Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 01.12.2017 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На втори ноември две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 935 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с два обективно съединени иска: с правно основание чл.422 ГПК, във
вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес
на управление:***, офис-сграда О. Л. ет. – Изпълнителен директор чрез пълномощника си юрк. М.Р.,
със съдебен адрес:***, офис .. твърди, че на 13.03.2014 г. между „И.А. М..“
АД, като Кредитор и К.Х.П. като Кредитополучател бил сключен договор за кредит
„.“ с № .., при спазване на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите
и Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверявал, че бил получил преддоговорна информация и бил
запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че бил получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се
бил задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 100,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал
чрез международна кредитна карта EasyCreditCard/Visa, а Кредитополучателят се
задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно
с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставял на Кредитополучателя
платежен инструмент – кредитна карта с № .., издадена от „И.Ф.“ АД
/Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на
кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните били подписали и Приложение № 2 към договора
за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта
EasyCreditCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на
кредитна карта EasyCreditCard/Visa.
Съгласно договореното от страните,
Кредитополучателят получавал от Кредитодателя месечно извлечение извършените с картата
транзакции, което било достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
Кредитополучателя на следната интернет страница: www.bialakarta.bg., който
Кредитополучателят се бил задължил да си създаде в срок от два дни от
подписване на договора за кредит. Страните се били съгласили, че
кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата
щяла да се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който се
задьлжавал да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок,
достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят бил изразил
съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с
изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен
европейски формуляр, общи условия към договора за кредит, информация за
извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата,
съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит
по картата и др..
Кредитодателят бил предоставил на Кредитополучателя
револвиращ кредит при следните условия:
- размер
на месечната минимална погасителна вноска: 15 % от максималния размер на
кредита, но не повече от общото възникнало задължение на Кредитополучателя към
1-во число на съответния месец, когато това задължение е по-малко от 15% от
максималния размер на кредита;
- срок
на договора: неопределен;
- дата
на плащане на първа минимална погасителна вноска: 5-то число на месеца, следващ
месеца, в който е извършено усвояване на кредита, ако до тази дата Кредитополучателят
не е погасил изцяло задължението си към Кредитодателя;
- дата
на плащане на всяка една минимална погасителна вноска: от 1-во до 5 то число на
всеки месец, ако през предходния месец Кредитополучателят е усвоил кредита или
е погасил задълженията си изцяло до тази дата;
- годишен
процент на разходите на заема: 108 %;
Кредитополучателят бил усвоил заемни суми по дати,
както следва: 100лв. на 14.03.20 14г.; 100лв. на 08.04.2014 г.; 50лв. на
26.04.2014г.; 55лв. на 28.04.2014г.; 100лв. на 10.05.2014г; 100лв на
05.06.2014г.; 7лв. на 07.06.2014г.; 90лв. на 17.06.2014г.; 104.98лв. на
20.06.2014г:; 100лв на 17.07.2014г.; 15.85лв. на 19.07.2014г.; 100лв. на
05.08.2014г.; 7.45лв. на 03.09.201 г; 90лв. на 08.09.2014г.; 100лв. на
26.09.2014г.; 100лв. на 02.10.2014г.; 100лв. на 03.11.2014г.; 90лв на
05.11.2014г.; 202.4лв. на 05.01.2015г.; 400лв. на 02.04.2015г.; 200лв. на
20.04.2015г; 225лв. на 27.04.2015г., или обща сума в размер на 2437,68лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от сключения договор
за кредит, върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължал договорна
лихва в размер на 6 %, за изчисляването на която се приемало, че календарният
месец е с продължителност от 30 дни. Лихвата се изчислявала ежедневно върху
усвоения размер на кредита. На посоченото основание на длъжника била начислена
договорна лихва в размер на 127,08 лв., за периода от 15.03.2014 г. до
6.08.2015 г..
Разпоредбата на чл. 10 от договора за кредит
предвиждал, че в случай, че до 5 то число на всеки календарен месец Кредитополучателят
не заплати пълния размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна
вноска, същият дължал увеличен размер на месечната лихва за ползване на кредита
/договорна лихва/, а именно – в размер на 15 %, която се начислявала на ден за
целия период, от първия ден на забавата за плащане на минимална погасителна
вноска до датата на плащане на минималната вноска. Така, на длъжника бил
начисляван увеличения размер на договорна лихва за периода от 06.04.2014 г. до 06.08.2015
г., като общата стойност на тази лихва била в размер на 87,44 лв.. От датата на
заплащане на минималната погасителна вноска отпадали основанията за начисляване
на по-високия размер на договорната лихва и съответно се начислявала
договорената от страните лихва в размер на 6 %.
В случай, че до 5-то число на календарния месец,
следващ месеца на усвояване на кредита, Кредитополучателят не погасял усвоената
главница и начислената за периода лихва, дължал такса револвинг в размер на 8 %
от усвоения размер на кредита към последно число на предходния месец, която не
е погасена от Кредитополучателя до пето число на съответния месец, като такса
револвинг се дължала за всеки следващ месец, през който Кредитополучателят
ползвал кредита, предмет на този договор. Такса револвинг се начислявала на
6-то число на месеца върху общия размер на усвоения до последно число на
предходния месец кредит, който не е погасен до 5-то число на следващия месец.
Поради неплащане в срок на минималните месечни вноски, /включващи усвоена
главница и начислената за периода лихва/ на длъжника била начислявана такса
револвинг в общ размер на 136,14лв. за периода от 06.04.2014 г. до 06.08.2015
г..
Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че
Кредитополучателят не заплатял минималната погасителна вноска в период от пет
последователни месеца, цялото му задължение ставало автоматично предсрочно
изискуемо, като страните се били съгласили, че предсрочната изискуемост
настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не бил
длъжен да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая
предсрочната изискуемост била настъпила автоматично на 06.01.2016 г., като
считано от тази дата Кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за
забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се бил съгласил, че след настъпване на
предсрочната изискуемост, дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса
в размер на 100 /сто/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността
на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на Кредитополучателя.
Така общият размер на всички плащания, договорени от
страните при подписването на договора за кредит, които Кредитополучателят се
задължил да върне на Кредитодателя, представлявал сбора от: усвоения размер на
кредита, ведно с начислената договорна лихва, такса револвинг за всеки месец,
за който същата се дължала съгласно условията на договора, и разходи за събиране,
дължими съгласно договора и Общите условия.
На длъжника била начислена лихва за забава в размер
на 80,19 лв. за периода от 06.01.2016 г. /датата, на която вземането станало
автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на заявлението в съда.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 2
164,26 лв., с която били погасени както следва: такса револвинг: 40,20 лв.,
договорна лихва по чл. 10 от договора за кредит: 86,10лв., главница: 2037,96
лв.
На 01.07.2014 г. бил подписан договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.99 от ЗЗД между „И. А. М.т“ АД,
ЕИК . и „А. Ф.“ ООД, ЕИК ., по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Б.." №.от дата 13.03.2014 г. сключен между „И.А.М. АДи К.
X.. П. било прехвърлено в полза на „А…“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. На 10.05.2016 г. било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
дата 07.11.2014 г. между „А…“ ООД и „А.з.с.н.в.” ООД, съгласно което „А..“ ООД
прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК .. вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Б..“ № .. от дата 13.03.2014 г. ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „А.з.с.н.в.” АД /сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, ЕИК .. било правоприемник н. „А.з.с.н.в.“
ООД, ЕИК ... Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането от страна на „И.А.М. АДи съответно от страна
на „А…“ ООД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за
доставяне.
Алтернативно ищецът моли съда да приеме като
доказателство към исковата молба уведомлението за извършената цесия с
изх.№УПЦ-П-АФ/.., което да бъде връчено на длъжника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. В случая следвало да се има предвид, че съгласно т.4.5 от
Договора за цесия „А.з.с.н.в.“ ООД, в качеството си на цесионер се задължило от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия.
Позовава се на Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д №12/2009, II ТО, ТК,
постановено по реда на чл.291 от ГПК, съгласно което „доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано“.
В тази връзка з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал правния
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №591/2017 г.
била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано
възражение, което от своя страна обуславяло подаването на исковата молба.
Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който
да признае за установено по отношение на К.Х. П…, че същата дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД сума в общ размер на 804.27 лева, от които главница: 399.72 лв.; договорна
лихва по чл. 9 от договора за кредит: 127.08 лв. за периода от 15.03.2014 г. до
06.08.2015 г.; договорна лихва по чл. 10 от договора за кредит: 1.34 лв. за
периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2015 г., такса револвинг: 95.94лв. за периода
от 9.06.2015 г. до 06.08.2015 г.; такса разходи за събиране: 100.00 лв.;
обезщетение за забава: 80.19 лв., считано от 06.01.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските по делото, включително и направените в заповедното
производство.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
Ответницата К.Х.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника си адв. Т.С., оспорва иска. Твърди, че бил недопустим иск за
признаване на за установено по отношение на длъжника, че дължи на кредитора и „…“
ЕАД, присъединените в заповедното производство по ч. гр. дело №74/2017 г., по
описа на PC Карлово, сумата в размер на 300 лв., сумата от 25 лв. и сумата от
180.19 лв.. Вземането за разноски в заповедното производство не можело да бъде
включвано в предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК –
ТР №4/2013 г., ВКС, ОСГТК/, като съгласно задължителните пояснения по т.12 от
ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по ТД
№4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска предявен по реда на чл.422
от ГПК, трябва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Твърди, че в производството по чл.422 от ГПК ищецът
следвало да докаже фактите, от които произтича вземането му. Така
предоставените от него факти – в случая документи, следвало да удостоверят
ликвидно и изискуемо вземане. В смисъл същото да бъдело определено по основание
и размер, падежът на което да е настъпил. Това означавало Кредиторът да е
отправил към длъжника волеизявление за настъпила предсрочна изискуемост на
цялото или част от задължението по договора за кредит. В същото да фигурирало
ясно и точно размера на кредита и/или частта от него, с настъпил падеж. Такова
волеизявление не било достигнало до ответницата в качеството ѝ на
кредитополучател преди подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение.
Ответницата оспорва изцяло приложеното уведомително
писмо с изх. №УПЦ-П-АФ/.., придружено с известие за доставяне до нея, което
виждала в делото. Същото с дата 18.05.2016 г. никога не ѝ било връчвано и
същото било видно, от това че липсвал нейния подпис и имена, положени по
надлежния ред. В този смисъл не била уведомявана и не била подписала Декларация
или какъвто и да било документ за съгласие за продажба на вземането преди да
настъпят падежи и др. съгласно общите условия на кредитора.
Възразява в частта за особеното искане на ищеца за
снабдяване с документи по предходни кредитори
/ако съществуват такива/, да бъдат предоставяни за запознаване с тях,
което било грубо нарушение на законовите разпоредби. Възразявала и срещу т.1 и
т.2 от същата част. Твърди, че по договор за кредит „Б…” №.. от 13.03.2014 г.
била получила и усвоила от кредитора сума в размер на 100 /сто/ лева. Моли да
бъде съобразен размерът на заетата парична сума, на предоставения Анекс към
гореописания договор и формата на усвояване на посочените от ищеца дати и
парични стойности, част от които били с дати след депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
С оглед всичко изложено ответницата моли съда да
постанови решение, с което да остави без уважение исковата молба и да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 591/2017 г. на
РС Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 356/28.04.2017 г.
за следните суми: 399.72 лева – главница;
127.08 лева
– договорна лихва за периода от 15.03.2014 г. до 06.08.2015 г.; 1.34 лева
–договорна лихва по т. 10 от договора за периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2015
г.; 95.94 лева – такса револвинг за периода от 09.06.2015 г. до 06.08.2015 г.;
100.00 лева – такса разходи; 80.19 лева – обезщетение за забава за периода от
06.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.04.2017г.
до окончателното изплащане на вземането,
както и сумите 25.00 лева, представляваща разноски по делото за платена
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от
договор за кредит „Б…“ с № ..,
сключен на 13.03.2014 г. между „…” АД и К.Х.П..
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника К.Х.П., което
обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
вземанията му, предмет на заповедта. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения договор за кредит
„Б…“ с № .. от 13.03.2014 г. се установява, че между „И….” АД в качеството му
на кредитодател, от една страна и ответницата К.Х.П. в качеството ѝ
кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне
от страна на кредитодателя револвиращ кредит в максимален размер сумата от
100.00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта EasyCreditCard/Visa. Не е спорно между страните, че с
подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № .., издадена от „И.Ф.“
АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Също така не
е спорно, че страните са подписали и Приложение №2 към договора за кредит –
Условия за ползване на международна платежна карта EasyCreditCard/Visa, които
съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта
EasyCreditCard/Visa.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ с дата 07.11.2014 г. се установява, че „А.. Ф..” ООД е
прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ООД вземанията си, произтичащи от договори за
потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение №1. Представено
е по делото препис-извлечение от Приложение №1/10.05.2010 г. към цитираният
договор за цесия, от което се установява, че под номер 14 в него е вписано
задължение на К.Х.П. по договор от 07.03.2014 г. с лимит на картата от 400
лева; усвоена главница – 399.72 лева; непогасена такса револвиране/неустойка –
95.94 лева; непогасена такса инкасатор – 100 лева; непогасена законна лихва –
128.42 лева; лихва за забава към датата на продажба – 30.69 лева; остатък
дължима сума към датата на продажба – 754.77 лева.
Приложен е по делото Анекс към договор за кредит „Б..“
от 13.03.2014 г., съгласно който страните по него – кредитодателят „А…“ ООД и
кредитополучателят К.Х.П., се споразумяват
да изменят чл.2, ал.1 от договора, по следния начин: кредитодателят се
задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 400.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта EasyCreditCard/Visa, а кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
По делото е приложено заверено копие на пълномощно от
24.08.2015 г., от което е видно, че „А..е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” АД
да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на
длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им рамков договор за
цесия от 07.11.2014 г. Представено е и уведомително писмо с дата 18.05.2016 г.
за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „А.., чрез „А.з.с.н.в.” АД
по пълномощно, адресирано до ответника К.Х.П.. Видно от приложеното известие за
доставяне, същото не е потърсено от получателя.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено от вещо лице Р.М.М., което съдът цени като компетентно и обосновано,
поради което и го кредитира, се установява, че размерът на задължението на К.Х.П.
по договор за кредит „Бяла карта“ с № .. от 13.03.2014 г. е в общ размер 724.08
лв., от които: главница в размер на 399.72 лева; договорна лихва по т. 9 от договора за периода от 15.03.2014
г. до 06.08.2015 г.в размер на 127.08 лева; договорна лихва по т. 10 от
договора за периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2015 г. в размер на 1.34 лева; такса
револвинг за периода от 09.06.2015 г. до 06.08.2015 г. в размер на 95.94 лева;
такса разходи за събиране в размер на 100.00 лева. Обезщетението за забава
върху сумата от 7124.08 лева за периода от 06.01.2016 г. до 28.04.2017 г. е
изчислена в размер на 96.33 лева.
При така установените факти, от правна страна съдът намира предявеният иск за неоснователен, като доводите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – А.з.с.н.в.“
ЕАД *** /преди това ООД, а впоследствие АД/.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Частното правоприемство се основава на два договора за цесия –
между „И.А.М. АДи „А..от 01.07.2014 г.
и между „А..Фи „А.з.с.н.в.” ООД от
07.11.2014 г.. Ето защо ищецът в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, на
общо основание следва да представи доказателства, че длъжникът е уведомен на
осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършените цесии и то преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Действително, ако се касае за осъдителни искове, няма
пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията
към нея до ответника /длъжника/ играе ролята на уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата
хипотеза на предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК при
развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение от РС Карлово, настоящият съдебен
състав счита, че длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне,
преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на
парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от дружеството – правоприемник,
въз основа на сключения Договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за
да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е
станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то
следва да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателства, от които да е видно, че „И.А.М. АДе прехвърлило процесното
вземане на „А.., т. е. дори да се приемат за основателни аргументите на ищеца в
тази насока, то и с исковата молба не са представени документи, обективиращи
първата цесия, за да се счете, че е налице съдебна форма на предявяването
ѝ. Освен това, от представените с исковата молба писмени доказателства е
видно, че ответницата К.П. не е уведомена по надлежния ред за извършеното второ
прехвърляне – писмото, изпратено с обратна разписка от „А.з.с.н.в.“ АД, е
върнато като непотърсено.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск е
неоснователен и недоказан и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника следва да присъдят и сторените деловодни разноски, възлизащи
на общо на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда О. Л. ет. – Изпълнителен директор чрез пълномощника си юрк. М.Р., със съдебен адрес:***, офис .,
за признаване на установено, че К.Х.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 804.27 лева, от които:
главница: 399.72 лв.; договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит: 127.08
лв. за периода от 15.03.2014 г. до 06.08.2015 г.; договорна лихва по чл. 10 от
договора за кредит: 1.34 лв. за периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2015 г.,
такса револвинг: 95.94лв. за периода от 9.06.2015 г. до 06.08.2015 г.; такса
разходи за събиране: 100.00 лв.; обезщетение за забава: 80.19 лв., считано от
06.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 356/28.04.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
935/2017 г. по описа на РС Карлово.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда О. Л. ет. –
Изпълнителен директор чрез пълномощника си юрк. М.Р., със съдебен адрес:***,
офис ..да заплати на К.Х.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 300.00 лв.
(триста лева), за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.