Решение по дело №167/2018 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                 №  239     06.08.2018г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   Минка П.                                                                                            и с участието

            на прокурор                                                                                                                като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 167 по описа за 2018г., за

           да се произнесе съобрази следното:                                                           

 

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

 

Образувано е по жалба на Х.П.Х. ***, против Заповед № ЗД/ Д-СТ-047 от 22.03.2018г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, е наредено временно настаняване на детето П.Х. Х. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с родители: майка Т.Г.Х. и баща Х.П.Х., в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания, на адрес гр. Стара Загора, ул. “Малина“ № 4, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че вследствие на допуснати от водещия производството административен орган нарушения на чл.34, ал.1, ал.3 и ал.4 от АПК, е бил лишен от възможността да участва в производството и да упражни процесуалните права, които законът му дава. Твърди, че в нарушение на процесуалното правило по чл.35 от АПК и на основни правни принципи по чл.7, чл.9, ал.2 и чл.12 от АПК, заповедта е постановена без да са изяснени,  разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като изложените в заповедта мотиви са формирани едностранно и изцяло се основават на данни и информация на социалните работници, без да са взети предвид наличието на множество други доказателства относно случилото се на 20.03.2018г. Сочи, че допуснатите в хода на проведеното административно производство процесуални нарушения, вкл. на нормативно регламентираната процедура в Закона за закрила на детето и в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, представляват съществени такива, довели до необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод за съществуването на хипотезата на чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДет., за настаняване на малолетния му син извън семейството. Жалбоподателят оспорва като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка, на която се основава извършената преценка за наличието на материалноправно основание за издаването на акта и за възприетото административно решение, като твърди, че направените по отношение на него фактически констатации са неверни. Подробно описва хронологията на осъщественото на 20.03.2018г. в сградата на Съдебна палата – Стара Загора изпълнение по чл.528 от ГПК - „изпълнение на задължение за предаване на дете“ по изп. дело № 5179/ 2017г. по описа на СИС при Районен съд - Стара Загора и събитията след това, като твърди, че фактите и обстоятелствата при предаване на детето П.Х. Х. на майка му и случилото се след това са неправилно интерпретирани от органите на Дирекция „Социално подпомагане“. Поддържа, че състоянието на детето е било изцяло в резултат на предприетото принудително предаване на П. на майка му, отразило се негативно на преживяванията и на психиката на детето, тъй като било извършено въпреки желанието, чувствата, физическите, психическите и емоционалните потребности на П.. Жалбоподателят отрича той самият да е причина за синдрома на родителско отчуждение спрямо майката и да е упражнявал насилие под каквато и да е било форма над детето си като сочи, че ако и да е било налице насилие над сина му, то е било осъществявано от страна на майката на детето.  Твърди, че не са налице каквито и да е било фактически обстоятелства за определяне на детето му П.Х. Х. като дете – жертва на насилие в семейството, за което съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и респ. като „дете в риск” по см. на § 1, т.11, б. „б“ и б. „в“ от ДР от ЗЗДет., нуждаещо се от специална закрила съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗДет. и съответно че липсват нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, повод и основание, обуславящи приложената с оспорения акт мярка за закрила. Счита, че разпореденото с обжалвания административен акт временно настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания, не съответства нито на целите на закона, нито на интересите на детето и по никакъв начин не се защитават правата и интересите на детето, съответно не се изпълнява принципа за най-добрия интерес на детето при вземане на мерки, които го касаят, тъй като в интерес на детето е то да бъде настанено да живее при неговия баща, поради съществуващата силна емоционална връзка между баща и син. По подробно изложени в жалбата и в допълнението към нея съображения е направено искане оспорената Заповед № ЗД/ Д-СТ-047 от 22.03.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора да бъде отменена, като незаконосъобразна и да бъде постановено решение, с което малолетното дете П.Х. Х. да бъде настанено да живее при своя баща - Х.П.Х., като в условията на алтернативност е направено искане за връщане на преписката на административния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

                 Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция “Социално подпомагане” –  Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните изисквания и с целта на закона, е правилна и законосъобразна. С подробно изложени съображения обосновава, че в семейството на родителите си П. Х. е жертва на насилие по см. на § 1, т.1 и т.3 от ДР на ППЗЗДет., като за детето съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, което го определя като дете в риск по см. на §1, т.1, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗДет. Твърди, че административният акт за временното настаняване на малолетното дете П.Х. Х. извън семейството, като мярка за закрила до постановяването на съдебното решение по чл.28 от ЗЗДет., е постановен след надлежно извършено социално проучване, като обосновано, в съответствие със закона и за защита правата и интересите на детето, е разпоредено детето да бъде временно настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания в гр. Стара Загора.

 

Заинтересованата страна - Т.Г.Х., в съдебно заседание изразява становище, че не възразява и е съгласна с така издадената заповед, като единствена възможност за подобряване на емоционалното и здравословното състояние на детето й.

 

 

 

 

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

През м. август 2015г. в Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, за малолетното дете П.Х. Х., е открит „случай“ по смисъла на чл.15 от ППЗЗДет., по повод регистриран сигнал по жалба от Т.Г.Х. - майка на детето, за застрашаване на емоционалното и психическо здраве на детето, тъй като бащата – Х.Х., не спазвал постановения с Решение № 1070 от 27.10.2014г. по гр. дело № 3905/ 2014г. по описа на Районен съд - Стара Загора режим на лични отношения. С посоченото съдебно решение /л.9 по делото/, по взаимно съгласие е прекратен гражданския брак между Т.Г.Х. и Х.П.Х., като упражняването на родителските права върху малолетното дете П.Х. Х., е предоставено на майка му – Т.Х. и е определен режим на лични отношения на детето с баща му. От извършената от страна на ОЗД/ДСП – Стара Загора проверка и социално проучване е установено, че детето П. Х. е „дете в риск“ по см. на §1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, вследствие на влошените отношения между неговите родители, както и риск от развитие на синдрома на родителското отчуждение у детето. За подобряване комуникацията между родителите на детето и за предотвратяване на негативните последици върху психиката на детето от конфликтите на неговите родители, Т.Х. и Х.Х. са насочени с направления на ДСП – Стара Загора към ползване на социални услуги „психологическо и семейно консултиране“ в Центъра за обществена подкрепа в Комплекс за социални услуги за деца и семейства /КСУДС/ – Стара Загора, като са консултирани относно разпоредбите на СК и ЗЗДет, касаещи техните права и задължения като родители, вкл. за отговорността им да осигурят на детето си сигурна и спокойна среда, в която то да расте и която да гарантира по най-добър начин неговото хармонично развитие. Развитието на случая подробно и хронологически е описан в писмо изх. № СЛ/Д-СТ/51-008 от 19.03.2018г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ - Стара Загора (л.241 и сл.), като подробна информация за това се съдържа и в изготвяните социални доклади по случая; в извършваните оценки по сигнал, протоколи за проведени срещи – разговори и др.  

На 05.07.2017г. и на 21.07.2017г. Х.Х. подава до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора сигнал вх. № СИГ/Д-СТ/422/ 05.07.2017г. и сигнал вх. № СИГ/Д-СТ/464/ 21.07.2017г. /л.11-л.23 по делото/, с твърдения че детето П. Х. било в риск, източник на който риск е майка му, като са направени искания за вземането на спешни мерки за закрила на детето, вкл. да се постанови настаняване на П. Х. в семейството на баща му Х.Х.. По сигналите е извършена проверка от страна на ОЗД/ДСП – Стара Загора и са изготвени социални доклади, като заключението на органите за закрила на детето е, че не са установени обстоятелства, сочещи на това П. да е поставен в риск от страна на майката, но е констатирано че за детето е налице риск за неговото психическо, физическо и социално развитие, вкл. риск от родителско отчуждение, предвид влошените отношения между родителите. От страна на социалните работници са предприети действия, обобщени в „информация по случая“ /л.67-л.69/, вкл. е изготвен план за действие и са указани и приложени мерки за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗДет.   

По молба на Т.Г.Х. – майка на детето, въз основа на издаден от Старозагорския районен съд по гр. дело № 3905/0214г. изпълнителен лист против длъжника Х.П.Х., е бил образувано  изпълнително дело № 5179/ 2017г., за принудително изпълнение по чл.528 от ГПК на задължение за предаване на детето П.Х. Х. от бащата Х.П.Х. на майката Т.Г.Х.. Искането е обосновано с обстоятелството, че от 23.06.2017г. детето, след като е престояло при баща си в изпълнение на режима за лични контакти на този родител, не е било върнато на майка му, като родител, упражняващ родителските права, след изтичане на определеното за лични отношения време. Неизпълнението на задължението се обяснява от страна на Х.Х. с подадени от него сигнали до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ с искане за намеса и съдействие, с твърдения, че от страна на майката не били осигурени подходящи условия за нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето им.

 

Дирекция “Социално подпомагане“ - Стара Загора е уведомена за образувано изп. дело № 5179/2017г. в СИС при РС - Стара Загора. На 20.10.2017г. в ДСП - Стара Загора е постъпил формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-СТ/ 654/20.10.2017г. за детето П.Х. Х., подаден от И.П. – ст. експерт - психолог в Отдел „Закрила на детето“. Сигналът е подаден  по повод „среща“, проведена на 20.10.2017г. при съдебен изпълнител Д. в сградата на Съдебната палата, във връзка с изпълнение на мярка по чл.528 от ГПК по образуваното изпълнително дело. На посочената дата в кабинета на държавния съдебен изпълнител е направен опит за предаване на детето на майка му, като П. бил изключително разстроен и изказвал крайно негативно отношение към майка си. Съдебният изпълнител преценил, че детето няма да тръгне доброволно с майка си и прекратил срещата, съответно детето си тръгнало с баща си. На база крайните негативни емоции, които детето изразило спрямо майката, социалните работници са изразили становище, че това са симптоми на „синдром на родителско отчуждение“ на детето,  което може да е в отговор на очакванията на бащата, както ги разбира самото дете. Разпоредена е проверка на изнесеното в сигнала, възложена на двама социални работници.

 

С писмо изх. № ДК/Д-СТ-102/ 23.10.2017г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора предлага сформиране на мултидисциплинарен екип за работа по случая на детето П. Х. с участие на представители на Община Стара Загора, VІ ОУ „Св. Никола“ – Стара Загора, Съдебно – изпълнителна служба при РС - Стара Загора, Районна прокуратура -  Стара Загора, РДСП – Стара Загора, Първо и Второ РУ при ОД на МВР – Стара Загора, КСУДС/ЦОП и Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, като е приложена подробна информация по случая на детето. На 24.10.2017г. в ДСП е проведена предложената работна среща на сформирания мултидисциплинарен екип за планиране на действия и ангажименти по случая на детето, за която е съставен протокол /л.71/. Обобщено е, че няма доказателства майката да е оказвала каквото и да е насилие над детето, като експертите се обединили около мнението да се работи върху възобновяване положителната емоционална връзка между майката и детето.

В периода м. октомври 2017г. - м. март 2018г. социалните работници работят и съвместно с други институции, като са изготвени социални доклади по оценка на сигнали; приети са тримесечни  доклади на Института по социални дейности и практики за проведените социални услуги във връзка с издадено направление за ползване на такива за детето и майка му, съответно и за бащата на детето; извършвани са посещения в дома, в който живее детето; проведени са и срещи – разговори поотделно с майката на детето и с мъжа, с който тя съжителства; с бащата на детето и с жената, с която той съжителства, както и с детето П. Х.. Проучени са жилищните условия в жилището на майката, като установеното при проучването е обобщено в социален доклад от 20.12.2017г. /л.169-176/.

По делото не е спорно, че родителите на детето – Х.Х. и Т.Х., са в процес на спор относно режима на родителските права спрямо малолетното им дете П. Х., по предявен от бащата Хр. Х. срещу майката Т. Х. иск за предоставяне упражняването на родителските права върху П. Х. на бащата. По така предявения иск е било образувано гр. дело № 4527/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд,  производството по което няма данни да е приключило с влязло в сила съдебно решение. За нуждите на посоченото дело е била допусната, назначена и изпълнена Комплексна съдебна психолого - психиатрична експертиза /л.324-357/. Според заключението на КСППЕ. до началото на постоянното пребиваване на детето при баща си /23.06.2017г./ детето е имало много добра емоционална връзка с майка си, получавал е необходимата емоционална сигурност и подкрепа, а понастоящем, предвид поведението на бащата, връзката е нарушена. В заключението се сочи и че преди и към момента на експертизата детето има много добра емоционална връзка с бащата. Налице са данни за безпокойство, напрежение и страх у детето, нарушена комуникация между майката, бащата и детето. За причина се сочи „Синдромът на родителско отчуждение“ -  отчужденият родител е Т. Х., а отчуждаващият родител - Хр. Х., при констатирано манипулиране на детето от отчуждаващия родител, като с оглед психическата ситуация, в която се намира детето, същото не може да възпроизвежда фактите и да дава достоверни обяснения за тях. Сочи се и наличие на „Конфликт на лоялност към бащата“.  Предлага се: като „единственото лечение, което би имало ефект“ задължително психологично консултиране заедно на двамата родители и детето.

 

На 20.03.2018г. в сградата на Съдебна палата – Стара Загора, е осъществено изпълнение по чл.528 от ГПК - „изпълнение на задължение за предаване на дете“ по изп. дело № 5179/ 2017г. по описа на СИС при РС - Стара Загора - предаване на детето /П.Х. Х./ от бащата /Х.Х./ на майката /Т.Х./. Съгласно съставен Протокол по чл.528, ал.5 от ГПК от 20.03.2018г. от Държавен съдебен изпълнител Б. Д. по посоченото изпълнително дело /л.421/, на 20.03.2018г., 14:00ч, в кабинета на съдебния изпълнител, са се явили взискателят Т.Х. с процесуалните си представители адв. Е.Е. и адв. Т.К. ***, длъжникът Х.Х., заедно с детето П.Х. Х. и процесуалните представители адв. П.К., адв. С.А. и адв. И.М. ***, като са присъствали и служители от Първо РУ - Стара Загора, представители от Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора -  К.С. и М. .Н, както и служители на съдебната охрана. Съдебният изпълнител, в присъствието на страните е обяснил, че следва да се изпълни съдебното решение и детето да бъде предадено на майка си. Призовал длъжника Х.Х. да предаде детето на взискателя Т.Х.. Детето се разстроило. Съдебният изпълнител отстранил от кабинета явилите се лица, като останали само майката с детето и представителите на Отдел „Закрила на детето“. П. се успокоил и тръгнал с майката, като единствено казал, че иска да види татко си. След приключване на предаването на детето на неговата майка. При напускането на кабинета на съдебния изпълнител майката с детето били придружени от представителите на Отдел „Закрила на детето“ и служители на Първо РУ - Стара Загора.

 

След на напускане кабинета на съдебния изпълнител, детето се разстроило – започнало да плаче, да вика, да крещи; дърпало се от майка си и в един момент се отскубнало и се опитало да избяга, като тичайки и викайки/крещейки по коридора, паднало пред кабинетите на Окръжна прокуратура – Стара Загора. За да се успокои, по разпореждане на прокурор П.Г., детето влязло в неговия кабинет, където и на П. Х. бил извършен преглед и оказана медицинска помощ от пристигналия по спешност екип на Бърза помощ. Съгласно фиш за спешна медицинска помощ № 0225652 от 20.03.2018г. /л.250/, детето е прегледано в 14:30ч на 20.03.2018г., с анамнеза „изпаднал в нервна криза“, като е описано, че детето е „притеснено“, има болка в задна мускулна част на дясно бедро и му е дадено лекарство.

Със Заповед УРИ: 1953з-102 /20.03.2018г. на Началника на Първо РУ - Стара Загора, на основание чл.3 във вр. с чл.4 от Наредба № I-51 от 12.03.2001г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, на П.Х. Х. на 20.03.2018г. е била предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа, поради съществуващ риск за здравето и живота на детето, чрез настаняването му в Център за настаняване от семеен тип гр. Стара Загора /л.272/.

 

 В Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора  е постъпил формуляр за приемане на устен сигнал вх. № СИГ/Д-СТ/180 от 20.03.2018г. /л.249 по делото/, подаден от присъствалия при предаването на детето социален работник от Отдел „Закрила на детето“ К. К. С.. В сигнала е посочено, че при предаването на детето П. Х. от бащата Х.Х. на майката Т.Х., вследствие създало се напрежение и конфликт между родителите и детето и техните адвокати /двама от страна на майката и трима от страна на бащата/, детето започна да крещи истерично, че не иска да бъде предавано на майка си и видимо изпаднало в нервна криза. През това време бащата и неговите адвокати обвинявали представителите на ДСП-Стара Загора и съдебната охрана, че не действат в интерес на детето. Във връзка с видимо влошеното емоционално и физическо състояние на детето /“детето се тресеше“/ от страна на социалния работник Кр. С. на тел.112 в 14:29ч била поискана медицинска помощ за детето, а малко след това и отправено искане до 01 РУ - Стара Загора за предоставяне на полицейска закрила във връзка с това, че родителите и техните адвокати с думите и поведението си травмират психиката на детето, което застрашава и уврежда неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Сочи се в сигнала и че през цялото време бащата и неговите адвокати с обвиненията си към всички институции внушавали на детето, че държавната власт и нейните органи не следва да бъдат зачитани.

 

На 21.03.2018г. е изготвена и Докладна записка от присъствалите на 20.03.2018г. в Съдебната палата – гр. Стара Загора във връзка с насроченото за тази дата изпълнение по чл.528 ГПК по изп. дело № 5179/ 2017г. по описа на СИС – РС -  Стара Загора – Мария Николова – Началник Отдел „Закрила на детето“ и социалния работник К.С. /л.253 - л.254/. Описано е, че на 20.03.2018г., двамата служители, като определени да присъстват на предаването на детето, при пристигането си на четвъртия етаж в сградата на Съдебната палата видели събрали се пред кабинета на ДСИ майката с двамата й адвокати, след което дошъл и единия от адвокатите на бащата. Детето било доведено в посочения за предаването час от баща си. Още в началото родителите създали излишно напрежение, отправяйки си взаимни обвинения. Съдебният изпълнител поканил страните, заедно с техните адвокати и представителите на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора да влязат в кабинета му, като разяснил на бащата, че следва да предаде детето на майка му. В този момент детето започнало да плаче и да крещи, че не иска да отиде при майка си. Сочи се, че майката се опитала спокойно да убеди П. да тръгне с нея, но той още по-силно започнал да плаче. В стаята на ДСИ Д. двама от адвокатите на бащата застанали между майката и детето й и я изблъсквали. На това действие майката реагирала бурно, опитвайки се да стигне до детето си. Опитала се да го изведе от кабинета на съдебния изпълнител, като детето първо тръгнало с нея, но в коридора се отпуснало на ръката й и започнало да се влачи по коридора. Майката спряла и започнала да го убеждава да тръгне с нея. През това време бащата и адвокатите му повтаряли, че служителите от Отдел „Закрила на детето“ бездействат, престъпници са и не защитават правата на детето, спрямо което се извършвало насилие. Сочи се, че служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора се опитали да обяснят на родителите и на техните адвокати да прекратят водените пред детето на висок глас спорове между тях като им разяснили, че по смисъла на ЗЗДет и ППЗЗДет, това, което те вършат в присъствието на детето, е насилие спрямо него и нарушават правата му. Думите им не били взети под внимание. Силно притеснени от случващото се с детето, което пищяло, дърпало се и се мятало по пода, служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора се обадили на тел.112 за да повикат бърза помощ с цел да бъде проверено физическото състояние на детето и при нужда да бъде оказана помощ. Около 14:30ч се обадили и на служител „ИДПС“ в Първо РУ - Стара Загора за да поискат полицейска закрила спрямо детето. В Докладната записка е изразено становище, че нито при предходния опит за предаване на П. Х., нито при осъщественото на 20.03.2018г. предаване, детето е било подготвено по подходящ начин от своя баща да бъде предадено на майката си, а напротив - впечатленията на социалните работници са, че детето индиректно е подстрекавано да пречи на изпълнението на съдебното решение, като е подвеждано е с невярна информация, че баща му никога повече няма да го види, че майка му е лош родител  и т.н.

 

На 21.03.2018г. социални работници от ДСП – Стара Загора са посетили детето в Център за настаняване от семеен тип, където П. е бил настанен във връзка с предоставената със Заповед УРИ: 1953з-102/ 20.03.2018г. на Началника на Първо РУ - Стара Загора полицейска закрила за срок от 48 часа. При посещението е установено, че П. се чувства добре и разбира предприетата мярка и необходимостта от отдалечаването му от неговите родители, докато те се разберат. На същата дата са проведени среща с майката на детето и разговори с бащата на детето. На 22.03.2018г в ДСП - Стара Загора е проведена среща-разговор между Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, Началника на Отдел „Закрила на детето“ и социален работник от ЦНСТДМБУ във връзка със случая; извършен е преглед на детето от съдебен лекар и е осъществена среща с детето, на която е констатирано видимо спокойното му състояние, като с оглед заявеното желание на детето да се види с родителите, са определени съвместно с него дни за срещи между П. и всеки от родителите.

 

На 22.03.2018г. е изготвен Социален доклад за оценка на постъпилия сигнал № СИГ/Д-СТ/180 от 20.03.2018г., за детето П.Х. Х., съгласуван от Началника на Отдел „Закрила на детето“. /л.265 и сл. по делото/. В социалния доклад е описана фактическата обстановка относно случилото се при предаването на детето П. на майка му. Сочи се, че още в началото, пред кабинета на съдебния изпълнител Д., родителите на П. и техните адвокати създали напрежение, отправяйки си обвинения един към друг. В момента на предаването на П. на майка му детето започнало да плаче и да крещи, че не иска да отиде при майка си. Т.Х. се опитала спокойно да убеди П. да тръгне с нея и да го изведе от кабинета на съдебния изпълнител. Детето първоначално тръгнало с майка си, но в коридора се отпуснало на ръката й и започнало да се влачи по пода. Т.Х. започнала да убеждава П. да тръгне с нея, като през цялото това време бащата Х.Х. и неговите адвокати повтаряли на всеослушание, че служителите от Отдел „Закрила на детето” са престъпници и че не защитавали правата на детето. Бащата и пълномощниците му по никакъв начин не се опитали да успокоят детето, като Х.Х. и неговите близки окуражавали детето да се съпротивлява по настървено и да каже каква насилница и престъпница е майка му. Въпреки опитите на служителите от ДСП – Стара Загора да убедят родителите да прекратят споровете си на висок глас пред детето, това не дало резултат. П. пищял, плачел, дърпал се и се мятал по пода в коридора, което наложило намесата на прокурор и съдебни служители; извикана и оказана била спешна медицинска помощ и впоследствие детето било откарано в Първо РУ – Стара Загора за предоставяне на полицейска закрила. Със социалния доклад, след като са разгледани, обсъдени и преценени събраните в хода на проведеното социално проучване данни, е прието, че в семейството на родителите си детето е жертва на насилие по см. на §1, т.1 и т.3 от ДР на ППЗЗДет, като със своите действия и бездействия родителите на П. поставят неговото емоционално и психическо здраве в риск. Становището е, че обстоятелствата, във връзка с които за детето е открит случай в ОЗД, не са отпаднали, а именно че е налице риск за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето във връзка с упражняваното насилие над него от страна на родителите му вследствие на техните конфликти, делата, които те водят един срещу друг, взаимните обвинения и т.н. У детето е налице ясно изразен „синдром на родителско отчуждение“ спрямо майката, вследствие на манипулиране от отчуждаващия родител – бащата, както и конфликт на лоялността. Предложено е работата по случая на детето П. Х. в Отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Стара Загора да продължи, като спрямо детето бъде предприета мярка за закрила по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, чрез спешното му настаняване в социална услуга резидентен тип.

 

            На 22.03.2018г. е изготвен и Социален доклад – предложение /л. 269 и сл. по делото/, с който е прието, че предприемането на мярка за закрила спрямо детето П. Х. извън семейната среда – предоставяне на социална услуга – резидентен тип, чрез спешното му настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца/ младежи без увреждания, е от изключителна важност относно моментното емоционално състояние на детето, както и за бъдещото му добруване. Според становището на социалните работници П. имал нужда от отдалечаване от цялата напрегната ситуация, в която е било поставено детето, още повече че месеци наред негови лични данни и събития от личния му живот ставали достояние на медии и били публикувани в интернет, с което се накърнявало правото на детето на неприкосновеност на личния му живот. Социалният доклад – предложение се позовава и на изготвената по гр. дело № 4527/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, със заключение, че у детето е налице синдром на родителско отчуждение в умерена степен спрямо майката, вследствие на манипулиране на отчуждаващия родител – бащата, при диагностицирано разстройство в адаптацията на П., което преминава с отшумяването на стресовата ситуация. Посочено е, че въпреки че родителите и детето са насочени към ползване на социални услуги в общността за психологично и фамилно консултиране, от откриването на случай за детето П. Х. *** през 2015г. до момента, напредък в работата по подобряване на отношенията между родителите на детето и в състоянието на самото дете, не се наблюдава, а напротив – проблемите между родителите се задълбочават, а детето е все по тревожно и объркано.  Отразена е и констатацията, че към момента не са открити роднини или близки на детето, които да не са емоционално ангажирани със споровете между родителите на детето и да са еднакво безпристрастни към всеки един от родителите, така че върху детето да не се оказва каквото и  да е въздействие във връзка с нагласите му към неговите родители. Въз основа на становището, че П. Х. е жертва на насилие в своето семейство по см. на ППЗЗДет и с оглед осигуряване на сигурността и най-добрия интерес на детето, е направено предложение спрямо него да бъде предприета мярка за закрила – „предоставяне на социална услуга – резидентен тип“, чрез спешното му настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца/ младежи без увреждания, гр. Стара Загора.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗД/Д-СТ-047 от 22.03.2018г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, е наредено временно настаняване детето П.Х. Х. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН, с родители: майка Т.Г.Х. и баща Х.П.Х., в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания, на адрес гр. Стара Загора, ул. “Малина“ №4, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на констатациите, съдържащи се в Социален доклад-предложение във връзка със сигнал вх. № СИГ/Д-СТ/180 от 20.03.2018г., изготвен от социален работник в Отдел „Закрила на детето“, както и приложенията към него за положението на детето П.Х. Х..  Посочено е, че работата на Отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Стара Загора по случая на малолетно дете П.Х. Х. започва през 2015г., като родителите и детето са насочени да ползват социални услуги в общността за психологично и фамилно консултиране от м. август 2017г., но до момента напредък в работата по подобряване на отношенията между родителите на детето и в състоянието на самото дете, не се наблюдава, а напротив – проблемите между родителите се задълбочават, а детето е все по тревожно и объркано. От 2015г. в ОЗД/ДСП - Стара Загора периодично постъпват сигнали за детето от страна на бащата, в които същият обвинява майката в насилие спрямо сина им, като от 2017г. родителите постоянно водели дела един срещу друг и постоянно сигнализират различни институции във връзка с обвиненията, които отправят един спрямо друг, което налагало детето П. постоянно и по всякакви поводи да бъде разпитвано в ДСП, полицията, съда и т.н., и да бъде поставяно в позиция на избор, да заема страната на единия си родител и да говори срещу другия. От 23.06.2017г. П. живее при баща си, въпреки че според определения от съда режим на контакти детето следва да е при майка си. От страна на роднинския и приятелския кръг на бащата многократно в социалните мрежи и в медиите са изнасяни сведения за детето, в нарушение на чл.11а от ЗЗДет. По гр. дело № 4527/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е изготвена комплексна съдебна психолого -психиатрична експертиза, в която се посочва, че у детето е налице синдром на родителско отчуждение в умерена степен спрямо майката, вследствие на манипулиране от отчуждаващия родител – бащата, като според заключението на експертите с оглед ситуацията, в която се намира П., той не може да възпроизвежда фактите правилно и да дава достоверни обяснения за тях.  Предприемането на мярка за закрила – „предоставяне на социална услуга – резидентен тип“ спрямо малолетното дете П. Х., е обосновано с регистриран на 20.03.2018г в ОЗД/ДСП-Стара Загора сигнал с вх. № СИГ/Д-СТ/180 / 20.03.2018г. по повод насилие над детето, извършвано от страна на неговите родители и на ситуация, в която П. е поставен вследствие на конфликт между родителите и която създава пряка опасност за неговото здраве и живот, психическо и емоционално развитие. Посочено е, че при предаването на детето на неговата майка по заведено от нея изпълнително дело през 2017г., родителите на детето и техните адвокати взаимно са се нападали и обиждали в присъствието на детето, вследствие на което П. е изпаднал в нервна криза и започнал да плаче и да се влечи по пода, като в създалата се ситуация имало опасност детето да се самонарани. Бащата по никакъв начин не се е опитал да успокои детето, а е обвинявал майката и служителите от ДСП-Стара Загора, че са престъпници. Предвид състоянието на детето, служителите на ДСП- Стара Загора са се обадили на тел.112, за да повикат бърза помощ, с цел да бъде проверено здравословното състояние на детето и евентуално да му бъде оказана помощ. Впоследствие на детето е била предоставена полицейска закрила за срок 48 часа. Въз основа на горното и становището на ОЗД/ ДСП - Стара Загора, че малолетното дете П.Х. Х. е „дете в риск“ по см. на §1, т.11, б. „б“ и б. „в“ от ДР на Закона за закрила на детето и е жертва на насилие в семейството си по см. на ЗЗДет и на Правилника за неговото приложение и по съображения, че към момента не са открити роднини или близки на детето, които да не са емоционално ангажирани със споровете между родителите на детето и да са еднакво безпристрастни към всеки от родителите, така че върху детето да не се оказва каквото и да е въздействие във връзка с нагласите му към родителите му, е прието, че спрямо детето следва да бъде предприета мярка за закрила – „предоставяне на социална услуга – резидентен тип“, като по отношение на П. Х. следва да бъде извършено временно настаняване по административен ред в Център за настаняване от семеен тип за деца/ младежи без увреждания, гр. Стара Загора, за срок до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

                      

            По делото са приети и приложени като веществени доказателства DVD диск, съдържащ видеозаписите от охранителните видеокамери на четвърти етаж в сградата на Съдебна палата – Стара Загора за 20.03.2018г. за времето от 14.00 ч-16.00ч и компактдиск, предоставен от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, съдържащ 3 броя аудиозаписи за подаването на сигнали на ЕЕН 112 на 20.03.2018г. за „инцидент“ в сградата на Съдебната палата.  Допуснат и е извършен оглед на посочените веществени доказателства в присъствието на страните и на процесуалните им представители, чрез преглед на съдържащите се в тях видеозаписи съотв. аудиозаписи.  

 

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата: П. Т. Г., С.А.Г., И.Т.М., М.Х.П., П.Х.П., К. К. С., М. Миткова Николова, П.Х.П., Т.И.П., Ю.Я.П.,  И.Т.И., Д.Н.К., К.К.К., И.С.Ж., Х.И.Х. и  Т.К.К..  

         Свидетелят П.Г. - прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, заявява, че на 20.03.2018г., след 14.00 часа, прибирайки се към кабинета си, намиращ се на четвъртия етаж в сградата на Съдебна палата – Стара Загора, още по стълбите на 3-4 етаж чул крясъци и викове, които идвали от четвъртия етаж. Вървейки към кабинета си му направило впечатление, че сред всички гласове се откроявал един детски глас, като свидетелят си помислил, че става въпрос за наказателно дело или за настаняване по Закона за здравето. Наближавайки кабинета си, видял и други свои колеги в коридора. Попитал какво става, но никой не знаел. След като си оставил чантата и връхната дреха в кабинета, тъй като виковете продължавали, отново излязъл в коридора. Видял служители от съдебната охрана да застават пред неговия кабинет, за да ограничат възможността за придвижването на други лица по посока съдебните зали и кабинетите на Съдебно изпълнителната служба.  Направило му впечатление, че по вътрешните стълби към коридора на ОП – Стара Загора идват много лица, говорещи превъзбудено и на висок тон, вкл. адв. А., които лица започнали да репликирали служителите от съдебната охрана защо не ги допускат да преминат, че си превишават правата, че се върши беззаконие, че ще заведат дело в Страсбург и т.н. Напрежението започнало да се покачва и в този момент свидетелят видял как едно дете започва да тича в посока кабинетите на прокуратурата. По средата на коридора имало стълбички - изкачване на 3-4 стъпала, 3-4 метра равно място и после слизане, при което слизане детето паднало на земята. Поради ограничената видимост свидетелят не е разбрал причината за падането на детето – дали се е спънало, подхлъзнало или при скачането е загубило равновесие. След падането, до детето застанали служители на съдебна охрана, искали да го вдигнат, но детето не искало да стане, като  крещяло да го оставят на мира, че е дете и също има права и иска да го чуят и него, като повтаряло „оставете ме на мира, и аз съм човек, и аз имам право на мнение“. Виждайки, че детето е на земята, крещи и плаче и предвид ескалиралото напрежение от виковете и крясъците на останалите присъстващи и преценката, че това което се случва на територията на Съдебната палата, е недопустимо, а поведението на някои от присъстващите граничело с непристойни прояви,  прокурор Г. разпоредил на присъстващите да преустановят това свое поведение и казал на съдебната охрана, че ще вземе детето в неговия кабинет. Свидетелят с разговори се опитал да успокои детето, което плачело и повтаряло че го е страх от охраната, от хората отвънка. Впоследствие детето се поуспокоило, но продължило да плаче и казало, че иска да види баща си. Свидетелят извикал бащата и майката да влязат в кабинета, като при влизането на бащата детето станало и отишло да го прегърне. След известно време родителите на детето излезли, като в кабинета дошли Окръжния прокурор, Заместник окръжния прокурор, представители от Дирекция „Социално подпомагане“, както и медицинският екип, който бил извикан.  Свидетелят категорично заявява, че не е видял да се упражнява сила и дърпане на детето в коридора. Заявява, че няма спомен словесно бащата да е въздействал върху детето за да го успокои и да престане да плаче.

Свидетелят С.А. твърди, че насилието върху детето започнало още когато то се опитало да излезе от канцеларията на съдебния изпълнител - първоначално един полицай го възпрял да излезе, след това полицаите, над 10 човека, осигурили на майката възможност да го сграбчи и да започне да го влачи по коридора. След излизането от кабинета на съдебния изпълнител, свидетелят описва случилото се като влачене на детето от майката, защото детето не искало да тръгне с майка си и категорично заявило това. Детето не искало да тръгва с майка си и започнало да вика, че иска да остане с баща си. След като детето било избутано извън кабинета на съдебния изпълнител, полицаите преградили пътя в коридора, като майката дърпала детето и го принуждавала насилствено да се движи, влачела го. Свидетелят твърди, че майката повалила детето, което се случило се пред кабинета на съдебния изпълнител. Детето започнало да вика „не те искам, не искам при теб“ и „искам при баща ми“. Било много напрегнато. Майката влачела детето и разпъвала дрехите му, а социалните работници стояли безучастни. Детето викало „и аз съм дете, и аз съм човек, помогнете“; викало за помощ, а майка му го дърпала грубо. Полицаите и съдебната охрана направили шпалир в посока коридора към Окръжна прокуратура, за да минат майката и детето. Свидетелят твърди, пред кабинетите на ОП – Стара Загора детето пак било повалено на земята, като в един момент майката го блъснала към стената и детето се свлякло. Прокурор Г. излязъл от кабинета си, опитал се да успокои детето и го взел в кабинета си. Заради тези събития свидетелят позвънил и на тел. 112. Свидетелят заявява, че бащата не е имал никакъв досег с детето и не е пречил на предаването на детето, като при излизането на детето с майка му от кабинета на съдебния изпълнител се опитал да го успокои, като му казал „Спокойно П., тук съм“. 

Свидетелят И.М. заявява, че е присъствала на случилото се в качеството си на процесуален представител на Х.Х. по заведеното от майката изпълнително дело във връзка с упражняването на родителските права. Твърди, че след като съдебният изпълнител е извършил предаването на детето от бащата на майката, П. се разстроил, започнал да плаче, да пищи, като повтарял, че иска да остане при баща си и да го оставят на мира. След излизането от кабинета на съдебния изпълнител майката го дърпала, а детето се съпротивлявало и викало „оставете ме на мира, искам при тати“. От дърпането и влаченето детето било повалено от майката на земята, като детето през цялото време плачело и молело да бъде оставено на мира. Майката не обърнала внимание на писъците и дърпала детето, като в момента, в който П. се изправил, се отскубнал от нея и побягнал по коридора. Свидетелката твърди, че бащата и неговите адвокати през цялото време в коридора били обградени от служители на Съдебна охрана и Х.Х. нямал никакъв достъп и досег с П., като бащата се опитал да успокои детето при излизането му от кабинета на съдебния изпълнител с думите „П., тук съм, спокойно“.

Свидетеля М.Х.П., съжителстваща на семейни начала с жалбоподателя Х.Х., заявява, че е очевидец на случилото се на 20.03.2018г. в сградата на Съдебна палата – Стара Загора. Твърди, че след излизането на детето от кабинета на съдебния изпълнител, чула писъците на П., който  викал за помощ, като повтарял „Помощ, помощ, тати помощ“. Свидетелката сочи че е видяла как П. бил съборен на земята, крещейки „искам тати, оставете ме, тати помощ“. Твърди, че бащата се опитал да успокои детето като на няколко пъти му казал „Спокойно П., тук съм“. Видяла майка му да го дърпа за якето, а детето продължавало да крещи и да вика за помощ. Детето успяло да се отскубне от майка си, но било догонено от полицейските служители и върнато на майката. Детето викало с ужас и крещяло; викало през цялото време за помощ, като писъците му се чували и на 3-я етаж. Свидетелката твърди че е видяла и как майката на П. го затиска към стената, детето се свлякло на земята и повтаряло „никой ли няма да ми помогне, и аз съм дете, и аз съм човек“. Свидетелят П.Х.П. – баща на жалбоподателя Х.Х. заявява, че детето е отказало да тръгне с майка си, крещяло и викало за помощ. Майка му и полицаите го дърпали, детето успяло да се отскубне и хукнало да бяга, но двама полицаи го съборили на земята и майка му го затиснала с крак за да не може детето да се изправи, а П. започнал да крещи че го е заболял крака и че се е схванал. Детето през цялото време викало „Помощ, искам тати, искам да живея при тати“.

Свидетелят К. К. С. – социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, Отдел „Закрила на детето“, работещ по случая на детето П.Х. Х., твърди, че след излизането от кабинета на съдебния изпълнител, детето известно време вървяло с майка си, като по едно време се отпуснало на ръката й. Според свидетеля това станало след като детето разбрало, че няма да може да прегърне баща си на самия етаж, а долу ще му бъде дадена възможност да каже довиждане на баща си. Тогава детето се отпуснало на ръката на майка си и започнало да се дърпа. Детето се отпуснало и се свлякло на земята и започнало да вика „не искам, не искам“, като „се мяташе, тресеше се“. Майката се опитвала да го убеди да тръгне с нея, успокоявало го, като му казвала „Моля те, П., недей така по земята“. Свидетелят вървял след майката и детето, като бащата и неговите адвокати и други присъстващи през цялото време обвинявали служителите от ДСП че не си вършат работата и че са престъпници. След като започнало да се дърпа от майка си, детето се отскубнало и побягнало по коридора. Майката побързала след него, съдебната охрана също.  Свидетелят и неговата колежка се опитали да успокоят детето, но не успели. Казал му, че има съдебно разпореждане и то трябва да се изпълни и че П. трябва да тръгне с майка си и че когато органите на реда и закона разпореждат това, трябва да се изпълнява. Свидетелят е звънил два пъти на тел.112 – във връзка с предоставянето на полицейска закрила на детето и за екип на спешна медицинска помощ заради състоянието, в което изпаднал П. Х..

Свидетелката М. Миткова Николова - Началник на отдел „Закрила на детето“, присъствала при предаването на детето, сочи, че след излизането на детето от кабинета на съдебния изпълнител, вървейки по коридора, П. се отпуснал на ръката на майка му и буквално паднал на земята. Майка му се опитала да го вдигне, за да може да се изправи, като свидетелката също го помолила да се изправи, но детето плачело и викало „няма ли кой да ме чуе, не искам при майка ми“.

Свидетелят Т.И.П. – служител в Областно звено „Охрана“ -  Стара Загора, заявява, че е присъствал на част от действията по предаването на детето, като са били повикани от колегите си да окажат съдействие, тъй като имало вероятност да се наруши реда в съдебната сграда, а техните функции били свързани точно с това да осигуряват реда в съдебната сграда, както и да осигурят охраната на органите на съдебната власт. Свидетелят не е видял детето, тъй като бил застанал до баща му, но чул детето да вика нещо – не си спомня какво. Чувало се и че майката и служителите от Отдел „Закрила на детето“ говорят нещо на детето, опитвали са се да го успокоят, като свидетелят не си спомня да е чул реплики от бащата, в смисъл да успокоява по някакъв начин детето. Бащата е бил предупреден от тях да не създава напрежение и той бил седнал на една скамейка, без да се намесва, като само репликирал нещо отстрани. Свидетелят не си спомня какво е говорил бащата и не е разбрал към кого са били отправени репликите. Свидетелят Ю.Я.П. – служител в Областно звено „Охрана“ – Стара Загора, заявява, че на 20.03.2018г. с още няколко служители е бил разпределен да осъществява реда в Съдебната палата на четвъртия етаж. След излизането от кабинета на съдебния изпълнител майката и детето тръгнали към зала № 12, в посока малките стълби. Свидетелят си спомня че имало разговори на висок тон, като вниманието на служителите от звено „Охрана“ било насочено към осигуряване на това да няма нарушаване на обществения ред в сградата на съдебната палата. Свидетелят И.Т.И. – сътрудник по охраната в ГД „Охрана“, заявява, че са били изпратени да осигурят реда при предаването на детето в кабинета на съдебния изпълнител, както и да осъществяват реда в сградата на съда след излизането на детето. Твърди, че е имало разправии, но конкретно кой какво е казал, не си спомня, но от двете страни е имало викания, някакви подхвърляния.  Според свидетеля детето е било разтревожено. И в кабинета на съдебния изпълнител и след това е казвало, че иска при баща си. Спомня си, че по едно време детето се отскубнало от групата и тръгнало да бяга. Задачата на служителите от звено „Охрана“ е била да предотвратят стълпотворение между двете страни и да не ескалира напрежението, като детето се е движело с майката, а те /служителите от звено „Охрана“/ ги били обградили отстрани.  Детето било разстроено, но свидетелят не може да каже дали е плачело. Свидетелят Д.Н.К. - служител в Областно звено „Охрана“ – Стара Загора, не може да каже в какво състояние е било детето, защото той е стоял до бащата, но е чул детето да вика, като не може да си спомни точните думи.  Свидетелят К.К.К. - служител в Областно звено „Охрана“ – Стара Загора, заявява, че на 20.03.2018г. му било разпоредено да съблюдава за реда в Съдебната палата на четвъртия етаж. След излизането на майката и детето от кабинета на съдебния изпълнител заедно с други свои колеги ги е съпровождал по коридора към стълбите. Не си спомня какво е било емоционалното състояние на детето. Свидетелят И.С.Ж. – служител в Областно звено „Охрана“ - Стара Загора, заявява, че му е било възложено на 20.03.2018г. да охранява реда във връзка с провеждана процедура за предаване на дете. Имало много хора – колеги, полицаи, адвокати и други хора, чул е виковете на детето, но не си спомня какво е викало. Детето ту викало, ту спирало. Свидетелят Х.И.Х. – служител в Областно звено „Охрана“ - Стара Загора към ГД „Охрана“ заявява, че на 20.03.2018г. имали задача за опазване на обществения ред на четвърти етаж в сградата на Съдебната палата и в кабинета на съдия - изпълнителя Д.. Преди влизането в кабинета на съдебния изпълнител имало реплики между адвокатите на бащата и на майката, като се създало малко напрежение. След извършеното предаване, детето, заедно със социалните работници, майката и полицейски служители, напуснали кабинета на съдебния изпълнител, като тръгнали по коридора по посока кабинетите на Окръжна прокуратура. Детето не искало да тръгва с майка си, започнало да вика, да се дърпа, казвало, че „иска с тати; че не иска да тръгва с мама“. Детето хукнало по коридора, като от свои колеги свидетелят разбрал, че детето в един момент е паднало. На свидетеля му направило впечатление, че в кабинета на съдебния изпълнител детето реагирало много бурно, не искало да тръгва с майка си. Впоследствие детето продължило да вика, не искало да тръгва с майка си, изпаднало в истерия и викало, като свидетелят не може да кажа точно какви са били репликите. Свидетелят Т.К.К.  - служител в Областно звено „Охрана“ – Стара Загора – сътрудник по охраната, заявява, че е бил инструктиран да охранява съдебен изпълнител Д. при предаването на детето и след това охраната на обществения ред на 4-ия етаж в сградата. Единственото, което свидетелят си спомня по случая е, че детето е ревяло постоянно. Обстановката не била много спокойна – роднините на детето и другите присъстващи си разменяли реплики. В един момент детето хукнало да бяга и свидетелят, който вървял срещу него, го хванал, защото детето можело да се нарани – по нататък имало стълби. 

 

В изпълнение на изискването на чл.15, ал.1 от ЗЗДет, е проведено изслушване на малолетния П.Х. Х., в присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето” – Стара Загора /протокол на л.459 и сл. по делото/. При проведеното изслушване П. заяви, че на този ден /20.03.2018г./, отишли с баща му и с неговата приятелка М., в другия съд. Качили се по стълбите, изчакали и след това влезли в стаята на съдията с баща му и с неговата адвокатка. След това баща му и адвокатката излезли, а той останал в кабинета. Бил притеснен, ревял и казвал, че иска да излезе, а майка му и К. /социалният работник/ му казвали да спре – той искал да излезе, те не му давали и затова плачел. След като излезли от стаята искал да отиде при баща си, да го прегърне, но полицаите не му дали да отида при баща си. П. се подхлъзнал и паднал на пода, до стаята на съдията - искал да отиде при баща си, засилил се, подхлъзнал се и паднал. Разплакал се, защото не му дали да гушне баща си. Майка му го дърпала за блузата за да стане, а той не искал – искал да отиде при баща си, но не го пускали. След това тръгнали с полицаите. П. искал да отиде при баща си, но те му обяснявали, че не може. П. твърди че охранителите са го дърпали, държали са го за ръцете и даже на едната му ръка /показва китката/, се появила малка синина, която след два дни му минала. П. казал, че не иска да отиде при майка си, а тя го опряла на стената и го дърпала, след което излязъл  един чичко - адвокат или прокурор, не знае точно, и й казал да спре. П. влязъл в неговата стая и там усетил, че го боли крака, като мисли, че когато са го дърпали, си е изкълчил левия крак. Като влязъл в стаята П. се успокоил, дошъл някакъв доктор и казал, че просто си е изкълчил крака. После прокурорът му казал, че трябва да отидат в полицията. П. бил притеснен, но после се успокоил и тръгнали към задния вход - страх го било от малките стълбички, тъй като от бързане може да паднеш. Отишли в полицията, дошъл някакъв началник - шефа на криминална, който му бил познат, тъй като имал момиченце, което се казва К. и заедно са били в детската градина. Попитал го: „кажи какво да кажа на майка ти и на баща ти, че да се сдобрят“, а П. казал - „не знам какво да им кажеш“. След като си поговорили се качили в една полицейска кола и тръгнали към „Зора“, където е къщичката. Като влязъл в къщичката /в която е настанен и към момента на изслушването/, видял, че било много хубаво. Запознал се с други деца, говорил си с тях и с възпитателката. След това четири дни не е ходил на училище, защото нямал учебници. После пак започнал да ходи на училище, както винаги. В къщичката му харесвало, с децата са приятели, ходят на разходка, били са и на концерт. П. споделя, че при предаването от баща му на майка му, е плакал, защото искал да отида при баща си и да го гушне. Сега в къщичката идват да го виждат и майка му, и баща му, и адвокатки. На въпроса „къде му харесва повече да живее – при мама, при тати, или в къщичката?“, П. споделя, че не знае - на всичките места му харесва да живее, като къщичката му е добре, защото има приятели и играят заедно. Заедно си празнуват рождените дни и има торта и изненади. Липсва му неговата сестра, която е на 21 години и П. много я обича и иска и тя да е с него в къщичката. Кака му заминала за Англия, на бригада, за три месеца. И сега П. искал да е при баща си, а не при майка си, но и в къщичката му било хубаво и се чувствал спокоен. Присъствалият на изслушването на детето социален работник потвърждава, че П. е разбрал въпросите, които са му били поставени и е способен да отговаря адекватно и изчерпателно, като е бил искрен в отговорите си.

 

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Оспорената Заповед № ЗД/Д-СТ-047 от 22.03.2018г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на нормативно регламентираните му правомощия по чл.27, ал.1 от ЗЗДет. във вр. с чл.33, ал.2 от ППЗЗДет. 

 

Заповедта е постановена в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за нейното съдържание.  Неоснователно е възражението на жалбоподателя за фактическа и правна необоснованост на приложената с оспорения административен акт по отношение на детето П.Х. Х. мярка за закрила по чл.27, ал.1 от ЗЗДет. във вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. На първо място следва да се отбележи, че П. Х. е определено като „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „в” от ДР на ЗЗДет. още през 2015г., поради което и на основание чл. 15 от ППЗЗДет. е открит случай за детето, като спрямо него са предприети мерки за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗДет. Противно на твърденията на жалбоподателя, мотиви за обосноваване както че П. Х. е „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „б” и б. „в” от ДР на ЗЗДет., така и за възприетото административно решение за необходимостта от прилагането на мярка за закрила по чл.27, ал.1 ЗЗДет. във вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗДет, се съдържат в оспорения акт. Освен това следва да се има предвид, че обжалваната заповед изрично се позовава на изготвения Социален доклад-предложение във връзка със сигнал вх.№ СИГ/Д-СТ/180 от 20.03.2018г. и на приложенията към него за положението на детето П. Х., в които документи са изложени подробни фактически съображения, обосноваващи наличието на материалноправно основание и необходимост с цел гарантиране правата и защитата по най-добър начин на интересите на малолетния П. Х., прилагането на мярката за закрила. Социалният доклад е одобрен от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора – т.е от органа, издал оспорения административен акт. При прилагане на разрешението, дадено с т.ІІІ от ТР №16/1975 год. на ОСГК на ВС, че не е налице пречка мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, съдът приема, че с изложеното от фактическа и правна страна като мотиви в обжалваната заповед и в предхождащия нейното издаване Социален доклад - предложение, са изпълнени императивните законови изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на административния акт. В необходимата и достатъчна степен е обосновано както наличието на посоченото в заповедта материалноправно основание по чл.27, ал.1 във вр. с чл. чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет., така и хипотезата на чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. 

Разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет. предвиждат предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". По аргумент от посочените норми, прилагането на мярката за закрила се свързва с провеждането на бързо административно производство, като мярката по отношение интересите на детето има обезпечителен характер и следва да бъде определена незабавно. В случая съдът приема, че при образуването и провеждането на регламентираното специално административно производство по прилагане на предвидените в ЗЗДет. мерки за закрила и при издаването на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на нормативно предвидените в ЗЗДет., в ППЗЗДет. и в АПК процесуални правила. Административното производство е образувано съобразно и в съответствие с  изискванията на чл.9 от ППЗЗДет – въз основа на постъпил на 20.03.2018г. в Дирекция “Социално подпомагане“ - Стара Загора устно подаден сигнал от социален работник от отдел „Закрила на детето“, който сигнал, при съблюдаване на нормата на чл.10, ал.3 от ППЗЗДет., е описан във формуляр съгласно приложение № 2 и е заведен в Дневника за регистриране съгласно приложение №3 към същата разпоредба с вх. № № СИГ/Д-СТ/180 от 20.03.2018г. Сигналът, съдържащ данни за влошено емоционално и физическо състояние на детето П. Х. вследствие на развилите се на 20.03.2018г. събития, при изложени факти, обстоятелства и информация за поведение, травмиращо психиката на детето, застрашаващо и увреждащо неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, съставлява годно основание за образуване на производството по чл.9 и сл. от ППЗЗДет. При отчитане на спецификата на конкретните отношения, необходимостта от оперативност и бързина при предприемането на мярката за закрила на детето, е започнало незабавно проучване и оценка на сигнала, поради преценката за „опасност за здравето и живота“ на детето по вече открития за малолетния П. Х. в Отдел „Закрила на детето“, ДСП – Стара Загора случай за дете в риск /чл.15 ППЗЗДет./. В съответствие с изискванията на чл.14 от ППЗЗДет., е извършено  проучване по подадения на 20.03.2018г. сигнал; проведен е разговор с детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания, където П. е бил настанен на основание на предоставената полицейска закрила; проведени са разговори с родителите му и с Директора на учебното заведение, в което учи детето. Събраната информация за детето е възпроизведена и анализирана в изготвения на 22.03.2018г. Социален доклад за оценка на постъпилия сигнал № СИГ/Д-СТ/180 от 20.03.2018г., с който доклад, след като са разгледани, обсъдени и преценени събраните в хода на проведеното социално проучване и проверка данни, е прието, че в семейството на родителите си детето е жертва на насилие по см. на §1, т.1 и т.3 от ДР на ППЗЗДет, като със своите действия и бездействия родителите на П. поставят неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие в риск. С изготвения Социален доклад – предложение от 22.03.2018г. е обоснована необходимостта от предприемането на мярка за закрила спрямо детето П. Х. по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето - „предоставяне на социална услуга – резидентен тип“, чрез спешното му настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца/ младежи без увреждания, гр. Стара Загора.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен след като са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като в този смисъл не е налице соченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, основано на твърдения за неспазено изискване по чл.35 от АПК и за непълнота на фактическия и доказателствен материал .

 

Не е налице допуснато в хода на административното производство нарушение на принципа за независимост и безпристрастност по чл.10, ал.2 от АПК нито от издателя на обжалвания акт, нито от извършилия проучването социален работник. Не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че сигналът, въз основа на който е образувано производството, Социалният  доклад за оценка на сигнала и Социалният доклад - предложение, са изготвени от едно и също лице – социалният работник К.С.. В разпоредбата на чл.10, ал.1 от ППЗЗДет. е предвидена възможност производството по предоставяне на мерки за закрила на дете да се образува и по подаден сигнал от социалните работници в дирекцията. Няма нормативно регламентирана пречка проучването по чл.14 от ППЗЗДет. да се извърши от същия социален работник, който е подал сигнала, още повече че този социален работник е най-добре запознат с конкретния случай, идентифициращ необходимост от прилагането на мярка за закрила на дете. Неоснователни са и възраженията на оспорващия за нарушаване на принципите по чл.7, чл.9, ал.2 и чл.12 от АПК за истинност, служебно начало, достъпност, публичност и прозрачност на производството, както и оплакването му, че в нарушение на чл.34 от АПК е бил лишен от възможност да участва в производството.  В административното производство по предоставяне на закрила на дете, водещ е принципът за осигуряване интереса на детето /чл.3, т.3 от ЗЗДет./, залегнал и в актове от по-висок ранг.  Съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, приложима по силата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В преамбюла на Декларацията за правата на детето, като водещо начало се сочи, че  „човечеството дължи на децата най доброто, което има", като се провъзгласява, че детето ще се ползува от специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона и чрез други средства, които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство“ и се въвежда задължение при приемането на законите най-доброто осигуряване на интересите на детето да бъде най-висше съображение. В националното законодателство този принцип е регламентиран в §1, т.5 от ДР на ЗЗДет., като прилагането му е обусловило и въведените специални правила в ППЗЗДет., вкл. по провеждане на производството по предоставяне на закрила на дете. Както вече беше посочено, производството по прилагане на мерки за закрила на деца, е предмет на специална нормативна регламентация, съдържаща се в Глава Трета „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето“ от ППЗЗДет. Някои от общите правила за провеждане на административното производство, предвидени в АПК, вкл. тези по чл.26 и по чл.34 от АПК, не са възпроизведени в ППЗЗДет., което е обусловено от нуждата от осигуряване интереса на детето в случаи, сочещи на спешна необходимост от закрила. Предвид констатациите в изготвените социални доклади за съществуващ риск за здравето на детето, за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, предприемането на закрилата в условията на спешност е правилно осъществено при прилагането на чл.33, ал.1 от ППЗЗДет.  Идентифицираният за детето П. Х. риск с източник семейната среда, съответно и нуждата на това дете от закрила /правото на каквато е нормативно закрепено в чл.10 от ЗЗДет./, обуславя извеждането му от семейството незабавно, вкл. без предварително запознаване на родителите със събраните документи, без предоставяне на възможност да сочат доказателства и пр. А в случая и двамата родители са били предварително информирани /на 22.03.2018г./ за необходимостта от настаняване на детето им П. Х. в ЦНСТ. Следователно процесуални права на родителите в развилото се административно производство не са били нарушени.    

 

Към момента на издаване на оспорената заповед са били изчерпани мерките за закрила в семейна среда. Оказваната на детето и на неговите родители социална услуга по чл. 4, ал.1, т.1 от ЗЗДет. и мерките за закрила по чл.23 от ЗЗДет., не са показали очаквания резултат. Прилагането на мярката за закрила по чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. във вр. с чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. за спешно настаняване извън семейството, е предприето след като със Заповед УРИ 1953з/ 20.03.2018г. на Началника на Първо Районно управление – Стара Загора, на основание чл.3 във вр. с чл.4 от Наредба № I-51 от 12.03.2001г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, на П. Х. е предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа, поради непосредствен риск за здравето и живота на детето.   

 

Възраженията на жалбоподателя, свързани с неизвършена от административния орган преценка за възможностите и условията за настаняването на детето за отглеждане при неговите родители /т.е при бабата и дядото на малолетния П. Х. по бащина линия/, не следва да бъдат разглеждани в настоящото съдебно производство. Тази преценка ще бъде извършена от районния съд при постановяването на решението по чл. 28 от ЗЗД. А и видно от мотивите на обжалваната заповед и съдържащите се в административната преписка документи, в т.ч. изготвените Социален доклад от 22.03.2018г. за оценка на постъпил сигнал и Социален доклад – предложение от 22.03.2018г., прилагането на мярката за закрила по чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. във вр. с чл. 27, ал.1 от ЗЗДет., за временно настаняване по административен ред на малолетното дете извън семейството до постановяването на решението по чл.28 от ЗЗДет., в Център за настаняване от семеен тип, е било обусловено не от липса на възможности и условия за отглеждането на детето от дядото и бабата по бащина линия, а с оглед на обоснованото от органите на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора становище, че посочените роднини на детето са емоционално ангажирани със споровете между родителите и не са безпристрастни, така че върху детето да не се оказва каквото и да е въздействие във връзка с нагласите му към неговите родители.

 

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Закона за закрила на детето предвижда, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Принципите, на които се основава закрилата на детето, включват отглеждането му в семейна среда, осигуряване на най-добрия му интерес и специална закрила на дете в риск  /чл.3, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДет./. Прилагането на регламентираната в закона възможност дете да бъде настанено извън семейството, е предвидено като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното извеждане на детето /чл.25, ал.2 от ЗЗДет./. Действия по настаняване на детето извън семейството могат да бъдат предприети при наличие на някое от нормативно разписаните в чл.25, ал.1 от ЗЗДет. основания.  

 

 

 

Според чл.26, ал.1 от ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция, се извършва от съда, като до произнасянето на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

 

При така очертаната нормативна регламентация и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваната Заповед № ЗД/Д-СТ-047 от 22.03.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като е съобразена с интересите на детето и с целта на закона. Съображенията за това са следните:

Като материалноправно  основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет., съгласно която норма може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Приложената в случая мярка за закрила – „предоставяне на социална услуга – резидентен тип“ по чл.27, ал.1 от ЗЗДет. - временно настаняване на малолетното дете П. Х. в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания, е в хипотезата на "спешно настаняване извън семейството", предвидена в чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. Прилагането на мярката цели предотвратяване на опасността за здравето на детето, като действието на заповедта, с която се налага мярката, е ограничено до произнасяне на компетентния районен съд с решението по чл.28 от ЗЗДет.

 

 Прилагането на мярката за закрила – „предоставяне на социална услуга – резидентен тип“ по чл.27, ал.1 от ЗЗДет. в хипотезата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет., изисква кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. Детето да е жертва на насилие в семейството и 2. Да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

 Преценката за наличието на първата материалноправна предпоставка – детето да е жертва на насилие в семейството, изисква да се определи съдържанието на понятията „семейство“ и „насилие“ по смисъла на специалния закон. Съгласно §1, т.7 от ДР на ЗЗДет. „семейната среда“ обхваща биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по ред на чл.26 от ЗЗДет. Следователно в най-тесния смисъл семейната среда на детето обхваща биологичното му семейство. Независимо от това дали родителите са женени или разведени, дали живеят заедно или не, двамата в еднаква степен са носители на родителските права и задължения /чл.122 ал.1 и чл.123 ал.1 от СК/.  Ето защо биологичното семейство на П. Х. включва и двамата му родители, като без значение е на кой от двамата родители по силата на бракоразводното решение е предоставено упражняването на родителските права и съотв. при кой от родителите е определено да живее детето. Родителските права и задължения се упражняват от родителите в интерес на детето /чл.123, ал.1 СК/, като за гарантиране на правата и за защита интересите на детето, се следва и от двамата родители полагането на грижа за детето по см. на § 1, т.6 от ДР на ЗЗДет. т.е на съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията им на родители. Съответно според легалната  дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ППЗЗДет., насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна или социална среда. В §1, т.2 - т.5 от ДР на ППЗЗДет. са определени смисъла и съдържанието, които законодателят е вложил в понятията физическо насилие, психическо насилие, сексуално насилие и пренебрегване. Съгласно §1, т.3 от ДР на ППЗЗДет. „психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда, а според т.5 на §1 от ДР на ППЗЗДет., „пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.  Пренебрегване по смисъла на тази разпоредба се установява в случаите, когато развитието на детето в изброените области сочи недостатъчно осигурени грижи, а родителят, който полага такива, е в състояние да му ги предостави, но не го прави.

 

В случая доказателствено обоснована е преценката и съответни на закона са изводите на решаващия административен орган, че създадената конфликтна ситуация между родителите на П. Х., сочи, че детето е жертва на насилие в семейството по см. на §1, т.1 от ППЗЗДет. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно е отразено в заповедта, че насилието над детето е извършено от двамата родители, като се твърди, че насилието над детето е извършено само от майка му. Видно от мотивите на оспорената заповед, не конкретни прояви на някой от родителите, а отношенията между тях, са определени като източник на насилие над детето.  Изрично е посочено че източникът на насилие над детето, „извършвано от страна на неговите родители“, се свързва със „ситуация, в която П. е поставен вследствие на конфликт между родителите“. Че поведението и на двамата родители, с оглед съществуващите конфликти между тях, обуславят определянето на взаимоотношенията между майката и бащата и тяхното отражение върху П., като акт на насилие над детето по см. на легалната  дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 във вр. с т.3 и т.5 от ДР на ППЗЗДет., се потвърждава от изложеното в Социалния доклад – предложение от 22.03.2018г., Раздел „Описание на случая“, в който е проследено развитието на спора между родителите относно местоживеенето на детето, психо-емоционалното отражение на този спор върху детето, вкл. и данни за неговото психологическо и психическо състояние. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че още от 2015г. са започнали разногласията между майката и бащата на П. във връзка с упражняването на родителските права. Доказано е, че конфликтът в отношенията на родителите с времето е ескалирал, независимо от предприетите от ДСП мерки за закрила в семейна среда - консултиране и психологическа подкрепа. Липсата на комуникация между двамата родители и ескалиралото напрежение в отношенията им при въвличане на П. в техния конфликт, несъмнено е довело до влошаване на емоционалното, психическото и физическо състояние на детето, което се потвърждава от данните от извършените социални проучвания и изготвените социални доклади; от приложената медицинска документация; от данните за въвличането на детето във водените между родителите му съдебни дела и други производства. Въз основа на всички тези фактически установявания, обективирани и удостоверени в изготвени след проведени социални проучвания социални доклади, представляващи надлежни доказателствени средства за отразените в тях факти и обстоятелства и с оглед случилото се на 20.03.2018г. в сградата на Съдебна палата – Стара Загора при осъщественото изпълнение по чл.528 от ГПК -  „изпълнение на задължение по предаване на дете“ по изп. дело № 5179/ 2017г. по описа на СИС при РС - Стара Загора - предаване на детето П.Х. Х. от бащата Х.Х. на майката Т.Х., обоснована и доказана се явява идентифицираната нужда на детето от спешното му „отдалечаване от цялата напрегната ситуация, в която е поставено“. Изразеното от социалните работници становище в Социалния доклад от 22.03.2018г. за оценка на постъпил сигнал, „че в семейството на родителите детето е жертва на насилие по смисъла на §1 от ДР на ППЗЗДет, бидейки поставяно в ситуация по постоянен избор измежду някой от тях, което води до силно вътрешно противоречие у него”, както и идентифицирания риск за емоционалното и психическото здраве на П. вследствие на конфликта между родителите, се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства относно поведението и състоянието на детето при предаването му на неговата майка на 20.03.2018г. По несъмнен начин се установява наличието на първата материалноправна предпоставка по чл.25, т.4 от ЗЗДет. – детето П. Х. е жертва на насилие в семейството под формата на психическо насилие и пренебрегване на емоционалните му нужди по см. на §1, т.1 във вр. с т.3 и т.5 от ППЗЗДет. Родителите на малолетния П. са в ситуация на трайно съществуващ във времето конфликт, особено задълбочил се след м. 06.2017г. и към датата на прилагане на мярката на 22.03.2018г. Между родителите на детето са налице множество, вкл. и съдебно предявени спорове, относно местоживеенето на детето; упражняването на родителските права и др., като сам по себе си факта на образуване на изпълнително дело за прилагане на способа по чл.528 от ГПК е показателен за влошения диалог между родителите и невъзможността им да направят компромиси за постигането на съгласие относно „интереса на детето“ им. Състоянието на изострен конфликт между родителите несъмнено засяга негативно психическото и емоционално състояние и развитие на П.. Данните за поведението на П. на 20.03.2018г. при провеждането на изпълнението по предаването му на неговата майка, установени чрез свидетелските показания и другите събрани по делото доказателства, сочат не само негативни психо-емоционални изживявания на детето във връзка с осъщественото предаване на детето от бащата на майката. Дори и да се приеме, че основното стресогенно събитие е било осъщественото изпълнение по чл. 528 от ГПК, то същото е било кумулирано с други стресогенни фактори /споровете, взаимните нападки и обиди между родителите, техните близки и адвокати/. Външните проявления и дадения обективен израз на вътрешните изживявания на П. /детето крещяло, викало, плачело, ревяло, тресяло се, изпаднало в нервна криза  и т.н/, са резултат от цялостното психофизическо състояние на детето, сочещо на промяна на неговия поведенчески и психологичен профил в резултат на ситуацията, в която е бил поставен, поради ескалиралия конфликт между неговите родители и вследствие на поведението на самите родители, характеризиращо се с трайно във времето състояние на взаимни нападки, обиди, обвинения и унизителни сцени, без полагане не само на дължимата, но и на каквато и да е било грижа за емоционалното развитие и психичното здраве и развитие на детето им. Негативните емоционални усещания и изживявания, намиращи не само субективно отражение в психиката на П., но и обективен израз в поведението и в психологическия статус на детето, индикират сериозно засягане на неговото психо-емоционално състояние. За това свидетелстват и симптомите, установени от органите по закрила на детето и потвърдени от специалисти – психолози. Според приложеното по делото заключение на Комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза, изпълнена по гр. дело № 4527/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд   /л.324 – л. 357/,  са налице данни за безпокойство, напрежение и страх у детето, нарушена комуникация между майката, бащата и детето, както и разстройство в адаптацията в периодите на силно конфликтни ситуации между родителите, като с оглед на ситуацията, в която се намирал, П., детето не можело да възпроизвежда фактите и да дава достоверни обяснения за тях. Като причината за това се сочат съществуващ „Конфликт на лоялност към бащата“ и „Синдром на родителско отчуждение“, като отчужденият родител е Т.Х., а отчуждаващият -  Х.Х., при констатация за манипулиране на детето от отчуждаващия родител. Данните за психо-емоционалното състояние на детето, изключителната му тревожност и напрегнатост при предаването му от единия родител на другия на 20.03.2018г., показват, че то изживява негативно конфликта между родителите си и че този конфликт и цялостната психологическа ситуация, в която е поставено детето, застрашава неговото емоционално развитие и има вредно въздействие върху психическото му здраве. Доказателство, че именно поставянето на П. в стресовата ситуация на непрекъснат конфликт между неговите родители, е източник на психоемоционалното-състояние на детето, е и обстоятелството, че след настаняването му в Центъра за настаняване от семеен тип, детето се проявявало като спокойно  /съгласно протокол от 22.03.2018г. „П. е спокоен, не е тревожен, не е тъжен или притеснен, като е в очакване взаимоотношенията между родителите му да се подобрят“ - л.264/. Като спокоен следва да се определи П. и при проведеното от съда изслушване на детето. При това изслушване на въпроса „къде му харесва повече да живее – при мама, при тати, или в къщичката?“, П. споделя, че не знае - на всичките места му харесва да живее, като в къщичката му е добре, защото има приятели и играят заедно; заедно си празнуват рождените дни, като му липсва неговата сестра, която е на 21 години и П. много я обича и иска и тя да е с него в къщичката. Детето заявява, „че в къщичката се чувства спокоен“. Следователно именно конфликтът между родителите Т.Х. и Х.Х. и въвличането на П. в този конфликт /вкл. чрез принуждаването му да взема позиция,  многократното му подлагане на освидетелстване и др./, се отразява негативно на психо-емоционалното състояние и развитие на детето П. Х. и оказва вредно въздействие върху психичното му здраве. Родителите могат, но не успяват да  предоставят на детето необходимите за нормалното му емоционално развитие грижи, като въпреки, че съгласно изложеното в изготвените социални доклади, заявяват желание да подобрят ситуацията, в която се намира синът им и съответно изразяват готовност да съдействат, на практика отказват да се съобразяват с препоръките на социалните работници, вкл. за провеждане на общи срещи между тях с участието на специалист, който да им помогне да възобновят диалога помежду им.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че изводът на решаващия административен орган за наличие на първата предпоставка по чл.25, т.4 от ЗЗДет.  - че детето е жертва на насилие в семейството по смисъла на § 1, т.1 във вр. с т.3 и т.5 от ДР на ППЗЗДет., е фактически, правно и доказателствено обоснован.

 

Извън изложените в обжалваната заповед мотиви от гл.т на идентифицирания за детето източник на насилие по см. на § 1, т.1 във вр. с т.3 и т.5 от ДР на ППЗЗДет., не се следва разглеждане и обсъждане на други  факти и обстоятелства, които според родителите, и в частност според жалбоподателя, също съставляват източник на риск за детето им. В този смисъл не се следва обсъждане на съдържащите се в жалбата твърдения за осъществено на 20.03.2018г. при предаването на П. Х. насилие над детето от страна на неговата майка, изразяващо се в дърпане, блъскане, събаряне по пода, влачене по пода и др. насилствени действия, още повече че служебно известно на настоящия съдебен състав е, че е налице заведено от бащата срещу майката гражданско дело в Районен съд – Стара Загора за домашно насилие, производството по което дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. 

 

Налице е и втората материална предпоставка за прилагането на мярката за закрила – „предоставяне на социална услуга – резидентен тип“ по чл.27, ал.1 от ЗЗДет. в хипотезата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. - за детето съществува „сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В случая наличието на риск за детето П. Х. е преценен с дефинициите по §1, т.11,  б. „б“ и б. „в“ от ДР на ЗЗДет. Съгласно посочени разпоредби дете в риск е това дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му /§1, т. 11, б. „б“ от ЗЗДет./, както и дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие /§1, т. 11, б. „в“ от ЗЗДет./. По делото по несъмнен начин е установено, че е налице риск за психическото  развитие на детето, както с оглед на данните за психо-емоционалното състояние на П. на 20.03.2018г., така и предвид симптомите на родителско отчуждение спрямо майката, които той проявява. Отразеното в множеството изготвени социални доклади и протоколи от проведени срещи – разговори между социални работници и психолози с П. Х. сочи наличието на сериозна опасност за психическото развитие на детето от гл.т на емоционалните му взаимовръзки, стабилност и общуване, изцяло подчинени на проблемите и взаимоотношенията между неговите родители и действията, които предстоят във връзка с водените от тях дела. Симптомите на родителско отчуждение спрямо майката и тоталното отхвърляне от П. на емоционалната и физическата връзка с неговата майка, е определено от специалисти - психолози като сериозен риск за психиката и развитието на детето.   Именно тази сериозна опасност за психическото и емоционалното развитие на детето обуславя предприемането на мярката по чл.25, т.4 от ЗЗДет. за временното настаняване на П. Х. извън семейството.

 

Предприетата мярка е съобразена и с най-добрия интерес детето, който е с приоритет пред желанията на родителя. По смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. "Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая въз основа на идентифицирания риск за психическото и емоционалното развитие на детето и на преценката за: съществуващите стресогенни фактори в семейната среда на детето и поставянето му в неблагоприятни психологични ситуации вследствие на конфликтните отношения между неговите родители; неспособността на родителите да осигурят необходимата грижа по см. на § 1, т.6 от ДР на ЗЗДет.; психическите и  емоционалните потребности на детето и т.н, правилно е прието, че мярката за закрила на детето следва да бъде настаняване извън семейството. Във връзка с направеното от жалбоподателя възражение и съответното му искане за настаняване на детето П. Х. при неговия баща – Х.Х., следва да се отбележи, че самата мярка за закрила - „настаняване извън семейството“, изключва възможността детето да бъде настанено при неговия баща. Отделно от това наличието на данни за определянето на Х.Х. като отчуждаващ родител при констатирано манипулиране на детето от отчуждаващия родител и причина за наблюдавания „Синдром на родителско отчуждение“ на П. спрямо майка му, очевидно настаняването на П. Х. при баща му Х.Х. не съответства на най-добрия интерес на детето по см. на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. Както вече беше посочено, органите за закрила на детето не са идентифицирали роднини или близки на детето, които да не са емоционално ангажирани със споровете между родителите на детето и да са еднакво безпристрастни към всеки от тях, с оглед да не оказват влияние върху нагласите на детето към родителите му, което, наред с условията на спешна необходимост от предприемане на мярката за закрила, е обусловило административното решение за настаняването на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца /младежи без увреждания.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обоснована от гл.т на доказателствата и правилна от гл.т на закона е констатацията на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, че П. Х. се нуждае от специална закрила по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДет., като дете в риск по см. на §1, т.11, б. „б“ и б. „в“ от ДР на ЗЗДет., по отношение на което са налице основанията по чл.25, т.4 от ЗЗДет. за настаняването му извън семейството, като спешна мярка за закрила в хипотезата на чл.33, ал.1 от ППЗЗДет., предприета в най-добър интерес на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР ЗЗДет., до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

 

          Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на целите на закона. Както беше посочено, съгласно чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДет. е предвидено, че всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Това право на детето има приоритетно значение, а в случая очевидно правото не може да се гарантира чрез прилагането на мерките за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗДет. Осигурената с постановената заповед и приложената с нея мярка за закрила временна защита на малолетно дете до изясняване на всички факти и обстоятелства по неговия случай, е съобразена с основните принципи, разписани в чл.3 от ЗЗДет. С оглед на което съдът приема, че с приложената мярка по чл. 33, ал.1 от ППЗЗДет. за спешно настаняване на детето извън семейството, до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет., е постигната целта на Конвенцията и на закона да бъдат защитени интересите на детето, при направена правилна, законосъобразна и обоснована преценка на административния орган към датата на издаване на обжалваната заповед, за нуждата от защита на висшите интереси на малолетния П. Х. като „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „б” и б. „в” от ДР на ЗЗДет., с приоритет пред желанията или интересите на родителите.  

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че Заповед № ЗД/Д-СТ-047 от 22.03.2018г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -  Стара Загора, е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

    

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.Х. ***, против Заповед № ЗД/Д-СТ-047 от 22.03.2018г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“  -  Стара Загора, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          

СЪДИЯ: