Решение по в. т. дело №421/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 303
Дата: 4 декември 2025 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20253001000421
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20253001000421 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивнa жалба, подадена от ответника К. М. И.,
представляван от адвокат Д. В. срещу решение № 283/07.07.2025
година по търг. дело № 562/2024 година на ВОС. С обжалвания
съдебен акт е прието за установено в отношенията между страните, че
ОБЩИНА СИЛИСТРА не дължи сумите по изпълнителен лист
№260022 от 05.03.2021г., издаден по в.т.д. №694/2019г. на Варненски
апелативен съд в полза на „Ват Къмпани Русе“ ООД, ЕИК *********,
в т.ч. 94 822,49 лева – главница, законната лихва върху тази сума,
считано от 09.01.2018г. до окончателно плащане, чийто размер до
18.05.2023г. (датата на влизане в сила на решението) е в общ размер на
52 039,91 лева, предмет на изпълнително дело №20247670400614 по
описа на ЧСИ Г.Г., рег.№767 в КЧСИ, което вземане е било
прехвърлено на ответника К. М. И. с договор за цесия от 20.03.2024г.,
поради погасяване на вземанията чрез прихващане на насрещни
1
дългове между страните по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, на
основание в чл.439, ал.2 ГПК от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност
на решението, постановено при некоректно тълкуване на закона и
несъобразяване със събраните доказателства. Оспорват се изводите на
първата инстанция за осъществяване предпоставките за извършена
компенсация, която да има погасителен ефект в отношенията между
страните. Във въззивната жалба се позовава на чл. 103, ал. 2 ЗЗД,
според който прихващането ще има действие и срещу цесионера, ако
вземането на длъжника срещу цедента е възникнало и станало
изискуемо преди уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземания. В жалбата се твърди, че конкретната правна
хипотеза не е такава, доколкото уведомяването на длъжника за
цесията и възникването на вземането на длъжника е настъпило на
една и съща дата, която е 20.03.2023 година. Визуализирано е
твърдението, че вземането на длъжника спрямо цедента „Ват Къмпани
Русе“ ООД, имащо характер на вземане за разноски, се счита за
възникнало от момента на постановяване на определение №
50145/20.03.2023 година по търг. дело № 524/2022 година на ВКС, по
реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на
въззивно решение по спор воден между „Ват къмпани Русе“ ЕООД
срещу Община Силистра. Поддържат се твърдения за депозирането
първо на уведомление за цесия, след което публикуване на цитирания
съдебен акт, съответно пораждане вземането на длъжника, с което се
иска компенсация. Като неправилен се определя извода на първата
инстанция за настъпване погасителния ефект на прихващането с
момента на подаване на исковата молба, доколкото в нея липсва
волеизявление в подобен смисъл. Според въззивника следва да се
вземе предвид правния ефект на извършените няколко на брой цесии
на вземането на „Ват Къмпани Русе“ ЕООД с последващи цесионери
и уведомяването на Община Силистра за същите, за което се твърди,
2
че е станало преди връчване на всяко едно от уведомленията за
прихващане, изпратени от общината едва през месец април 2024
година и непосредствено преди завеждането на иска. Твърди се липса
на надлежно връчване на изявлението на прихващане, на който и да е
от адресатите, както и неприложимост на фикцията по чл. 47 ГПК.
Предвид посоченото се твърди, че волеизявленията за прихващане,
отправени както до ответника, така и до „Ват Къмпани Русе“ ЕООД
не са произвели правно действие. На следващо място се оспорва
възможността за извършване на прихващане, доколкото на 19.11.2021
година е прехвърлено цялото вземане на „Ват Къмпани Русе“ ЕООД
на трето лице, към който момент общината не е била носител на
изискуемо и ликвидно вземане. Сочи се, че ищецът със своето
поведение и действия е признал като валидни поредицата от цесии,
защото е предприел действия по уведомяване на всеки от цесионерите
за извършено прихващане. Поради това смята за реализирана
хипотезата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, понеже с поведението си длъжникът
се е съгласил с прехвърлянето на вземанията и не може да
противопостави и прихване задължението си срещу свое вземане към
цедента. Позовава се на относима съдебна практика. По изложените
съображения се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане
на разноски. Аргументирайки позиция за допуснати процесуални
нарушения от първата инстанция, страната е направила искания по
доказателствата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна. Излагат се доводи за законосъобразност на
обжалваното решение. По направените от въззивника доказателствени
искания се изразява позиция за тяхната недопустимост в подробно
становище. Твърди се, че не са налице предпоставките по чл. 266, ал.
3 ГПК. Не прави доказателствени искания. В отговора е формулирано
искане въззивната жалба да се отхвърли като неоснователна.
С определение от закрито заседание от 13.10.2025 година,
3
настоящият въззивен състав е оставил без уважение
доказателствените искания на въззивната страна за допускане на ССчЕ
и за приобщаване на представени с въззивната жалба писмени
доказателства поради настъпила преклузия. С посочения съдебен акт
съдът е приел допустимост на обжалването и е насрочил
разглеждането на въззивната жалба в открито съдебно заседание.
Въззивната жалба е отправена към решението в неговата цялост.
Настоящият съдебен състав не е установил допуснати процесуални
нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата
инстанция.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция
страните изразяват становища по жалбата и постъпилия отговор от
въззиваемата страна. Направени са искания за присъждане на
разноски в производството пред настоящата инстанция.
След като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, Варненският апелативен съд възприема следната
фактическа и правна обстановка:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по
критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на
ВКС) и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето
съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено.
Пред ОС – Варна е предявена искова претенция с правно
основание чл. 439 ГПК от ищеца Община Силистра, представлявана
от кмета А.С., който твърди, че в отношенията с ответника К. М. И.,
ЕГН ********** не дължи сумите по изпълнителен лист №260022 от
05.03.2021г., издаден по в.т.д. №694/2019г. на Варненски апелативен
съд в полза на „Ват Къмпани Русе“ ООД, в т.ч. 94 822,49 лева –
главница, законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2018г. до
окончателно й плащане, което вземане е било прехвърлено на К. М. И.
4
с договор за цесия от 20.03.2024г., поради погасяване чрез
прихващане на насрещни дългове. Пред първата инстанция се сочи
също, че ищецът е получил ПДИ на 20.05.2024г. по изп.д. №614/2024г.
на ЧСИ Г.Г., с която е поканен да изпълни доброволно задължението
си към взискателя - ответника К. М. И., произтичащо от изпълнителен
лист от 05.03.2021г., издаден от Варненски апелативен съд по в.т.д.
№694/2019г. Този изпълнителен лист е бил издаден в полза на „ВАТ
КЪМПАНИ РУСЕ“ ООД, което впоследствие е прехвърлило
вземането си с договор за цесия от 13.03.2022год. на П.К.Д.. С
последващ договор за цесия от 22.12.2023г. П.Д. е прехвърлил
вземането на М. И. М., а той от своя страна го е прехвърлил на
взискателя К. М. И. с договор за цесия от 20.03.2024г.
В исковата молба са визуализирани твърдения, че Община
Силистра не оспорва уведомяването за цесиите, но не е давала
съгласие като длъжник за прехвърлянето на вземането по издаденият
по в. т.д. №694/2019г. на Варненски апелативен съд изпълнителен
лист, поради което и по аргумент от нормата на чл.103, ал.3 от ЗЗД
той има право да прихване изискуемите си вземания за съдебни
разноски, установени по основание и размер с влезли в сила съдебни
решения по водени между „Ват Къмпани Русе“ ООД и Община
Силистра дела, независимо, че кредиторът е прехвърлил вземането си.
За тези вземания на Община Силистра били издадени четири
изпълнителни листа - изпълнителен лист №260057 от 09.09.2021г.,
издаден по т.д.№179/2017г. на Силистренския окръжен съд (СсОС) за
сума в общ размер на 20 447,94 лева; изпълнителен лист №260000 от
19.01.2022г. СсОС за сума в общ размер на 33 678,50 лева и
изпълнителен лист №260018 от 06.06.2022г. за сумата 12 000 лева,
издадени по т.д.№19/2018г. на СсОС; изпълнителен лист №260005 от
03.04.2023г., издаден по т.д.№7/2019г. на СсОС за сума в общ размер
на 147 720,64 лева. Твърди се, че вземанията на Общината по тези
изпълнителни листи в общ размер на 213 847,08 лева са в по-голям
5
размер от насрещното вземане на „Ват Къмпани Русе“ ООД към
Община Силистра, като същите не са погасени от длъжника или трето
лице.
Ищецът също така твърди пред първоинстанционния съд, че с
уведомление за прихващане изх.№1079 от 11.04.2024г., отправено до
„ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, извършил прихващане на цялото си
задължение към това дружество по решение №260033 от 02.03.2021г.
по в.т.д. №694/2019г. на Апелативен съд - Варна, с част от насрещните
си вземания от „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД в общ размер на 165
128,14 лева. Уведомлението било представено за връчване по реда на
чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ М.К., рег.№788 на КЧСИ, с молба вх.
№2567 от 12.04.2024г., като същото било връчено по реда на чл.47,
ал.5 ГПК на адреса на управление на дружеството в град София.
Пред ОС – Варна са изложени твърдения, че с оглед полученото
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането по
изпълнителния лист от „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД на П.К.Д. (вх.
№2705 от 20.03.2023г.), ищецът е отправил уведомлението за
прихващане и до С.К. М.а, като единствен наследник на
междувременно починалия цесионер П.К.Д.. Уведомлението било
представено за връчване по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ
Н.Г., рег.№716 на КЧСИ, по постоянния и настоящ адрес на адресата с
молба вх.№7560 от 30.04.2024г. като същото следва да се счита
връчено в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.
Впоследствие, с оглед получени уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД
били отправени уведомления за прихващане и до последващите
цесионери М. И. М. и К. М. И. (представени за връчване по реда на
чл.18, ал.5 от ЗЧСИ с молби вх.№7561 и вх. №7562 от 30.04.2024 г.),
връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК на вписаните постоянен и настоящ
адрес на адресите.
С оглед на посочената от него фактологична и правна
конкретика, на осн.чл.104 ал.2 ЗЗД, ищецът твърди, че насрещните
6
дългове са погасени чрез извършеното прихващане, в резултат на
което вземането на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, установено с
влязлото в сила решение по в.т.д.№694/2019г. на ВАпС, като
приобретател на което понастоящем се легитимира ответникът К. М.
И., е било погасено изцяло, а в негова полза е налице непогасен
остатък.
Не са изложени конкретни твърдения за точния момент, към
който е настъпило прихващането.
Ответникът К. М. И., ЕГН **********, оспорва пред
първоинстанционния съд предявения иск като недопустим, а в
условие на евентуалност и като неоснователен. Оспорва твърденията
на ищеца, че същия има вземания към „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“
ЕООД, както и аргумента, че, доколкото не се е съгласил с
извършените цесии на процесното вземане, има правно основание да
извърши твърдяното прихващане. Навежда доводи досежно
ненадлежното уведомяване за извършеното прихващане.
Твърди също така, че вземането на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“
ЕООД за сумата от 94 822,49 лева е възникнало още на 02.03.2021г., на
която датата е постановено въззивното осъдително решение по в.т.д.
№694/2019г. по описа на ВАпС. Излага твърдения, че към този сочен
от него момент Община Силистра няма ликвидно и изискуемо
насрещно вземане, с изключение на вземане за разноски, присъдени
по т.д.№179/2017г. на ОС - Силистра, решението по което е влязло в
сила на 27.07.2021 г., което е било погасено изцяло чрез прихващане,
изявление за което е било отправено на 24.09.2021г. от „Ват Къмпани
Русе“ ЕООД, получено от Община Силистра и заведено с вх.
№9831/24.09.2021г. Разликата след извършеното прихващане от
вземането на кредитора „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД от Община
Силистра е било прехвърлено на цесионера П.К.Д. с договор за цесия
от 19.11.2021 г. (с погрешно посочена дата в договора 03.08.2020г.),
ведно с всички привилегии, лихви, разноски и обезпечения,
7
уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД за което е било изпратено и
получено от Община Силистра на 20.03.2023г./заведено в регистъра на
вх. кореспонденция с вх.№2705/20.03.2023г/. Твърди се пред ОС -
Варна, че за последващото прехвърляне на вземането от Община
Силистра от цедента П.К.Д. на цесионера М. И. М. (с договор от
22.12.2023г.) длъжникът е бил уведомен с уведомление по чл.99, ал.3
от ЗЗД, получено и заведено с вх.№3612/01.04.2024г. Налице е
редовно уведомяване на ищеца и за следващото цедиране на
вземането на цесионера К. М. И. по сключен на 20.03.2024г. договор
за цесия – уведомление, заведено в Община Силистра с вх. №4649 от
29.04.2024г.
Пред първоинстанционния съд ответникът твърди, че за първи
път длъжникът Община Силистра е отправил изявление за
прихващане след получаване на второто уведомление за прехвърляне
на вземането (вх.№3612/01.04.2024г.) с адресат първоначалния
кредитор „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, въпреки знанието, че към
този момент същият не е носител на насрещното вземане, с което
прихваща. Отделно от това е оспорил и надлежното му връчване,
както и връчването на изпратените впоследствие на последващите
цесионери изявления за прихващане. Навежда доводи, че счита
изявлението за прихващане на длъжника от 11.04.2024 година към
първоначалния кредитор за непородило ефект, в т.ч. не е погасило
задължението на ищеца към новия кредитор - ответника К. М. И..
Според ответника, такъв погасителен ефект не може да настъпи и с
връчването на препис от исковата молба, тъй като към този момент
ищцовата община не е носител на изискуемо вземане, подлежащо на
прихващане от цесионерите поради това, че нейното вземане, с което
цели прихващане, е възникнало след прехвърлянето на цялото вземане
на длъжника „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД на трето лице, за което
Община Силистра като цедиран длъжник е била редовно уведомена в
предходен момент.
8

Страните не спорят и първоинстанционният съд е установил
следните факти:
Процесното вземане срещу Община Силистра, чиито последен
титуляр е ответникът К. И., представлява част от цедираното парично
вземане по договор за цесия от 30.10.2017г., сключен между
„Даракчиеви“ ООД и „Ват Къмпани Русе“ ООД.
С определение № 60490/ 27.07.2021г. по к.т.д. № 2282 / 20 на
ВКС, ТК, I т.о. е стабилизирано като недопуснато до касационно
обжалване съдебното решение на АпС- Варна № 131/3.07.2020г.по
в.т.д. № 332/ 2019г., с което е потвърдено решение № 15 / 28.02.2019г.
на ОС – Силистра по т.д. № 179 / 17г. По силата на постановените
съдебни актове „ Ват Къмпани Русе“ ООД е осъдено да заплати на
Община Силистра сума в общ размер 20 267, 94лв.
С изявление по реда на чл. 104 ЗЗД, получено от Община
Силистра с вх. № 9831 / 24.09.2021г. кредиторът „Ват Къмпани Русе“
ООД е прихванал посоченото свое задължение с част от цедираното
му вземане, на основание чл. 103, ал.1 ЗЗД като остатъка от вземането
срещу Община Силистра е в размер на 94 822,49 лв. Няма твърдения,
както и доказателства Община Силистра да се е противопоставила на
изявлението за прихващане.
Остатъкът от цедираното вземане е предмет на няколко
последователни цесии, както следва :
- от „ Ват Къмпани Русе„ ООД е прехвърлено на П.К.Д., ЕГН
********** с договор за цесия от 19.11. 2021г., уведомление за което е
получено от цедента в Община Силистра на 20.03.2023г.с вх. № 2705
от същата дата,
-от П.К.Д. с договор за цесия от 22.12.2023г. е прехвърлено на М.
И. М., ЕГН **********, като уведомлението за това цедиране е
получено от Община Силистра на 1.04.2024г. с вх. № 3612 от същата
9
дата. Уведомлението по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД е от предишния
кредитор.
-от М. И. М. процесното вземане е цедирано на К. М. И., ЕГН
********** с договор за цесия от 20.03.2024г. Уведомление по реда на
чл. 99, ал.3 ЗЗД е постъпило в Община Силистра на 29.04.2024г. с вх.
№ 4649 от същата дата.
Страните не спорят и по факта, че изпълнителното дело,
инициирано от ответника К. И., е образувано на 15.05.2024г. като
ПДИ е получена от Община Силистра на 20.05.2024г. с вх. № 5354.
От представените и неоспорени доказателства се установява, че
Община Силистра е кредитор на „ Ват Къмпани Русе „ ООД по 4 бр.
изпълнителни листи с дати съответно : 5.03.2021г., 9.09. 2021г.,
19.01.2022г. и 6.06.2022г., с общ размер на вземанията по тях
183367.08 лв.
Безспорно е също така, че Община Силистра е отправила
няколко уведомления за прихващане по реда на чл. 103, ал.1 ЗЗД,
както следва :
-на 11.04.2024г. – до „ Ват Къмпани Русе“ ООД,
-на 26.04.2024г. – до С.К. М.а като наследник на П.К.Д.,
-на 26.04.2024г. – до М. И. М.,
-на 30.04.2024г. – до К. М. И..
Посочените уведомления не са достигнали надлежно и
законосъобразно до адресатите си, което е дало основание на
първоинстанционния съд да не ги зачете като част от ФС на чл. 104
ЗЗД. Прието е, че с връчване на ИМ и приложенията към нея на
1.07.2024г. на ответника К. И. е настъпил погасителния ефект на
отправеното от ищеца Община Силистра изявление за прихващане.
Основният правен довод на първоинстанционния съд да уважи
предявения отрицателен установителен иск е с оглед приложението на
чл. 103, ал.3 ЗЗД. По аргумент от противното от посоченото в
10
правната норма и с оглед липсата на дадено съгласие от Община
Силистра като длъжник с прехвърляне на процесното вземане,
първоинстанционният съд е приел, че Община Силистра е запазила
възможността си да упражни срещу цесионера К. И.
правопогасяващото си възражение за прихващане с вземане срещу
цедента.
С оглед задължението на въззивния съд да изложи в мотивите
на решението собствени фактически и правни изводи на база всички
събрани по делото доказателства, относими към правния спор като ги
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и съпостави установените
факти от всяко едно доказателство с останалите доказателства и
посочи кои от фактите приема за установени и въз основа на кои
доказателства, настоящият състав на съда достига до следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от
ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД.
Искът е установителен по своя характер, като правният интерес
от предявяването му е налице. Изпълнена е и предпоставката по ал. 2,
а именно –предявеният иск се основава на твърдение за погасяване на
вземането чрез прихващане – факт, настъпил след приключване на
производството, по което е издаден изпълнителният лист.
С оглед изложеното във въззивната жалба и отговора към нея,
както и с оглед изразените в ОСЗ становища на страните, спорът пред
настоящата инстанция е концентриран върху наличието на
предпоставките и действителността на самата компенсация по
смисъла на чл. 104, ал. 2 вр. чл. 103, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД.
Не съществува спор в доктрината и практиката, че
прихващането е потестативно право, чрез което правният субект с
едностранно волеизявление предизвика правна промяна в чужда
правна сфера, предизвиквайки в същото време такава и в собствения
си патримониум.
11
Условията за прихващане са: наличие на насрещни вземания,
същите да са с предмет пари или еднородни заместими вещи и да са
ликвидни – установени с влязло в сила съдебно решение или да са
предмет на издаден изпълнителен лист. При достигане на своя краен
правен извод, настоящата съдебна инстанция съобразява и
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/2020 г. на
ОСГК на ВКС. Съгласно посоченото тъкувателно решение е
необходимо вземането на прихващащия (активното вземане) да е
изискуемо, като задължението на прихващащия (пасивното вземане)
може да не е, достатъчно е то да е изпълняемо. По отношение на
ликвидността в цитираното ТР е посочено, че е налице изискване за
нейното наличие само по отношение на активното вземане.
Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна
сила, т.е. от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши
- когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне
изпълняемо.
Следователно, компенсацията като начин на погасяване на две
задължения до размера на по – малкото от тях има две предпоставки.
Първата, за да настъпи компенсаторният погасителен ефект, е
наличието на две насрещни задължения, като активното следва да е
изискуемо и ликвидно. Втората е идентичност на субектите на двете
правоотношения или компенсация е допустима само между лица,
които взаимно си дължат. В определени от закона случаи
прихващането е допустимо, въпреки че задълженията не са насрещни,
както е в хипотезата на чл. 103, ал.3 ЗЗД. Въпреки това и в тези
случаи е допустимо да се направи компенсация при наличието на
определени условия, които ще бъдат разгледани по - долу.
Видно от представените доказателства е, че първата от цесиите с
процесното вземане е съобщена на Община Силистра на 20.03.2023г.с
вх. № 2705 от същата дата. С оглед императивната правна норма на
12
чл. 99, ал.4 ЗЗД от този момент прехвърлянето на вземане има
действие и за длъжника, не само за страните по цесионния договор,
който вече е породил правния си ефект за тях от момента на
съгласието им. Цедираното вземане излиза от патримониума на
цедента, който загубва качеството си на кредитор на Община
Силистра, следователно липсва една от предпоставките за
прихващане вземанията да са насрещни. От посочената дата
20.03.2023г. „ Ват Къмпани Русе „ ООД по принцип няма вземане от
длъжника Община Силистра.
Както първоинстанционният, така и настоящият съдебен състав,
при мотивиране на своя краен правен извод досежно основателността
на исковата претенция, ценят правния ефект на липсата на дадено
съгласие от Община силистра по реда на чл. 103, ал.3 ЗЗД.
Както е посочено по – горе, цесията е договор, който поражда
своето правно действие с постигането на съгласие между цедента и
цесионера. Моментът на преминаване на вземането между страните е
от сключването на договора или при настъпване на модалитет ако има
такъв. По силата на изрична правна норма – чл. 99, ал.4 ЗЗД , за
длъжника и третите лица това прехвърляне има действие от момента
на съобщаването й. След уведомлението цедентът изгубва качеството
си на кредитор на длъжника спрямо него и третите лица, тоест
цесията замества стария кредитор на длъжника с нов. Въпреки това,
за да се защити интереса на длъжника, законът е предвидил специална
материално-правна привилегия за длъжника със специално
потестативно право.Тъй като съдържанието на правоотношението се
запазва, длъжникът може да противопостави на новия кредитор
възражение за прихващане, основаващо се на отношенията му с
цедента / по арг.от противното по чл. 103, ал.3 ЗЗД/. Безспорно в тази
връзка е разбирането в практиката, че съгласието по реда на чл. 103,
ал.3 ЗЗД с прехвърлянето на вземане трябва да е изрично, защото това
е едно от най – важните средства за защитата на длъжника -
13
съхраняването на възраженията му, които е имал към стария кредитор
/ цедента /, в т.ч. и правото му на прихващане. При липса на съгласие
за цесията от длъжника, той може да релевира на новия кредитор
възражение за прихващане с вземане, което произтича от същото
договорно основание, по което е възникнало прехвърленото парично
притезание /в т.см. определение №1288/11.12.2023г. по к.т.д.
№2717/22г., ТК, II т.с./. Именно, защото цесията засяга интересите не
само на страните по договора, но и на трето лице – длъжника, е
изискуемо извършването на допълнително действие – съобщаване на
длъжника за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Безспорно се установява, че първата цесия е съобщена на ищеца
на 20.03.2023г., като към момента на това уведомление представляващ
дружеството е Д.Х.. С оглед на неговово последващото изявление от
22.04.2024г. (вх.4200#1/22.04.2024г. по описа на Община Силистра)
безпротиворечиво може да се приеме, че законният представляващ
кредитора – цедент „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД е потвърдил
извършеното от К. И. действие без представителна власт.
Констатирано е от първата инстанция, които изводи с оглед на
всички събрани по делото доказателства въззивният състав изцяло
приема, че всички възражения за прихващане, отправени от Община
Силистра до цесионерите, не са достигнали до тях и то не е породило
правно действие. Окръжен съд Варна е приел, че с оглед доказаността
на материално-правните характеристики на активното вземане като
изискуемост и ликвидност към момента на предявяване на исковата
молба – 5.06.2024 година, с връчване на препис от същата на
ответника – последен цесионер К. И., същият е уведомен за
извършеното прихващане. Първоинстанционният съд при този свой
правен извод е съобразил правната норма на чл.235, ал.3 ГПК.
С оглед на всичко посочено по- горе и предвид
обстоятелството, че към посочената дата – 20.03.2024г. двете
насрещни вземания са съществували, били са изискуеми и ликвидни,
14
мотивиран е основният правен извод, че длъжникът Община Силистра
е бил носител на правопогасяващо възражение срещу цедента и го е
запазил на основание чл. 103, ал.3 ЗЗД и спрямо последващите
цесионери на процесното вземане, въпреки че ответникът по иска не
го е придобил от длъжника – първи цедент „ Ват Къмпани Русе“ ООД.
В заключение, съдът приема, че с оглед на разпоредбите на
чл.99, ал.4, чл.103, ал.1 и чл.104, ал.1 и ал.2 ЗЗД компенсаторното
изявление на Община Силистра е породило погасителен ефект спрямо
задълженията на общината към „Ват Къмпани Русе“ ЕООД, поради
което предявеният установителен иск е основателен и доказан.
По изложените съображения и с оглед съвпадането на правните
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението на Окръжен съд - Варна следва да бъде потвърдено.

По разноските :
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски. В
ОСЗ на 11.11.2025г. процесуалният представител на въззивната страна
е направил възражение за прекомерност по отношение на
претендирания адвокатски хонорар в общ размер 9 960 лева, от които
8 300 лв. адвокатско възнаграждение и 1660 лв. ДДС. Представен е
списък по чл.80 ГПК от въззиваемата страна, както и доказателства за
превеждане на посочената сума. Настоящата съдебна инстанция, с
оглед направеното възражение и предвид фактическата и правна
сложност на делото в настоящата инстанция, в т.ч. приключването в
едно съдебно заседание на въззивното производство, като съобразява
размера на адвокатското възнаграждение, присъдено от
първоинстанционния съд приема, че на въззиваемата страна следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 3000 лв., от
които 2500 лв. адв. възнаграждение и 500 лв. ДДС.
15

По изложените съображения съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 283/7.07.2025г. по т.д.
562/2024г. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати
на ОБЩИНА СИЛИСТРА, с административен адрес: гр. Силистра,
„бул. „Симеон Велики“ №33, представлявана от Кмета А.Н.С., сумата
от 3 000 лева / три хиляди лева / разноски, от които 2500 лв. /две
хиляди и петстотин лева/ адвокатски хонорар за представителство и
защита във въззивното производство и 500 лв. /петстотин лева/ ДДС,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните, по реда на чл.280, ал.1, респ. ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Ванухи Бедрос Аракелян
Считам, че постановеното от ОС – Варна решение следва да се
отмени, а предявеният от Община Силистра иск по чл.439 ГПК да се
отхвърли, по следните правни съображения :
Първият въпрос, на който следва да се отговори с оглед липсата
на съгласие от Община Силистра по чл.103, ал.3 ЗЗД е до кой момент
длъжникът, не дал съгласие с цесията, запазва своето
правопогасяващо възражение за прихващане. Безспорно се
16
установява, че първата цесия е съобщена на ищеца на 20.03.2023г. С
оглед на неоспоримото обстоятелство, че към посочената дата двете
насрещни вземания са съществували, били са изискуеми и ликвидни,
консистентно се достига до правния извод, че длъжникът Община
Силистра е разполагал потенциално към момента на съобщаването й с
възражение спрямо цедента за прихващане на цедираното вземане.
Следователно, запазил е правопогасяващото си право и спрямо
цесионера П.Д.. Ответникът К. И. в конкретната правна хипотеза
обаче е трети цесионер като придобил вземането не от „ Ват Къмпъни
Русе „ ООД, а от цедента М. М., който от своя страна е цесионер на
П.Д..
При своя краен правен извод досежно допустимостта по реда на
чл.103, ал.3 ЗЗД да се прихване с вземане, придобито от трети
цесионер, в конкретната правна хипотеза с оглед на всички
приобщени доказателства, трябва да се съобразят следните факти:
При граматическото и логично тълкуване на посочената правна
норма законодателят е „запазил„ тази възможност като важима за „
предишния кредитор“, т.е. правопогасяващото възражение да бъде
насочено към първия цесионер. Вероятно логиката е била насочена
към житейски обоснована своевременна реакция на длъжника, който
като носител в момента на уведомяване за извършената цесия на
ликвидни и изискуеми вземания към цедента, насочва своето
правопогасяващо вземане в момент, следващ или близък на
уведомяването си. В практиката се среща дори разбирането, че „ за да
настъпи погасителният ефект на прихващането към цедента, то е
следвало да се направи такова изявление от ищеца / длъжник / преди
датата на съобщаването на цесията….или да се изрази несъгласие с
така направената цесия, за да запази тази възможност по отношение
на цесионера и след нейното съобщаване“ / решение №
1464/15.03.2024г. по в.гр.д. №12037/2022г., СГС/.
Дори и да не се споделя изцяло посоченото становище, следва
17
да се цени безспорно установения факт, че Община Силистра не е
отправила правопогасяващото си възражение срещу цедента „ Ват
Къмпани Русе „ ООД, респ.срещу първия цесионер П.Д. повече от 1
година от получаването на уведомяването за цесията. Съобщението по
чл.99, ал.3 ЗЗД е получено от Община Силистра на 20.03.2023г., а
възражението за прихващане, макар и недостигнало до своя адресат
по реда на закона, е с изходящ номер от Общината от 11.04.2024г.,
което е първата дата на активност на ищеца и проявна форма на
дължимата грижа. Считам, че в конкретно разглежданата хипотеза
цедираното вземане твърде дълго е стояло свързано с
материалноправните отношения между длъжника и цедента и не се е
освободило от тази обвързаност. „ Така практически то би стояло
неопределно време в едно висящо положение, което едва ли е в
съответствие с изискванията за сигурност в гражданския оборот“
/проф. В. Попова, „Прихващане – материалноправни проблеми“, СЮБ,
1993г./. Същото е относимо и за втората цесия, уведомяването за
която е на 1.04.2024г., а възражението е от 26.04.2024г. Едва при
третата цесия изявлението по чл.103, ал.3 ЗЗД е на следващия ден
след уведомяване за прехвърленото вземане. Между страните няма
спор и с оглед на всички събрани по делото доказателства,
неоспорени от страните, се установява надлежното уведомяване на
Община Силистра за извършените цесии. Доказано по безспорен
начин в процеса с оглед на представените от ищеца 4 бр. ИЛ е и че
той е имал ликвидни и изискуеми вземания към „ Ват Къмпани Русе“
ООД не само при уведомяването си за първата цесия, но още към
24.09.2021г., когато като кредитор „Ват Къмпани Русе“ ООД е
прихванал свое задължение на основание чл.103, ал.1 ЗЗД с част от
вземането си срещу Община Силистра, остатъкът от който е и предмет
на процесните цесии.
Това поведение на ищеца, което се доближава до разбирането
за неположена дължима грижа по необходимост поставя въпроса за
18
справедливите граници“ за упражняването на едно субективно
право, което е преди всичко за задоволяване на интереси, които
законодателят счита достойни за защита. Чл.103, ал.3 ЗЗД защитава
длъжника като предотвратява недопустимото злепоставяне на
интересите му. Първият цесионер П.Д. е придобил процесното
вземане с потенциалния риск към него да бъде отправено възражение
за прихващане, но доколко е допустимо, въпреки че в закона няма
предвиден срок, под угрозата да бъдат адресати на компенсаторно
изявление по реда на чл.103 , ал.3 ЗЗД да са останалите цесионери
при наличието на изискуеми и ликвидни вземания на длъжника от
2021г. В конкретната правна хипотеза защитното правопогасяващо
възражение е употребено свръх неговата предвидена функция, в името
на която законът ограничава и обременява цесионера. Налице е
обективно разминаване между изискванията правото да се упражнява
за задоволяване нуждите на неговия носител и в границите, в които не
се засягат правата на другите, и действителното му поведение. „Когато
упражняването на правото противоречи на неговото социално
предназначение, то се осъществява отвъд тези граници и ще
представлява злоупотреба с право, ще бъде неправомерно“/ проф.
Иван Русчев, д.ю.н, “ Злоупотребата с право и някои нейни проявни
форми в частното право“/. Считам, че в разглеждания конкретен казус
не са спазени изискванията и границите за упражняване на
преобразуващото право, като мотивът, респ. целта на това „
анормално“ упражняване на субективно право /проф. Иван Русчев,
цит.съч./ са ирелевантни. При систематическо тълкуване на нормите
на чл.57, ал.2 от КРБ и чл.8, ал.2, изр.2 ЗЗД се установява наличието
на предвидена от обективното право граница при упражняване на
субективната права, която е накърняването на правата и законните
интереси на друг правен субект. Констатира се наличие на
установените в практиката и доктрината специфики на поведението на
злоупотребяващата с право страна: не се нарушава пряко правна
норма, налице е действие, което от обективна страна осъществява
19
фактическия състав на субективното право, но е извършено по начин,
който не съответства на целта и функцията му, както и наличие на „
вина“, която в гражданското право, за разлика от наказателното, се
изразява не в субективното отношение на дееца, а в неполагане на
дължимата от добрия стопанин или добрия търговец грижа.
Няколко са правните последици от превратното упражнение на
субективните права. Като обща последица в практиката и
литературата се приема отказът на съда да даде защита на така
упражняваното право, т.е. изявлението за прихващане на Община
Силистра до цесионера К. И. не е произвело правно действие.
Извън гореизложеното, този извод се подкрепя и от констатацията за
недовършен ФС на компенсаторното изявление. С оглед на
събраните по делото доказателства считам, че липсва изискуема
предпоставка по чл.104, ал.1 ЗЗД, за да настъпи компенсаторният
погасителен ефект. Безспорно в практиката и доктрината е кога е
завършен ФС на прихващането. То не настъпва по право, а едва след
надлежното упражняване на това потестативно право. Погасителният
ефект, към който е насочено волеизявлението на носителя на
активното вземане настъпва в момента на достигането му до неговия
адресат по силата на чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД. В конкретно
разглеждания случай обаче длъжникът насочва правопогасяващото си
възражение към цесионер, на осн. чл.103, ал.3 ЗЗД. „Тъй като при това
прихващане участват две вземания с различна субективна насоченост,
това обуславя и насочеността на волеизявлението към цесионера и
цедента„ /проф. В. Попова, цит.съч./. В хипотезата на прихващане по
реда на чл.103, ал.3 ЗЗД вземанията на страните, за разлика от
класическата форма на извънсъдебното прихващане, не са взаимни.
Носител на цедираното вземане е цесионерът, а вземането на
длъжника по него е насочено към цедента. Същевременно,
изявлението по чл.103 ЗЗД е след уведомяването на Община Силистра
за извършените цесии, което прави необходимо уведомяването и на
20
двете страни по цесията. „ Съгласно чл.103, ал.3 ЗЗД длъжникът може
да прихваща задължението си към цесионера с вземане срещу
цедента. Изявлението за прихващане трябва да се адресира както до
цедента, така и до цесионера„ / проф.Ангел Калайджиев,
„Облигационно право – Обща част“, изд.“ СИБИ“ 2002г., стр.437/.
Цесионерът К. И. е уведомен чрез връчване на ИМ и
приложенията й. Той е единствен ответник по заведеното
производство по реда на чл.439 ГПК. Не са зачетени от съда като
редовни връчванията преди завеждане на иска чрез залепване на
уведомление, сторено от ЧСИ на 18.05.2024г.с оглед на
обстоятелството, че не са отразени три посещения на адреса в
продължение на един месец с интервал поне една седмица между
всяко от тях, най- малкото от които да е в неприсъствен ден. Тази
констатация е напълно важима и за уведомленията за прихващане,
отправени до другите носители на процесното вземане С.К. М.а
/съпруга на П.К.Д., поч.на *****г./ и М. И. М., защото те са в същите
дни, в които е посочено, че ЧСИ е посетило К. М. И. – 7.05.2024г. и
18.05.2024г. Не се достига до позитивен правен извод досежно
надлежното уведомяване и на „Ват Къмпани Русе„ ООД, с оглед на
обстоятелството, че ЧСИ е посетило неактуално седалище и адрес на
управление на дружеството. Видно от направената справка за
вписаните обстоятелства в ТР от 12.02.2024г. вписаното седалище и
адрес на управление на дружеството е променен и различен от този,
на който на 30.08.2024г. е залепено уведомлението от ЧСИ Н.Г.. Това
дава основание да не се зачете като редовно връчването на
съобщението за прихващане, отправено и до „ Ват Къмпани Русе“
ООД. В същото време дружеството не е страна по заведеното от
Община Силистра дело на осн. чл.439 ГПК и не би могло да се
приложи процесуалното решение за уведомяването му с връчване на
препис от ИМ. Всичко това дава основание да се приеме, че търсения
погасителен ефект на прихващането е компроментиран и мотивира
21
крайния правен извод за недовършен ФС.
В заключение, считам, че следва да се приеме, че
компенсаторното изявление на Община Силистра не е породило
погасителен ефект спрямо задълженията на общината към „Ват
Къмпани Русе“ ЕООД, поради което и предявеният установителен иск
следва да се цени като неоснователен и като такъв да се отхвърли.
22