№ 722
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502793 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение от 06.10.2021 г. по гр.д. 6366/2018 г. на СГС са отхвърлени предявените от М.
К., В. Т. и К. К. /правоприемници на починалия ищец К. К./ против Ж. Г., Х. Д. и С. Д.
искове с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 66 666.67лв. спрямо всеки ответник,
представляваща неустойка по чл.15, т.2 от предварителен договор № 3/03.05.2005г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Поради този изход в
производството са присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на ответниците.
Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от тримата ищци /чрез
адв. М. З. от САК/ с доводи за неправилност на съдебното решение, поради което желае
отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове по
съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендират се разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба от тримата ответници /всички представлявани от
адв. Е. П. от САК/, в който се счита, че решението на СГС е правилно и следвало да се
потвърди. Също се претендират разноски.
Не са искани и не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд.
С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от
материалите по делото следното:
1
Предмет на съдебното производство са осъдителни искове на М. К., В. Т. и К. К.
/правоприемници на починалия в хода на делото ищец К. К., действащ като ЕТ „К. К.“/
против Ж. Г., Х. Д. и С. Д. с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 66 666.67лв. спрямо всеки
ответник, представляваща неустойка по чл.15, т.2 от предварителен договор № 3/03.05.2005г.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за сключен между К. К. К., действащ като ЕТ „К. К.“ и П. И. Д.
предварителен договор № 3/03.05.2005г. за отстъпване право на строеж върху собствен на
последния недвижим имот, а именно частта от имот с пл.№ 157, попадаща изцяло върху
УПИ ХІІ, с площ 84 кв.м. от кв.197, местността „Лозенец-ІІ част“, бул. „***“ № 67 по плана
на гр.София, с цел построяване на офис сграда, срещу задължението на ищеца да построи и
прехвърли на учредителя офиси на трети и четвърти етаж от бъдещата сграда. Между
двамата били сключени още два договора-№ 2/03.05.2005г. за проучване и проектиране във
връзка със застрояването на имота и договор от 17.06.2002г. с предмет възлагане защита
интересите на възложителя, като собственик на имота, чрез осъществяване на правни и
фактически действия във връзка със статута на земята, архитектурата и строителството. П.
Д. починал на ********г. и наследен от ответниците, които по силата на наследственото
правоприемство са станали страна по договорите и като такива обвързани от предвидените в
тях условия. С нотариална покана, връчена на 04.09.2008г., ответниците едностранно
прекратили и трите договора. Счита това изявление, в частта за предварителния договор от
03.05.2005г., за отказ от учредяване правото на строеж и претендира заплащането на
уговорената в чл.15 от договора неустойка от 200 000лв. с припадаща се част за всеки един
по 66 666.67лв.
В хода на делото пред първата инстанция конституираните наследници на ищеца навеждат,
че е бил изправна страна по договора, тъй като предприел действия в изпълнение поетите
задължения, както и взел активно участие и подпомагал наследодателя на ответниците в
различни съдебни производства по отношение имота, но е бил поставен в невъзможност да
ги изпълни поради липса на оказано съдействие именно от ответниците и дори създаване на
пречки. Считат, че поради собствената им недобросъвестност досежно изпълнението
условията на договора не са имали основание да го прекратят едностранно, поради което и
дължат заплащането на уговорената неустойка.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответниците навеждат на недействителност на договора
поради липса на уговаряне обема на правото на строеж; доводи относно това, че ищецът не е
изправна страна, тъй като не изпълнил действията, за които се задължил; както и че не са
били надлежно поканени да изпълнят задължението по сключване на окончателния договор.
Според чл.5 от договора сключването на окончателен е следвало да стане в едномесечен
срок от датата на надлежно одобряване на работен устройствен план за имота, което било в
задължение на наследодателя на ищците. Тъй като не се твърди такъв да има, то не е
възникнало и задължението за отстъпване правото на строеж. Наред с това сочат, че
имотът е съсобствен с трети лица, които не са дали своето съгласие за застрояване, а това е
необходимо законово условие, както и невъзможност върху имота да се построи луксозна
2
офис сграда по причина, че главният архитект на СО отказал предложеното от К. К.
изменение на плана поради противоречието му със ЗУТ и този отказ е потвърден с влязло в
сила съдебно решение. С оглед на това считат, че не са неизправна страна и не дължат
заплащането на претендираната неустойка.
Доказателствата в първата инстанция са били само писмени.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение
(каквото е и обжалваното), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията,
релевирани във въззивната жалба.
Въпреки различните въззивни оплаквания, сочени в жалбата, всъщност основният въпрос на
който следва да се отговори от настоящата инстанция е дали е налице фактическият състав
за пораждане правото на вземане за неустойка в полза на въззивниците или не. Всички
останали оплаквания е безпредметно да бъдат обсъждани, ако не се е породило изобщо
правото на вземане за неустойка съгласно клаузите на съответната сделка /без значение дали
тя се характеризира като договор за поръчка, договор за изработка или смесен вид договор,
съдържащ елементи, както от договор за изработка, така и от мандатно правоотношение/.
В този смисъл, фактическият състав за пораждане правото на вземане за неустойка
предпоставя валидно сключен договор, уговарянето на неустойка за определено задължение
от този договор и виновно неизпълнение от длъжника на това задължение. Допълнително
изискване е кредиторът да е изправна страна, т.е. да е изпълнил своето задължение по
договора.
В чл.5 от договора за изпълнение задължението за учредяване на суперфицията от
собственика на имота П. Д., респ. наследниците му след неговата смърт, е предвиден срок от
един месец от датата на надлежно одобряване на работен устройствен план за имота и
получаване на удостоверение за данъчна оценка на вещното право на строеж. Изработването
и одобряването на работен устройствен план /РУП/ по чл.113 ЗУТ е било необходимо за да
се измени действащия към този момент ПУП по реда на ЗУТ и в пряка връзка с
възможността за последващо застрояване на имота по начина, за който са се уговорили
страните, а именно за построяване на луксозна офис сграда. Видно от съдържанието на чл.11
наследодателят на ищците е поел задължението да осигури за своя сметка изработването и
одобряването на необходими устройствени планове, което включва и работен устройствен
план. Следователно изпълнението на задължението на собственика по чл.5 е поставено в
зависимост от изпълнението на задължението на другата страна по чл.11, т.е. едномесечният
срок за отстъпване правото на строеж започва да тече ако и когато бъде изработен и одобрен
РУП.
По делото е безспорно установено, че непосредствено след сключване на договора
през 2005г. наследодателят на ищците К. К. изготвил скица с предложение по чл.135, ал.2
ЗУТ за изменение на ПУП, ведно с прединвестиционно проучване за застрояване на имота с
бизнес сграда в два варианта, но нито един не е бил одобрен с постановен от главния
архитект на Столична община отказ, потвърден с влязло в сила съдебно решение. Не се
3
твърди и няма доказателства да е било подготвено и внесено ново предложение, въз основа
на което да е бил изменен плана. След като не е изпълнено условието за одобряване на РУП,
а то е било в задължение на К. К. по чл.11 от предварителния договор, за ответниците не е
възникнало задължението за изпълнение на насрещното задължение по чл.5 от
предварителния договор за учредяване на суперфицията по нотариален ред. Изричният отказ
за това, произтичащ от писменото изявление за прекратяване на договора, не се дължи на
обстоятелства, за които отговарят, а е последица от неизпълнението на договорно
задължение на наследодателя на ищците, поради което не е налице основание за ангажиране
отговорността им за заплащане на неустойката по чл.15, т.2 от договора.
Ето защо, правилно исковите претенции са били отхвърлени и е безпредметно да се
обсъждат останалите доводи във въззивната жалба на ищците. Налице е съвпадение в
изводите на първите две инстанции, поради което атакуваното решение на СГС ще следва да
се потвърди с препращане към мотивите му по реда на чл. 272 ГПК. При този изход в
производството, право на разноски имат само въззиваемите лица. Търси се заплатеното
адвокатско възнаграждение от 2000 /две хиляди/ лева, за което няма направени възражения
за прекомерност и то следва да се възложи в тежест на въззивниците /чл. 78, ал. 3 ГПК/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 06.10.2021 г. по гр.д. 6366/2018 г. на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. К. К., ЕГН: **********, В. К. Т.,
ЕГН: ********** и К. К. К., ЕГН: **********, тримата от гр. София да заплатят на Ж. Х. Г.,
ЕГН: **********, Х. П. Д., ЕГН: ********** и С. П. Д., ЕГН: **********, тримата от гр.
София сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща сторени разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение във втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4