Решение по дело №3723/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3959
Дата: 27 ноември 2015 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20155330103723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                         

№ 3959                           27.11.2015 гоД.                     град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета гоД., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3723 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно евентуални  искове е по чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът Х.Д.П., ЕГН ********** *** е предявил против Д.Й.Ч., ЕГН ********** ***, иск за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху следната движими вещи: циркуляр- многолистов № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута, пендола- хидравлична, модел СКБ 4001 с № 5994 и мотокар –пет тонен с № 1733, а в условията на евентуалност да се присъди паричният им еквивалент от 7000 лв., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че на 30,04,2009 г. закупил от А.Й.Д., който към настоящия момент е починал, следните движими вещи- циркуляр- многолистов № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута, пендола- хидравлична, модел СКБ 4001 с № 5994 и мотокар –пет тонен с № 1733. В дена на сключване на договора ищецът заплатил сумата от 7000 лв. на продавача, който му казал, че процесните вещи се намират в цех на ответницата. Ответницата обещала да предаде вещите на ищеца, тогава когато А. и заплатил дължимата за наем. Претендира разноски.

  В срока за писмен отговор ответницата е депозирала, такъв с който  оспорил изцяло исковата претенция по основание и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.  Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

 

От приложена към делото договор за продажба на движими вещи се установява, че на посочената дата – 30,04,2009 г. между трето за спора лице – А. Д. и ищеца е сключен договор за покупко продажба по силата на който, А. Д. продава на ищеца следните движими вещи-  циркуляр- многолистов № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута, пендола- хидравлична, модел СКБ 4001 с № 5994 и мотокар –пет тонен с № 1733 за общата сума от 7000 лв., която сума ищецът в качеството си на купуват е изпатил на продавача – А. Д. преди сключването на настоящия договор. В т. III от договора страните са се споразумели владението върху движимите вещи предмет на договора да бъде предадено на купувача на 30,04,2009 г. при подписване на договора в цех за преработка на дървен материал в с. Р., общ. Б..

Разпитан е като свидетел В.В., който познава Н. Д. и ищеца - Х.П.. Твърди, че през пролетта на 2009 гоД. Н. Д. продал на Х.П. две машини и един мотокар. Машините били дърводелски, професионални. Едната машина е пендола – дърводелска машина, много голяма, професионална. Другата машина е циркуляр, който реже едновременно на много места. Мотокарът бил в много окаяно състояние и бил собственост на Д.Ч., но са имали уговорка Н. да направи възстановяване на мотокара и след това да остане за него. Той сменил цялата хидравлика, по двигателя е правил нещо. Всички машини са били маслено зелени, а мотокарът беше жълтеникав. Свидетелят присъствал на уговорка между Н. Д. и Х.П., като Х. е купил машините от Н., брои му - 7000 лева и имали уговорка, след известно време, да ги прибере от цеха в с. Р., който цех е на Д.Ч.. Самият Н. е работил там. Уговорките били направени в кафене. Преди да се купят от Х. машините, са ходили с ищеца в цеха да ги видят. Първо са видели машините и след това, няколко месеца по-късно, се сключила сделката. Направил се договора и се дали парите. Договорът бил писмен. Написали договора на ръка, като се подписали  и Х. дал на Н. 7000 лева. Ходили при собственичката на цеха да си търсят вещите. Н. казал на Д., че машините са продадени и след намиране на транспорт, Х. ще ги прибере, но Д. казала, че Н. й дължи суми и когато си оправи отношенията с нея, тогава ще ги даде. Последно свидетелят е видял машините зимата на 2009 гоД..

От показанията на свидетеля С.Ч. се установява, че в края на 2014 г. е разчиствал цех в с. Р.во, собственост на Д.Ч. –ответницата, в който са се намирали следните вещи- амбалаж, палети, дъски, около пет-шест банцинга, имаше гатер на релси и машина за шиене на щайги.

Съдът не дава вяра на свидетелките показания на В.В., тъй като същите противоречащ на останалия доказателствен материал по делото и по конкретно на  приетия по делото договор за продажба на движими вещи от 30,04,2009 г., който както се вижда не е написан на ръка, както твърди свидетеля, а е напечатан с технически средство.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

по иска с правно основание чл. 108 ЗС

За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик, респективно съсобственик на движимите вещи предмет на иска; вещите да се намират във владението или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без правно основание.

Установеното при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца, който извод следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доказването следва  да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.

В контекста на изложеното съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установи движимите вещи, които са предмет на иска да са собственост на ищеца, както и същите да се намират във фактическата власт на ответницата. Поради това така предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От приетото по делото като писмено доказателства – договор за продажба на движими вещи от 30,04,2009 г. сключен между ищеца в качеството му на купувач и трето за спора лице – А. Д. в качеството му на продавач не може да установи факта,  че ищецът е собственик на процесните вещи, тъй като ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване неговият правоприемник –А. Д. да е бил собственик на вещите към датата на сключване на договора. Освен това страните са се споразумели владението върху движимите вещи да се предаде от продавача на купувача на 30,04,2009 г., за което следва да бъде съставен двустранен приемно- предавателен протокол- т. III от договора. По делото такъв протокол не е представен. Поради това съдът приема, че фактическата власт върху процесните вещи никога не е преминавала върху ищеца. Оттук следва извода, че в разглеждания случай е неприложимо правило посочено в чл. 78, ал. 1 ЗС, което предвижда, че който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.

Чрез предявяването на настоящия иск всъщност ищецът търси изпълнение на договорни задължения от лице, което не е страна по възникналата между ищеца в качеството си на купувач и трето са правния спор лице – А. Д. в качеството си на продавач облигационно правна връзка.

 

По иска с правна квалификация чл. 57, ал. 2  ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 57. ал. 2 ЗЗД ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност  или получената за нея цена, когато последната   е по-висока.

За да се уважи обаче тази евентуална искова претенция е необходимо ответникът да дължи връщането на определена вещ. Доколкото обаче по делото не е установено, че ответникът дължи връщането на процесните движими вещи, така предявения иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.  

По отношение на разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Д.П., ЕГН ********** *** искове, с които се иска да бъде осъдена Д.Й.Ч., ЕГН ********** *** да предаде владението върху следните движими вещи: циркуляр- многолистов № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута, пендола- хидравлична, модел СКБ 4001 с № 5994 и мотокар –пет тонен с № 1733, както и да заплати  сумата от 7000 лв., представляваща  паричният им еквивалент на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД. 

ОСЪЖДА Х.Д.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Й.Ч., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.              

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                СЪДИЯ : /п/

 

 

Вярно с оригинала:

ВК