Мотиви към Присъда от 16.10.2013 година, постановена по НОХД № 684/2013 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против С.А. /S. A./, роден на *** година в гр. Гао, Мали, гражданин на Мали, неженен, неосъждан, средно образование, диджей, живущ в гр.Гао, Мали, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това, че на 26.02.2013 година в района на 268 гранична пирамида в землището на село Лесово, община Елхово, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимата престъпление по чл.279, ал.1 от НК да й бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, около предвиденият в закона минимален размер, а именно шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за срок от три години.

Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимата редовно призована за датата на съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е заявила в хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. Д. ***. Защитникът пледира постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимият, като се мотивира с недоказаност на обвинението, повдигнато и поддържано в съдебно заседание от представителя на РП – Елхово. В случай,  че съдът признае подсъдимият за виновен, защитникът пледира наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.А. /S. A./ е роден на *** година в гр. Гао, Мали, гражданин на Мали, неженен, неосъждан, средно образование, диджей, живущ в гр.Гао, Мали.

Същият не е представил документ за самоличност както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, поради което самоличността му е установена по негови данни.

Подсъдимият С.А. /S. A./ напуснал страната си заради водещата се там война в началото на 2013 година, с намерение да се установи да живее в Република България, тъй като имал информация, че животът тук е спокоен. Първоначално отишъл в Кот Д`ивоар, след това в Алжир, а в последствие в Турция, като се установил в гр. Истанбул. На 25.02.2013 година подсъдимият бил транспортиран с автомобил, в който пътували и други лица в близост до турско – българската граница. След това подсъдимият, заедно с другите лица, които пътували в автомобила, продължил да върви пеш, като на 26.02.2013 година в района на 268 гранична пирамида в землището на село Лесово, община Елхово, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България. Още преди преминаването на държавната граница групата била забелязана от граничните власти, които предприели действия по задържането на лицата и се насочили към мястото, където групата преминала държавната граница. Подсъдимият и останалите лица от групата били задържани на 350 метра от линията на държавната граница на територията на Република България. При задържането подсъдимият не представил документ за самоличност.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че подсъдимият С.А. /S. A./ не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля К.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Д. съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият С.А. /S. A./, е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 26.02.2013 година в района на 268 гранична пирамида в землището на село Лесово, община Елхово, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият С.А. /S. A./ е осъществи фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед  държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места–ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Д. и самопризнанията на подсъдимият. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими съответните визови документи,  както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.

В настоящия случай съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК. От дадените от подсъдимият в хода на ДП обяснения, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се установява, че същият е напуснал страната си по произход в началото на 2013 година, като до влизането си в Република България е пребивавал на територията на различни държави. Причините да напусне страната си подсъдимият свързва с водещата се в Мали война. От обясненията на подсъдимият, обаче, не  се установява в собствената си държава да е бил обект на репресия и спрямо него да е било упражнявано насилие. Не са установени в хода на производството и дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване спрямо подсъдимият С.А. /S. A./. Предвид на това, съдът намери, че липсват основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимата. Предпоставките за приложението на чл.279, ал.5 от НК подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не са представени, като не са направени и доказателствени искания за събирането им в хода на съдебното следствие.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият С.А. /S. A./ за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимият, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имал  е добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение,  с което и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимият самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1  от НК  при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв. 

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия. Последният, към момента на извършване на деянието не е бил осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С така наложеното наказание съдът намери, че биха се постигнали целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                Районен съдия: