ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 18.06.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети
юни 2019г.
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2542 по описа за 2019
година:
Предявена е искова молба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе
делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането за
назначаване на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Решение №
4486/14.10.1991г. по ф.дело №4492/1991г. по описа на СтОС, Справка от ТР –
2бр., Фактура №**********/31.05.2015г., Платежно нареждане от 16.06.2015г., Извлечение
по сметка от 16.06.2015г., Писмо изх. №6053-30/24.09.2008г., Писмо изх.№1784/23.10.2008г.,
Писмо изх. №2013/05.12.2008г., Писмо изх.№01/09.01.2009г., Заповед №1135/12.12.1995г.
на Кмета на гр. Тополовград, Акт за приемане и предаване на основни средства, Инвентаризационен
опис, Характеристика на ДМА - Трафопост
„Орешник", Акт oбp.16, Разрешение
за ползване № 261/09.08.1995г.
УКАЗВА
на ответника най-късно за съдебно заседание да представи посочените като
представени, но неприложени към отговора писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
необходимите справки, да даде отговор на въпросите поставени от ищеца в
исковата молба и от ответника в писмения му отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 220,00лв., който да се внесе, както следва: 110,00лв. от ищеца и 110,00лв.
от ответника в петдневен срок от получаване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по
назначената експертиза МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
необходимите справки, да даде отговор на въпросите поставени от ищеца в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 220,00лв., който да се внесе от ищеца в петдневен срок от получаване на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената
експертиза ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ.
УКАЗВА на страните, че в
първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора твърди в
исковата си молба, че осъществява основно дейностите по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Заявява, че е потребител на
ел.енергия относно притежавания обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с.Орешник, Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на
ниво ниско напрежение.
Заявява,
че ответникът притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Ищецът твърди
също, че през периода 01.05.2015г. до 31.05.2015г. е заплатил на ответника сумата от 1217,97лв. по
фактура №**********/31.05.2015г., представляваща такса за пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца –
Помпена станция „Орешник”, намираща се в община Тополовград.
Ищецът
сочи, че по посочени по-горе фактури ищецът заплатил на ответника и други
начислени суми, за които към момента няма претенции и същите не са предмет на
настоящата искова молба.
Посочените
по-горе суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от
страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/
в Помпена станция „Орешник". Счита, че измерването по този начин и конкретно
на това място е незаконосъобразно и води до начисляване за заплащане на
недължими суми.
Сочи,
че считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР цената, която
се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Заявява,
че съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги
се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на
средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. При отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ ел.енергията доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл.120 ал.2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116,
ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116 ал.7 от ЗЕ
наредба е Наредба №6/09.06.2004г. Съгласно чл.29 ал.4 от Наредба
№6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
За
тези клиенти цената за пренос по ектропреносната
мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12
и
13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени е съответствие
с
Правилата за измерване на количеството електрическо енергия и договорите по чл.11,
т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Твърди, че съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител,
се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Заявява,
че в конкретния случай за помпена станция „Орешник” границата на собственост
между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на
ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод е с
дължина от около
С
оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,
е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самото ЗРУ на ПС „Орешник".
Сочи,
че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло
няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование „ЕВН България ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на
измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от първия
ответник писмо, ищецът е изпратил писмо за промяна на мястото на измерване,
ведно с приложените документи, за следните обекти: Подстанция „Тополовград - извод „Венеция”
/т.е. за електропровод Венеция/, Извод „Рила", Вик-Зимница, ПС Ханчето.
След
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД,
по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, е извършена
промяната на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво
СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция” това не е сторено.
Във
връзка с това ищецът е изпратил и следващо Писмо изх.№2013/05.12.2008г., с
което отново изрично посочва, че желае да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТН
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТН 2939033 „ВиК" с.Капитан Петко Войвода
/сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/ с.Кап. Петко Войвода.
На
това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо изх.
№01/09.01.2009г., с което уведомява ищеца, че следва да му предостави документи
за собственост на Електропровод 20 kV
извод „Венеция", което искане ищецът счита за необосновано,
тъй като още с Писмо изх.№1748/23.10.2008г. е изпратил по отношение на
електропровод „Венеция" всички необходими документи.
Заявява,
че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод
„Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник и на намиращите се в обекта ЗРУ, като
към писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че ищецът е собственик на
имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от
НН на СН, ответникът не изпълнява задълженията си и продължава за измерва ел.
енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно
напрежение.
Уточнява,
че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА" и на
намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед №135/12.12.1995г.
на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за
държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД Стара Загора и на Акт за приемане и предаване на основни средства,
с който тези активи са предадени на дружеството-ищец. За тези обекти бил
подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване №261/09.09.1995г.
Ищецът
заявява, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕПЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше
изпълнило законовите си задължения и беше уважило искането им за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТН 2939032, нямало да бъде дължима и съответно – заплатена, а дължима щяла
да бъда такса за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект средно
напрежение. Ако се установяло, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явявала
недължимо платена и платена без основание.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 850,00 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса пренос до ел.разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТН 2939032, за периода 01.05.2015г.
– 31.05.2015г. по фактура №**********/31.05.2015г. от общо платената сума в
размер на 1217,97лв., представляваща разликата между стойността на енергията,
пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със
законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на
сумата от ответника на ищеца; както и сумата от 330,00 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
главницата, считано от 17.06.2015г. до завеждане на иска – 14.05.2019г.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.
Счита, че сумата,
предмет на исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на
ищеца.
Заявява,
че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
титуляр на лицензия №Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „
снабдяване с електрическа енергия" (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на чл. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от
2012г. в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от
17.07.2012 г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат
в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.".
По
силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ **********
и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032.
Ищецът от своя страна, съгласно чл.11,
т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите
условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за периода от 01.04.2014г.
до 30.04.2014г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги е издало месечните фактури, представени с исковата молба и отговора на
исковата молба, стойността на част от които съставлява исковата сума.
Не
оспорва, че ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД явяващ
се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Сочи,
че разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е
определено като „транспортиране на
електрическа енергия ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на
лицензиране (съгласно чл.39 ал.1 т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия"
(§1 т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип; на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената
електрическата енергия в процесните фактури е остойностена съгласно действащото
в процесния период решение на ДКЕВР №
Ц-43/30.12
Обектът
на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването
на обект с ИТН 2939032 е извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба: Закон за електростопанството, обн. ДВ бр.95/12.12.1975г.
отм. бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството,
приет с ПМС № 62 от 1976г., обн. ДВ бр.72 от 7.09.1976г., отм. бр.31
от 14.04.2000г. и разбира се преди влизане в сила на чл.16, ал.1 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и
мястото на измерване на електрическата енергия се определят към момента на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните
нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е
извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн.ДВ
бр.40 от 16.05.2000г., отм.бр.34 от 19.04.2005г., аналогично на действащата в
момента Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, обн.ДВ бр.31 от 4.04.2014г. Заявява, че съгласно
представените доказателства процесиите обекти са присъединени през 1995г. Принципът,
залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че
нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определят/договарят към момента на присъединяване на обекта. Не оспорва, че след
присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на
присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът е подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение. Оспорва твърдението на ищеца,
че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия
ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните
съоръжения - ел.проводи трафопостове. Счита, че всички доказателства за
собственост, представени по преписката сочат, че правото на собственост е на
Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията са подадени от лице с
пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
{пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста са представени в цялост едва
с писмо изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г., а от описа на приложенията на всички
предходни писма е видно, че представените извлечения от баланса са за други активи,
но е и за трафопостове. Счита, че ищецът не е доказал правото си на собственост
върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и
основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на
друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не
са били налице. Едва с писмо изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г. ищецът представил запис
за трафопостове, поради което и едва тогава стартирала и цялата процедурата по
смяна на меренето. Меренето било сменено на 19.11.2015г. - Констативен протокол
за техническа проверка от 19.11.2015 г.
Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.З е
посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури,
издадени на ищеца било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ. Заявява,
че аналогечно на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният
снабдител изпълняват одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Оспорва
исковата претенция и по размер. Заявява, че ако се установи, че мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде
на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то недължимо платена и
подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, а
не цялата стойност на услугата пренос.
Оспорва
претенциите за лихва за забава, счита същите за неоснователни. Заявява, че по
правилата на чл.84 ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана, а по делото
липсват доказателства за отправена покана.
Моли
съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира направените
по делото разноски.
Изложените
обстоятелства дават основание исковете да се квалифицират с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. По иска за главница в тежест на ищеца е да установи
изложените в исковата молба обстоятелства, като докаже факта на плащането на
сумата по иска. В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска,
изложени в писмения отговор, като докаже че е налице основание за получаване на
тази сума, респ. основание за задържане на полученото. По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава, а в тежест на ответника е да
докаже възраженията си.
НАСРОЧВА делото за 10.09.2019г.
от 10,00ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: