Решение по дело №388/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.407, ал.1, предл.2-ро от ГПК вр. с чл.274 – 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „Е. Б. Е.” Е., Г., чрез юк С., срещу Определение от 08.04.2014г., постановено по ч.гр. дело № 1941/ 2013г. по описа на К. районен съд, с което е отказано издаването на изпълнителен лист по цитираното дело в полза на „Е. Б. Е.” Е., Г., за сумата от 131,79лв., представляваща разноски по делото, въз основа на Заповед №946/13.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

С нея се моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде издаден искания изпълнителен лист.

Окръжният съд намира, че частната жалба е подадена в срок. Същата е подадена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването. Частната жалба е редовна и процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От данните по делото се установява, че РС-Кърджали е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Е. Б. Е.” Е., Г. против МБАЛ „Ат.Д., Г., за парично вземане в размер на 1 549,97лв., обезщетение за забава в размер на 39,49лв.; както и заплащане на сумата в размер на 131,79лв., представляваща деловодни разноски, включваща ДТ в размер на 31,79лв. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. На 13.12.2013г. съдът е издал Заповед №946 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът МБАЛ „Ат.Д., Г. да заплати на „Е. Б. Е.” Е., Г. сумите, посочени в заявлението. В срок длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, и заявителят „Е. Б. Е.” Е., Г. е уведомил съда за предявения от него в срока по чл.415, ал.1 ГПК иск. От приложеното по делото гр.д.№51/2014г. по описа на КРС се установява, че същото е образувано по предявен от „Е. Б. Е.” Е., Г. срещу МБАЛ „Ат.Д., Г. иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено вземането на ищеца към ответника за сумите, подробно посочени в заповедта за изпълнение, представляващи главница, лихва за забава, и разноски. В хода на процеса ищецът представя молба с вх.№1482/21.02.2014г., с която уведомява съда, че поради извършено плащане на претендираните суми на осн.чл.232 от ГПК оттегля предявените искове. С протоколно определение от 04.03.2014г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявените искове. На 27.03.2014г. „Е. Б. Е.” Е., Г. е подало молба до заповедния съд по ч.гр.д.№ 1941/ 2013г. да му бъде издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 131,79лв., представляваща деловодни разноски, направени в заповедното производство. С атакуваното определение от 08.04.2014г. съдът е отхвърлил молбата, като е приел, че съгласно задължителната практика на ВКС „законните последици от уваженото заявление – начислени законни лихви след депозирането му и присъдените разноски в заповедното производство не са част от вземането и принудително изпълнение за същите може да се осъществи само при уважен установителен иск с влязло в сила съдебно решение и въз основа на издадената заповед за изпълнение. Самостоятелен установителен иск за разноските в заповедното производство не следва да се счита, че е предявен с исковата молба, независимо дали кредиторът е направил искане за разноски. Съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе за отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата по спора… Самостоятелен иск не следва да се счита за предявен, но доколкото е заявено искане за произнасяне относно разноските, отговорността за разноски следва да се разпредели с решението по установителния иск” - Опр. №417/03.06.2011г. по ч.т.д.№315/2011г. ВКС, търг. колегия, 1-во отд. и Опр. №666/13.07.2012г. по ч.т.д.№461/2012г., ВКС, търг.колегия, 2-ро отд. В мотивите си съдът е приел също, че поради липса на акт на съда, с който отговорността за разноски да е разпределена, заповедният съд няма правомощие да издаде изпълнителен лист за разноските.

Кърджалийският окръжен съд изцяло възприема мотивите на районния съд, тъй като същите кореспондират с материалите по делото и не възприема доводите развити в частната жалба. Следва да се отбележи също, че с молбата си за оттегляне на предявените в производството по гр.д.№51/2014г. по описа на КРС искове ищецът сам е десезирал съда от решаването с влязло в сила решение на този спор. Както бе казано и по-горе, в молбата си „Е. Б. Е.” Е., Г. е посочило, че е извършено плащане на претендираните в ИМ суми. Т.е., ищецът е направил признание, че всичко, което претендира, му е било заплатено. Действително, съгласно т.10в от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г., ОСГТК, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане, но искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В настоящия казус от една страна кредиторът сам е заявил пред исковия съд, че е получил претендираните суми; от друга – десезирал е съда от решаването на спора, и по този начин сам се е разпоредил с правото си /респ. с отказа си/ да търси по съдебен ред това вземане. На последно място, искането до заповедния съд за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските, направени в заповедното производство, не е направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

По тези съображения въззивният съд счита, че частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.04.2014г., постановено по ч.гр. дело № 1941/ 2013г. по описа на К. районен съд, с което е отказано издаването на изпълнителен лист по цитираното дело в полза на „Е. Б. Е.” Е., Г., за сумата от 131,79лв., представляваща разноски по делото, въз основа на Заповед №946/13.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: Членове: 1. 2.