РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Бургас, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20252100500326 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е постъпила въззивна жалба, подадена от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Юри
Константинов Копач, Радослав Цветанов Димитров, Николай Иванов Станчев и
Мирослав Велков Кочев, чрез упълномощения му процесуален представител
юрисконсулт М. Танева, против решение № 2598 от 05.12.2024г. по гр.д. №
1415/2024г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени исковете му за
осъждане на ответната ОБЩИНА СОЗОПОЛ, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, представлявана от Тихомир Янакиев
– кмет да му заплати на сумата от 566. 60 лв. – главница, от която сумата от 551.60
лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №********* и сумата
от 15 лв. - ликвидационни разноски, както и сумата от 138.95 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за периода 14.01.2022г. – 29.02.2024г., ведно със законната
лихва върху горепосочената главница, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението. Със същото решение ищцовото дружество
е осъдено да заплати ответната Община Созопол направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 720 лв.
1
Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, с
твърдения, че същото е неправилно, постановено при наличието на съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Излага се, че въпреки оспорването на
приетото в първата инстанция заключение, съдът неоснователно е отказал допускането
на повторно заключение, въпреки, че оспореното такова съдържа непоследователни и
противоречиви аргументи на вещото лице, противоречащи на снимковия материал.
Сочи се, че експертът е приел, че уврежданията по гумата и по джантата са от
външната страна, независимо, че видно от снимковия материал не се касае за
охлузвания, а за отчупване/нараняване на част от джантата, ясно кореспондиращо с
дупката в гумата, т.е. твърди се настъпване на увреждания и по двете страни на гумата
в резултат на един страничен удар, а не до странично преминаване покрай изпъкналите
ръбове на шахтата, довело до одраскване. На следващо място се възразява, че вещото
лице не е съобразило гласните доказателства, поради което заключението му отразява
съвсем различна фактическа обстановка, независимо, че е посочил, че е взел предвид
всички данни по делото. Подчертава се, че от свидетелските показания се установява,
че по време на преминаване пред въпросния участък не е имало други автомобили и
водачката е управлявала МПС в своята част от пътното платно, без да е предприемала
изпреварване и без да е навлизала в насрещното пътно платно. В тази връзка се сочи,
че ако е вярна описаната в отговора на вещото лица по въпрос 2 ситуация, това би
довело до увреждания в лявата част на автомобила, като същевременно в съдебно
заседание обаче експертът е заявил, че уврежданията всъщност биха могли да се
получат и от челно преминаване през неравност и чрез странично докосване чрез
преплъзване и срязване. Възразява се, че тези неточности в заключението не могат да
бъдат преодолени с допълнителни въпроси, по съображения, че същото е необективно,
противоречиво и некомпетентно. Въззивникът излага, че пропуските в заключението
не могат да бъдат преодолени чрез допълнителни въпроси, тъй като счита, че вещото
лице е възприело напълно различна фактическа обстановка, която не съответства на
данните по делото. Сочи, че въпреки своевременно направеното оспорване съдът е
отказал да допусне извършване на ново заключение, с мотив, че заключението не е
оспорено по надлежния ред, предвиден в чл. 200 от ГПК. На следващо място в
жалбата са изложени доводи за необоснованост на обжалваното решение, свързани с
оценка на събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС.
Въззивникът счита, че същите доказват, че водачът е предприел всички необходими
действия да съобрази със състоянието на пътната настилка и атмосферните условия,
като сочи, че е останало недоказано от насрещната страна възражението за
несъобразена скорост и изключителна вина/съпричиняване от водача на щетите.
Изразява се несъгласие с изводите на съда за недоказаност на механизмът за
настъпване на ПТП и причиняване на щетите. Иска се въззивният съд да назначи на
основание чл. 266, ал. 3 от ГПК повторна съдебна автотехническа експертиза по
първите две от задачите, по които е извършена първата експертиза – за установяване
на механизма на процесното ПТП и дали е налице причинно-следствена връзка между
ПТП и вредите, нанесени на застрахованото МПС. По подробно наведените в жалбата
доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с
което исковете да бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнагражение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата ОБЩИНА СОЗОПОЛ е депозирала
писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна като счита, че
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли за потвърждаването му.
Възразява против доводите на въззивното дружество за неправилност на съдебното
2
решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост,
като счита за неоснователно искането за допускане на повторна съдебно-
автотехническа експертиза. Сочи се, че в случай, че ищецът е считал заключението за
непълно и неясно, а възприетата от експерта фактическа обстановка за неправилна, е
имал възможност да зададе конкретизиращи и уточняващи въпроси при изслушването
на експерта и ако тогава е имал възражения по заключението, да оспори същото в
срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ от ГПК. Излага, че ищецът не се е възползвал от
процесуалната си възможност по чл. 200, ал. 2, изр. второ от ГПК да зададе въпроси на
вещото лице за изясняване на заключението, а го е оспорил предварително в нарочна
писмена молба, подадена на 04.11.2024г. преди провеждане на откритото съдебно
заседание на 05.11.2024г., без в нея да са посочени уточняващи и конкретизиращи
въпроси. С оглед горните съображения въззиваемата страна счита, че не са налице и
двете хипотези на разпоредбата на чл. 201 от ГПК. На следващо място в писмения
отговор са наведени доводи за неоснователност на оплакванията в жалбата за
необоснованост на първоинстанционното решение, като се счита, че ищецът не е
доказал твърденията си. Сочи се, че решението е съобразено с данните по делото и
изводите на съда са мотивирани и обосновани с безспорно установеното по делото,
като същите са ясни, убедителни и безпротиворечиви. Излага се, че заключението на
вещото лице е подробно обсъдено, вкл. и отговорите на експерта в съдебно заседание,
като се сочи, че изводите му се базират на представения от ищеца снимков материал,
както и на заявения от ищеца механизъм на ПТП. По подробно наведените доводи
въззиваемата страна се противопоставя на доказателственото искане на въззивника и
моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските. Във
връзка с уточненията на исковата молба, направени във въззивното производство по
указания на настоящата инстанция въззиваемия-ответник е депозирал писмено
становище.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за
установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ищцовия
застраховател „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответната Община Созопол да му заплати сумата от 566.60 лв. - главница,
представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
/551.60 лв. плюс 15 лв. ликвидационни разноски/ по застраховка „Каско на МПС” по
застрахователна полица № 0312210460002791 с валидност от 05.02.2021г. до
04.02.2022г. за претърпени имуществени вреди на застрахования л.а. „Хонда Акорд“,
рег.№ А 7773 НТ, управляван от З.Й. Й., изразяващи се в увреждане на предна дясна
джанта и гума и задна дясна джанта и гума /съгласно уточнение във въззивното
производство/, причинени на 24.08.2021г. по време на движение по пътя между гр.
Созопол и къмпинг Градина, вследствие преминаване на автомобила през
необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно- шахта, издадена над
нивото на пътната настилка, както и мораторна лихва за забавено плащане в размер на
138.95лв. от датата на забавата -14.01.2022г. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на задължението. Aнгажирани са доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната Община Созопол е депозирала
3
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове по
основание и размер. Изложени са възражения отговорност за вредите от настъпилото
ПТП следва да нови „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, която е задължена да
поддържа и ремонтира шахтата, като част от каналната подземна мрежа на гр. Созопол
съгласно чл. 2.1. (а) и чл. 2.2 от сключения помежду им договор за стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги от 25.02.2016 г. Излага че, независимо, че
Община Созопол е собственик на водоснабдителните и канализационни мрежи на
територията си, то именно въз основа на сключения с „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД договор, ВиК операторът в това си качество съгласно Наредба № 4/2004г. е
длъжен да ги поддържа в изправно състояние. На следващо място се оспорват
твърденията за настъпило застрахователно събитие, като счита, че такова не е доказано
от представените доказателства, в т.ч. и поради липсата на съставен протокол за ПТП
от органите на КАТ. Възразява се също за недоказаност на причинно-следствена
връзка между вредите и причиняването им на твърдяната дата и място, с което е
допълнително обосовава доводите си за липсата на отговорност на ответника. При
условията на евентуалност, в случай на доказване на мястото, времето и причината за
настъпване на ПТП ответника твърди, че водачът на лекия автомобил е управлявал при
несъобразяване с пътната обстановка и условията за движение, поради което има
изключителна вина за настъпилото ПТП, респ. с поведението си е допринесъл за
тяхното съпричиняване. Възразява също, че е получил поради нередовно връчване
поканата за заплащане на сумата, като евентуално при уважаване на иска за
главницата, оспорва иска за лихвата за забава, тъй като счита, че не е поставен в
забава. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по
делото. Оспорени са представените от ищеца писмени доказателства.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че процесният л.а. е
валидно застрахован при ищцовия застраховател по застраховка „Каско на МПС“. Не
се спори, че в срока на действие на застрахователна полица е настъпило ПТП, за което
е образувана щета, по която ищецът е изплатил на собственика на застрахования
автомобил горепосочената застрахователна сума. Ищецът по регрес претендира
присъждането й от ответната Община Созопол, заедно с ликвидационните разноски и
лихвите за забавеното й плащане, след като същата община не му е платила търсената
сума в предоставения с писмена покана доброволен срок за това.
Представената е преписката, образувана при застрахователя –ищец по заявената
щета за настъпилите вреди на автомобила, вследствие ПТП и тяхната оценка,
придружена със снимков материал.
В първата инстанция като свидетел е разпитана З.Й. - водачът, управлявал
процесния автомобил, която е заявила, че инцидентът се е случил в тъмната част на
денонощието, при липса на видимост. В показанията си свидетелката сочи, че при
излизане от един завой на пътя попаднала в дупка, след което последвал удар в нещо
твърдо на пътя. Свидетелката е обяснила, че впоследствие разбрала, че това, в което се
е ударил автомобила е било шахта, изпъкнала над асфалта, като вследствие на удара
били спукани две гуми на автомобила, а за джантите не може да каже. Изложила е, че
движението в този участък е двупосочно, без трафик или други превозни средства
коли в непосредствена близост, като тя се е движила с 30км./ч., тъй като пътят не
позволявал по-висока скорост. Според Й. шахтата се е намирала след завой в дясно на
пътя, над нивото на асфалта, била е покрита, но не е била сигнализирана или
обезопасена, както и, че не е имало пътни знаци за неравност на пътя. Посочила е, че
4
шофирала на фарове, като осветителната система на автомобила й е била в пълна
изправност, но тъй като било много тъмно почти нищо не се е виждало на асфалта
като издатина.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице
Добрев е посочило, че е възможно, но малко вероятно щетите по автомобила да са
настъпили в резултат на описаното при посочения от ищеца маханизъм на ПТП и на
посоченото място, защото видно от предоставения снимков материал по делото,
шахтата, посочена като препятствие се намира в дясното платно на разстояние около
100-130см. от края на му. Вещото лице е направило извод, че за да се увреди предна
дясна гума/джанта от външна страна при тази шахта е било необходимо автомобилът
да се е движел в посока обратна на посоката на снимката и да е изпреварвал със
скорост значително по-висока от съобразена за този участък от пътя, като в същото
време левите му гуми са излизали от очертанията на пътя. Вещото лице е дало
среднасредната пазарна цена, необходима за отстраняване на щетите по автомобила в
размер на 550 лв., а досежно ликвидационните разноски е посочило, че всеки
застраховател сам определя цената им в зависимост от количеството труд вложен от
негов служител/и за огледи, описи, фиксиране и документиране на щетата, но
обичайно варира между 15 лв. и 30 лв.
В съдебно заседание, по време на изслушането в първата инстанция вещото
лице Добрев е обяснило, че при посочения от ищеца механизъм на ПТП, ако това,
което твърди ищецът е мястото на ПТП при посоченото местоположение на шахтата,
възможността да се получи твърдяното увреждането на автомобила е минимална,
почти нулева.
Във въззивното производство по искане на въззивното дружество-ищец е
допусната и извършена на основание чл. 201 от ГПК повторна съдебно-автотехническа
експертиза, приета от съда, по която експертът Г. е дал заключение, че при
представения от ищеца снимков материал на капака на шахтата- предвид дебелината на
капака му от 4-5см. не е възможно да възникнат претендираните увреждания при
скорост 30км./ч., доколкото при такава ниска скорост гумите преодоляват
безпроблемно такива препятствия. Наред с това вещото лице е посочило, че
уврежданията по предната дясна джанта предполага удар при движение при много по-
висока скорост, а уврежданията по предна дясна гума не е характерно за удар по цялата
ширина на протектора на гумата, какъвто е капака на шахтата, а за преминаване през
пътна неравност с остър ръб, при което се получава проби-цепнатина в протектора. По
тези съображения е направен извод за липса на причинно-следдствена връзка между
твърдения механизъм на ПТП и претендираните увреждания. В съдебно заседание
пред настоящата инстанция вещото лице е уточнило, че за да се получат подобни
вреди е необходимо автомобилът да се движим със скорост 50/60км./ч., като от друга
страна би довело до получаване на друг вид увреждания - т.нар. балон от двете страни
на гумата, за каквито обаче водачът не твърди да са причинени.
С обжалваното решение, районният съд е приел, че пътят на който се твърди, че
е настъпило процесното ПТП е част от общинската пътна мрежа, поради което същият
се обслужва и поддържа от Община Созопол. В мотивите си е посочил, че тъй като
процесната шахта се намира върху пътен участък - част от общинската пътна мрежа, то
тя представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на пар. 1, т. 19 от ППЗДвП,
доколкото тя нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Счел е, че независимо дали шахтата е собственост на „ВиК“ ЕАД /така,
както твърди ответникът/, щом е установено, че тя се е намирала върху пътен участък -
5
част от общинската пътна мрежа, за целостта и безопасността на този път и
съоръженията върху или под него отговаря община Созопол, като в изпълнение на
задълженията си по чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП за ответната община е следвало
регулярно да осъществява, включително и по своя инициатива необходимите проверки
за нейната безопасност и при необходимост да я сигнализира до отстраняване на
неизправностите. В случая обаче след анализ на доказателствата по делото, събрани
пред него районният съд е счел, че не е установен сочения от ищеца механизъм на
ПТП и обстоятелството, че вредите, чиято обезвреда се търси да са настъпили на
мястото и по начина, описани в исковата молба, независимо, че процесният път на
който се твърди, че е настъпило процесното ПТП е част от общинската пътна мрежа.
Предвид извода за недоказаност на предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника - механизмът на ПТП и причинната връзка между настъпилите вреди и
поведението на ответника, районият съд е отхвърлил исковете като недоказани.
След извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
обжалваното решение Бургаският окръжен съд не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо. Настоящата инстанция намира, че районният съд е установил
правилно фактическа обстановка на базата на събраните гласни и писмени
доказателства и експертно заключение, като същата напълно се възприема от
въззивният съд, като същевременно се подкрепя и от заключението на вещото лице по
извършената в настоящото производство повторна експертиза. Въззивният съд споделя
и извършения в обжалваното решение анализ на доказателствата, като счита, че
районният съд е изследвал релевантните по спора и съобразно разпределената на
страните доказателствена тежест, като направените фактически и правни изводи също
се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към тях. В допълнение и с оглед наведените в жалбата
оплаквания въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да
е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират.
По дадената в параграф 1, т. 19 от ДР на ППЗДв.П дефиниция „препятствие на
пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. По
делото не се спори, и данните сочат, че Община Созопол е собственик на пътя –
общинска собственост, на който се твърди, че е настъпило процесното ПТП, предвид
разпоредбите на чл. 2 от Закона за общинската собственост, вр. с чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от
Закона за пътищата. Нормата на чл. 31 от Закона за пътищата общината установява
задължение за общините да поддържат, ремонтират и осигуряват възможността за
ползването по предназначение на пътищата на територията си. Доколкото не се спори,
че шахтата е част от канализационната система на „ВиК Бургас“ ЕАД, намираща се
на общинския път, както правилно е приел районният съд за нейната цялост и
безопасност отговаря община Созопол, в т.ч. за последната съществува предписано в
нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП задължение регулярно да осъществява контрол
върху съоръженията върху общиските пътища и по своя инициатива, необходимите
6
проверки за нейната безопасност и при необходимост да я сигнализира до отстраняване
на неизправностите.
В случая ангажираните по делото доказателства, които съдът в първата
инстанция правилно е кредитирал сочат еднозначно, че на пътното платно в процесния
пътен участък е била налице издадена над нивото на пътната настилка канализационна
шахта, представляваща препятствие по смисъла на посочената разпоредба, създаваща
опасност за движението, доказани са и причинените на застрахования автомобил вреди
съгласно представения снимков материал- уреждане на предна и задна дясна гума и
джанта.
Спорният по делото въпрос е дали причинените вреди са в причинно-следствена
връзка с твърдения механизъм на настъпване на ПТП, тъй като за да се ангажира
обективната отговорност на ответната Община за възстановяване по регресната
претенция на ищеца на стойността на платеното от последния обезщетение за
процесните вреди, следва да се докаже, че тези вреди са причинени именно вследствие
произшествието и са негова като пряка и непосредствена последица, т.е. необходимо е
да се установи, че именно твърдения от ищеца механизъм на ПТП е довел до
настъпване на сочените вреди по автомобила.
Настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и
повторното заключение по назначената във въззивното производство експертиза,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извода, до който е стигнал и
районният съд, а именно, че по делото не е доказан както твърдения от ищеца
механизъм на ПТП, така и , че вредите, които са настъпили са в пряка причинно-
следствена връзка с него. И двете експертизи са еднозначни и безпротиворечиви като
дадените по тях заключения –първото с голяма степен на вероятност, а второто с
категоричност сочат, че настъпилите съгласно снимковия материал и описаните в
щетата пред застрахователя вреди не могат да бъдат причинени чрез преминаване на
автомобила през процесната шахта. Това означава, че изложения от водачът механизъм
на ПТП, описан в свидетелските показания не може да бъде кредитиран, още повече,
че свидетелката заявява, че се касае за спукани две гуми на автомобила, без да си
спомня и да дава информация за състоянието на джантите, за увреждането на които
също е потърсено обезщетение. Заявеният от водача механизъм, че е попаднал в дупка,
след което последвал удар в нещо твърдо на пътя, което според него е причинило
спукване на десните предна и задна гума на автомобила при скорост на движение 30
км./ч. според съдебните експерти категорично не съответства нито на вида, нито на
обема на причинените вреди съгласно снимковия материал, представени към щетата,
заведена при застрахователя-ищец. Ето защо неоснователни са доводи в жалбата за
необоснованост на изводите на съда за недоказаност както на механизма на ПТП, така
и на причинно-следствената връзка между него и щетите, доколкото тези изводи са
основани на събрания в първата инстанция доказателствен материал, като същите се
потвърждават и от повторното заключение на извършената в настоящото производство
съдебноавтотехническа експертиза. Двете заключения на вещите лица са извършени
при съобразяване на наличните по делото данни, в т.ч. и показанията на разпитания
свидетел, като същите безпротиворечиво и еднозначно опровергават сочения от ищеца
механизъм на ПТП и връзката на вредите с него.
От горното се налага извода, до който е стигнал след анализ на доказателства и
районният съд, че доколкото въпреки доказателствената тежест, която носи и
ангажираните доказателства ищецът не проведе пълно доказване за осъществяване на
сочения от него механизмът на процесното ПТП, т.е. същото да е настъпило на мястото
7
и по начина, описани в исковата молба, нито че вредите, които са настъпили –
увреждане на десните предна и задна гума и джанта на застрахования автомобил са в
причинно –следствена връзка със съприкосновение на шахтата, находяща се на
процесния общински път, за чието стопанисване и поддръжка отговаря ответната
Община Созопол. Това означава, че не е налице предвиденото в чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ основание за ангажиране на регресната отговорност на ответната община Созопол
за възмездяване на стойността на платеното от ищеца обезщетение за причинените по
застрахования автомобил за вреди от процесното ПТП. Ето защо исковите претенции
се явяват са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжавалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло, в т.ч. и в частта за разноските, присъдени в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, в полза на въззиваемата
община Созопол следва да се присъдят и направените във въззивното производство
разноски за платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с
включен ДДС съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2598 от 05.12.2024г. по гр.д. № 1415/2024г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СОЗОПОЛ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, представлявана от Тихомир Янакиев –
кмет,направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. с включен ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8