Р
Е Ш Е Н И Е
№142
град
Велико Търново,27.05.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-град Велико Търново, VІІІ –ми
състав, в съдебно заседание на двадесет и осми
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
и участието на секретаря П.И. разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело № 110/2022
година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с вр. с чл. 73, ал.4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Община Павликени ул.“Руски“ №4
против Решение от 18.2.2022г. на и.д. Главен директор на ГД „Оперативна
програма „Околна среда“ в Министерство на околната среда и водите и Ръководител
на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. , с което за допусната от
жалбоподателя нередност, сигнал за нередност № 862, е определена финансовата корекция като е взето
предвид самостоятелно установените нередности по т. 11, б. „б" от
Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата: Стойността на финансовата корекция
се изчислява и същата се извършва при прилагане на формулата, съгласно чл. 5,
ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности в процеса на верификация на
разходи за възстановяване и определянето им за допустими, в съответствие с чл.
75 от ЗУСЕСИФ. На основание чл. 35, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от
22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество (обн. ДВ, бр, 44/2018 г., изм. и доп. ДВ бр. 83 от
22.10.2019 г.), определя на
бенефициента община Павликени сума за възстановяване в размер на 133 749,88
лв., представляващи стойността на определената финансова корекция, изчислена на
база допустимите разходи по договора.
На основание чл. 75, ал. 1, изр.
2-ро от ЗУСЕСИФ във вр. чл. 43, ал.1, т.1 от Наредба №Н-3 от 22 май 2018 г. за
определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на
разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната
година по оперативните програми и програмите за европейско териториално
сътрудничество, определената сума с
процесното решение също е разпоредено да
бъде възстановена от бенефициента в 14-дневен срок от датата, на която
настоящото решение е съобщено на бенефициента по реда на чл, 61 от АПК.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания ИАА, тъй като
същият не съдържа фактически и правни съображения, които съгласно чл. 59, ал.1
от АПК са мотиви на акта. Макар да има изложени такива ,същите са
фарагментарни, общи и не покриват изискванията за форма. Освен това е налице
съществено процесуално нарушение при издаване на решението за налагане на
финансова корекция, тъй като не са обсъдени всички възражения на Общината.
Освен това УО вече е осъществил последващ контрол на цялата процедура по
възлагане на обществена поръчка и не е установил нарушения на ЗОП в частта за
откриване и провеждане на процедурата и сключване на договор. По този начин
жалбоподателят е бил поставен пред правна несигурност макар да е било налице
произнасяне на КЗК и на УО относно същата процедура. Актът е постановен по
съществено нарушение на материалния закон. Намира, че не са налице твърдените
от УО нарушения на ЗОП чл. 59, ал. 6 от с.з. и чл. 70, ал.5 и ал.7, т.1,2 и 3
от ЗОП във вр. с чл.33,ал.1 от ППЗОП. Първото нарушение не е осъществено,
доколкото жалбоподателят не е поставил ограничително условие в обявената
процедура по обществена поръчка, напротив изрично е посочил изискването на чл.
59, ал. 6 от ЗОП в правилата по нейното откриване. Неправилен е изводът на УО,
че съдружник в обединение, който ще изпълнява всички строителни дейности в
обхвата на обществената поръчка не следва да е вписан в ЦПРС за съответната категория строеж, което
изрично противоречи на чл. 59, ал. 6 от ЗОП и чл.3, ал.2 от ЗКС. Неверен е
изводът за наличие на неяснота на
критериите за оценка на офертите, както и че методиката не предоставя
възможност да бъде бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения
на участниците. Ясна и обективна е описаната скала, че възложителят ще оцени с
20 точки предложенията за изпълнение на всяка от дейностите по всички описани в
методиката процеси, а с 40-100 точки ще бъде оценено техническо предложение,
което съдържа допълнителни, надграждащи елементи, които са в пълно съответствие
със спецификата на предмета на поръчката.
Освен тава така постановеното решение противоречи на Решени №
646/30.7.2020г. на КЗК, което е задължително и за УО. Позовава се на практиката
на СЕС. С оглед на горното от съда се иска до отмени обжалвания акт. В съдебно заседание се представлява от *** Г.,
която поддържа така подадената жалба, представя подробна писмена защита.
Претендира разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК.
Ответник
жалба – ИД Ръководител на Управляващия орган на ОПОС към МОСВ и Главен Директор
на Дирекция „Оперативна програма околна среда 2014-2020г. чрез *** З.
оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана. Счита, че решението е издадено от компетентен
орган, при спазване на процесуалните изисквания, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона. Намира за голословни
твърденията за липса на мотиви в оспорвания акт. Подробни мотиви излага в
писмена защита. Претендира за разноски, за което представя списък по реда на
чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК .
лед преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след задължителната проверка по чл. 146 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново, намира за установено следното от фактическа страна
Между страните има Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16M10P002-2.010-0001-C02, сключен за изпълнение на проект „ Рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци на територията на община Павликени" с бенефициент община Павликени, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище: Павликени, п.к. 5200, бул. "Руски" № 4, представлявана от инж. Е.М. - кмет на общ. Павликени, Договор № Д-34-24 от 30.06.2016 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г." съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициента за изпълнение на проект № BG16M10P002-1.005-008-C01 „Интегриран воден цикъл за град Шумен - II етап - втора фаза"( стр. 18 от том І на адм. преписка). .
По делото е представен сигнал за нередност № 862, регистриран в
Регистъра на сигналите за нередности по Оперативна програма „Околна среда
2014-2020 г", воден в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна
среда" в Министерство на околната среда и водите - Управляващ орган на
ОПОС 2014-2020 г., във връзка с установени нарушения при възлагане на
обществена поръчка с предмет: „ Извършване
на строително-монтажни работи на обект „ Техническа и биологическа рекултивация
на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в Община Павликени "
и сключен договор № ОП-36/13.11.2020г. с изпълнител ДЗЗД „Рекултивация БГ"
на стойност 2 493 087,47 лв. без ДДС.
С писмо изх. № № 2-010-0001-4-3/10.01.2022 г. въведено в ИСУН 2020 на 10.01.2022 г. (кореспонденция per. № BG16МЮР002-2.010-0001-С02-М157) бенефициентът е уведомен за констатираните отклонения, финансовият ефект на същите и основанието и размерът на предложената финансова корекция в резултат от осъществена проверка относно законосъобразността на обществена поръчка с предмет: „Извършване на строително-монтажни работи на обект „ Техническа и биологическа рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в Община Павликени" и сключен договор № ОП-36/13.11.2020г. с изпълнител ДЗЗД „Рекултивация БГ" на стойност 2 493 087, 47 лв. без Д ДС, за да му се даде възможност да се запознае с тях и в случай, че има възражения да ги изложи, като ги подкрепи с доказателства, ако разполага с такива. От страна на жалбоподателя е подадено писмено възражение, с което оспорва наличието на двете твърдени нарушения: ограничителни условия за участие в процедурата по ЗОП- само регистрирани в ЦПРС изпълнители, дори ако същите са в споразумение и неясна и необективна методика на оценка на предложенията. Основните възражения се припокриват с тези в подадената пред съда жалба. След като УО ги е приел за неоснователни, същият е издал процесното Решение. Последното е връчено чрез системата ИСУН на жалбоподателя на 21.2.2022г. ,а жалбата до Административне съд В. Търново е подадена чрез УО на 2.03.2022г. По нея е образувано настоящото производство, по което е изискано прилагането на цялата административна преписка.
В хода на упражнения
контрол за законосъобразност на проведената процедура по обществена поръчка ,
УО е констатирал, че е налице нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП и чл. 59, ал. 6 от
ЗОП. Съгласно чл. 2.
ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да
ограничават конкуренция, чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки.Съгласно чл. 59. ал. 6 От ЗОП при участие на
обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор
се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него,
с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго
условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на
нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на
лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на
обединението.Съгласно раздел III. 1.1 от обявлението и раздел IV. т. 1 от
документацията за поръчката участниците, следва да са вписани в Централния
професионален регистър на строителя (ЦПРС), а чуждестранните лица в аналогични
регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени
или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, което им позволява да изпълняват строителство на обекти четвърта
група, втора категория съгласно чл. 5. ал 6 от ПРВВЦПРС,.Възложителят е
направил уточнението, че в случай на участие на обединение, което не е
юридическо лице, спазването на изискването се доказва от тези членове на
обединението, които съобразно разпределението на участието на лицата при
изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението,
са ангажирани с изпълнението на строителство. Освен това ответникът твърди
нарушение и на чл. 3. ал. 3 от Закона за
Камарата на строителите (ЗКС), когато физически или юридически лица се
обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни
работи, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра.
Съгласно цитираната правна норма достатъчно е един от членовете в обединението
да има необходимата регистрация. УО е намерил изискването всеки член на
обединението, който според направеното от участника разпределение ще изпълнява
строителство, да е регистриран в ЦПРС за определената от възложителя категория,
необосновано ограничава участието на субекти, които не разполагат със
съответната регистрация в ЦПРС, но имат право на основание чл. 3, ал. 3 от ЗКС
да участват в изпълнението на строително монтажни дейности, съвместно е
регистрирано по надлежния законов ред лице. В допълнение в протокол № 1 от
работата на комисията е направено заключение, че съдружникът „Билднер"
ЕООД в обединение ДЗЗД „Рекултивация БГ", ангажиран с изпълнение на
строителство, не отговаря на изискването на възложителя, тъй като е вписан в
ЦПРС за изпълнение на IV група, четвърта и пета категория строежи. Това
обстоятелство потвърждава разбирането на възложителя за поставеното изискване,
а именно същото да се отнася за всеки от членовете в обединението, който ще
извършва строителство. Горепосоченото нарушение е квалифицирано като такова
по чл. 2. ал. 2 и чл. 59. ал. 6 от ЗОП.
във вр. с чл. 3. ал. 3 от ЗКС.
Второто установено от УО нарушение е незаконосъобразна методика за оценка на
офертите:Съгласно чл. 70. ал. 7 от ЗОП в документацията възложителят посочва
методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки
показател. Начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение,
предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка
и техническите спецификации, да дава възможност да бъдат сравнени и оценени
обективно техническите предложения в офертите и да осигурява на участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на
оценката по всеки показател.
Съгласно чл. 70. ал; 5 от ЗОП показателите за
оценка не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират
реална конкуренция. Съгласно чл. 33. ал. 1, изр. второ от ППЗОП пълнотата и
начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва
като показател за оценка на офертите.Съгласно обявлението и документацията за
поръчката, избраният от възложителя критерий за възлагане е „оптимално
съотношение качество/цена". Комплексната оценка се определя на база
следните показатели: „Качество на организация на персонала, на който е
възложено изпълнението на поръчката" (П1) с тежест 60 % и Ценово
предложение (П2) с тежест 40 %.Показател П1 „Качество на организация на
персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката" е с максимален
брой 100 т. като минимумът от 20 точки се присъжда, ако са изпълнени
минималните изисквания за предложена технология на изпълнение и организация на
персонала. Минималните изисквания, на които следва да отговаря техническото
предложение са да съдържа:- описание
на всички дейности, съпътстващи строителството при рекултивацията на депото,
декомпозирано на отделни задачи, с приложно описание на всяка от тях,
включително организация и технология на изпълнението на дейностите и-
предложена организация на експертите в екипа с разпределение па отговорностите
по между тях, с предвидени начини ,за осъществяване на комуникация с останалите
участници. Възложителят е предвидил поставянето на по-висок брой точки -
40,60, 80 или 100 в зависимост от броя на предложените едно до четири
надграждащи обстоятелства, както следва: -За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното
изпълнение (материали, механизация, работници и др.), необходимия документален
инструментариум и задълженията на отговорния/те за изпълнението й лица от
екипа, съобразени със спецификата на предмета на поръчката. Предложени са
механизми за вътрешен контрол и мониторинг на работа на екипа от експерти,
както и начини на взаимодействие между тях, съобразени със спецификата на
предмета на поръчката, с които се гарантира качествено изпълнение на
строителството.Предложени са трима или повече допълнителни експерти за
изпълнение на поръчката, като техните функции и отговорности не се припокриват
и изискуемите ключови експерти, а също така и тези експерти (чрез определените
им задачи и отговорности) допълват и допринасят за качественото постигане и
резултатите от изпълнението на поръчката.Описани са действията, които ще
предприеме изпълнителят при прекъсване изпълнението на обществената поръчка.
Описани са действията, които ще предприеме изпълнителят за избягване на
аварии/непредвидени обстоятелства по време на изпълнението на поръчката.
УО е намерил, че оценката е свързана с наличието на
определени елементи в предложенията по всяко едно от надграждащите обстоятелства
за присъждането на по-голям брой точки ресурси, документи, действия, като
липсват указания и критерии за оценката им в качествен аспект. Описанието на
ресурси, инструментариум, механизми и др. е свързано с пълнотата на
предложенията, а не с конкретни качества на предложенията. В този смисъл
утвърдената методика не залага критерии за оценяване на качеството на самото
предложение, а оценява пълнотата и начина на представяне на информацията в
предложението на участника, което е в нарушение на чл. 33. ал. 1. изр.
2отППЗОП.Липсва яснота за участниците дали комисията ще приеме, че предложената
от тях организация на персонала или „необходимия документален инструментариум механизмите за
вътрешен контрол и действията при непредвидени обстоятелства са относими и ще
бъдат счетени за гарантиращи качествено изпълнение на строителството.
Аналогично липсват указания в кой случаи предложените допълнителни експерти ще
се приеме, че „допълват и допринасят
за качественото постигане и резултатите от изпълнението на поръчката Тримата
класирани участници са предложили допълнителни експерти с различна експертиза,
напр. експерт озеленяване, експерти
ПУСО, ПБЗ, технически координатор, ИТ, ПТО, инженер пътища и др., като според
методиката предложенията са оценени еднакво. Мерките за контрол и мониторинг,
предложени от участниците, също не допускат съпоставка. Така участникът
Обединение „Депо Павликени" е предложил инструкция на координация,
контролни листове и проверки, участникът ,Джи Пи Труп" е акцентирал върху
мерки за осигуряване качеството на строителните материали, осигуряване на ЗБУТ,
осигуряване на строителна механизация в добро техническо състояние и др., а
избраният за изпълнител е предложил оптимизиране на работното време, ресурсите,
мерки към персонала, осигуряване на ЗБУТ и др., т.е. разнородни по своя
характер. Методиката не допуска обективно сравняване на техническите
предложения, поради което комисията е присъдила еднакъв брой точки за наличие
на надграждащото обстоятелство.Предвид изложеното, УО е заключил, че методиката
за оценка не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, Предложено във
всяка оферта, и не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно
техническите предложения в офертите. Указанията за определяне на оценката не
осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се
прилагат при определяне на оценката. Присъждането на оценките не е обвързано с
настъпването на обективни обстоятелства или предварително зададени обективни
критерии и оценката зависи от субективната преценка на членовете на комисията.
Следователно показателите за оценка дават неограничена свобода на избор и не
гарантират реална конкуренция. Правната квалификация на второто нарушение е
несъответствие на методиката с чл. 70.
ал. 5 и 7, т. 1,2 и 3 от ЗОП и чл.
33. ал. 1 от ППЗОП и по този начин има разубеждаващ ефект по отношение на
потенциалните участници в процедурата.Нарушение чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, 2
и 3 от ЗОП във връзка с чл. 33, ал.1 от ППЗОП.
За първото нарушение
УО е приел, че е нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ във вр. т.
11, буква „б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване
на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ.За определяне размера на финансовата корекция е взето под внимание
обстоятелството, че за участие в процедурата са депозирани 5 оферти, като всяка една от
същите са допуснати и отговарят на критериите за подбор, т.е. налице е
минимално ниво на конкуренция. Предвид изложеното, е определен размер
от 5 % финансова корекция върху
поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор № 017-3б/13.11.2020г. с изпълнител
ДЗЗД „Рекултивация БГ" на стойност 2 493 087\ 47 лв. без ДДС,,
приети за допустими за финансиране със средства по ОПОС 2014-2020 г. и
представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
С оглед на гореизложеното УО е приел, че безспорно се
установява наличието на закононарушение, респективно на
нередност.Констатираното нарушение осъществява състава на нередност по смисъла
на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 г., тъй като:нарушението произтича
от действие на бенефициента община Павликени, която се явява икономически
оператор, по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) №1303/2013 г.;нарушени
са конкретни национални норми, свързани с правото на Съюза, в областта на
възлагане на обществените поръчки - чл. 2, ал. 2 от ЗОП;нарушението има или би
могло да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза. Чрез
въвеждането на ограничителни изисквания възложителят е възпрепятствал достъпа
до участие на потенциални заинтересовани лица до процедурата за възлагане на
обществената поръчка.Доколкото не може да бъде установено точно колко лица биха
могли да подадат оферта, в случай че ограничително изискване не е било въведено
в тръжната документация, то не може да бъде установено точно финансовото
влияние на нарушението т.е. същото би могло да има за последица нанасянето на
вреда на бюджета на Съюза и такава не може да бъде изключена в настоящия
случай.
Констатираната нередност се квалифицира по чл. 70, ал. 1,
т. 9 от ЗУСЕСИФ във вр. т. 11, буква „б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал.
1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
За определяне размера на финансовата корекция е взето под
внимание обстоятелството, че за участие в процедурата са депозирани 5 оферти, като всяка една от
същите са допуснати и отговарят на критериите за подбор, т.е. налице е
минимално ниво на конкуренция.Предвид изложеното, определен размер на 5 % финансова корекция върху поисканите за
възстановяване разходи по засегнатия договор № ОП-36/13.11.2020г. с изпълнител ДЗЗД
„Рекултивация БГ" на стойност 2 493 087, 47 лв. без ДДС.,
приети за допустими за финансиране със средства по ОПОС 2014-2020 г. и
представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.След като
са взети предвид двете определени
финансови корекции по двете нарушения, е определена крайна финансова корекция в
размер на 5%.
От ответник жалба е изпратена цялата преписка по оспорвания административен акт, прието като доказателство по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Законът за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ) е публикуван в ДВ бр.
101/22.12.2015 г. и е влязъл в сила на 26.12.2015 г. Обжалваното писмо за
налагане на финансова корекция от 18.2.2022г. на и.д. Главен директор на ГД „Оперативна
програма „Околна среда“ в Министерство на околната среда и водите и Ръководител
на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г.е
издадено след влизане на закона в сила и с оглед на това подлежи на съдебен
контрол по реда на АПК.
Съгласно чл. 73,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Това решение според
чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ
може да се оспорва по реда на АПК, като при съдебното
оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 - 7. С оглед на така
действащата към настоящия момент нормативна уредба актовете на ръководителя на
управляващия орган на оперативна програма, с които се налага финансова корекция, могат да се оспорват
по съдебен ред и се разглеждат по реда на чл. 27, ал. 1, т. 5 - 7 ЗУСЕСИФ,
който препраща към АПК.
В този смисъл решение № 14420/30.12.2016г. на ВАС по адм.д. 6844/2016г. Решение № 400 от
12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8135/2016 г., Решение № 401 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 8613/2016 г
В
оспорения акт е мотивирана точно установената нередност и е
определен конкретен размер на наложена (приложена) финансова корекция. Въз
основа на този акт се извършва корекция
за сметка на бенефициера, поради което оспореното писмото съдържа мотивирано
властническо волеизявление на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК,
което пряко засяга законни права и интереси на адресата - жалбоподател.
(В този смисъл определение № 5608 от 11.05.2016 г. по адм.д. № 5156/2016 г.,
VІІ отд. на ВАС). Безспорно е, че за жалбоподателя е налице правен интерес от
оспорване на процесния акт. С акта пряко се засягат негови права и законни
интереси, тъй като му се налага финансова корекция. Жалбата е подадена в
преклузивния срок по чл. 149, ал 1 от АПК във р. с чл. 73 ал 4 от ЗУСЕСИФ.
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспореното решение, съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че писмото
е издадено от компетентен орган, в
кръга на предоставените му от закона правомощия Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
В чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено,
че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че
управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за
администрацията или Закона за
местното самоуправление и местната администрация, или
като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на
Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение
и от друг орган или организация.
Следователно Министърът на околната среда и водите на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията
е ръководител на Управителния орган,
който би следвало да е автор на административния акт, с който се налага
финансова корекция. Съгласно чл.
9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл.
2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други
длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи
определят конкретните им права и задължения. В чл.
2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла
на посочения закон, сред които са и организациите, разпореждащи се със средства
по фондове и програми от Европейския съюз, каквато безспорно се явява МОСВ. В чл.
4, ал. 2 от ЗФУКПС е регламентирано, че ръководителите на структури и
звена, които изпълняват функциите на разплащателни, управляващи или междинни
органи по фондове на Европейския съюз, отговарят за осигуряване на адекватни и
ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с
изискванията на този закон и приложимите актове на Европейския съюз. Макар, че
в ЗФУКПС е
предвидена отговорност на ръководителите на организациите по чл. 2
за контрола на законосъобразното разходване на публичните средства (чл.
7, ал. 1 от посочения закон), конкретно тяхно правомощие да налагат
финансови корекции е регламентирано в Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Видно
от по-горе изложеното ръководител на УО на ОП "ОКОЛНА СРЕДА-2014-2020 ,
разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът
на околната среда и водите или друго оправомощено от него за ръководител на УО
длъжностно лице. За компетентността на главния директор на ГД ОПОС, макар и
същата да не е оспорена по делото, свидетелства представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-13/06.01.2022 г. на министъра на околната
среда и водите - с нея е осъществена законова делегация в полза на издателя на
оспореното решение, в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ. С
Решение на МС № 792/17.12.2013 г. са определени органите, отговорни за
управлението, контрола, координацията и одита на ЕСИФ и други инструменти и
инициативи на ЕС през периода 2014-2020 г., като дирекция „Кохезионна политика
за околна среда" в Министерство на околната среда и водите, е определена
за управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.'\ С
изменението на решението е ПМС № 364/02.06.2014 г., дирекция „Кохезионна
политика за околна среда" е заменена с „Главна дирекция „Оперативна програма
„Околна среда", като съгласно чл. 33, ал. 2 от Устройствения правилник на
МОСВ (приет с ПМС № 208/27.09.2017 г.) ГД ОПОС изпълнява функциите на УО на
ОПОС за програмните периоди на Кохезионната политика на ЕС и всички произтичащи
от това задължения и отговорности, съгласно регламентите на ЕС, КФ и
Структурните С оглед на което подписалият
уведомителното писмо – решение Галина Симеонова се явява оправомощена да
изпълнява функциите на управляващ орган, поради което административният акт е
издаден от компетентен орган. В този смисъл Решение № 3294 от 17.03.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 12565/2016г. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №
4/22.4.2004г. на ВАС възможността за делегиране на правомощия следва да бъде
нормативно определена, в какъвто смисъл е чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си
по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като
в тези случаи определят конкретните им права и задължения.
Спазена е установената от закона форма
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. В оспорения акт са посочени приетата за установена
от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа
на които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като
основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите
от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В
съответствие с националната законодателна рамка, уреждаща отношенията по
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ т.е. в съответствие със
ЗУСЕСИФ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му (Наредбата за
посочване на нередности), РУО на ОПОС е подвел установените факти под
хипотезата на посочената законова норма. Правните основания показват целта на
упражняване на властническите правомощия от съответния административен орган, а
фактическите основания показват дали тази цел е действително изпълнена или
реалното съответствие на фактическите установявания на правните изводи е въпрос
относно материалната законосъобразност на издадения акт. В оспорвания акт ясно
и еднозначно е посочено правното основание за издаването му - чл. 70, ал. 1, т.
9 вр. чл. 73 вр.чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, т. 11,6. ,,б" от Приложение № 1
към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности приета с ПМС №
57/28.03.2017 г., изм. с ДВ бр.19 от 0б.03.2020г. Ясно са посочени и правните
норми на Закона за обществените поръчки, които са нарушени от страна на
възложителя с констатираното нарушение с финансов ефект спрямо бюджета на
Съюза.
Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Принципът на правната сигурност
изисква правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с
точния обхват на задълженията, които тя им налага. Всъщност правните субекти
трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите
права и задължения и да действат съобразно с тях. Това повелително изискване на
правната сигурност се налага с особена строгост, когато правната уредба може да
породи финансови последици, какъвто безспорно е настоящия случай (в този смисъл
Решение от 21 юни 2007 г. на СЕС по дело Stichting
ROM-projecten, С-158/06, т. 25-26). В съответствие с този принцип,
законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на
финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на
решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия
орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен
срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по
основателността и размера на корекцията. На жалбоподателя е дадена такава
възможност и същият е упражнил правото си да направи възражения, с изх. №
РРЕПП-02-06- 166/14.01.2022 г., което е обсъдено при издаване на оспореното
решение. В изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, и в
съответствие с чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, решението на РУО на ОПОС е издадено
след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, събиране на относимите
доказателства и осигуряване на възможност на засегнатото лице - бенефициера, за
участие и защита, реализирано чрез представеното възражение. От страна на
жалбоподателя се твърди единствено непълнота на постановения акт, тъй като не
са обсъдени всички направени от него оплаквания. Такова нарушение не се явява
съществено, и не може да служи като самостоятелно основание за отмяна на
издадения акт. Както се посочи по- горе правото на защита на жалбоподателя не е
било ограничено, нему са връчени всички писмени доказателства, събрани в хода
на производството, даден му е подходящ срок, който е над минимално определения
от закона, поради което настоящата инстанция намира, че той е упражнил това
право в пълен обем.
Другото процесуално нарушение,
което се твърди от жалбоподателя, че след като вече е извършена проверка от КЗК
за съответствие на Обявлението за обществена поръчка със ЗОП, то е недопустимо
този въпрос да се пререшава в настоящото производство. Съдът намира това
оплакване за неоснователно, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВАС
напр. Решение № 1426 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2808/2019 г.,
Решение № 6087 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2021 г.,доколкото се
касае за различни производство, които не се взаимо- обусловени, като решението
на КЗК няма преюдициално значение, нито сила на пресъдено нещо.
Другото
основно оплакване, широко застъпено в писмената защита на жалбоподателя е, че
по делото е представено Писмо изх.№ 2-010-0001-2-800/23.11.2020г., с което от
страна на ответника е прието, че липсват нарушения в процедурата по възлагане
на обществена поръчка. Развити са аргументи, че това е ИАА, независимо от
неговото наименование и същият е с позитивно съдържание за жалбоподателя.
Настоящата инстанция не споделя изводите , че се касае за позитивен
индивидуален административен акт, тъй като не е спазено изискването на чл.
21,ал.1 от АПК, макар да е волеизявление на административен орган, с него не се
създават права или задължения за адресата. В този смисъл не се споделят и
доводите на Община Павликени, че след като на жалбоподателя е връчено горното
писмо, то само и единствено при условията на чл. 99 от АПК влязъл в сила ИАА може
да бъде изменен. Както се посочи по- горе не се касае за такъв акт, и
следователно не е налице и процедура по неговото изменение. Разсъжденията на
жалбоподателя биха били основателни единствено, ако има издаден акт за
установяване на нередност и определяне на финансова корекция, последван от друг
с различно съдържание, какъвто не е настоящият казус. Позоваването на принципа
на оправданите правни очаквания и цитираната практика на СЕС не са относими,
доколкото в качеството му на Възложител, жалбоподателят е следвало стриктно да
спазва европейското и националното законодателство в тази област, и мнението на
органа, по никакъв начин не може да го освободи от отговорност. Както вече се
посочи, това мнение на органа , не може до преклудира възможността за цялостна
проверка на процедурата по обявяване и възлагане на обществената поръчка и
съответно определяне на финансова корекция. С оглед на така изложеното съдът
намира, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
По приложението
на материалния закон съдът намира следното
: Следва да се отбележи, че всички регламенти на Европейския съюз, които
имат за предмет обществени отношения, свързани със средствата от структурните и
инвестиционните фондове - Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския
парламент и на Съвет от 25.10.2012 г. относно финансовите правила, приложими за
общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) №1605/2002 на
Съвета (Регламент №966/2012) – чл. 2, б. „ж“, и Регламент №1303/2013 – чл. 2,
т. 10, (без да бъдат изброявани всички секторните регламенти), съдържат легални
дефиниции на понятието „бенефициер“. И двата нормативни акта определят
бенефициера като правен субект, който е получател на средствата от структурните
и инвестиционни фондове. Законът за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове не съдържа легална дефиниция на понятието
„бенефициер“, но от съдържанието на закона е видно, че националният законодател
го употребява с точно обратното съдържание – правен субект, който предоставя
средствата. За правния субект, който получава средствата, националният
законодател е избрал да прилага термина „бенефициент“. Легалните дефиниции са
дадени в регламенти на Европейския съюз. Съгласно чл. 288 (1) от Договора за
функциониране на Европейския съюз регламентът е акт с общо приложение, който е
задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Националният съдия е длъжен да гарантира точното прилагане на регламентите и не
може да допусне терминологично несъответствие с тях. Поради това в настоящото
съдебно решение получателят на средствата, т.е. жалбоподателят ще бъде наричан
с установеното за него в регламентите наименование – „бенефициер“.
Страните не
спорят относно установената с решението фактическа обстановка. Спорът е изцяло
по правилното приложение на материалния закон и се свежда до отговор на въпроса
дали в конкретния случай са налице основания за извършване на финансовата
корекция. Изцяло в тежест на ответника е да установи наличието на правните
основания за постановяването на финансовата мярка по обжалваното решение по
силата на чл. 170 от АПК.Приложимата нормативна уредба от вътрешното
законодателство е в Закона за управление на средствата на Европейските
структурни и инвестиционни фондове, (ЗУСЕСИФ)и както се посочи по- горе
съгласно § 8, ал.2 от с.з. запазват действието си и действащите нормативни
актове за този програмен период 2007-2013г , а именно Постановление № 121 на
Министерския съвет от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния
период 2007 - 2013 г. (ПМС № 121), Постановление № 249 на
МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите
по Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., съфинансирана от
Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз
Обн. - ДВ, бр. 86 от 26.10.2007 г., в сила от 01.01.2007
г.; изм. и доп. бр. 107 от 16.12.2008 :
Приложими актове от законодателството на ЕС са Регламент /ЕС/ №
1303/2013 и Директива
2004/18/ЕО. Приложение намира и Решение от 26.05.2016 г. на Съда на ЕС
постановено по обединени дела С-260/14 и С-261/14.
Съгласно §8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от
Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения,
предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период
Финансовата корекция се определя като отмяна на всички или част от
публичния принос за дадена операция или оперативна програма чл. 143, ал. 2 от
Регламент 1303/2013г. Посочената корекция се налага едва след като е констатирана
от управляващия орган нередност, която съгласно нормата на чл. 2(36) от
Регламент 1303/2013г. изисква наличието на три предпоставки, които следва да
бъдат осъществени и доказани. Първата е нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, което да
произтича от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез
начисляването на неправомерен разход. Основанията за налагане на финансова
корекция са предвидени в нормата на чл. 70, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Целта на налагане на
посочените финансови корекции е визирана в чл. 71, ал.1 от ЗЕСЕСИФ, а именно да
се постигне или възстанови ситуацията при която всички разходи, сертифицирани
пред Европейската комисия да са в съответствие н приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство. Следва да се посочи, че
финансова корекция не е санкция, в този смисъл Регламент (ЕО Евратом )№
2988/95 чл. 4 , решение от 26.05.2016г. по съединени дела С-260/14 и С-261-14,
решение С-158/08 СЕС, С-341/2013, С-599/13 на СЕС , че задължението за
връщането на облага, недължимо получена чрез нередност не представлява санкция,
а просто последица от установяване, че условията, необходими за получаване на
облагата, произтичащи от правата уредба на Съюза не са били спазени , като по
този начин получената облага се явява недължима. С оглед на гореизложеното
следва да се има предвид, че финансовата корекция като размер се определя
пропорционално само за предвиденото финансиране от страна на европейските
фондове, но е и това от бюджета на Република България или собствено финансиране. Предметния
обхват на извършеното нарушение е
определен, като е предвидено, че
нарушенията следва да са свързани с възлагане на обществените поръчки по ЗОП.
Категоричното установяване на
нарушение на правилата за определяне на изпълнител, извършено с
действие/бездействие от страна на бенефициента, и което нарушение има или би
имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, е едно от
посочените от законодателя основанията определяне на финансова корекция,
съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Налице е правилна и почиваща на установените
фактически обстоятелства правна квалификация на нарушенията като нередност по
чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Правилно е констатирано нарушение на правилата
за определяне на изпълнител, доколкото е безспорно, че бенефициерът е
възложител по ЗОП, е категоризирано по Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, тъй като именно във въпросното приложение
са посочени случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, съгласно
чл. 2, ал. 1 вр. чл. 1, т. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Както
правилно е посочил ответникът в писмената защита, макар и да не е изрично
посочено като правно основание, издаденото решение е в изпълнение на
правомощието на държавата-членка да извършва необходимите финансови корекции
във връзка с отделните нередности, установени в операциите чрез отмяна на целия
или част от публичния принос за дадена операция, съгласно чл. 143 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на
Съвета (за краткост Регламент № 1303/2013 г.), тъй като съгласно § 7 от ПЗР на
ЗУСЕСИФ, този закон предвижда мерки по прилагане на посочения регламент. При
наличието на нарушение, съставляващо нередност, държавата-членка чрез
управляващия орган е длъжна да извърши финансова корекция т.е. отмяна на
финансовата подкрепа, в размер отговарящ на тежестта на извършеното нарушение.
Чрез нея управляващият орган възстановява положението, при което се счита, че
всички разходи, извършени за операции, финансирани чрез средства от ЕСИФ са
извършени законосъобразно и в пълно съответствие с приложимото европейско право
и българското законодателство. Това е посочената в чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ цел
на предвидената по закон финансова корекция.
Първото нарушение на ЗОП е въведено ограничително изискване
за съответна регистрация при обединение на оператори на всеки един от тях за
съответната категория строежи в камарата на строителите. Съгласно чл. 2. ал. 2
от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да
ограничават конкуренция, чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки.Съгласно чл. 59. ал. 6 От ЗОП при участие на
обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор
се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него,
с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго
условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на
нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на
лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на
обединението.Съгласно раздел III. 1.1 от обявлението и раздел IV. т. 1 от
документацията за поръчката участниците, следва да са вписани в Централния
професионален регистър на строителя (ЦПРС), а чуждестранните лица в аналогични
регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени
или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, което им позволява да изпълняват строителство на обекти четвърта
група, втора категория съгласно чл. 5. ал 6 от ПРВВЦПРС,.Възложителят е
направил уточнението, че в случай на участие на обединение, което не е
юридическо лице, спазването на изискването се доказва от тези членове на
обединението, които съобразно разпределението на участието на лицата при
изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението,
са ангажирани с изпълнението на строителство. Съгласно чл. 3. ал. 3 от Закона
за Камарата на строителите (ЗКС), когато физически или юридически лица се
обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни
работи, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра.
Съгласно цитираната правна норма достатъчно е един от членовете в обединението
да има необходимата регистрация.Изискването всеки член на обединението, който
според направеното от участника разпределение ще изпълнява строителство, да е
регистриран в ЦПРС за определената от възложителя категория, необосновано
ограничава участието на субекти, които не разполагат със съответната
регистрация в ЦПРС, но имат право на основание чл. 3, ал. 3 от ЗКС да участват
в изпълнението на строително монтажни дейности, съвместно е регистрирано по
надлежния законов ред лице. В допълнение в протокол № 1 от работата на
комисията е направено заключение, че съдружникът „Билднер" ЕООД в
обединение ДЗЗД „Рекултивация БГ", ангажиран с изпълнение на строителство,
не отговаря на изискването на възложителя, тъй като е вписан в ЦПРС за
изпълнение на IV група, четвърта и пета категория строежи. Това обстоятелство
потвърждава разбирането на възложителя за поставеното изискване, а именно
същото да се отнася за всеки от членовете в обединението, който ще извършва
строителство. Като нарушен е посочен е
чл. 2. ал. 2 и чл. 59. ал. 6 от ЗОП. във вр. с чл. 3. ал. 3 от ЗКС. Настоящата
инстанция изцяло споделя тези съображения на УО, като приема за неоснователни
твърденията на жалбоподателя, че са изложени доста общи мотиви, без пълен
правен анализ. Не може да се приеме разбирането на жалбоподателя, че макар да
съществува правилото по чл. 59, ал. 6 от ЗОП е налице изключение, тъй като има
изискване в друг нормативен акт - в чл. 3, ал. 2 от ЗКС ,
където е предвидено, че строителите, изпълняващи строежи от първа до пета
категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни
видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на
икономическите дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване
в Централния професионален регистър на строителя. Настоящата инстанция намира
горното тълкуване за неправилно и ограничително за конкуренцията,
доколкото съгласно чл. 3, ал. 3 от
Закона за камарата на строителите, когато физически или юридически лица се
обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни
работи, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра
- Централния професионален регистър на строителя. Според чл. 3, ал. 2 от Закон
за камарата на строителите (ЗКС), строителите, изпълняващи строежи от първа до
пета категория по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и
монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите
дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния
професионален регистър на строителя, а според, ал. 3, както бе упоменато -
когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или
отделни видове строителни и монтажни работи по, ал. 2, поне един от участниците
в обединението трябва да е вписан в регистъра. Законодателят е преценил за
необходимо и достатъчно поне един от участниците в обединението, ангажирани при
изпълнеше на строителните дейности да е вписан в регистъра за изискуемата група
и категория строеж, без да разграничава кой именно от всички участници може да
бъде с цитираното качество, т.е. по отношение на обединенията, съответствието с
критериите за подбор се доказва от обединението като субект - участник, а не от
всяко от лицата, включени в същото. Изключенията от този принцип са случаите, в
които е налице изискване за регистрация, сертификат или друго условие и това
изискване (сертификат или регистрация) е въведено с нормативен или
административен акт. В случая изискване с такова съдържание липсва от една
страна, а от друга специалната разпоредба на чл. 3, ал. 3 от ЗКС изрично
посочва, че по отношение на обединенията, изискването е поне един от
участниците в обединението, които ще изпълняват строителните дейности да е
вписан в ЦПРС за изискуемата от възложителя група и категория строеж. Споделят
се доводите на УО, че нормата на чл. 59, ал. 6 отЗОП следва да се тълкува в
смисъл, че същата въвежда общ принцип по
отношение на обединенията, съгласно който съответствието с критериите за подбор
се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него.
Последната регламентира и изключенията от принципа, като това са случаите, в
които: 1. Изисква се регистрация,
сертификат или друго условие; 2. Това изискано условие (сертификат или
регистрация) следва да е поставено като изискване с нормативен или
административен акт; 3. Това изискано условие (сертификат или регистрация)
следва да е необходимо за изпълнение на дейностите съобразно разпределението на
участието на лицата при изпълнение на дейностите. Поставеното
от възложителя условие за годност (правоспособност) за упражняване на
професионалната дейност е изискване за регистрация в ЦПРС за строежи четвърта
група, втора категория и то безспорно е необходимо за изпълнение на дейностите
по поръчката. Липсва обаче изискване на административен или нормативен акт
/т.е. предпоставката по т. 2/, за да попадне поставеният критерий в
изключението по чл. 59, ал. 6 от ЗОП, тъй като специалната разпоредба на чл. 3,
ал. 3 от ЗКС изрично посочва, че по отношение на обединенията изискването е
поне един от участниците в обединението да е вписан в регистъра, т. е. поне
един от участниците ангажирани със строителните дейности, да е вписан за
изискуемата от възложителя група и категория строеж.Предвид изложеното по-горе,
поставеното от възложителя изискване всеки член на обединението, който ще
изпълнява строителни дейности да е вписан в ЦПРС за „Четвърта група, Втора
категория" строеж необосновано ограничава участието на субекти в
обединение-участник, които не разполагат със съответната регистрация за
поставената от възложителя група и категория, но имат право на основание чл. 3,
ал. 3 ЗКС да участват в изпълнението на СМР съвместно с регистрирано по
надлежен ред лице за цитираната група и категория строежи.В допълнение следва да
се отбележи, че в писмо с изх. № 2-010-0001-4- 3/10.01.2021г., УО на ОПОС
излага аргументи в полза на факта, че в съответствие с приложното поле на чл.
3, ал. 3 от ЗКС, достатъчно условие при участници обединения е само един от
членовете, който е ангажиран в изпълнението на строителните дейности, да
притежава изискуемата регистрация в ЦПРС за група и категория строежи,
поставени като условие в документацията за участие и обявлението. В тази
връзка, възложителят не е длъжен да изследва, предвидените строителни дейности
разпределени между двама или повече съдружници в обединение по ЗЗД, към коя
група и категория спадат по отделно, достатъчно условие съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 3 от ЗКС е поне един от същите да притежава изискуемата от
възложителя и предмета на поръчката група и категория строежи. По този начин
безспорно жалбоподателят е допуснал нарушение и на чл. 2, ал.2 от ЗОП, която
визира, че при възлагането на обществени
поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване
на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка. Макар да действа в условията на оперативна самстоятелност
жалбоподателят не може да дерогира законовите изисквания, като в случая са
нарушени принципите обективирани в чл. 2 от ЗОП. Последното е налице, тъй като
в противоречие с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, възложителят въвежда ограничителен
критерий за подбор. Правилно от ответника е посочена и практиката на ВАС, която
споделя горното тълкуване. Решение № 9687от
15.07.2020г. по адм. д. № 4035/2020г.,
решение № 14090/16.11.2020г. по адм. д, М 9375/2020г., VII отд. на ВАС
решение № 16016/30.12.2020 г. по адм, A № 10288/2020 г.. VII отд.
на ВАС. Решение 652 от 19.01.2021 г. по
адм. д. № 7898/2020 г.. VII отд. на ВАС и др.1
По отношение на второто констатирано нарушение на ЕП или националното такова
касае методиката за оценка на офертите.
Твърдението на жалбоподателя е, че посочената методика е ясна, не е необходимо
нейното допълнително разяснение. С оглед
наличния за обекта одобрен
инвестиционен проект и количествено-стойностна сметка с описание на
строително-монтшсните работи и тяхното количество, както и знание от страна на
участниците относно необходимите ресурси (материали, механизация, работници и
др.), необходимия документален инструментариум, механизми за вътрешен контрол и
мониторинг, подходящи за изпълнението допълнителни експерти, Възложителят е
длъжен да направи такава оценка на
обстоятелствата, обосноваващи
висока професионална компетентност, технически познания и капацитет на фаза
допустимост, като по този начин се гарантира прозрачност на процедурата, ефективност на разходването на публични средства, равнопоставеност. Ако
обаче същите критерии се използват за оценка на офертите, какъвто е настоящия
казус, възложителят следва да ги обективира като съблюдава всички
основополагащи принципи при възлагане на обществени поръчки. Той е
задължен при установяване на понятия и
терминология, изисквания, да използва
само обективни, ясни и разграничими критерии, за да се елиминира възможността
за субективизъм при определяне на изпълнителя на обществената поръчка.
Критериите релевантни към организация
на персонала или „необходимия
документален инструментариум механизмите за вътрешен контрол и действията при
непредвидени обстоятелства обуславящи относимост или не и дали същите ще
бъдат счетени за гарантиращи качествено изпълнение на строителството или
обратното. Липсват указания в кои случаи предложените допълнителни експерти „допълват и допринасят за качественото
постигане и резултатите от изпълнението на поръчката. Всяко едно от
последните е основано само и единствено на субективната преценка и възприятия
на членовете на комисията за разглеждане и оценка на офертите. В подкрепа на
изложените по-горе аргументи следва да се има предвид обстоятелството, че трима
от класираните участници са предложили допълнителни експерти с различна
експертиза, напр. експерт
озеленяване, експерти ПУСО, ПБЗ, технически координатор, ИТ, ПТО, инженер
пътища и др., като според методиката предложенията са оценени еднакво,
независимо от напълно различаващата се професионална квалификация, образование
и опит на същите, както и нееквивалентния принос и значение на последните за
изпълнение предмета на договора. Споделят се изцяло мотивите на УО и досежно Показател
П1 „Качество на организация на персонала“, при което неправилно бенефициерът
приема, че те не са
форма на оценка на пълнотата и начина на представяне на техническото
предложение, а е средство за оценка на самото техническо предложение,
макар дейностите в инвестиционния процес- СМР са подчинени на строга нормативна
и технологична регламентация, като за осъществяване на всеки етап от същите
съществуват изключително подробни технически правила и норми, установени в ЗУТ
и подзаконовата нормативна уредба. Споделя се и становището на УО, ча правната
характеристика на договорът за СМР е договор за изработка по чл.258 от ЗЗД, при което се очаква да се
престира определен резултат, а не както при трудовите договори- да се престира
работна сила. Следователно не става ясно, описанието на технологичния процес,
необходимата механизация и ангажиран човешки ресурс обосновават по- висока
качество на изпълнение на поръчката.За Възложителят при този вид дейности е
важно качественото изпълнение на СМР в указания срок, като в този смисъл без
значение са редът за изпълнение, фазите на строителство,
използван технически, документален инструментариум, задължения на служителите
на изпълнителя и др. единствено обуславят приповтаряне на нормативно установени
правила и технологични процеси, обстоятелство напълно потвърждаващо становището
на УО на ОПОС за нарушение на чл.ЗЗ, ал.1 от ППЗОП. Няма спор, че определените
от Възложителя критерии за оценка следва да се съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на
същата. Цитираната оперативна самостоятелност не е безгранична, доколкото
съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с горепосочените аспекти от нея - предмет, стойност, обем и
сложност. Имено същите принципи са нарушени чрез установяване на методика за
оценка с неясен за потенциалните участници характер, смислови значения и
термини, основана на субективната преценка на помощния орган на възложителя, а
не на обективни критерии, предварително известни и с ясно изразимо значение,
предопределящи в пълна степен прозрачност и предвидимост при оценяването.
Тълкуването на нормативната регламентация, обективирана в чл. 70, ал. 7, т.1-3,
вр. с чл. 70, ал. 5 ЗОП, налага извод, че законодателят е въвел императивно
изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за
оценяване, което да гарантира запознаване на участниците с параметрите на
оценяване, в рамките на които последните да предложат оферта, целяща най-добро
класиране. Показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с
оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното
оценяване. В конкретния случай заложените от възложителя надграждащи критерии
за оценка се явяват неясни. За да получат допълнителни точки на предложената
оферта, участниците следва да предвидят в Техническите си предложения,
описаните от възложителя допълнителни обстоятелства, които обаче съдържат,
неясни термини и понятия, като не обуславят обезпечаването на допълнително
качество и подобри условия за възлагащата организация. Разпоредбата на чл. 70,
ал.7 от ЗОП недвусмислено регламентира, че методиката за оценка следва да
съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател, като
значението на тези точни указания е от изключителна важност при прилагането на
показателите, които нямат стойностно измерение, предполагат експертна преценка
и известна доза субективизъм при оценяването и не се измерват с помощта на ясен
и предварително дефиниран математически алгоритъм, който подлежи на лесна
последваща проверка и контрол, какъвто е случаят с разглеждания показател.
Следователно правилен и обоснован е изводът на УО, че е налице
незаконосъобразна методика за оценка на предложенията, което е съществено
нарушение както на европейското право , така и на националното такова.
Следователно правилен и аргументиран е изводът на УО, че
първото нарушение осъществява състава на
нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 г., тъй като:
-
нарушението произтича от действие на бенефициента община
Тутракан, която се явява икономически оператор, по смисъла на чл. 2, т. 37 от
Регламент (ЕС) №1303/2013 г.;
-
нарушени са конкретни национални норми, свързани с правото
на Съюза, в областта на възлагане на обществените поръчки - чл. 2, ал. 2 и
чл.59, ал.6 от ЗОП във вр. с чл.З, ал.З от ЗКС;
-
нарушението има или би могло да има за последица нанасянето
на вреда на бюджета на Съюза. Чрез въвеждането на ограничителни изисквания
възложителят е възпрепятствал достъпа до участие на потенциални заинтересовани
лица до процедурата за възлагане на обществената поръчка.
Доколкото не може да бъде установен
точният брой лица биха могли да подадат оферта, в случай че ограничително
изискване не е било въведено в тръжната документация, то не може да бъде
установено и точното финансовото влияние на нарушението т.е. същото би могло да
има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза и такава не може да
бъде изключена в настоящия случай.
Констатираната нередност се квалифицира по чл.
70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ във вр. т. 11, буква „б" от Приложение № 1 към
чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
Съответно второто нарушение
осъществява състава на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС)
№1303/2013 г., тъй като:
-
нарушението произтича от действие на бенефициента община
Тутракан, която се явява икономически оператор, по смисъла на чл. 2, т. 37 от
Регламент (ЕС) №1303/2013 г.;
-
нарушени са конкретни национални норми, свързани с правото
на Съюза, в областта на възлагане на обществените поръчки - чл. 2, ал. 2 от
ЗОП;
-
нарушението има или би могло да има за последица нанасянето
на вреда на бюджета на Съюза. Чрез въвеждането на ограничителни изисквания
възложителят е възпрепятствал достъпа до участие на потенциални заинтересовани
лица до процедурата за възлагане на обществената поръчка.
Макар от страна на жалбоподателя да не се излагат
възражения досежно определения размер на финансовата корекция, следва да се
подчертае, че в абсолютно съответствие с
материалния закон финансовата корекция е определена като 5 процентен
размер от приетите за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи по
договора, представляващи средства от ЕСИФ, по смисъла на чл. 1, ал.2 от
ЗУСЕСИФ. Реалната стойност е определена по реда на чл. 5 от Наредбата за
посочване на нередности в хода на верификация на средствата по проекта т.е. в
пълно съответствие със законодателството е посочено, че основата за извършване
на финансовата корекция са само онези изразходвани по проекта средства,
предоставени от ЕСИФ /вкл. Национално съфинансиране/, които в хода на
извършените от управляващия орган управленски проверки, са установени като
допустими разходи по проекта отговарящи в съвкупност на изискванията на чл. 57,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ. При определяне размера на финансовата корекция УО на ОПОС в
съответствие с чл. 3, ал. 2 и чл. 5 от „Наредбата за посочване на нередностите,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на закона за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни
фондове", приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., изм. ДВ. бр. 67 от
23.08.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 19 от 6 март 2020 г." е отчел характера
и тежестта на нарушението и финансовото му изражение.
Отново в пълно съответствие със
законодателството при определяне на размера на финансовата корекция спрямо
засегнатите от нарушението разходи е приложен пропорционалният метод, тъй като
естеството на извършеното нарушение не позволява да се уточни количественото
изражение на финансовите последици. Този подход е възприет от българския
законодател, в съответствие с Насоките на Европейската комисия, и за случаите,
в които се приема, че от нарушението би могло да настъпи вреда за европейските
средства. Не за всички нарушения на приложимото право - европейско или
свързаното с него национално право - е възможно да бъдат установени точно
негативните финансови последици. Доколкото принципите, въз основа на които
както политически, така и нормативни актове на ЕС се създават и прилагат,
включват съответствие с правото на ЕС и националното право (т.е. всички
операции трябва да бъдат в съответствие с правото на Съюза и националното
право) и принципа на доброто финансово управление (относим директно към
предоставяне на безвъзмездната финансова помощ и прилагането на административни
мерки, каквато съставлява финансовата корекция), а вторият е обусловен от
наличието и последователното прилагане на първия, то несъмнено е, че при
установяване на нарушена правна норма на европейското или националното
законодателство, свързана с разходването на средства от ЕСИФ, се засяга
принципа на добро финансово управление т.е. приема се, че дори и без
установяване на точно негативно финансово изражение на нарушението, съюзните
разходи са засегнати по негативен начин. В своята практика и СЕС е
последователен в разбирането си, че нередности без точно финансово изражение
могат сериозно да засегнат финансовите интереси на Съюза. Ако не може да бъде
изключена категорично възможността да бъде нанесена вреда чрез установеното
нарушение, то тогава вреда има, тъй като дейностите в рамките на ЕСИФ и
операциите, които те подкрепят, следва да са в съответствие с приложимото право
на Съюза и свързаното с него национално право, с което пряко или косвено се
изпълняват разпоредбите на настоящия регламент и правилата за отедлите фондове.
Като е тълкувал разпоредбата на чл. 2, т.7 от Регламент № 1083/2006 г. на
Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския социален
фонд и Кохезионния фонд за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (на която
съответства разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г.), съдът е
стигнал до заключението, че финансовото отражение на нередността се презюмира и
не следва да бъде предмет дори на отделно доказване, при всички случаи на
установена нарушена правна норма. В своите решения Съдът посочва, че по
Структурните и Кохезионния фондове следва да се финансират единствено дейности,
провеждани в пълно съответствие с правото на Съюза и че доколкото не може да се
изключи възможността нарушенията да имат отражение върху бюджета на съответния
фонд, то същите представляват нередност, която обуславя прилагането на
финансова корекция (вж. решение по дело С-406/14 от 14.07.2016 г., решение по
дело С-465/10 от 21.12.2011 г.). Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се извършва от плащания по проекта, в които са вкючени засегнатите от
нарушението разходи. Ето защо, в съответствие с нормативната уредба в
оспорваното решение е посочено, че финансовото изражение на нередността,
съответно стойността на финансовата корекция е определена при прилагане на чл.
5, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. В тази връзка за противоречие
с материалноправните разпоредби не може да се твърди. Ето защо порок на ИАА не
е налице, съответно не е налице основание за неговата отмяна.
Правилата за възлагане на
обществените поръчки въвеждат принципите на ДФЕС и по-специално тези за
свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне
на услуги и взаимно признаване, както и произтичащите от тях принципи, посочени
в чл. 2, ал. 1, т. 1-4 от ЗОП. Чрез нарушаването на тези правила се нарушават
посочените принципи, а това винаги оказва негативно влияние върху разходите на
Съюза. При извършване на нарушения на ЗОП, не във всеки случай (дори
преимуществено) може да бъде доказан точен размер на вредата и нейното реално
настъпване. Тази вреда се преценява от гледна точка не само на нейното
ре&тао проявление, но и на възможно такова. Безспорно е, че изпълняването
на операции, финансирани със средства на Съюза, особено от бенефициенти, които
са публични възложители, следва да бъде в съответствие с правилата за възлагане
на обществените поръчки. Неслучайно, както действащият ЗОП, така и отмененият,
имплементират правилата на съответните европейски директиви. Тези правила са от
изключителна важност както за националния, така, и за европейския законодател,
след като е прието, че дори потенциалната възможност за негативно засягане на
разходите на Съюза при тяхното нарушаване, следва да се възприема като
осъществяване състава на нередност, която от своя страна е основание за
определяне на финансова корекция, Това несъмнено следва от езиковото тълкуване
на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, съгласно която нередност има
и тогава, когато нарушението на правилата за определяне на изпълнител,
извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, би имало за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, и от същото такова тълкуване
на разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г., даваща определение
на понятието за „нередност". Потенциалната възможност за нанасяне на вреда
на средствата от Съюза изключва доказването на непосредствена
причинно-следствена връзка между установеното нарушение и тази потенциална
вредакакто неправилно се възприема от жалбоподателя. Достатъчно е да се
обоснове, че не може да се изключи настъпването на такава вреда за бюджета,
което е направено от РУО на ОПОС в оспорваното решение. В тази връзка не може
да се твърди, че констатираното нарушение не не е и не може да попаднне в
обхвата на понятието за „нередност", както и че не е доказано по беспорен
начин нанасянето вреда на общия бюджет на ЕС, поради което и не би следвало да
се налага финансова корекция. Намирам, че елемента „вреда" от фактическия
състав на нередността е изследван от РУО в процесното решение, като ясно и
недвусмислено е посочено в какво се изразяват негативните последици от
констатираното нарушение. Идентифицираното от УО на ОПОС нарушение обосновава и
налагането на финансова корекция.
Доколкото от страна на УО на ОПОС е констатирано нарушение
именно на предвидените в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ правила -
едно от лимитативно посочените от законодателя основания за определяне на
финансова корекция, и това нарушение мотивирано е подведено под хипотезата т.
11,6. „б"от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности, която по силата на законовата делегация, съгласно чл. 70, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, посочва случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото
право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или
биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за
извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, то
безспорно е установена нередност, която е основание за извършване на финансова
корекция. Въведена е презумпция, че ако съответното нарушение не би било
налице, то разходването на средствата от ЕСИФ би било в пълно съответствие със
стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж /в
изпълнение на която се предоставят средствата от ЕСИФ/, както и с принципите на
ДФЕС за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на
предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и произтичащите от тях
принципи на публичност и прозрачност, равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, свободна конкуренция. Нарушаването на правилата за възлагане на
обществените поръчки винаги е свързано с нарушаване на посочените принципи,
което се възприема най-малкото като възможност за нанасяне на вреда на
финансовите интереси на Съюза. Т.е. нарушението би имало за последица нанасянето
на вреда на средства от ЕСИФ.
Правилно и законосъобразно, приемайки, че е налице
нарушение на правилата за възлагане на обществените поръчки, поради
незаконосъобразна методика на оценка на офертите и ограничително изискване УО е
приложил разпоредбата на т. 11, буква „б" от Приложение 1 към чл. 1, ал. 2
от Наредбата за посочване на нередности, тъй като общата категория нередности
по т. 11 се отнася до основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии
за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически
спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от Приложението,
но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, а е безспорно, че
методиката за оценка на офертите и ограничителните изисквания заложение от
възложителя има отношение към избрания от възложителя критерий за възлагане.
Правилно е определена и приложимата хипотеза на буква „б" от категорията
на т. 11, доколкото е налице минимално ниво на конкурентна среда, т.е. получени
са пет оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор,
обуславяща прилагането на по-нисък процент размер на корекцията. Ето защо,
оспореният акт се явява в съответствие на материалния закон и не е налице порок
на акта, водещ до неговата отмяна.
Съдът на Европейския
съюз приема, че „неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки
съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от
Регламент №1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността
то да има отражение върху бюджета на съответния фонд“ – решение от 14 юли
2016, Wroclaw, С-406/14, EU:C:2016:562, точка 45. Тестът на Съда
досежно член 2, точка 7 от
Регламент №1083/2006 е изцяло приложим към член 2, точка 36
на Регламент №1303/2013 с оглед на разпоредбата на член 153, параграф
2 от Регламент №1303/2013.
Прилагайки това
разбиране на Съда на Съюза към конкретната обществена поръчка е безспорно, че
не може да се изключи възможността –допуснатите нарушения обективно да са
ограничили възможността за участие в обществената поръчка на лица, които поради
поставените ограничителни изисквания да са се отказали от участие. Това значи,
че е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността – вредата на
бюджета на Съюза. Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно
решение в тази част са неоснователни.
Правилно органът и
първоинстанционният съд са приели, че посочените нарушения следва да бъдат
квалифицирани като нередност по т. 11, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1
на Наредбата, редакция към датата на издаване на акта. Определеният за
нередностите размер на финансовата корекция е съответен на регламентираното.
С оглед на чл. 72, ал. 4
ЗУСЕСИФ, независимо дали са констатирани две или повече нередности
по чл. 70, ал. 1, т.
9, органът винаги определя една корекция за всички нарушения, засягащи
едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент,
приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1
ЗУСЕСИФ.
Органът правилно е
определил и основата на финансовата корекция – допустимите разходи по
процесните договори, тъй като проектът е финансиран 100% от Европейските
структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2
ЗУСЕСИФ.
С оглед на изхода от
спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК
съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът –
ответник, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от
доказателствата по делото са за ***ско възнаграждение. Размерът на същото съдът
определя на 300,00
лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 173, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико
Търново
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Павликени ул.“Руски“ №4
против Решение от 18.2.2022г. на и.д. Главен директор на ГД „Оперативна
програма „Околна среда“ в Министерство на околната среда и водите и Ръководител
на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. , с което за допусната от
жалбоподателя нередност, сигнал за нередност № 862, е определена финансовата корекция като е взето
предвид самостоятелно установените нередности по т. 11, б. „б" от
Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
ОСЪЖДА Община Павликени да
заплати ***ско възнаграждение в размер на 300- триста- лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ