№ 213
гр. Плевен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20224400200800 по описа за 2022 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение от 24.01.2022 г. на
несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 05.04.2022 г., с което
на българския гражданин Б. Д. Л. е наложена финансова санкция в размер на
100 евро.
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
С решение № BНGU/606210115371//2021 от 24.01.2022 г. на несъдебен
1
орган в Република Австрия, влязло в сила на 05.04.2022 г., на засегнатото
лице Б. Л. е наложена финансова санкция в размер на 100 евро,
представляваща парична санкция за извършено административно нарушение.
Решението е постановено затова, че на 03.12.2021 г., в 05.54 ч., в
Eggersdorf bei Graz, В65 Str.km 19,545, Fahrtrichtung Gleisdorf, засегнатото
лице при управление на МПС с рег. № ***, е превишило максимално
разрешената скорост от 50 км/ч с 11 км/ч.
Деянието представлява административно нарушение по § 20 Abs. 2
StVO; § 99 Abs. 3 lit. А StVO 1960, № 159/1960, zulert geandert durch BGBI. І
№ 154/2021 г. от австрийското законодателство, регламентиращо правилата
за движение.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл
в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от
решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Република Австрия на 10.11.2022 г. и е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на българския гражданин Б. Л. следва да бъде признато и изпълнено
на територията на Република България, тъй като са налице условията за
признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и
2
същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за
признаване и допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
на несъдебния орган от 24.01.2022 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно
нарушение и според българското законодателство;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата
на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено, но засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
3
решението, както и за сроковете за обжалването, а освен това на 21.03.2022
година лично е получило препис от решението;
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 100 евро, съдът следва да определи равностойността
на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за
24.01.2022 г. е видно, че равностойността на 100 евро е 195,58 лева.
От приетото като писмено доказателство по делото копие от
операционна бележка за SEPA превод от 22.11.2022 г., издадено от банка в гр.
Л., е видно, че наложената на засегнатото лице финансова санкция в размер на
100 евро е заплатена по сметка на несъдебния орган в Република Австрия.
Поради това и на основание чл. 33, във връзка с член 17 от ЗПИИРКОРНФС,
равностойността на изпълнената част следва да бъде приспадната от общото
задължение.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BHGU/606210115371/2021 от 24.01.2022 г. на
несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 05.04.2022 г., с което
на българския гражданин Б. Д. Л., роден на ********** г., ЕГН –
**********, с настоящ и постоянен адрес в град Л., ул. „А.С.“ ***, е
наложена финансова санкция в размер на 100 евро, равностойни на
195,58 лева.
На основание чл. 33, във връзка с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС
ПРИСПАДА от общото задължение по финансовата санкция в размер на 100
евро, равностойно на 195,58 лв., изпълнената част в размер на 100 евро,
равностойна на 195,58 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
4
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването на
решението за налагане на финансова санкция, както и за приключването
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5