О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Горна Оряховица, 02.10.2020г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VIII-ми състав, в
закрито заседание на втори октомври
през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
като разгледа гр.
дело № 1140 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от "Теленор
България" ЕАД срещу П.А.К., с настоящ адрес ***, с искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество суми в общ размер 1 091, 86 лв., представляващи неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, както и сторените в производствата разноски, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 572/03.06.2020 г. по ч. гр. д. № 611/2020 г.
по описа на ГОРС.
При извършената служебна проверка за допустимостта и
редовността на постъпилата искова молба, съдът констатира, че предявените с
последната искови претенции са процесуално недопустими, предвид следните
съображения:
Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване
на положителни установителни искове с развило се заповедно производство по ч.
гр. дело № 611/2020 по описа на Районен
съд – Г. Оряховица и издадена в хода на същото в полза на ищеца срещу ответника
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
От приложеното ч.гр.дело № 611/2020 г. по описа на ГОРС
се установява, че е издадена заповед № 572/03.6.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено П.А.К. да заплати в
полза на "Теленор България" ЕАД следните суми: - 1091.86лв.,
представляваща главница по неизпълнени парични задължения по : Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер :
++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и по
Договор за лизинг към него, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него по
издадени фактури както следва :№ **********/25.01.2018 г., претендирана в размер на 112,73 лв.;№
**********/25.02.2018г, претендирана в размер на 123,85 лв.;№
**********/25.03.2018г., претендирана в размер на 94,62 лв.; № **********/ 25.05.2018 г. претендирана в размер на
760.66 лв., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението пред първоинстанционния съд
03.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 25.00 лв., представляващи заплатена от
заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на
изпълнителен лист, както и 360.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС за представителство и защита в заповедното производство.
Първоначално длъжникът е търсен на посочения по делото
настоящ адрес на 09.06.2020 г., като не е намерен. Връчителят събрал информация
от съседи, че длъжникът пребивава в чужбина. С резолюция положена на стр. 47 от
ч. гр. д. № 611/2020 г. съдията-докладчик разпоредил залепяне на уведомление по
реда на чл. 47 ГПК. Видно от уведомление /стр.54/ връчителят при Кметство село
Камен – Н. Стоянова, потърсила длъжника на 07.07.2020 г., намерила го е, но
същият отказал да получи съобщението за изготвената заповед за изпълнение на
парично задължение. Отказът на длъжника да получи съобщението е удостоверено и
в разписка към уведомление, приложена и на /стр. 59/ от делото, попълнена от
връчителя Г. Димитрова при Кметство с. Камен.
Вместо да приложи разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК
и да счете съобщението за редовно връчено при отказ удостоверен от връчител,
съдът в заповедното производство е издал разпореждане от 13.07.2020 г. до заявителя,
с указание че може на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви
установителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението.
С удостоверяване от връчителя на отказа на длъжника да
получи съобщението за длъжника е започнал да тече едномесечен срок (считано до
07.7.2020 г.) за заплащане на кредитора на сумите по издадената заповед за
изпълнение и подаване на възражение по чл. 414а от ГПК или подаване на писмено
възражение чл. 414 от ГПК. По делото няма доказателство такова възражение да е
постъпило, като на основание от чл. 416 от ГПК издадената в полза на заявителя
заповед за изпълнение № 572/03.6.2020 г. е влязла в законна сила на 07.8.2020
г., с оглед на което съдът в заповедното производство е следвало да издаде
изпълнителен лист в полза на кредитора.
Допустимостта на предявените кумулативно обективно
съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК в случая е предпоставена от
наличието на издадена заповед за изпълнение, подадено в едномесеченн срок от
връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и спазване на
срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл.
415, ал. 1 от ГПК. За наличието на тези абсолютни процесуални предпоставки,
обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, съдът в
исковото производство е длъжен да извърши самостоятелна проверка. Констатациите
на съда в заповедното производство, че длъжникът не е намерен на адреса и
дадените указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, не освобождават съда,
разглеждащ исковете по чл. 422 от ГПК, от задължението да извърши самостоятелна
проверка досежно допустимостта на исковата претенция, в какъвто смисъл
са т.10а и мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Ето защо исковата молба следва да се върне на
основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на предявените искове, а
производството по делото да се прекрати. Съгласно т.13 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, издадената
заповед за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с
посочените изключения. В конкретния случай, независимо че производството следва
да се прекрати и исковата молба да се върне като недопустима, с оглед липсата
на подадено в срок възражение, заповедта за изпълнение не подлежи на
обезсилване.
Поради това, че прекратяването на производството е обусловено от извода на
съда, че заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 611/2020 г. на ГОРС е влязла в
сила, заверен препис от настоящото определение следва бъде изпратен за
прилагане по заповедното производство във връзка с отправеното в заявлението по
чл. 410 от ГПК искане на заявителя за издаване на изпълнителен лист.
При този изход на спора, съдът намира, че разноски не
следва да бъдат присъждани.
Определението подлежи на обжалване от ищеца – по арг.
от чл.
130, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА изцяло искова молба подадена от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
срещу П.А.К., ЕГН**********, настоящ адрес ***, с искане да се признае за
установено, че ответницата му дължи сумата 1091.86лв., представляваща главница
по неизпълнени парични задължения по : Договор за мобилни услуги с предпочетен номер : ++359*********; Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и по Договор за лизинг към
него, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него по
издадени фактури както следва :№ **********/25.01.2018 г., претендирана в размер на 112,73 лв.;№
**********/25.02.2018г, претендирана в размер на 123,85 лв.;№
**********/25.03.2018г., претендирана в размер на 94,62 лв.; № **********/ 25.05.2018 г. претендирана в размер на
760.66 лв., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението пред първоинстанционния съд
03.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 25.00 лв., представляващи заплатена от
заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на
изпълнителен лист, както и 360.00 лв. (триста и шестдесет лева), представляващи
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за представителство и защита в заповедното
производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 572/03.6.2020 г.
по ч. гр. д. № 611/2020 г. по описа на ГОРС, както и разноски в настоящото
исково производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1140/2020 г.
по описа на ГОРС.
ОБЯВЯВА Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 572/03.6.2020 г. издадена по ч. гр. д. №
611/2020 г. по описа на ГОРС, за влязла в сила.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба,
пред Окръжен съд – Велико Търново, в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца.
След влизане в сила на определението препис да се
изпрати за прилагане по ч.гр.дело № 611/2020 г. по описа на ГОРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………………