022 год. в размер
на 529,46 лева на основание чл.24 от договора, съдът съобразявайки
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
намира същата за основателна. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес и доколкото ищецът не е изменил размера на предявения
иск за договорната лихва, то същият следва да се уважи до размера, предявен
с исковата молба, а именно – за сумата 529,46 лева, а не за установения от
вещото лице - 558,31 лева.
Доказана по основание и размер се явява и претенцията за установяване
дължимостта на сумата от 860,81 лева, представляваща сбор от сметки за
изразходвана вода за периода от 01.03.2020г. до 20.07.2022г. за наетия от
ответника обект.
По отношение на липсващата счупена ПВЦ врата, чиято пазарна
стойност е определена от вещото лице на 350 лева, съдът счита, че
възраженията на ответната страна, че тази врата е действително счупена, но
не липсва, са недоказани. В посочения по-горе приемо-предавателен протокол
от 20.07.2022 г. изрично е записано, че входна врата ПВЦ – 1 бр. /счупена/
липсва, а протоколът е подписан от наемателя В. И., като действителността на
подписа не е оспорена по надлежния ред. На това основание съдът ще уважи
иска в пълен размер.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищеца се следват деловодни разноски с оглед уважената част от иска.
4
По настоящото дело е заплатена държавна такса в размер на 247,67 лева /л.9
от делото/, 300 лева възнаграждение за вещо лице /л.68 и л.81 от делото/,
както и 500 лева – възнаграждение за особен представител на ответника /л.51
от делото/, претендира се и юрисконсултско възнаграждение, точен размер на
което не е посочен, като съдът на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 Наредба
за заплащането на правната помощ определя за справедливо същото да бъде в
размер на 100 лева. По ч.гр.д.№ 1865/2022 г. КРС ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 152,75 лева /л.26 от ч.гр.д.№1865/2022 г. КРС/.
Съобразявайки, че предявените искове с обща цена 7 108,29 лева ще бъдат
уважени общо до размер 7 003,60 лева, ответникът ще бъде осъден да заплати
съответната част от сторените от ищеца разноски, а именно: 1130,68 лева по
настоящото дело и 150,48 лева по заповедното производство.
Водим от горното и на осн. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД,
съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ,
адрес: пл.“Велбъжд“ №1 и В. В. И., ЕГН **********, адрес: ****, че
последният дължи на ищеца сумата от 3 649,23 лв./три хиляди шестстотин
четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ представляваща
непогасени месечни вноски по договор за наем № Д-00-429/14.07.2017 год.;
сумата от 860,81 лв./осемстотин и шестдесет лева и осемдесет и една
стотинки/ представляваща непогасени задължения за вода; сумата от 467,13
лв./четиристотин шестдесет и седем лева и тринадесет стотинки/,
представляваща дължима такса битови отпадъци; сумата от 529,46
лв./петстотин двадесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ –
натрупани лихви към 10.10.2022 год.; сумата от 350 /триста и петдесет/ лв.
представляваща стойността на липсваща врата за мъжка тоалетна; сумата от
1146,88 лв. /хиляда сто четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/
представляваща непогасени задължения за електроенергия, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 14.10.2022 год. до окончателното
им изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено
съществуването на вземане по сметки за електроенергия до предявения му
пълен размер от 1251,66 лв./хиляда двеста петдесет и един лева и шестдесет и
шест стотинки/ поради изтекла погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН **********, адрес: **** да заплати на
ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес: пл.“Велбъжд“ №1 сумата в размер на
1130,68 лв./хиляда сто и тридесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща сторени по настоящото дело разноски, както и сумата в
размер на 150,48 лв./сто и петдесет лева и четиридесет и осем стотинки/,
деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д.
№1865/2022 г. на КРС, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
5
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6