№ 318
гр. Монтана, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630100515 по описа за 2024 година
Предявените искови претенции са с правно основание чл.410 ал.1 КЗ и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Д З” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„К А Д” № 68 твърди в исковата молба, че с
полица № ********** от 17.06.2021г., между ,,Д З“ АД от една страна и Е.
К. Ц. от друга, бе сключен договор за имуществена застраховка
,,КАСКО“ за л.а. модел и марка - ,,Волво“, с рег.№ ВР 0183 СС, с период на
покритие от 23.06.2021 г. до 22.06.2022г., при уговорено покритие “пълно
каско” на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата
застраховка. Поддържа, че на 29.06.2021г., в гр. Монтана, преминавайки
покрай Съдебната Палата в града, е възникнал инцидент с посоченото по-горе
МПС, изразяващ се в следното: Водачът преминава по пътното платно, когато
върху него (върху автомобила) е паднал сух клон от дърво, вследствие на
което по автомобила възникват щети по челно стъкло, калник преден ляв,
врата предна лява, колона над леви врати, врата задна лява, ляв панел и
др. След настъпване на събитието, при ,,Дженерали Застраховане“ АД, въз
основа на искане за оценка на щети, е образувана ликвидационна преписка
№ *********. Извършен е оглед, опис, оценка на вредите по застрахования
автомобил, като ремонтът е възложен на сервиз на дружество ,,ТИТ“ ООД,
1
като за възстановителните работи е издадена фактура №
**********/16.09.2021 г. за сумата от 1805.51 лв. Твърди, че с преводно
нареждане № 201В100212630371І/20.09.2021г., сумата от 1805.51 лева е
изплатена на сервиза, извършил по възлагане ремонтно-възстановителните
работи. За ликвидиране на преписката са начислени и 15.00 лв.
ликвидационни разноски.
Твърди, че на основание чл.410, ал.1 от Кодекс за застраховането, след
изплащане на застрахователното обезщетение, “Дженерали Застраховане” АД
има основание да получи изплатената сума заедно с обичайните разноски по
определянето му от собственика на вещта, причинила вредата, както и
от възложителя на възложената от него на трети лица работа, при или по
повод на която /на чието действие или бездействие/ са възникнали
вредите, включително и при неизпълнение на вменено им по закон или
друг акт задължение. Доколкото причина за инцидента става
необезопасеното и очевидно намиращо се в лошо функционално състояние
дърво /съгласно Наредба за изграждане и опазване на зелената система на
територията на Община Монтана, както и в изпълнение на нормите на
ЗУТ/, в компетенциите на Общината е вменено и задължението за
постоянно, вкл. Превантивно опазване на зелените площи и декоративна
растителност на територията на гр.Монтана. Твърди, че с покана изх.№
*********/23.12.2021 г. получена при ответника, Община Монтана е
поканена в 15-дневен срок да възстанови сумата от 1820.51 лв.,
представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение и
начислени ликвидационни разноски. Плащане обаче не е постъпило,
поради което счита, че е налице интерес от образуване на настоящото
дело. Поддържа, че с оглед изпадането в забава на ответника (поканата
за доброволно изпълнение е получена на 29.12.2021г.), се претендира и
мораторна лихва, считано от изтичане на 15-дневния срок за доброволно
изпълнение, т.е. за периода 15.01.2022г. - 28.02.2024г., която се установява в
размер на 445.25 лв. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ОБЩИНА МОНТАНА, ЕИК: ************* с
адрес град Монтана, ул.“И“ № 1 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********** – град София сумата от 1820,51 лева
– главница, представляваща регресна претенция по чл.410 ал.1 от КЗ,
изплатена по щета *********, сумата от 445,25 лева – мораторна лихва за
2
периода 15.01.2022 година – 28.02.2024 година, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и направените съдебно - деловодни разноски, включително и
възнаграждение за процесуално представителство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ОБЩИНА МОНТАНА, ЕИК:
************* с адрес град Монтана, ул.“И“ № 1 е представил писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковите претенции. Заявява, че подаденият от „Дженерали застраховане”АД
гр.София иск е неоснователен както по размер, така и по основание и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Поддържа, че от изложеното в исковата молба
не може по категоричен начин да се установи, както и да се приеме, че
на посочената дата действително е настъпило пътнотранспортно
произшествие, от което са настъпили описаните вреди по автомобила.
Твърди, че няма доказателства, че повредите на застраховането при ищеца
моторно превозно средство действително са причинени от падането на сух
клон от дърво на територията на гр.Монтана. Поддържа, че уврежданията по
автомобила са настъпили при други обстоятелства и на друго място.
Недоказано е и изложеното в исковата молба, че размерът на щетите по
автомобила е действително този, който се сочи. Поддържа, че не е било налице
и основание застрахователят - ищец да встьпи в правата на собственика на
увредения автомобил, тъй като същия не е доказал настъпването на
застрахователно събитие и застрахователят му се е доверил, без да провери
фактите по настъпването му. С оглед на изложеното счита, че не са налице
предпоставките на чл.410, ал.1 от КЗ за ангажиране регресна отговорност
на община Монтана за възстановяване на застрахователното обезщетение,
изплатено на собственика на застрахования лек автомобил за вреди от пътно
транспортно произшествие от сух клон на дърво. Оспорва вида, характера и
степента на уврежданията, броя и вида на увредените детайли на лекия
автомобил, както и твърдението, че същите са възникнали като резултат
от процесното произшествие. С оглед на гореизложеното, моли да бъде
постановено решение, с което да отхвърли като неоснователен по основание и
размер иска на „Дженерали застраховане”АД, гр.София, и да приеме за
установено по отношение на община Монтана, че същата не дължи на ищеца
сумата 1 820.51 лв., главница, ведно със законната лихва върху тази сума
от предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата от 445.25 лева-
3
мораторна лихва за периода от 15.01.2022г. до 28.02.2024г., както и
направените съдебно деловодни разноски и юрисконсутско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са и са
приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е по делото, че между ,,Д З“ АД от една страна и Е. К. Ц.
от друга, е сключен договор за имуществена застраховка ,,КАСКО“ за л.а.
модел и марка - ,,Волво“, с рег.№ ВР 0183 СС, с период на покритие от
23.06.2021 г. до 22.06.2022г., при уговорено покритие “пълно каско” на
рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка. Ищецът
твърди, че на 29.06.2021г., в гр.Монтана, преминавайки покрай Съдебната
Палата в града, е възникнал инцидент с посоченото по-горе МПС, изразяващ
се в следното: Водачът преминава по пътното платно, когато върху него (върху
автомобила) е паднал сух клон от дърво, вследствие на което по автомобила
възникват щети по челно стъкло, калник преден ляв, врата предна лява,
колона над леви врати, врата задна лява, ляв панел и др. Установено е,
че при ,,Дженерали Застраховане“ АД, въз основа на искане за оценка на щети,
е образувана ликвидационна преписка № *********. Извършен е оглед,
опис, оценка на вредите по застрахования автомобил, като ремонтът е
възложен на сервиз на дружество ,,ТИТ“ ООД, като за възстановителните
работи е издадена фактура № **********/16.09.2021 г. за сумата от 1805.51
лева. С преводно нареждане № 201В100212630371І/20.09.2021г., сумата от
1805.51 лева е изплатена на сервиза, извършил по възлагане ремонтно-
възстановителните работи. За ликвидиране на преписката са начислени и
15.00 лева ликвидационни разноски.
От изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, изготвени от
вещото лице И. А. и Е. К., е видно, че същите предполагат, че щетите по
автомобила са от падане на сух клон върху движещия се автомобил. От
показанията на изслушания по делото свидетел Е. К. Ц., който е собственик на
автомобили марка „Волво”, се установява, че същият не може да си спомни с
кой точно автомобил е бил тогава, когато твърди, че се е случило процесното
ПТП и върху автомобила му е паднал клон.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства и от заключенията на
4
вещите лица.
Съгласно чл.210 ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Спорно е по делото дали на посочената дата действително е настъпило
пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили описаните вреди по
автомобила, както и дали повредите на застрахованото при ищеца моторно
превозно средство действително са причинени от падането на сух клон от
дърво на територията на град Монтана.
Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по предявения в случая иск, са:
1.Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2.настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск;
3.Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите
документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на
настъпване на застрахователното събитие. В случая, при доказателствена
тежест за ищеца съобразно правилото на чл.154 ал.1 ГПК, същият не е доказал
пълно и главно твърдението си за настъпило на 29.06.2021 година в град
Монтана застрахователно събитие и с посочения в исковата молба механизъм
на настъпване. Няма доказателства, че повредите на застрахованото при ищеца
моторно превозно средство действително са причинени от падането на сух
клон от дърво на територията на град Монтана. Вадачът на автомобила –
свидетелят Е. К. Ц., който е собственик на автомобили марка „Волво”, не успя
на установи, кой точно автомобил е управлявал тогава, когато твърди, че се е
случило процесното ПТП и върху автомобила му е паднал клон. Свидетелят в
показанията си не бе категоричен и последователен. Двете изслушани по
делото заключения на вещи лица са изградени изцяло въз основа на
твърденията на водача на автомобила и същите не са категорични в
заключенията си, като последните са изградени само на предположения, а не
на категорични факти.
Независимо, че спорът касае хипотеза, при която събитието не се
посещава от органите на МВР и не се съставя протокол, при предявяване на
претенция по съдебен ред и заявеното изрично оспорване, в тежест на ищеца е
да докаже механизма на настъпване на твърдяното събитие. В тази насока би
следвало да са показанията на свидетеля Е. К. Ц., който е собственик на
автомобили марка „Волво”, но от неговите показания не се установи, кой
точно автомобил е управлявал тогава. Свидетелят не е категоричен в
показанията си. Същият заявява, че не си спомня с кой автомобил е бил на
5
посочената дата. При недоказване от ищеца точно кой автомобил е увреден,
както и че това се е случило по описания в исковата молба начин, то искът в
размер на сумата от 1820,51 лева – главница, представляваща регресна
претенция по чл.410 ал.1 от КЗ, изплатена по щета *********, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото по главния иск, като неоснователна следва да
бъде отхвърлена и заявената акцесорна претенция в размер на сумата от
445,25 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2022 година – 28.02.2024
година.
Съобразно този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 700,00 лева - реализирани в производството
разноски /300,00 лева – депозити за вещи лица и 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение/.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д З” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„*********” № 68 против
ОБЩИНА МОНТАНА, ЕИК: ************* с адрес град Монтана,
ул.“И“ № 1 искови претенции за присъждане на сумата от 1820,51 лева –
главница, представляваща регресна претенция по чл.410 ал.1 от КЗ, изплатена
по щета *********, и сумата от 445,25 лева – мораторна лихва за периода
15.01.2022 година – 28.02.2024 година, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Д З” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„*********” № 68 да заплати на ОБЩИНА
МОНТАНА, ЕИК: ************* с адрес град Монтана, ул.“И“ № 1
сумата от 700,00 лева - реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7