РЕШЕНИЕ
№376/11.2.2020г.
гр.
Пловдив, 11.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2642 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226, вр. с чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ЕВРОДИЗАЙН ПЛОВДИВ“ ЕООД,
с.В., ЕИК *********, оспорва Заповед за налагане на ПАМ № ФК-337-0346470/ 12.08.2019
г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Б., в Главна дирекция
„ФК“ при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени възражения срещу законосъобразността
на заповедта и се моли за нейната отмяна. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Б. в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, редовно призован
не се явява и не дава становище по
жалбата.
Съдът,като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това срок, при наличието на правен интерес, поради което същата
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява,че на
26.07.2019 г., при проверка от органите по приходите при Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Б. ЖК“Славейков“,бл.55, стопанисван от
"ЕВРОДИЗАЙН, е установено, че в издадена на същата дата фискална касова
бележка с № 006659 на стойност 8 лв. липсва валиден QR код. Органите по
приходите констатирали, че в обекта има налично и работещо ФУ "ТРЕМОЛ ZM KL" с ИН на ФУ ZK032572 и ИН на
ФП № 5О144933 с рег. № на ФУ в НАП 3861516/06.10.2017 г. Установено е, че
дружеството извършва търговска дейност, без да е изпълнило задължението си да
приведе дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 в срок до
31 март 2019 г., каквото задължение е регламентирано в § 71, ал. 1 (в сила от
29.03.2019 г.), доколкото дружеството е регистрирано по ЗДДС, не използва ЕСФП,
ИАСУТД и софтуер за управление на продажбите. Последното подробно описано в
съставения АУАН № F502334.
Направен е извод, че с бездействието си дружеството
е нарушило нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18, тъй като е следвало да
има монтирано, въведено в експлоатация и да използва ФУ, което да е от одобрен
тип.
Органите по приходите са обективирали констатациите си в съставения Протокол за извършена
проверка № 0346470/26.07.2019 г./лист 105 от делото/ и приложените към него
доказателства – фискална касова бележка, съставен АУАН.
С оспорваната заповед е прието, че
стопанисващото обекта дружество е нарушило разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4,т.1 и т.4 от ЗДДС, и
това представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за
прилагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС – запечатване на търговския обект и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни.
По отношение на продължителността на
срока в заповедта е посочено, че организацията на работа на търговеца създава
възможност за укриване или затрудняване проследяването на реализираните обороти
от продажба на стоки или услуги. Мотивирано е,че е налице висока степен на
обществена опасност, предвид характера на засегнатите обществени отношения.
Констатира се разминаване в
констатациите на органите по приходите относно факта на регистрация или не по
ЗДДС на проверяваното дружество, като в АУАН изрично е записано,че същото е
регистрирано лице, а в оспорваната заповед е записано,че не е. Доколкото това
не се отразява на факта на констатираното нарушение, а и самото лице твърди и
установява да е регистрирано по ЗДДС, съдът приемач, есе касае за техническа
грешка в мотивите, която в случая нито е довела до нарушаване правото на
защита,нито променя изводите на приходната администрация.
Не се спори по делото, че за процесното ФУ е било
вписано в съответния регистър към датата на проверката и не му е била прекратена
регистрацията. За тези обстоятелства подробно се посочва и в заключението на
вещото лице по допуснатата ССЕ/лист 198/. Установява се още,че към момента на
извършване на проверка от вещото лице в обекта вече е било регистрирано и
въведено в експлоатация ново ФУ.
При тези фактически обстоятелства се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП (л. 149 от делото), началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол" на НАП са оправомощени
да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Поради това и обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в
рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
По отношение изискванията за спазване на
установената форма на акта, в заповедта е посочено правното основание за
издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически
основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите
на органите, обективирани и в Протокола за извършена
проверка, ведно със събраните
доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на
констатираното нарушение на нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването
на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, съдът приема, че е
спазена установената форма за издаване на административния акт.
При констатираните нарушения, състоящи
се в неизползване на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (ИАСУТД), които да отговарят на
изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология, органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност и нямат право на преценка дали да приложат или не
регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка. Когато възможното
законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с
юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана, т. е.
преценката относно обществената значимост на административното нарушение е
направена от законодателя, а не е предоставена на органа.
По аргумент от разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната
ПАМ, което следва да е сред посочените от органа в заповедта за налагане на
ПАМ, е използването на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип и
не е одобрено от Българския институт по метрология, като в случая изрично е
посочено, че фискалната касова бележка, издадена от използваното в обекта ФУ,
не съдържа валиден QR код, поради което е прието, че ФУ не отговаря на
изискванията за одобрен тип. В този смисъл неоснователно оспорващият настоява,
че в обжалваната заповед липсва посочване на фактически основания,
представляващи предпоставките за налагане на ПАМ,както и,че няма обективни
данни за извършване на нарушение.
В оспорваната заповед са изложени конкретни
мотиви във връзка с определянето на срока на мярката, относими
към конкретното нарушение и към извършителя му, които мотиви дават възможност
на съда да извърши преценката дали процесната ПАМ е в
съответствие с целта на закона. Така трите основни посочени съображения на
органа да определи срока на мярката в случая на 14 дни са: 1. неизпълнението на
задължението от страна на дружеството води до негативни последици за фиска, до неотчитане на приходи и до отклонение от
данъчното облагане; 2. Дружеството е следвало да знае за процесното
изискване, като с нарушаването се засяга основния ред при тази дейност и
означава, че създадената организация в обекта няма за цел и не води до
изпълнение на установените правни регламенти във връзка с приетите промени на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в сила от 29.03.2019 г.; 3. необходимостта от
срок за привеждане на дейността в съответствие с изискванията на нормативните
актове.
Не се установява в производството по
издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната
незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е постановил
оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства.
Оспореният акт е издаден и при спазване
на материалния закон.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС
фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация ФУ от
одобрен тип. Изискванията за условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с ФУ и ИАСУТД по аргумент от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС се определят
с наредба, издадена от министъра на финансите, каквато именно е Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискално устройство от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно
ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.
10, ал. 9 (публичния регистър на Българския институт по метрология на
одобрените типове ФУ). Т. е. за да се направи извод, че едно ФУ е одобрен тип,
следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по
метрология – с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния
регистър, и да отговаря на техническите и функционални изисквания,
регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Фискалните устройства, съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, трябва да отговарят на: 1.
функционалните изисквания съгласно приложение № 1; 2. техническите изисквания
съгласно приложение № 2.
Сред функционалните изисквания към ФУ,
регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в раздел ІІІ Изисквания за изобразяване и
отпечатване на информацията при работа с ФУ, в т. 4 е посочено, че фискалната
касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26,
ал. 1 и 2.
Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде
четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с
изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на
дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Въпросният QR код според
Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. представлява
уникален двумерен баркод и се съдържа в края на всеки
документ за продажба/сторно операция непосредствено
преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН БОН", а в случаите на
издаване на ДУБЛИКАТ на фискален/системен бон непосредствено преди текста
"СЛУЖЕБЕН БОН".
С нормата на § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД
на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е въведено задължение за лицата по чл. 3,
с изключение на лицата, използващи ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за управление на
продажби, които са регистрирани по ЗДДС, да приведат дейността си в
съответствие с изискванията на наредбата в срока до 31.03.2019 г.
В случая административното
производството е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС,
свързано с използване на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип,
като разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС регламентира
налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което
използва ФУ или ИАСУТД, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не
са одобрени от Българския институт по метрология, като при установено такова
нарушение, както се посочи, органите по приходите действат в условията на
обвързана компетентност.
Безспорно в случая от доказателствата по
делото се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си
по § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе
дейността си в съответствие с изискванията на наредбата. Видно от приложената
към протокола от проверката фискална касова бележка от 26.07.2019 г. същата не
съдържа QR код. Изискването фискалната касова бележка да съдържа такъв код,
представлява едно от функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в
Приложение № 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – раздел ІІІ, т. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 16 от същата наредба.
Доколкото действащото в обекта ФУ към
момента на проверката не отговаря на функционалните изисквания към ФУ, същото
по смисъла на наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2) не представлява одобрен тип ФУ,
независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология. За да се
приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ
от Българския институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и
вписано в публичния регистър) и да отговаря на техническите и функционални
изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Освен това по
аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или функционалните
изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от одобрен тип.
Не се установява по делото в търговския
обект, стопанисван от оспорващото дружество да се използва ЕСФП, ИАСУТД или
софтуер за управление на продажби. И изрично в съставения АУАН на дружеството и
в протокола за извършена проверка се посочва,че няма информация за ползване на
ЕСФП, ИАСУТД или софтуер за управление на продажби.
Установи се непротиворечиво,че дружеството
е регистрирано по ЗДДС, а от тук и,че съгласно § 71 от ПЗР към НИД на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. е следвало да приведе дейността си в съответствие с
изискванията на наредбата в срок до 31 март 2019 година. Т. е. следвало е да
приведе ФУ в съответствие с функционалните изисквания към ФУ така, че
отпечатваните фискалните касови бележки да съдържат реквизита QR код. Каза
се,тук погрешно посочената в заповедта липса на регистрация съдът
възприема,като фактическо несъответствие и грешка,което не се е отразило върху
правото на защита на санкционираното лице, нито води до липса на мотиви или до
необоснованост на констатираното нарушение.
Разгледани поотделно и в съвкупност,
доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган е приел
наличието на извършено нарушение – използване на ФУ, което не отговаря на
изискванията за одобрен тип, респ. че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ, визирани в чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Съгласно на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за
постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че е налице
използване на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип. Наложената ПАМ
има преустановителна и превантивна функция - да
пресече и преустанови извършването на следващи нарушения. Същата се налага с
оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи
неправомерни деяния.
Налагането на процесната
ПАМ отговаря на целите на закона. Органите по приходите са действали в
условията на обвързана компетентност и са приложили предвидената за това
нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, мярка. Като материалноправни предпоставки за
налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни
основания/нарушения, а неизползването на ФУ от одобрен тип е едно от тези
основания, предвид преценката на законодателя, че обществената значимост на процесното административно нарушение, изисква в условията
на обвързана компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по
делото.
Определеният срок от 14 дни е към
средния размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената
преценка. Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни
данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в определения
от органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката
административният орган е посочил, какво точно е съобразил.
Ефективността на мярката се обосновава и
с обстоятелството,че след реализирането и,доколкото оспорваната заповед е
изпълнена предварително/ по справка по ч.адм.д.№
2585/19г. на АС-Пловдив разпореждането за предварително изпълнение е влязло в
сила/, санкционираното дружество е привело дейността си в съответствие с
изискванията на наредбата,като е въвело ново фискално устройство/видно от
експертното заключение/.
Засягането в случая на правната сфера на
оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел –
предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в
закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова
поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В
този смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с
принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на
закона, независимо, че се отразява неблагоприятно на репутацията на търговския
обект, ще доведе до намаляване на приходите и ще затрудни погасяването на
публичните задължения и изплащането на трудовите възнаграждения на наетите лица
и на други разходи във връзка с дейността. Обстоятелството, че ще намалеят и
приходите към държавния бюджет също не следва да се приема, че влияе на
постигането на легитимната цел, в степен, обосноваваща неналагането на процесната ПАМ. В случая с предвидената от законодателя ПАМ
се цели създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на
оспорващия търговец като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно
със запечатване на обекта, поради което предпоставките за постановената забрана
за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на
предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се
приеме, че законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и
забрана на достъпа до обекта.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира,че оспорваният акт е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли.
За разноските:
Разноски не се присъждат на ответната
администрация, тъй като такива не са претендирани,
нито са представени доказателства за осъществено процесуално представителство.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „ЕВРОДИЗАЙН ПЛОВДИВ“ ЕООД, с.В., ЕИК *********, против Заповед
за налагане на ПАМ № ФК-337-0346470/ 12.08.2019 г., издадена от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ Б., в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин,
находящ се в гр. Б. ЖК“Славейков“,бл.55, стопанисван
от "ЕВРОДИЗАЙН и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186,ал.1, т.2 и чл.187 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: