№ 1096
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110212696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
015425/17.08.2022 г., издадено от началник група при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на Д. И. К., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500
лева, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди се, че не е доказано, че
превозното средство, което е управлявал, е било с маса над 15 тона, тъй като
собствената маса на влекача и полуремаркето била общо 14,5 тона, а товар не
бил превозван. Сочи се още, че не е имало поставени знаци, които надлежно
да регулират разстоянието до мястото на въвеждане на забраната. На
следващо място се сочи, че АУАН и НП страдат от пороци, които опорочават
проведеното административнонаказателно производство. В заключение се
сочи, че АНО не е обсъдил възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който
поддържа жалбата и претендира разноски, за които представя списък.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 24.07.2022 г., около 16:35 часа, жалбоподателят управлявал товарен
автомобил „МАН“, с рег. № ВР 4886 ВТ и теглено от него полуремарке с рег.
№ ***, по път Е79, с посока на движение от гр. Перник към бул. „Никола
Петков“, като същият бил спрян за проверка в обособен джоб на път Е79,
намиращ се на 100 метра от КПП Владая. Въпросният участък от пътя бил
означен с пътен знак В 18 („Забранено е влизането на пътни превозни
средства с маса с товар, по-голяма от означената“), който в случая въвеждал
ограничение от 15 тона.
При спирането на водача за проверка, полицейските служители Н. и Е.
проверили документите на водача, като направили справка с дежурната част и
проверили каква е максималната допустима маса на управляваното от К.
МПС и полуремаркето към него. От ОДЧ било съобщено на полицейските
служители, че влекачът „МАН“ е с максимална допустима маса от 18 тона, а
полуремаркето – от 39 тона. По време на проверката било установено и че
процесното МПС превозва товар, като водачът представил международна
товарителница.
Поради тези съображения, свидетелят Свиленов съставил на
жалбоподателя АУАН за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, който
му бил връчен на място срещу подпис.
Въз основа на констатациите в АУАН, АНО е издал процесното № 22-
4332-015425/17.08.2022 г., издадено от началник група при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на Д. И. К., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500
лева, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
От приложените по делото свидетелства за регистрация на въпросните
влекач и полуремарке е видно, че собствената маса на двете превозни
средства е съответно 7475 кг и 7200 кг, т.е. общата маса на двете превозни
средства, без товар, е 14 675 кг.
От писмените доказателства по делото е видно, че превозното средство е
било натоварено с четири палета, с обща маса 3000 кг. Съгласно
2
международната товарителница този товар е следвало да бъде доставен на
дружеството „Смарт органик“ АД на ул. „Банат“ № 28.
Така, общата маса на влекача, полуремаркето и товара е възлизала на
17675 кг., което е над ограничението от 15 тона в процесния участък.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н. и Е., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
Съдът намира, че няма спор относно обстоятелството, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС при осъществяване на
проверката. Това обстоятелство е категорично установено по делото, като
самият жалбоподател е заявил това в обясненията си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява несъмнено,
че жалбоподателят К. е извършил процесното нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, защото не е съобразил поведението си с пътния знак В 18, въвеждащ
ограничение за максимално допустима маса на движещите се МПС до 15
тона.
От справката за пътните знаци безспорно се установява, че участъкът от
пътя е бил сигнализиран със знак В18, като е имало възможност
жалбоподателят да обърне и да не извърши нарушението си. Независимо от
това, същият се е движил по път Е79, съзнавайки че общата маса на МПС и
3
товара е над 15 тона.
Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП сочи, че участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В
АУАН и НП е посочено с кой точно знак не се е съобразил водача, поради
което съдът намира, че нарушението е квалифицирано правилно и е описано
по достатъчен за нуждите на административнонаказателното производство
начин. Ето защо, съдът намира, че процесното нарушение е доказано по
несъмнен начин и правилно е ангажирана отговорността на водача.
Съдът намира, че нарушението е извършено виновно, защото водачът е
съзнавал, че общата маса на МПС и товара е над 15 тона, съзнавал е
действащото ограничение, но въпреки това съзнателно е нарушил правилото
на знак В 18. Ето защо, то е осъществено при пряк умисъл.
Наложеното наказание е законосъобразно, защото размерът е
минималният, предвиден в закона (в чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП), поради което
същото не подлежи на ревизия.
Относно възраженията в жалбата за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
съдът указва на жалбоподателя, че в ЗДвП е въведена разпоредбата на чл.
189з, съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г
от Закона за административните нарушения и наказания.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не могат да се
присъждат.
На въззиваемата страна също не следва да се присъждат разноски, тъй
като същата не е претендирала такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-015425/17.08.2022 г., издадено от
началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал.
3, т. 2 от ЗДвП, на Д. И. К., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5