№ 289
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100900046 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от П. С. Д. срещу „Л.С.“
ЕАД искове както следва:
1. за установяване нищожност на решенията по протокол № ПД-
5/06.01.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията, действащ
като представител на едноличния собственик на капитала на „Л.С.“ ЕАД,
за освобождаване на членовете на Съвета на директорите на дружеството
(Съвета), между които и ищецът, и за избор на нови членове на Съвета;
2. за установяване съществуването на правоотношение, възникнало от
договор за възлагане на управлението, сключен между ищеца и „Л.С.“
ЕАД на 08.04.2022 г.
Ищецът поддържа, че по силата на договор за възлагане на
управлението от 08.04.2022 г. изпълнявал длъжността „член на Съвета на
директорите на „Л.С.“ ЕАД“. Предвид едноличното притежание на капитала
на дружеството от страна на държавата договорът бил сключен при условията
на Закона за публичните предприятия (ЗПП) и правилника за прилагането му
(ППЗПП) със срок до провеждане на конкурсна процедура.
С решения по протокол № ПД-5/06.01.2023 г. на министъра на
транспорта и съобщенията Д. (заедно с другите членове) бил освободен като
член на Съвета, договорът му бил прекратен и били избрани нови членове на
управителния орган. Според ищеца горепосочените решения били нищожни
поради липса на основание и поради противоречие на закона, тъй като не била
налице надлежно проведена конкурсна процедура. Решението на министъра
на транспорта и съобщенията за обявяване на конкурс, взето на 19.10.2022 г.,
било оспорено от ищеца като нищожно, защото ответникът бил голямо
предприятие по смисъла на ЗПП и това водело до необходимост от обявяване
на конкурс за пет, а не за трима членове на Съвета, а същевременно конкурсът
за избор на независим член трябвало да се проведе от Комисията за
номиниране към Агенцията за публични предприятия и контрол, а не от
министъра. Наред с това провеждането на конкурсна процедура не следвало
да се извършва по разпореждане на министър от състава на временно
1
правителство, тъй като не било текущ въпрос на вътрешната политика на
държавата.
Нищожността на решението за обявяване на конкурс рефлектирала
върху валидността на решенията от 01.06.2023 г. (поради липса на основание
за взимането им), но последните били нищожни и на самостоятелно
основание поради противоречие с чл. 22, ал. 2 ЗПП и чл. 42 и чл. 37, ал. 1 и
ал. 2 ППЗПП.
Поради нищожността на решенията от 06.01.2023 г. мандатното
правоотношение на ищеца не било надлежно прекратено на основание
проведения конкурс, нито били налице предпоставките за предсрочното му
прекратяване, установени в чл. 24 ЗПП. Въпреки това правото на ищеца да
изпълнява задълженията, произтичащи от мандатното му правоотношение,
било нарушено и това обосновавало правния му интерес да иска обявяване
нищожността на решенията от 06.01.2023 г. и установяване съществуването
на облигационната връзка, възникнала въз основа на договора за възлагане на
управлението, по който той бил страна.
При тези факти съдът намира, че исковете са недопустими по
следните съображения:
Искът за обявяване нищожността на решението на едноличния
собственик на капитала на „Л.С.“ ЕАД за освобождаване на ищеца като член
на Съвета на директорите е предявен на първо място при ненадлежни
твърдения. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС нищожни са
само изрично посочените в ТЗ решения на върховния орган на търговското
дружество (каквото е „Л.С.“ ЕАД), липсващите решения и решенията, взети
извън компетентността на органа, но не и решенията, противоречащи на
императивни норми.
Противоречието със закона е основание за незаконосъобразност на
решението на върховния орган, т.е. за неговата отмяна. Ищецът обаче не е
пасивно процесуално легитимиран да предявява иск за отмяната му, тъй
като съгласно чл. 74 ТЗ такава защита е предоставена само на акционерите
(чл. 74 ТЗ), а не и на лица от управителните органи на търговското дружество.
Същите съображения важат относно допустимостта на исковете за
обявяване нищожността на решенията на едноличния собственик за
освобождаване на останалите членове на съвета и за избор на нови, като
тук като допълнително основание за нищожност следва да се посочи и
липсата на правен интерес за ищеца да атакува актове, касаещи
правоотношения на трети лица.
Искът за установяване съществуването на правоотношение между
ищеца и „Л.С.“ ЕАД по договора за възлагане на управление също е предявен
при липса на правен интерес. Интересът на ищеца е да защити пряко свои
права, произтичащи от това правоотношение, като например да иска
присъждане на възнаграждение за периода след издаване на заповедта за
прекратяване или пък обезщетение за вреди от незаконосъобразното
предсрочно прекратяване на срочния договор. Самостоятелното
установяване на съществуващото правоотношение е защита с по-нисък
интензитет и поради това не удовлетворява изискването за допустимост от
гледна точка на правния интерес от вида търсена защита.
Поради изложеното исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на П. С. Д. вх. №
1760/09.01.2023 г., по която е образувано т.д. № 46/2023 г. на СГС, ТО, 20
състав.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3