№ 132
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211800500631 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ищецът В. В. Ф. обжалва Решение № 134 / 08.07.2021 г. по гр. д. №
1161 / 2019 г. на Самоковския районен съд, с което искът му по чл.150 СК
срещу малолетния П.В. Ф. е бил отхвърлен.
Развива доводи за неправилност на обжалвания акт.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението е правилно.
След задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателства
районният съд е достигнал до обоснования извод за неоснователност на иска
за изменение на присъдената издръжка чрез нейното намаляване по размер.
Ето защо и на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл.269, изр.2 ГПК и
с оглед конкретните доводи във въззивната жалба ще отбележи и следното:
В представения акт за административно определяне на данък в Гърция е
бил начислен облагаем доход от 3600 евро, а данъчната ставка от 792 евро е
1
била намалена в пълния й размер, поради което данъчното задължение е било
приравнено на 0,00 евро. Следователно по делото се установява, че ищецът е
имал доход за 2019 г. независимо от лисата на данъчни задължения.
Посоченото писмено доказателство, както и данъчното известие за дължим
данък общ доход за 2019 г. във Франция, са били коректно обсъдени от
районния съд.
Вярно е, че според представените с въззивната жалба доказателства
ищецът е реализирал за финансовата 2020 г. загуби, надвишаващи значително
приходите му (съотношението е 1314 евро към 80 евро). Тези доказателства
обаче касаят дейността му в Гърция. В първото съдебно заседание, проведено
на 22.06.2020 г., ищецът е признал, че живее във Франция. Доказателства за
доходите му във Франция за 2020 г. не са представени.
Правилна е и преценката на районния съд по реда на чл.176, ал.3 ГПК
относно съзнателно укрития от ищеца факт на придобиване на лек автомобил
на значителна стойност. Правото на собственост се придобива със
сключването на писмения договор с нотариална заверка на подписите (чл.144,
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП), а не с подмяната на регистрационния талон на
автомобила. Вещно-прехвърлителният ефект настъпва със сключването на
договора в предвидената от закона форма и именно договорът легитимира
ищеца като собственик. Регистрационният талон е без значение за
придобитото право.
Допълнително съдът ще посочи, че в исковата молба ищецът се
позовава само на едно обстоятелство, за да иска намаляване размера на
издръжката. Твърди, че е останал без работа. Отрицателните факти обаче се
доказват от страната, която се позовава на тях, с други положителни факти
(индиции). Такива положителни факти не са ангажирани по делото –
например че ищецът е регистриран като безработен, че получава социални
или други помощи от която и да е държава (Гърция, Франция, България), че
необходимите му средства за съществуване се осигуряват от трето лице и др.
В обобщение, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло,
включително и в частта за разноските.
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 134 / 08.07.2021 г. по гр. д. №
1161 / 2019 г. на Самоковския районен съд.
ОСЪЖДА В. В. Ф. от гр. С., ЕГН **********, да заплати на П.В. Ф.
от гр. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. И.
2
И. от гр. С., ЕГН **********, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 430 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3