РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Попово, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20233520200116 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на Р. В. Й. от гр.Игнатиево, против НП № 22-1292-001260/23.06.2022г., издаден от
Началник група, ОДМВР гр.Търговище, сектор „Пътна полиция“, с който на осн. чл.182,
ал.1 ,т.6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 750.00
лв.както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за това, че: „На
26.01.2022г., в 10.44ч., в с.Л., общ.П., ул.“С.Г.“, на кръстовището с ул.“Р., с посока на
движение гр.Попово, управлява л.а. „М.Матик“, с рег.№, собственост на „България лизинг“
ЕАД, ЕИК201132971, с превишена скорост от 112 км/ч, при максимална допустима скорост
от 50 км/ч, въведена с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс -3 км/ч, която скорост е
фиксирана с ATCС CARH CAM S1, фабр.№11743С4/0338522. Превишена стойност на
скоростта 109 км/ч.“- нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като постановено при съществени
нарушение на процесуалните правила, а именно не били отразени правилно обстоятелствата
по нарушението, не била изяснена фактическата обстановка, както и дали бил извършил
нарушението.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител. Постъпила е молба от
процесуалния представител на жалбоподателя, с която не възразява да се даде ход на делото,
и да се гледа в негово отсъствие. Поддържа изцяло депозираната жалба, и по същество иска
от съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, развивайки
подробни съображения за това. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпи
становище от процесуален представител на същата, с което по същество излага подробни
съображения, че подадената жалба срещу атакуваното НП е неоснователна, а издаденото
НП е правилно и законосъобразно и като такова, моли съда да го потвърди. Претендира
разноски.
Районна прокуратура-Попово, редовно призована не се явява, не изпраща
1
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.
С автоматизирана техническа система – стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип ATCС CARH CAM S1, фабр.
№11743С4/0338522 било установено, че на 26.01.2022г., в 10.44ч., в с.Л., общ.Попово, ул.“С.
Г.“, на кръстовището с ул.“Роза“, с посока на движение гр.Попово e управляван лек
автомобил " Мерцедес МЛ 350, Бутек 4 Матик“, с рег.№с превишена скорост. При
максимално допустима скорост от 50 км/ч. за населеното място, обозначено с пътен знак Д -
11, с техническото средство била измерена скорост на движение на автомобила от 112 км/ч.
При справка, контролни органи установили, че като собственик на автомобила е вписано
дружеството „България лизинг“ ЕАД, ЕИК201132971, а ползвател е „Софавто“ ООД, ЕИК
*********, с управител Тони Стоянов Златков. Предвид така установените обстоятелства, от
Началника на с-р ПП при ОДМВР – Търговище било изпратено писмо с рег. № 363р-
2477/31.01.2022г. до Началника на 07РУ-СДВР, с искане от страна на ползвателя на МПС с
рег. .№ - законния представител на „Софавто“ ООД- Тони Стоянов Златков да бъде
попълнена декларация за това - кое е лицето, управлявало превозното средство към момента
на извършване на нарушението, установено с техническото средство, а в случай, че това е
самият декларатор - да му бъде връчена покана за съставяне на АУАН.
На 02.02.2022г., Тони Стоянов Златков в качеството му на управител на „Софавто“
ООД попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, с която декларирал, че на посочената дата и
час МПС с рег. .№ се е управлявало от Р. В. Й. от гр.Игнатиево, обл.Варна.
При така установеното била изпратена покана, рег.№363000-5613/24.02.2022г. до Р.
В. Й. от гр.Игнатиево, за явяване в 14-дневен срок от получаване на поканата, в сградата на
с-р ПП гр.Търговище, във връзка с извършено нарушение по ЗДвП, на 26.01.2022г., в 10.44ч.
с л.а. " Мерцедес МЛ 350, Бутек 4 Матик“, с рег.№ снимков материал №0338522. Изрично е
указано, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие. Видно от
приложеното известие за доставяне, тази покана и получена лично от Р. Й., на 28.02.2022г.
На 28.03.2022г. св. Т. Д. - мл. автоконтрольор в с-р ПП при ОДМВР – Търговище
съставил на жалбоподателя в негово отсъствие АУАН, бл.№ 058803 - за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. В акта било прието, че жалбоподателят е управлявал автомобила с рег.№ в
посочения пътен участък с установена скорост от 109 км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка в измерването от 3 %) при максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч. за
населеното място.
След няколко опита за връчване на АУАН от служители на РУ-Аксаково, на
13.06.2022г., така съставения акт бил връчен на жалбоподателя, в който вписал, че има
възражения, като въпросната дата не бил управлявал автомобила. Други писмени
възражения, в установения 7-дневен срок не били постъпили.
Въз основа на така съставения АУАН, на 23.06.2022г. Началникът група към
ОДМВР Търговище, с-р ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 22-1292 -
001260, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания - глоба в размер на 750 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз -2539
на МВР постановил отнемането на 12 контролни точки.
Така издаденото НП е връчено на Й., на 10.05.2023г., предвид неустановяването му
на адреса, и отсъствието му от страната, за което обстоятелство по делото са приложени
писма и докладни записки.
2
Приобщени по делото са и доказателства във връзка с одобрение на въпросното
средство за измерване от БИМ (удостоверение за одобрен тип на средство за измерване),
както и че същото е било техническо годно и изправно към момента на констатиране на
нарушението (протокол от проверка и писма от БИМ). Приложени са и доказателства за
начина на използване на въпросното средство, на посочената дата и място на нарушение,
ведно със снимков материал, заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване
на правила за работа с мобилни и автоматизирани технически средства за осъществяване на
контрол на скоростта, както и сертификат на актосъставителя за преминато обучение за
работа със СПУКС.
По делото е приложена и декларация от Е. Р.ова Й.а, от 11.05 (без посочена година), в
която същата е декларирала , че на 26.01.2021г. в 10.44ч., е управлявала МПС рег.№,
собственост на Р. В. Й.-баща. Приложени са и шофьорска книжа и талон на посоченото
лице.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване.
От приложения АУАН се установява, че същият е съставен от Т. Д.. - мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Търговище, който е компетентен орган, съгласно
т. 1.3.1 от представената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи. Обжалваното НП също е издадено компетентен орган, съгласно т. 3. 7 от същата
заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая, с обжалваното НП
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, който предвижда
освен наказание глоба и наказание лишаване от право да се управлява МПС. Посоченото
обстоятелство изключва санкционирането на водача с електронен фиш. Следователно
законосъобразно е изпълнена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и
последващо издаване на НП.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай,
издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление са редовни от външна страна, издадени са от компетентни лица в кръга на
правомощията им (както посочи и по-горе съда), съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Ето защо съдът приема установените с акта и наказателното
постановление обстоятелства за безспорни и доказани, основавайки се, както на приетите по
делото писмени доказателства, така и на непротиворечивите гласни доказателствени
средства.
В тази връзка съдът намира, за неоснователно възражението, че АУАН бил съставен
при сериозни процесуални пропуски. Изрично в акта е посочено, че при съставяне на същия
са присъствали двама свидетели-св.Д.Й. и св.Д.С., които свидетели са по съставяне на акта.
Актът е подписан както от актосъставителя, така и от двамата свидетели. Изрично е
посочено, че същия е съставен в отсъствието на нарушителя, като преди това са били
изпълнени стриктно изискванията на чл.43 от ЗАНН. Видно от приложената покана,
получена лично от жалбоподателя, на 28.02.2022г., същия е бил поканен в 14-дневен срок да
се яви във връзка с установеното нарушение на 26.01.2022г. Същият обаче не се възползвал
от това, а напротив, още на 05.03.2022г. е напуснал страната (видно от докладна записка,
3
приложена на л.24 от делото). Въпреки това, така съставения акт е бил надлежно предявен
на жалбоподателя, на 13.06.2022г., като на същата дата му е бил връчен и съответен препис,
като жалбоподателят лично е записал, че има възражения. Не е упражнил правото си по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН – в 7-дневен срок от подписване на АУАН да направи писмени
възражения, включително като посочи лицето, управлявало автомобила. Този извод на съда
не може да се промени от приложена декларация по чл.188 от ЗДвП от дъщерята на
жалбоподателя. На първо място е посочен само ден и месец, от което няма как да се
установи кога същата е съставена. Отделно от това лицето подало декларацията е вписало,
че на 26.01.2021г. е управлявало въпросния лек автомобил, която дата е различна от тази на
установеното нарушение. За настоящия състав на съда е очевиден опита на жалбоподателя
да избегне ангажиране на отговорност за посоченото нарушение, като вмени същото на
дъщеря си, но тази декларация няма как да бъде ценена от съда, имайки предвид пропуските
и разминаванията в дата на управление на въпросното МПС.
Във връзка с изложеното и предвид разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, тежестта да
докаже факта на управление на МПС, с което е извършено нарушението, от друго лице, носи
жалбоподателят. С оглед писмените доказателства и бездействието на жалбоподателя в хода
на процедурата, предшествала ангажирането на административнонаказателната му
отговорност, съдът не приема за доказано обстоятелството, че друго лице, различно от него
е управлявало автомобила в процесния момент.
Неоснователен е и довода, че НП също страда от пороци. Същото съдържа всички
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН , тъй като е налице съответствие между
словесното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени в
обстоятелствената част на наказателното постановление и посочената правна квалификация
на същото, доколкото само в този случай нарушителят може да разбере какво нарушение му
се вменява и да упражни в пълна степен правото си на защита
При тези данни, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено, и същия много добре е разбрал и знае за какво нарушение е ангажирана
отговорността му, и при какви обстоятелства е извършено то. Както в АУАН, така и в НП е
посочено какво е нарушението, каква е правната му квалификация, по какъв начин е
установено, съставени са от лица в кръга на правомощията им, предявени са надлежно,
своевременно е упражнено правото на жалба.
В този смисъл, както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и НП не се
констатираха съществени нарушения на процесуалните права на жалбоподателя, които да са
основание за отмяна.
Във връзка с изложеното съдът намира, че правилно с НП жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба изрично сочи
стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да
превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Видно е, че
в населено място водачите на ППС от категория В, каквото е и процесното, не следва да
превишават скорост от 50 км/ч. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно доказано, че жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба от ЗДвП,
управлявайки МПС в населеното място с доказана скорост от 109 км/ч.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи
(Наредбата), се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, "за всяко използване на мобилно АТСС за
контрол се попълва протокол съгласно приложението" В настоящия случай е използвано
4
именно мобилно АТСС и такъв задължителен протокол е приложен към преписката и е
приет по делото като писмено доказателство. Последният е съставен от обслужващия
полицейски служител и удостоверява използваната автоматизирана техническа система,
датата и мястото на осъществявания контрол, посоката, в която е осъществяван контрола,
скоростния режим за конкретния пътен участък и режима на измерване, началото и края на
работната смяна и др. изисквания по Наредбата.
Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като протоколът е
съпроводен със снимка на разположението на уреда т. е. на мобилната АТСС. В чл. 189, ал.
15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Следователно снимковият материал от
записа, извършен от мобилната АТСС (снимка № 11743С4/0338522) е годно
доказателствено средство, което наред с данните от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
доказва, че нарушението е установено на ул. "Стойчо Георгиев" на кръстовището с
ул.“Роза“, в с. Ломци т. е. установено е в населено място. Снимката съдържа и конкретните
GPS координати на мястото на нарушението, което позволява точното му установяване
(видно и от приложените разпечатки от Google Maps). Посоченият доказателствен материал,
установява, че на 26.01.2022г., в 10.44ч., с АТСС ARH CAM S1, с фабричен № 11743С4 е
била измерена скорост на движение на автомобила с рег.№СВ 9784 МК при движението му
по ул. "Стойчо Георгиев" на кръстовището с ул.“Роза“, в с. Ломци, общ. Попово от 112 км/ч
км/ч при максимално допустима за населеното място скорост от 50 км/ч. Нарушението е
установено и заснето със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на
скоростта (СПУКС) тип ARН CAM S1 с фабричен № 11743С4, като по делото са
представени доказателства за техническа годност и изправност на същия към момента на
констатиране на нарушението (удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писма
от БИМ за извършена първоначална и последваща проверка на системата, ведно с протокол
№ 52-СГ-ИСИС/ 03.11.2021г. със срок на валидност една година).
В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е отбелязано, че на 26.01.2022г. с
техническото средство ARН CAM S1, с фаб. № 11743С4 е работил мл.автоконтрольор Т.Д..,
който съгласно приложения сертификат от 13.01.2022г. е преминал обучение за работа с
процесната СПУКС.
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол - правилно от измерената скорост от 112 км/ч е
приспадната допустимата грешка при измерването от 3 % , и за безспорно доказана в НП е
приета скорост на движение на автомобила от 109 км/ч.
Както вече се посочи по-горе приобщената по делото като веществено доказателство
снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на посочените
в АУАН и НП дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от
административно-наказващият орган нарушение. От обективна страна същият, като водач
на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на
движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 50 км/ч. в
населено място, което е нарушение на нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Правилно е
ангажирана и отговорността на жалбоподателя, тъй като в процедурата по чл.189, ал.5 от
ЗДвП е бил посочен като лице от собственика на автомобила, на което е предоставено
управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП
„Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение“. АУАН и НП са връчени на жалбоподателя като лице,
което е посочено като ползвател на въпросния л.а. от собственика на автомобила. При тези
5
данни съдът намира, че правилно е определен субектът на административно- наказателната
отговорност, съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, като в случая Р. Й. е санкциониран като водач
на описаното моторно превозно средство.
Съдът намира още, че правилно е определено наказанието за извършеното от на
жалбоподателя нарушение. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място с над 50 км/ч., чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за водача глоба от 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване
над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Предвид изложеното, обосновано жалбоподателят
е санкциониран на посоченото основание с глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. Правилно е определен и броят на контролните точки,
подлежи на отнемане, съобразно приложимата редакция на Наредба № Із -2539 на МВР. Не
без значение е и обстоятелството, че жалбоподателя очевидно е недисциплиниран водач, с
множество нарушения на ЗДвП, видно от приложената справка за нарушител (от л.29 до л.35
по делото), като не за първи път за шофиране с превишена скорост, е наказван от органите
на реда.
Възможност за намаляване на наложените наказания не е налице. Съгласно чл. 189з
от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
На последно място, неоснователно е позоваването на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС. Последното е загубило значение
предвид изменението на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015г.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид този извод искането на ответната по жалбата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д,
ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80.00лв.
до 150.00лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в полза на
ОДМВР - Търговище следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 80.00лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от във вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1292-001260/23.06.2022г.,
издаден от Началник група, ОДМВР гр.Търговище, сектор „Пътна полиция“, с който на
осн. чл.182, ал.1 ,т.6 от ЗДвП, на Р. В. Й., ЕГН **********, от гр.И., обл.В. ул.“Г. П.в“ №, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 750.00 лв. (седемстотни
петдесет лева и 00ст.), както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
3 (три) месеца, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Р. В. Й., ЕГН **********, от гр.И., обл.В., ул.“Георги Петлешев“ № ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР- Търговище,СУМАТА 80.00лв. (осемдесет лева и 00ст.),
представляваща разноки по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7