РЕШЕНИЕ
№ 1790
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110102517 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от "***„ със седалище и
адрес на управление, с адрес: гр. *** срещу Д. К. П. с ЕГН:***, с адрес: гр.
***
По делото е привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца
"***" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ****
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.153, ал.1 от ЗЕ с искане да бъде прието за установено
съществуването на вземането на "***" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление, с адрес: гр. *** към Д. К. П. с ЕГН:***, с адрес: гр. *** за което е
издадена Заповед № 1385/02.03.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна за следните суми: 3082,79
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
07.01.2022г. до изплащане на вземането, 532,69 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 21.12.2021г., както и суми за дялово разпределение:
41,15 лева - главница за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
1
8,97 лева - лихва за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021 г.
В исковата молба се излага, че дружеството е подало заявление по
чл.410 ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.2617/2022г. на РС
Варна, по което е издадена Заповед № 1385/02.03.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по за следните суми: 3082,79 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
07.01.2022г. до изплащане на вземането, 532,69 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 21.12.2021г., както и суми за дялово разпределение:
41,15 лева - главница за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
8,97 лева - лихва за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, поради
това и предвид указанията дадени от съда в законоустановения срок се
предявява настоящия иск.
Твърди се, че ответникът, в качеството на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
3 и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Страните са обвързани от договорни отношения при
действието на общи условия. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и
услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ. Задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди
се, че ответникът е използвал услугите на дружеството като не е заплатил за
тях.
Заявява, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата на дяловото разпределение с лице
2
вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В случая дялово
разпределение се извършва от „***" ЕООД. Съобразно разпоредбата на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за начислявани от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски като в края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от „***“ ЕООД.
Съгласно ОУ в случай, че от изравнителната сметка резултата е сума
за доплащане тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В
случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване тя се
приспада служебно от просрочени задължения като се започне от най-
старото. Предвид горните основания се претендира се уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В открито съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се
явява, в писмено становище моли за постановяване на неприсъствено
решение и уважаване на предявените искове. Ответникът редовно призован
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по иска, редовно уведомен за висящността на
производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до
ответника, с което му се дава право на отговор е било връчено на негов
представител на 03.11.2023г., а за насроченото заседание на 27.02.2024г., на
основание чл.41,ал.2 от ГПК/, не е подал писмен отговор в предоставения му
срок, не се явява и представлява в първото съдебно заседание, и не е направил
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото на ответника съобщение на
03.11.2023г., ведно с препис от Разпореждане № 12984/05.04.2023г. и с
връчване на 27.02.2024г. на призовка за насрочено открито съдебно заседание
ведно с определение № 615/16.01.2024г., са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства –
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на СРС,
платежно нареждане от 06.01.2022г., списък за броя на живущите по
апартаменти от 04.VIII.1980г., писмо с рег.индекс№ П8484/01.12.2016г.,
3
писмо с рег.индекс № П-2290/13.03.2017г., списък, писмо с изх.№
024/27.01.2010 г. относно изравнителни сметки за период в отговор на Ваши
4122/14.12.2009г. и № 4023/07.12.2009г., писмо отговор на изх.№
2954/16.09.2008г., договор № 22/19.09.2002г. за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и
разпределение на топлинна енергия, приложение №2 списък на етажни
собственици, протокол от 18.09.2002г., съобщение към фактура № ***г.,
съобщение към фактура № ***г., договор №***г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл.139в от Закона за енергетиката, изравнителни сметки на абонат гр.***– аб.
№ ***-Д. К. П. за период 2018-2019г. и 2019- 2020 г. и протоколи за същите,
главни отчети 2018-2019 г. и 2019г.-2020 г., сертификати за уреди,
ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна.
Поради това предявените искове следва да бъдат уважени.
Процесуалният представител на ищцовата страна е заявил, че желае
постановяване на неприсъствено решение. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и
следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.153, ал.1 от ЗЕ бъдат уважени
изцяло.
С оглед направеното от ищеца искане и разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. Според списъка и доказателствата за
сторените от ищцовата страна разноски, те са в размер на 150 лева за
държавна такса, като се претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съда определя на 100 лева предвид липсата на фактическа сложност по делото
и неявяването на юрисконсулта по делото. На ищеца следва да се присъдят
250 лева в исковото производство и 123,31 лева – разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238,
ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК вр. чл.153,
ал.1 от ЗЕ съществуването на вземането на "***" ЕАД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление, с адрес: гр. ***, с адрес: гр. *** за което е издадена
Заповед № 1385/02.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна за следните суми: 3082,79 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
07.01.2022г. до изплащане на вземането, 532,69 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 21.12.2021г., както и суми за дялово разпределение:
41,15 лева - главница за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
8,97 лева - лихва за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021 г.
ОСЪЖДА Д. К. П. с ЕГН:***, с адрес: гр. *** да заплати на „"***
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление, с адрес: гр. *** сума в
размер на 250 лева в исковото производство и 123,31 лева – разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението по настоящото дело e постановено при участие на трето
лице помагач на ищеца „*** ЕАД, "***" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***
На основание чл.223, ал.1 от ГПК постановеното решение има
установително действие в отношенията между „"***" ЕООД и ответника, а на
основание чл.223, ал.2 от ГПК установеното в мотивите на решението е
задължително в отношенията между "***" ЕООД и ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5