№ 896
гр. Стара Загора, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20235530101070 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Ищецът П. К. П. твърди в исковата си молба, че между него в качеството му на
кредитополучател и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в качеството си на
заемател, е сключен договор №897287 за предоставяне на потребителски кредит на
23.06.2020 г., при условията на закона за електронния документи електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният е следвало да
предостави заемни средства в размер на BGN 4000. Съгласно чл.3, б. „в“ - годишен лихвен
процент на заема е 23%, а годишният процент на разходите е 49.11%. Уговореният, съгласно
чл.2 срок на договора между страните, е 12 месеца. Не се посочва как е получен заема.
Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.19, ал.1 и
ал.4 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като заемодателят е изискал и е
събрал от него лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не били
предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Макар да били посочени в
договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не пояснил по ясен и
разбираем начин какви са компонентите на ГПР.
Твърди, че в договора не били включени такси, комисионни и други видове
плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да
формира ГПР в размер на 49,11%. Видно от приложените изчисления на годишен процент
на разходите в електронни калкулатори в интернет, годишния процент на разходите при
включена възнаградителната лихва като единствен разход по кредита, следва да бъде
25.59%. Това нарушение има за правна последица, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
1
недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по
кредита. Заявява, че действително приложената възнаградителната лихва по договора за
заем била двойно по-голяма от тази, която е посочена в чл.3, б.„в“ от договора за кредит.
Действително приложеният размер на възнаградителната лихва бил 40.05%. Заявява, че
предвид липсата на други видими от договора разходи по заем и наличието на само 1 -
договорената в чл.3, ал.1, б.„в“ възнаградителна лихва, може да се заключи, че последната,
която е приложена по договора, е в по-голям размер от посочената в договора. В тази
връзка, ако годишния лихвен процент е по-голям, то и годишният процент на разходите ще
бъде на значително по-голяма стойност, а това означава, че той е некоректно посочен в
процесния договор. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на
разходите, е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и съответно договорът следва да
бъде обявен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Дори и да не се приеме, че възнаградителната лихва е по-висока, то за да бъде такава
вноската по заема, кредиторът инкорпорирал във вноската допълнителна сума, която
оскъпила кредита и съответно от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с договор №897287 за предоставяне на
потребителски кредит на 23.06.2020г. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябва да се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното
правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита,
възнаградителната лихва и други. Спазването на това изчисление и даването на тази
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора са вменени като императивна разпоредба в ЗПК. Като съгласно чл.22 от ЗПК, ако
това условие не е изпълнено, договорът за заем е недействителен.
Ищецът твърди още, че нарушение на ЗПК е налице и поради обстоятелството, че в
договора, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него
и как се формирал същият от 49.11 %/. Сочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Заявява, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
2
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустима. Тези
съставни елементи обаче, както посочил и по - горе, оставали неизвестни, при което се
създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Не
ставало ясно и как възнаградителната лихва е в много по-голям размер от действително
дължимия, съгласно договорените условия, тъй като видно от приложените извлечения от
кредитния калкулатор, съгласно погасителния план, лихвата била в размер на 40.5 %, а не
както е посочено. Съгласно приложената калкулация, с действително приложения лихвен
процент върху главницата, годишния процент на разходите по кредита е 48.28 %, което е в
противоречие с императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Ищецът твърди също, че завишаването на възнаградителната лихва без да е
уговорена такава, представлява нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г от
ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в
настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора. Такава практика от страна на търговец
към потребител се извършва, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител. Съгласно чл.68д от същия закон, заблуждаваща е такава
търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика. Така в чл.3, ал.1, б.„е“ и б.„з“ от Договора е уговорено размерът на
оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин
се целяло неоснователно обогатяване.
На следващо място твърди, че съгласно чл.5 от договора за кредит, заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, в полза на ответника. Съгласно
него, с одобрението на обезпечението се одобрявал и кредита. Тоест, за да бъде отпуснат
заема, следва обезпечението да бъде предоставено, но в договора не било описано, че се
дължала такса „гарант“ или че поръчителството е възмездно. Това обстоятелство се
разбирало от константната съдебна практика, формирала се срещу ответните страни. В
годишния процент на разходите не е включено плащането към дружеството гарант, а това
плащане е съставна част от ГПР по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Получаването на
кредита е обусловено от получаването на гаранция. Невключването на плащането по
гаранцията в размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68д, ал.1 и ал 2, т.1 от ЗЗП , което от своя страна води до неравноправен характер, респ.
до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. В тази връзка цитира Решение
от 26.08.2021 г.на PC - Берковица по гр. д. №323 от 2020 г., Решение №278 от 07.03.2022 г.
на ОС - Пловдив по гр. д. № 37 от 2022 г., Решение №1751 от 12.10.2021 г. на РC - Пловдив
по гр. д. №373 от 2021 г. Всички тези съдебни решения били постановени именно срещу
3
Фератум България ЕООД и Ferratum Bank.
Заявява, че нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект и
уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник Ferratum Bank за учредяване
от негова страна на лично обезпечение, също е нищожна. Договорът за поръчителство е с
акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен
главен дълг.
Твърди, че конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно
основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл.138 ЗЗД и представлява съглашение
между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице.
Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу
евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за
поръчителство с длъжника, а не с кредитора, на практика лишава от основание самия
договор. Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение
за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна
оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и
противоречи на Директива 2008/48.
Ищецът твърди, че е възстановил, посредством рефинансиране, заемната сума по
договора за кредит към „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като предвид гореизложеното
счита, че дружеството се е обогатило неоснователно, получавайки парични средства във
връзка с възнаградителната лихва, таксата „Гарант“ и други клаузи от договора, които не е
следвало да плати ищеца.
Съгласно представеното удостоверение за дължима сума при предсрочно погасяване,
ищецът заплатил BGN 4801.45 на 04.08.2020 г. С процесната сума били заплатени следните
суми: 1.BGN 4000 - главница; 2.BGN 183. - възнаградителна лихва; 3.BGN 558.21 - такса за
гаранция от гарант; 4.BGN 20 - такса за предсрочно погасяване; 5.BGN. Счита, че предвид
нищожността на договора, алтернативно нищожността на клаузите от него, за него е налице
правен интерес да депозира иск на основание чл.55 от ЗЗД срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ
ООД за сумата от 801.45 лева.
Моли съда, предвид трайната съдебна практика на ВКС и поради факта, че е сезиран
с осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. „първо“ от ЗЗД за дадено без основание, да провери
действителността на договора и на ненаведени от ищеца основания в следните хипотези:
-при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР№ 1/15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на 11 т. о. на ВКС, решение №
252 от 21.03.2018 г. по т.. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011 г.
по т. д. №2115/2010 г. на ВКС, ТК, 11 т. о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497/2017 г. на ВКС, 111 г. о.
- при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23
от 07.07.2016 г. по т. д. 3686/2014 г. на ВКС, 1 т. о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.
№ 2613/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на
4
ВКС, II т. о.
- при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.
д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г. о„ решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г„
ВКС, IV г. о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
да му заплати на основание чл.55 от ЗЗД недължимо платените от него суми в размер на
BGN 801.45 във връзка с Договор 897287 за предоставяне на потребителски кредит от
23.06.2020г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е неоснователен.
Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от Фератум Банк (Малта)
е условие за сключване на договор за кредит, като заявява, че при кандидатстване, всеки
кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита или да посочи поръчител, избран от него. Заявява, че
сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за
сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за
отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия.
Избраната възможност залягала в процесния чл.5 на Договора за кредит, който се генерирал
автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка
за кредит - т.е. същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя.
Ако ищецът е избрал личен гарант, то клаузата на договора щяла да гласи: „Кредитът се
обезпечава с Поръчителство предоставено от…….. три имена……в полза на
Дружеството...“.
Счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция са недопустими, поради непредявяването им срещу
надлежната за този спор страна - Фератум Банк. Договорът за гаранция е сключен между
ищеца и Фератум Банк (както сам ищецът посочвал), докато исковете са предявени срещу
Фератум България.
Заявява, че Фератум Банк е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция,
лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по
силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ/представено е
извлечение от страницата на bnb.bg/. Твърди, че договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на
договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото
съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Фератум
Банк и така нямала да настъпи промяна в патримониума на ищеца.
5
Твърди също, че видно от изображението - извлечение от интернет страницата на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с илюстративна цел, в случай, че потребителят избере
Фератум Банк (Малта) като поръчител, системата автоматично показва и таксите, които
потребителят ще трябва да заплати на Фератум Банк (Малта) за избраната услуга, преди да
бъде сключен Договорът за кредит. Калкулаторът (посочената визуализация в предходното
изречение) на дружеството-гарант е въведен именно с цел яснота и постигане на
информираност при взимане на решение от потребителя /представено е извлечение от
страницата на ferratum.bg/. Следователно, ищецът сам избрал в електронния формуляр като
обезпечение поръчителство от Фератум Банк (Малта) и след като се запознал с дължимите
от него такси по Договора за гаранция, подал заявлението за сключване на договор за
потребителски кредит. След това, ищецът получил по e-mail преддоговорна информация, в
която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство,
заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по електронна
поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно Договора за гаранция и
прилежащите му документи. Ищецът, след като първо сам посочил Фератум Банк (Малта)
като поръчител и получил информацията, съответно проектите на договорите, потвърдил
изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените
условия. С оглед изложеното твърди, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от
действията си, ответникът не въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване
на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или
дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за
сключване на договора за кредит, ищецът е информиран изцяло относно последиците от
неговия избор, като дори били посочени сумите, които той би дължал спрямо Фератум Банк
(Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него.
Оспорва твърденията, че е налице нарушение на чл.143 от ЗЗП. Клаузата на чл.5 от
процесния договор за кредит ясно посочва избраната от самия ищец опция за поръчител,
като дори на този етап същият не бил задължен да сключи договора. Видно от представения
с отговора Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ), в него
отново ясно и недвусмислено били посочени възможностите за обезпечаване на кредита,
съответно икономическите последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване
на договор за гаранция с Фератум Банк (Малта). Дължимите към Фератум Банк (Малта)
суми били описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил.
Относно твърдяното нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК заявява, че договорът за
гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от
кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода.
Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита
съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от
6
трето лице Фератум Банк (Малта), която е с незадължителен характер по смисъла на закона.
Счита твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с Фератум Банк
(Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, за
напълно неоснователно. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от
ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за
цел да гарантира финансовия риск, който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД носи от
възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
има интерес от получаването на обезпечение именно, за да си гарантира, че няма да търпи
вреди от неплатежоспособността на длъжника. По тази причина счита за неоснователни
твърденията на ищеца, че договарянето на обезпечение е незаконосъобразно.
Твърди, че дружеството предоставило цялата законово необходима информация във
връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Съгласно чл.5 от ЗПК,
преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Тази информация се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ бил
предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се
запознал (Приложение № 6). Предвидените разходи в СЕФ били включени впоследствие по
ясен и разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. Следователно, за ищеца била
налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той следва да върне с оглед на
сключения от него Договор за кредит, като тези стойности били на разположение на ищеца
през целия процес на кандидатстването, а именно: 1. При попълването на електронния
формуляр на интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за отпускането на
кредит; 2. Чрез предоставения СЕФ на електронната поща на ищеца след подаване на
заявката за кредит; 3. Чрез предоставения проект на договор за кредит, който е надлежно
одобрен от ищеца с изпращането на код за потвърждение в този смисъл.
Кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди да е взел решение за
сключването на договора и е могъл да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в
състояние да изпълни това изискване на кредитополучателя или не. След като
кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора, той
разполагал с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с
оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит,
съгласно своя избор. Счита, че в случая е налице опит на ищеца да заобиколи закона и да
избегне изпълнението на задълженията си по процесния договор за кредит.
Заявява, че посоченият ГПР от 49.11, % в Договора за кредит е в съответствие с чл.19,
ал.4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от Фератум Банк
(Малта) услуга за гаранция от своя страна не се включва в размера на ГПР, тъй като не е
7
задължителна за сключването на Договора за кредит. Уточнява, че на всеки етап от процеса
потребителят разполагал с необходимата информация и време, за да прецени дали
посоченият договор е подходящ за него или не. Приемането на условията се осъществявало
по два начина - чрез CMC на 1917 с текст FER PRIEMAM или чрез WEB код на онлайн
страницата на ответника. Срокът за въвеждането на този код бил 48 часа - два дни (чл. 6.4.
от Общите условия). Потребителят имал повече от достатъчно време да се запознае с
условията на договора, в това число да ангажира консултант за преглед. Нещо повече, в
конкретния случай посоченият кредит дори не бил първи за ищеца.
Твърди, че ищецът разполагал и с правото по чл.29 ЗПК, съгласно което имал
субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски
кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи
обезщетение и неустойки. Това негово право било предвидено и в чл.9 от Договора. Дори да
се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит (въпреки
неколкократно предоставяната информация), че трябва да обезпечи кредита, използвайки
допълнителна и незадължителна възмездна услуга, той имал на разположение 14 дни, в
които да вземе решение за отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки.
Той не упражнил това свое право. След като не упражнил правото си да се откаже от
договора в предвидения в закона срок, може да се направи обоснованото предположение, че
той разбрал и приел клаузата на чл.5 от Договора за кредит. С оглед изложеното и
доколкото не е налице разминаване между посочения в договора ГПР и този, действително
дължим от страна на ищеца, то изложените от ищеца твърдения са неоснователни.
Заявява, че „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ ЕАД оперират като
отделни икономически субекти. Те имат отделни банкови сметки.Българското
законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да
бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и ищецът
имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на
договор е подходящо за него.
В подкрепа на всичко гореизложено цитира установена съдебна практика: Решение
№ 245 от 23.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 20224100500028 по описа на ОС
Велико Търново; Решение №1691 от 17.05.2022г., постановено по гр.д. №20215330101405
по описа на РС Пловдив; Решение № 23 от 02.02.2022г., постановено по гр.д.
20213620101254 по описа на РС Нови Пазар. Моли съда да отхвърлите предявения иск като
неоснователен на основанията. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори, че на 23.06.2020г. между ищеца П. К. П., в качеството на
кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, в качеството на кредитодател,
е сключен договор за потребителски кредит №897287, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 4000 лв. срещу задължението на
8
последния да го върне в срок от 12 месеца, при ГПР 49,11% и годишен лихвен процент
23,00%, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 4920 лв. В т.5 от договора е
предвидено, че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ в
полза на дружеството. Към договора е са приложени Преддоговорна информация с
погасителен план и Общи условия.
По делото е представен и договор за гаранция (поръчителство) от 24.06.2020г.,
сключен между „Фератум Банк“ ЕАД /гарант/ и П. К. П. /клиент/, съгласно който гарантът
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от договора за потребителски кредит, при такса за предоставяне на гаранция
(поръчителство) съгласно т.1.6 от договора в размер на 3080 лв., дължима на 12 месечни
вноски, съгласно погасителния план.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и изслушани съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява,
че при кандидатстване за кредит, „Фератум България“ ЕООД е предоставило на ищеца чрез
имейл следните документи: Преддоговорна информация (Стандартен европейски
формуляр), Договор за потребителски кредит №897287 от 23.06.2020г., Общи условия. На
всеки Кредитоискател автоматично се изпращат изброените документи. След извършена
проверка при ответника вещото лице е установило, че ответникът е изпратил и-мейли с
прикачени към тях цитираните по-горе документи. Потвърдено е получаването на горните
документи.
Вещото лице сочи, че процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през
интернет страницата на „Фератум България“ ЕООД включва следните стъпки: Потребителят
попълва и подава искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на
интернет страницата на Фератум с исканите от потребителя параметри на кредита, в това
число предпочитаното от него обезпечение. Потребителят избира дали да посочи личен
гарант-физическо лице или да се възползва от допълнителна услуга-гаранция, предоставяна
от Фератум банк. След подаване на искането за кредит, Фератум извършва преглед на
същото и оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл.16 от ЗПК, въз основа
на което взема решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит. В случай на
одобрение, Фератум изпраща на имейл адрес, посочен от потребителя, преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), заедно с проекти на
документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от
потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 12 от Общите условия е
изрично посочено правото на отказ от кредита. Потвърждение чрез съобщение по телефона
("SMS") или потвърждение с WEB код на страницата на Фератум България от страна на
потребителя, че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия.
В процесният случай, ищецът е изпратил CMC с потвърждение на 23 юни 2020г. в
11:48ч. от номер **********. Страните са изпълнили всички стъпки посочени по-горе.
9
Ищецът е кандидатствал за потребителски кредит през интернет страницата на Фератум.
След извършване на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, същият е одобрен
за кредит. При кандидатстването ищецът е посочил телефонен номер и електронна поща,
като тези полета са винаги задължителни при електронното кандидатстване за кредит, за да
може да продължи процесът на кандидатстване. Вида поръчителство, което е посочил в
заявката си Кредитополучателя по процесния кредит е Фератум Банк (Ferratum bank).
От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява,
че размерът на годишния процент на разходите по Договор за потребителски кредит №
897287 от 23.06.2020г. е 49.11%, като вещото лице сочи, че други разходи, освен
възнаградителната лихва не са били включени в калкулацията на ГПР. Вещото лице дава
заключение също, че възнаградителната лихва, уговорена в договора е 23%; размерът на
лихвата съгласно приложения погасителен план е различен всеки месец и варира от 26,62%
до 40,06%. Вещото лице дава заключение също, че погасяването на задължението по
Договор за потребителски кредит № 897287 от 23.06.2020г. е извършено с една вноска на
04.08.2020г. в размер на 4801,45лв., като сумата е покрила следните задължения: главница в
размер на 4000 лв.; лихва в размер на 183,24лв.; плащания съгласно Тарифата и Общите
условия – 40лв.; Такса предсрочно погасяване – 20лв.; Такса гаранция от гарант – 558,21лв.,
като сумата за гаранция не се задължа от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, а се
превежда автоматично от сметката, по която е постъпило плащането към сметка на
поръчителя.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че
ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора
и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1
т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Ищецът излага твърдения за нарушения на императивните норми на ЗПК, касаещи
ГПР (в частност твърдения, че ГПР не отразява действителния размер на разходите, тъй
като в същия не са включени всички такси, комисионни и други видове плащания, събрани
от ответника по договора, в т.ч. и такса гарант), твърдения касаещи възнаградителната
лихва и твърдения за нарушения, касаещи договора за гаранция (поръчителство), поради
което счита договора за потребителски кредит за недействителен.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за
потребителски кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на
потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването
на кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни
10
продукти и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. От изложеното следва, че годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита.
Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
В настоящия случай в цитирания договор кредиторът е посочил в чл.4, че общия
разход по кредита е 920 лв. и включва сумата по чл.3б (лихва в размер на 920лв.); ГПР по
кредита е в размер на 49,11%, изчислен по реда на Общите условия и включва разходите,
включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Така с посочването в договора за потребителски кредит на процент
на ГПР 49,11 % формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно таксата за предоставена гаранция от гарант,
която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК.
Сумата за такса гаранция е определена като месечна вноска за срока на договора за
потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР. Прибавянето на тази сума към ГПР
несъмнено води до надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност
на основание чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договора за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК,
водещо до недействителност на договора. Следва да се уточни, че нарушение на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК е налице не само,
11
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е посочен, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, доколкото
потребителят е реално лишен от информация за приложимия ГПР, което право му признава
и гарантира ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че процесния договор за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до
недействителност на договора. В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
С оглед установената по делото недействителност на договора за кредит на едно от
посочените от ищеца основания, съдът счита, че не следва да разглежда останалите
посочени в исковата молба основания за нищожност.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че на 04.08.2020г.
ищецът е превел в полза на ответника сумата от 4 801,45 лв., която сума е покрила следните
задължения: главница - 4000 лева, лихва – 183,24 лева, плащания съгласно Тарифата и
Общи условия – 40 лева, такса за предсрочно погасяване – 20 лева и такса за гаранция от
гарант – 558,21 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца
е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на
ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата,
респ. за задържането й. Предвид установената недействителност на процесния договор за
кредит и с оглед правилото на чл.23 ЗПК, съдът намира, че за ответника не е налице
основание за задържане на платените по договора суми над чистата стойност на кредита
общо в размер на 801,45 лв. За получена от ответника при начална липса на основание и
подлежаща на връщане, съдът приема и сумата за такса за гаранция от гарант – 558,21 лв.,
доколкото по делото се установи, че тази сума е заплатена от ищеца на ответника.
Обстоятелството, че същата не е задържана от ответника, а автоматично е преведена на
дружеството гарант е без значение за спора по настоящото дело и единствено би могла да
породи облигационни претенции между дружеството кредитор и дружеството гарант.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за сумата от 801,45 лв.,
получена от ответника по Договор за потребителски кредит №897287/23.06.2020г. при
начална липса на основание се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 50,00 лв. държавна
такса и 200 лв. възнаграждение за вещо лице, както и определяне на адвокатско
12
възнаграждение за осъществено процесуално представителство при условията на чл.38 ал.2
от ЗА.
Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е
установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да
получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за
ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално
представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да определи в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /чл.7
ал.2 т.1 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски общо в размер на 250,00 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Младост, жк Младост-3, ул.Александър Малинов №51
вх.А ет.9 офис 20, представлявано от Ивет В.а Д.а и Десислава В.а Николова, да заплати на
П. К. П., ЕГН **********, *****, сумата от 801,45лв., дадена без основание по
недействителен Договор за потребителски кредит №897287/23.06.2020г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба 13.03.2023г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски общо в размер на 250,00 лв.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Младост, жк Младост-3, ул.Александър Малинов №51
вх.А ет.9 офис 20, представлявано от Ивет В.а Д.а и Десислава В.а Николова, да заплати на
ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО М. Ст.Загора, със седалище и адрес на
управление гр.Ст.Загора, бул.Княз Александър Батенберг №28 ет.5 офис 42, БУЛСТАТ
*********, представлявано от адвокат М. В. М., ЛН **********, при условията на чл.38
ал.2 от ЗА сумата от 400,00лв. адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат М. В.
М. процесуално представителство на ищеца П. К. П..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
13
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14