Р Е Ш Е Н И Е №1421
Гр.Сливен,5.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на осми
ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария
Каранашева
при участието на секретаря
Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№
3003 по
описа за 2018г., на СлРС за да се
произнесе,
взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди,
че на 31.08.2017 г. е сключил с ответника
Дис транс ЕООД трудов договор по
силата на който ищецът е назначен като шофьор на товарен автомобил код НКПД
83322006 – шофьор на международен транспорт. Твърди се, че на 19.04.2018 г.
работодателят е прекратил трудовото правоотношение със заповед, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Сочи се, че издадената
заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с чл. 190, ал. 1 т. 2 и чл. 195, ал. 1 от КТ, като не е мотивирана,
а работника не е извършил нарушението по чл. 190, ал. 1 т. 2 от КТ. Сочи се,ч е
заповедта е издадена в противоречие с чл. 193, ал. 1 от КТ, като работодателят
преди налагането на дисциплинарното наказание не е изслушал работника и не е
взел писмените му обяснения. Твърди се, че издадената заповед е нищожна, тъй
като към момента на издаването й ответника не е бил работодател на ищеца.
Твърди се, че на 13.04.2018 г. ищеца е уведомил писмено ответника, че
прекратява трудовото си правоотношение без предизвестие, поради несвоевременно
изплащане на трудовото възнаграждение и осигурителните вноски. Твърди се,ч е
заявлението на ищеца е получено от работодателя на 16.04.2018 г. и след тази
дата ответника не е бил работодател на ищеца и съответно не е могъл да прекрати
трудовото правоотношение. Сочи се, че ищеца в три конкретно посочени периода е
бил в чужбина с товарен автомобил на дружеството и е бил в командировка в
периода от 3.09.2017 г. до 22.12.2017 г. включително, от 06.01.2018 г. до
23.02.2018 г. включително и от 06.03.2018 г. до 1.04.2018 г. включително.
Твърди се, че за периодите за изпращане на ищеца зад граница в повече от един
месец ответника не е информирал писмено ищеца преди заминаването за
продължителността на работата, валутата, в която ще се плаща възнаграждението,
допълнителните трудови възнаграждения и условията за връщане в страната. Сочи
се, че на шофьорите в предприятието са дадени празни листи, на които да се
подписват и им е обещавано заплащане на командировъчни пари в размер на 50 евро
дневно за първите три месеца от трудовото правоотношение и 60 евро дневно след
първите три месеца. Твърди се, че общата сума на командировките, които дължи
ответното дружество на ищеца е в размер на 8670 евро, а ответника е изплатил на
ищеца командировъчни в размер на 5418 евро. Сочи се, че ответника дължи на
ищеца командировъчни в размер на 3252 евро, равняващи се на 6361 лв. Сочи се,
че ищеца не е получавал трудово възнаграждение за периода от м.09.2017 г до
м.02.2018 г и твърди, че не е подписвал
ведомост и трудово възнаграждение не му е плащано.
Поискано е, да бъде признато за
установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно
от работника.
Поискано е, да бъдат отменени
заповедите за дисциплинарно наказание „уволнение” и за извършеното уволнение и
да се признае уволнението на ищеца за незаконно.
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 3946.80 лв., представляваща трудово
възнаграждение и добавка за прослужено време за периода 01.09.2017 г до
12.04.2018 г.
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 546 лева, но не по малко от
6 360 лева, представляваща незаплатени командировки за периодите3.09.2017
г. до 22.12.2017 г. включително, от 06.01.2018 г. до 23.02.2018 г. включително
и от 06.03.2018 г. до 1.04.2018 г. включително.
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 520 лв., представляваща брутно трудово
възнаграждение за един месец за прекратяване
на безсрочен трудов договор от работника.
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 831.19 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, които е претърпял работника поради
незаконното му задържане на трудовата му книжка.
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 191.36 лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск – два дни за
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал иска за признаване за установено, че
трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника, като такъв с правно
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за признаване на уволнението за
незаконно като такъв с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на трудовото
възнаграждение като такъв с правно основание чл. 242 от КТ, вр. чл. 245 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на командировъчни ,
като такъв с правно основание чл. 121, ал. 1 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на брутно трудово
възнаграждение за един месец, като такъв с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ вр. чл. 327, ал. 1 ,
т. 2 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на обезщетение в
размер на 831.19 лв. за вредите, които ищеца е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка за периода 12.04.2018 – 01.06.2018 г., като
такъв с правно основание чл. 226, ал. 1,
т. 1 от КТ вр. чл. 226, ал. 2 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение,
като такъв с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ вр. чл. 224, ал. 2 от КТ.
В дадения
едномесечен преклузивен срок за отговор, отговор от дружеството работодател е
постъпил.
В отговора се твърди, че
претенцията за признаване на установено, че трудовия договор е прекратен е
неоснователна, тъй като е било открито дисциплинарно производство. С
писмо-искане, което се твърди, че е връчено на ищеца, чрез негов роднина на
13.04.2018 г. ищеца бил уведомен за дисциплинарното производство и е поканен да
даде обяснения. Сочи се, че в същото време ищеца е отправил писмено заявление
до ответника за прекратяване на трудовото правоотношение. Не се оспорва
обстоятелството,ч е ответника е получил писменото заявление на ищеца на
16.04.2018 г. Твърди се, че ищеца не е дал никакви обяснения за отлъчването си
от работа от 11.04.2018 г и се е опитал да прекрати трудовото си правоотношение
с ответника с цел да избегне дисциплинарното си уволнение. Посочено е, че иска
с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от
КТ също е неоснователен, поради същите съображения и работодателят е изпълнил
всички изисквания на закона визирани в
Раздел 3 от КТ. По претенцията за неплатено трудово възнаграждение се
сочи, че е частично основателна и се твърди, че ответника дължи на ищеца незаплатено
трудово възнаграждение в размер на 998.60 лв. за периода от м.02.2018 г до
м.04.2018 г. Ответника прави изрично признание, че дължи на ищеца неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 998.60 лв.,за периода от м.02.2018 г. до
м.04.2018 г. По отношение на иска за командировъчни са изложени съображения, че
иска е неоснователен предвид извършената проверка от Инспекция по труда,
доколкото тя не е констатирана нарушения при тази претенция. По отношение на
иска за обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ е заявено, че иска е неоснователен,
поради законосъобразното извършване на дисциплинарното уволнение. По отношение
на иска за обезщетение за претърпени вреди вследствие на незаконното задържане
на трудовата книжка на ищеца е заявено, че е неоснователен, тъй като ищеца не е
ангажирал относими доказателства за претърпените от него вреди. За иска за
заплащане на обезщетение за неползване на платен годишен отпуск е заявено, че е
неоснователен, тъй като е свързано с резултата на Инспекция по труда.
Поискано е, да бъдат отхвърлени
исковете с изключение на иска, който изрично е признат за частично основателен.
Указано е на ответника, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията, че е изплащал трудовите
възнаграждения, командировки, че е започнал дисциплинарното производство срещу
ищеца преди да бъде уведомен от ищеца за прекратяването на трудовото
правоотношение, че ищеца е бил уведомен за започналото дисциплинарно
производство преди да подаде заявление за прекратяване на трудово
правоотношение, е негова.
В едномесечния срок за отговор, е
подаден насрещен иск от ответника срещу ищеца за сумата от 7 750.02 лв.
В насрещният иск се сочи, че
ответника К.Р. е назначен в Дис транс
ЕООД по трудов договор като шофьор на товарен автомобил и поради
многократно нарушаване на трудовата дисциплина със заповед от 19.04.2018 г,
трудовото правоотношение е прекратено. Сочи се, че през времето от датата на
сключване на трудовия договор до неговото прекратяване на Дис транс ЕООД са нанесени имуществени вреди от К.Р.. Сочи се, че на 5.02.2018 г. ответника е
управлявал камион с рег № СН 9095 КА собственост на ищеца и е съобщил за
проблем в акумулаторите. Дис транс ЕООД
е организирало незабавно да бъде отстранен проблема на акумулаторите на
камиона, но когато ремонта е извършен се оказало, че проблема не е в
акумулаторите, а МПС-то не е могло да запали, тъй като ответника го е загасил
на скорост, при което въздуха в скоростната кутия е изпуснал и при повторно
запалване се появява проблем. Сочи се, че това е вследствие на некомпетентните
действия на ответника . Твърди се, че Дис транс
ЕООД е било принудено да заплати ремонтни дейности в размер на 646.46
евро на 21.03.2018 г. на фирма в Норвегия. Твърди се,ч е на 24.02.2018 г. между
страните е сключена спогодба, по силата на която К.Р. се е задължил да възстанови на ищцовото
дружество нанесените от него имуществени вреди причинени на 19.01.2018 г в
Дания на МПС с рег. № СН 9095 КА на обща стойност 1490 евро. Сочи се, че на
10.04.2018 г ответника е съобщил, че има проблем с предната лява част на
камиона, който управлява на територията на Дания. Дис транс ЕООД са организирали ремонта на камиона, при
който се оказва, че причината за аварията е не добре захванато предно ляво
колело. То е в рамките на отговорността на шофьора, тъй като той е длъжен да
следи за неизправности и да проверява обезопасяването на камиона и стоката в
него. Сочи се, че стойността на ремонта е 1919.79 евро, които ищцовото
дружество е заплатило на фирма в Дания на 26.04.2018 г. Твърди се, че след като
станала ясна причината за повредата и че стойността на ремонта ще е значителна,
ответника си събрал багажа и изчезнал в неизвестна посока.
Съдът е квалифицирал така предявеният насрещен иск, като
такъв с правно основание чл. 211 от КТ.
Указано е на ищеца по насрещния
иск, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им,че на
19.01.2018 г. К.Р. е нанесъл имуществени вреди в размер на 1490 евро., на
05.02.2018 г. е нанесъл имуществени вреди на ищцовото дружество в размер на
646.46 евро и на 10.04.2018 г. е нанесъл имуществени вреди в размер на 1919.79
евро, че отговорност за нанесените вреди носи работника, начина на нанасяне на
вредите, стойността на вредите, причинната връзка между начина на нанасяне и
стойността на вредите, факта, че вредите са настъпили вследствие на
некомпетентни действия на К.Р., е негова.
В едномесечния срок за отговор,
отговор от ответника по насрещния иск е постъпил.
В отговора са направени
възражения, че иска за вреда, причинена на работодателя по небрежност е в
размер на уговореното трудово възнаграждение, т.е. в случая работодателят има
право да търси имуществена отговорност в размел до 520 лв. Сочи се, че не е
представена щатна длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил, не
се сочи кой нормативен акт изисква от водача на МПС да не гаси автомобила на
скорост или го задължава добре да захваща предното ляво колело на автомобила.
Посочено е, че вредоносни действия Р. не
е извършвал, а ремонтните работи по автомобила на ответника не са вреди, а
разходи свързани с дейността на Дис транс
ЕООД. Посочено е, че не са годни доказателствени средства ненаименован
документ „препратено, акумулатори”, фактура от 26.04.2018 г., сервизна карта от
10.04.2018 г.
Поискано е, да бъде отхвърлен
предявеният иск като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца,
редовно призован се явява лично и с адв. П., който моли да бъдат уважени
предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Моли да
бъде отхвърлен предявеният насрещен иск.
В съдебно заседание ответника, редовно призован явява се адв. К., който моли да бъде уважен
иска за трудово възнаграждение за последните три месеца, както и иска за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Моли да бъдат отхвърлени останалите
искове, като неоснователни и недоказани, да бъде уважен насрещния иск и да
бъдат присъдени направените по делото разноски по отношение на първоначалната
искова молба и насрещния иск.
С протоколно определение от
08.11.2019 г. е допуснато изменение на размера на иска за трудово
възнаграждение да се счита предявен за сумата от 3148.91 лева., иска за
незаплатени командировъчни да се счита предявен за сумата от 11 015.34
лева, иска за обезщетение за прекратяване от работника, да се счита предявен за
сумата от 523 лева, иска за неползван платен годишен отпуск, да се счита
предявен за сумата от 263.12 лева,
представляваща неползван платен годишен отпуск за 11 работни дни за 2017 и
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
С трудов договор от
31.08.2017 г., сключен между Дис транс ЕООД – Сливен, в качеството на
работодател и К.К.Р., в качеството на работник е уговорено Р. да изпълнява
длъжността шофьор товарен автомобил, при условията на осем часово работно време
с основно месечно трудово възнаграждение 520 лв. Трудовият договор е подписан
от работника. Уговорен е платен годишен отпуск 20 дни.
На 01.09.2018 г е подписана
длъжностна характеристика за длъжността шофьор товарен автомобил от К.К.Р.. В
основни отговорности присъщи за длъжността е предвидено: отговаря за правилната
експлоатация на повереното му МПС и своевременна доставка на поверените му
товари, носи отговорност за причинените повреди на общественото и лично
имущество на граждани и юридически лица или на повереното му МПС и товара в
него от виновно причинените авто- произшествия и неправилна експлоатация на
МПС-то. В т.5 на основни длъжностни задължения е предвидено – полага
необходимите грижи за нормалното функциониране на МПС, като проверява
изправността на системите на автомобила, налягане и равнище на маслото в
двигателя и скоростната кутия, осветление, ходова част, налягането на гуми.
С платежно нареждане от
2.01.2018 г. Дис транс ЕООД – Сливен са превели по сметка на К.К.Р.
командировки в размер на 2437.50 лева.
С платежно нареждане от
9.02.2018 г. Дис транс ЕООД – Сливен са превели по сметка на К.К.Р.
командировки в размер на 975 лева.
С платежно нареждане от
9.03.2018 г. Дис транс ЕООД – Сливен са превели по сметка на К.К.Р.
командировки в размер на 1950 лева.
От трудова книжка на К.К.Р.
се установява, че е работил като шофьор на товарен автомобил в Дис транс ЕООД –
Сливен за периода от 01.09.2017 г. до 25.04.2018 г. Трудовата книжка е върната
на ищеца на 01.06.2018 г.
На 21.03.2018 г. е издадена
фактура от Нордик транспорт груп с получател Дис транс ЕООД – Сливен за
заплащане на сумата от 646.46 евро за камион МАН с рег. № СН 9095 КА.
С платежно нареждане от
04.04.2018 г. Дис транс ЕООД – Сливен са превели по банкова сметка *** К.К.Р.
сумата от 1042.08 лева.
От сервизна карта, издадена
от НТГ Нордик за камион с рег. № СН 9095 КА се установява посочването за
плащане в евро на 1895.21 евро. В сервизната карта е посочено, че в някакъв
момент джантата се е разхлабила и колелото най-вероятно не е било добре
захванато.
На 13.04.2018 г. е подадено
писмено заявление от К.К.Р., с което е заявил, че считано от 12.04. поради
неизплащане на трудовото възнаграждение и несвоевременно внасяне на
осигурителните вноски на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ прекратява
едностранно без предизвестие трудовия договор. С писменото заявление е
поискано, да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец
На 12.04.2018 г. е изпратено
писмо искане от Дис транс ЕООД – Сливен до К.К.Р. с искане за даване на
обяснения за дисциплинарно нарушение неявяване на работа на 10.04.2018 г. и на
11.04.2018 г. Известието е връчено на брат на К.К.Р. на 13.04.2018 г.
На 19.04.2018 г. е изпратена
покана до К.К.Р. да се яви в офиса на фирма Дис транс ЕООД – Сливен за даване
на обяснение за извършени действия и за взаимно приключване на
взаимоотношенията с фирмата,като е поканен да предостави ЧМР в оригинал за
извършен транспорт от София България до Дания с начална дата 09.03.2018 г. и
крайна дата 14.03.2018 г. В поканата е посочено, че се иска заповеди № 33 и 34
от 19.04.2018г. и поканата да бъдат връчени на лицето К.К.Р. чрез адв. В.Д.П..
Със заповед от 19.04.2018 г.
е наложено наказание дисциплинарно уволнение на К.К.Р. за това, че на
05.08.2018 г. поради грешка на шофьора е блокирана кутията на автомобила и
стойността на тази грешка е 646.46 евро, поискано е от К.К.Р. представяне на
ЧМР за извършен превоз от 09.03.2018 г. до 14.03.2018 г. на стойност 3911 лева
без ДДС, който не е представен и затова, че на 10.03.2018 г. Р. е причинил щета
по брезента на ремаркето в размер на 800 лева и затова, че на 4.04.2018 г. е
извършен ремонт на камиона на стойност 1895.21 евро.
Със заповед № 34 от
19.04.2018 г е наложено дисциплинарно уволнение на К.К.Р. за това, че е
напуснал самоволно и не се е явил на работното си място на 10. и 11.04.
включително и на 12.04.2018 г. му е изпратена писмена покана да даде писмени
обяснения, но лицето не е дало писмени обяснения.
На 26.04.2018 г. е издадена
фактура от Нордик транспорт груп с получател Дис транс ЕООД – Сливен за
заплащане на сумата от 1919.79 евро за сервиз за камиони , чрез ДСВ камион МАН
с рег. № СН 9095 КА.
С протокол за извършена
проверка от 30.05.2018 г. на Дирекция ИТ гр. Сливен са констатирани следните
нарушения, а именно, че при прекратяване на трудовото правоотношение с К.К.Р.,
работодателят не е върнал незабавно трудовата книжка на лицето, работодателя е
начислил, но не е изплатил трудовите възнаграждения на К.К.Р. за м.02, 03 и 04
На 31.05.2018 г. е изпратено
писмо от ИТ до К.К.Р., с което е уведомен, че на работодателя е дадено
задължително предписание да върне трудовата книжка.
Представените по делото 8
броя командировъчни заповеди са неподписани от К.К.Р., липсва подпис на главен
счетоводител, като в заповедите са визирани командировъчни периоди от
09.10.2017 г до 13.10.2017 г., от 11.09.2017 г до 6.10.2017 г , от 01.04.2018
г. до 09.04.2018 г, от 10.03.2018 г., до 13.03.2018 г., от 01.02.2018 г до
23.02.2018 г., от 05.01.2018 г. до 31.03.2018 г., от 29.11.2017 г. до
22.12.2017 г., от 23.10.2017 г. до 24.11.2017 г. Във всичките осем броя
командировъчни заповеди срещу маршрут пише Европейски съюз, в графа пристигнал
има посочване само на дата, без подпис и печат и без град или държава в която е
пристигнал, както и в графа отпътувал има посочване само на дата, без подпис и
печат. Командировъчните заповеди не отговарят на изискванията на ЗСч, в самите заповеди не е посочван, нито размера
на командировката, нито пък в представените 4 броя заповеди за командировка с
отчети има подпис на ищеца за това, че е извършен отчет. В четири от заповедите
при посочването на командировъчни в размерна 27 евро, не става ясно, нито кой
ги е попълнил, нито кога. Останалите четири броя от заповедите командировъчните
дни са смятани по 50 евро на ден, без да става ясно кое е лицето направило
отразяването.
От назначената и изпълнена
по делото съдебно графическа експертиза се установява, че подписите, положени в
спогодба от 24.04.2018г. и РКО от 02.01.208 г. и от 09.03.2018 г. не са
изпълнени от К.К.Р..
Съдът кредитира заключението
на назначената и изпълнена съдебно графическа експертиза, като обективно,
безпристрастно и компетентно изпълнена.
По откритото производство за
оспорване на автентичността на подписите
на К.К.Р. в спогодба от 24.02.2018 г. и два броя РКО от 2.01.2018 г. и
9.03.2018 г. , съдът на основание чл. 194 от ГПК приема, че безспорно се доказа
в производството,ч е подписите, положени в спогодба от 24.02.2018 г. и два броя
РКО от 2.01.2018 г. и 9.03.2018 г. , не са изпълнени от К.К.Р. и съответно, ще
следва да се изключат от доказателствата по делото.
От показанията на
свидетелката Мьокел се установява, че Р. е работил в Дис транс ЕООД – Сливен от
м.09.2017 г. до м.04.2018 г. От показанията на свидетелката е видно, че от Р.
знае, че е трябвало да получава 50 евро на ден за първите три месеца и 60 евро
на ден за следващите. От показанията на свидетелката е видно, че по банковата
сметка на Р. не са изплащани суми за трудово възнаграждение.
От показанията на
свидетелката Чонкова се установява, че документално никъде не са отразявани
проблемите с работата на К.Р.. От показанията й е видно, че не е изплатено
трудовото възнаграждение на Р., защото в Дис транс ЕООД – Сливен не са доволни
от неговата работа. От показанията на свидетелката е видно, че на 11.04.2018г
автомобила е бил оставен, автомобила не е бил изправен и е влязъл в сервиз за
ремонт. От показанията на свидетелката се установява, че шофьорите нямат
служебно задължение да сменят гумите на автомобилите.
От показанията на свидетеля
Недев се установява, че му се заплащат командировъчни в размер на 60 евро
дневно на устна договорка. От показанията му е видно,че през първите три месеца
възнаграждението му е било 1600 евро и 60 евро на ден е възнаграждението на
всички шофьори след третия месец. От показанията на свидетеля е видно, че той
лично не е плащал за повреди по камиони и не е чувал някой от другите шофьори
да плаща за повреди. От показанията на свидетеля се установява,ч е К.Р. е бил
водач на камион с рег. № СН 9095 КА. Към настоящия момент този камион не е в
движение и не е в движение от както К.Р. е напуснал. Камиона не се намира в
България и има да му се правят ремонти.
От заключението на
назначената и изпълнена съдебна автотехническа експертиза се установява, че
товарен автомобил с рег. № СН 9095 КА за периода от 01.09.2017 г. до 11.04.2018
г. е бил собственост на фирма Дис транс ЕООД – Сливен. Началната дата на
дигитален тахограф на К.К.Р. за управление на товарен автомобил с рег. № СН
9095 КА е 03.09.2017 г крайната дата на дигитален тахограф на водач К.Р. за
управление на товарен автомобил с рег. № СН 9095 КА е 11.04.2018 г., когато
картата е изкарана от дигиталния тахограф. В заключението е посочено, че
технически правилно е , че при паркиране или спиране на превозно средство, водача да вземе мерки,
които да осигурят пълния покой на превозното средство. В технически правилните
мерки се включват превозното средство да бъде с изключен двигател на първа
предавка, задействана ръчна спирачка, а при наклон на пътя, да постави пред
гумите към наклона застопоряващи клинове.
Съдът кредитира изцяло
заключението на назначената и изпълнена съдебно автотехническа експертиза, като
обективна, безпристрастна и компетентно изпълнена.
От заключението на
назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че Дис
транс ЕООД – Сливен са представили разчетни платежни ведомости за периода от
м.09.2017 г. до м.04.2018 г., в които е имало положен подпис за плащано трудово
възнаграждение на ищеца до м.01.2018 г. В заключението си вещото лице е
посочило, че в разчетно платежните ведомости не са посочени дати на плащане на
възнаграждението, но има поставени подписи, не е изплатено възнаграждението на Р.
за м.02, 03 и
Съдът кредитира изцяло
заключението на назначената и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, като
обективна, безпристрастна и компетентно изпълнена.
От заключението на
назначената и изпълнена допълнителна съдебно счетоводна експертиза се
установява, че установява, че командировъчните съгласно чл. 8 от НСКШСИМППТ се
изплаща при единна ставка в размер на 35 щатски долара и 27 щатски долара на
ден при двойна езда. В заключението е посочено, че съобразно наредбата за 221
дни командировка се дължат 35 щатски долара, а съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредбата се изплащат квартирни пари на шофьорите на товарни автомобили за фактическите дни прекарани зад
граница, чрез увеличаване на дневните пари, които се увеличават с 25 на сто, за
случаите при превози и през пунктовете, в които няма изградени или наети бази
за спане и почивка. Посочено е, че на ищеца се дължат квартирни пари в размер
на 8,75 щатски долара на ден общо за 221 дни в командировка 1933.75 щатски
долара, чиято левова равностойност при посочения по горе осреднен курс е
3159.13 лева. В заключението вещото лице е посочило, че общо за дните в
командировка съобразно наредбата на ищеца се дължат 9668.75 щатски долара или
15 795.65 лева. В заключението е
посочено, че на ищеца са преведени по банков път сумата от 10 596.58 лева.
Съдът кредитира изцяло
заключението на назначената и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, като
обективна, безпристрастна и компетентно изпълнена.
Съдът не кредитира
заключението в частта, в която е
посочено, че на ищеца са изплатени в брой сумата от 2690.99 лева. За да посочи
това, вещото лице отново е взело предвид, въпреки изрично указаното му, РКО от
09.03.2018 г. и 02.01.2018г.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
По предявеният иск
за отмяна на заповеди с №№ 33 и 34 от 190.04.2018 г. на Дис транс ЕООД –
Сливен и
признаване на уволнението на К.К.Р. за незаконно, съдът приема така предявеният иск за основателен и доказан.
Безспорно се установи в производството,ч е между страните е имало валидно
сключено трудово правоотношение за периода от 01.09.2017 г. до 11.04.2018 г.
Установи се в производството, че на 11.04.2018 г. ищеца К.Р. е управлявал
товарния автомобил, който е регистриран като собствен на ответното дружество. В
представените по делото заповед за налагане на дисциплинарно наказание за
неявяване на работа на 10 и 11.04.2018 г., не е посочен нито къде, в коя
държава и в кой град е следвало да се яви на работа Р.. От представените по
делото документи, както от ищцовото дружество, така и от ответника, не са
представени никакви доказателства къде е бил ищеца към момента на издаването на
заповедта. Още повече, че изпратеното писмено искане за даване на обяснения е
до адреса на Р. в Бобов дол. Безспорно се установи в производството, че
дигиталната карта на Р. е извадена от товарния автомобил на 11.04.2018 г. Това
е доказателство, че Р. е управлявал автомобила. Индиректно доказателство в тази
насока са и представените от ответника фактури с фактурирани суми в тях, както
и представената сервизна карта. Установи се в производството, че на 13.04.2018
г. Р. е уведомил Дис транс ЕООД – Сливен, че считано от 12.04.2018 г. прекратява трудовото правоотношение, поради
неизплащане на трудовите възнаграждения и несвоевременно внасяне на
осигурителните вноски. Писменото заявление на Р. е получено от ответното
дружество на 16.04.2018г. Спорния по делото въпрос е как е било прекратено
трудовото правоотношение между страните, дали по писмено заявление на работника
на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ или поради извършеното дисциплинарно
нарушение, сочено в заповеди № 33 и № 34 от 19.04.2018 г. Заповед № 33 от
19.04.2018 г. е за изброени в нея няколко дисциплинарни нарушения, като едно от
тях е посочено, че е на 10.04.2018 г. Заповед № 34 от 19.04.2018 г. е за това,
че Р. самоволно е напуснал работа и не се е явил на 10 и 11.04.2018 г. Мотивите
и основанията на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно
уволнение са различни. В едната заповед, с която се налага дисциплинарно
наказание уволнение са описани множество нарушения, но в описанието е посочено,
че К.Р. е изпратен на сервиз на 10.04.2018 г., а на 11.04.2018 г. собствениците
на Дис транс
ЕООД – Сливен са
уведомени, че шофьора на камиона липсва и не може да бъде намерен, за да изведе
камиона от сервиза, тъй като ремонта е приключил. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение е наложена за това, че Р. не се е явил да даде писмени
обяснения за отсъствието си на 10.04.2018 г и 11.04.2018 г. Съдът приема, че
трудовото правоотношение е прекратено с
подаването на писменото заявление от работника, с което е поискал трудовото
правоотношение да бъде прекратено, поради неизплащане от работодателя на
трудовото възнаграждение. Посочените
дисциплинарни нарушения в заповедта от 11.04.2018 г. касаят извършени
дисциплинарни нарушения на 05.02.2018 г., 10.03.2018 г., 04.04.2018 г. и
10.04.2018 г. Никъде преди заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
преди извършените дисциплинарни нарушения нито е констатирано извършването им,
нито са искани писмени обяснения от Р.. Връчването на искане за писмени обяснения на
брат на лицето, от което се искат писмените обяснения, при положение, че самия
работодател сочи , че лицето е оставило товарния автомобил в Дания гр. Вайле е ненадлежно връчено.
Работодателя е бил наясно, че лицето се намира в друга държава. В самото писмо,
с което са поискани писмените обяснения липсва посочване какъв е документа, който се изпраща, за
разлика от писмото, с което е изпратено заявлението от ищеца до ответника за прекратяване на
трудовото правоотношение. Следва да се отбележи и че към момента на издаването
на заповедите за налагане на дисцилинарно наказание уволнение и прекратяване на
трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение, трудово правоотношение
между страните не е съществувало, тъй като трудовото правоотношение е
прекратено по искане на работника на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ,
поради не изплащане на трудовото възнаграждение и съобщението до работодателя е
получено на 16.04.2018 г. Заповедите са издадени на 19.04.2018 г. С оглед
изложеното, съдът приема, че на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ще следва да
се признае извършеното уволнение на К.Р.Р., както и наложеното дисциплинарно
наказание уволнение за незаконни и ще следва да бъдат отменени двете заповеди
съответно за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на
трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание уволнение.
По предявеният иск
за признаване за установено, че трудовото правоотношение е прекратено
едностранно от работника на основание чл.327, ал. 1, т. 2 от КТ съдът приема
предявеният иск за основателен и доказан с оглед изложеното по-горе. Безспорно
се установи в производството, че на 13.04.2018 г. работника е пуснал писмено
уведомление до работодателя, че прекратява трудовото правоотношение, поради не
изплащане на трудовите възнаграждения за месец 02.,03 и 04. Писменото
уведомление е получено от работодателя на 16.04.2018 г.
С оглед изложеното,
ще следва да се признае за установено между страните, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено едностранно от работника на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
По предявеният иск за
заплащане на трудово възнаграждение с правно основание чл. 242 вр. чл. 245 от КТ вр. чл.128,т . 2 от КТ за заплащане
на трудово възнаграждение в размер на 3148.91
лв. за периода от 01.09.2017 г. до 12.04.2018 г. съдът приема така предявеният
иск за основателен и доказан. Изрично е указано на ответника, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че е изплащал
трудовите възнаграждения е негова. В първото открито съдебно заседание по
делото не са представени доказателства от ищеца, че е заплащал трудовите
възнаграждения на ответника. Съдът не следва да кредитира представените едва на
вещото лице със съдебно счетоводната експертиза разплащателни ведомости. Те са
представени след първото открито съдебно заседание по делото. Изрично е
изискано с определението по чл. 140 от 24.10.2018 г. от Дис транс ЕООД – Сливен
да представят ведомости за изплатено трудово възнаграждение за целия период на
трудовото правоотношение и е указано на ответника,че при непредставянето на
исканите документи, съдът може да приеме за доказани фактите относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Ведомостите
не са представени на съда, а са представени на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза, поради което съдът приема, че ще следва да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3148.91 лв.,
представляваща трудово възнаграждение и добавка за прослужено време за периода
от 01.09.2017г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на исковата молба.
По предявения иск с правно
основание чл. 121, ал. 1 от КТ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
11 015.34 лева дължими командировъчни за периода от 1.09.2017 г. до 12.04.2018
г. От заключението на вещото лице, безспорно се установи, че ищецът е бил
командирован 221 дни за периода от 01.09. до 30.11.2017 г. Р. е бил
командирован за 89 дни, за периода от 01.12.2017 г. до 11.04.2018 г. Р. е бил в командировка 132 дни. От
показанията на свидетелката Мьокел се установи, че Р. й е казал, че
първоначално е трябвало да получава по 50 евро на ден за три месеца и по 60
евро на ден за следващите. От показанията на свидетеля Недев работещ и към
настоящия момент в ответното дружество се установява,че първоначално е започнал
на 1600 евро на месец през лятото на
Съдът като взе предвид
показанията на ангажираните от ищеца и от ответника свидетели Кремена Мьокел и
Денис Недев, като и двамата свидетели заявяват,
че договорката за първите три месеца работа е 50 евро на ден, а след това 60
евро на ден.
На основание чл. 162 от ГПК съдът констатира, че дължимите
командировъчни за 89 дни в командировка при дневно възнаграждение за
командировка в размера, посочен от свидетелите 50 евро на ден за пребиваване в
чужбина дължимите суми за командировъчни на ищеца възлизат на 4450 евро. За 132
дни командировъчни с дневна ставка 60 евро на ден командировъчните възлизат на
7920 евро. От тази сума следва да се приспадне сумата, която вещото лице е
посочило като заплатена по банкова сметка ***.58 лева. Дължимата, но
незаплатена сума за командировъчни от ответното дружество е в размер на
13 597.03 лв.
С оглед изложеното, съдът
приема, че ответното дружество дължи на ищеца неизплатени командировъчни в размер
на 11015.34 лева за периода от 1.09.2017
г. до 12.04.2018 г.
По предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ вр . чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ, съдът приема предявеният иск за заплащане на
обезщетение за основателен и доказан. Безспорно се установи в производството,
че ответникът не е заплащал трудово възнаграждение на ищеца, поради което и
ответното дружество дължи при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение
в размер на едно трудово възнаграждение. С оглед изложеното, предявеният иск ще
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 523.11 лева.
По предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 1, т. 1 вр чл. 226, ал. 2 от КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 836.99 лева за вредите,
които работника е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка,
съдът приема че така предявеният иск е основателен и доказан. Безспорно се
установи в производството, че трудовото правоотношение е прекратено с писменото
заявление на Р. и съответно работодателят е задържал трудовата книжка на
работника до 01.06.2018 г., поради което предявеният иск е основателен и
доказан.
По предявения иск с правно основание чл.
224, ал.1 от КТ, безспорно се доказа в производството, че на ищеца не е
заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 1.09.2017 г. до
12.04.2018 г. От заключението на назначената и изпълнена съдебно икономическа
експертиза се установява, че обезщетението за неползван платен годишен отпуск
за 11 работни дни е в размер на 263.12 лв. За тази сума предявеният иск ще
следва да бъде уважен.
Ще следва да се уважи
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху главниците, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
По предявеният насрещен иск
с правно основание чл. 211 от КТ за сумата от 7 750.02 лева, съдът приема
че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Изрично е указано на Дис транс
ЕООД – Сливен, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че
на 19.01.2018г. К.К.Р. им е нанесъл имуществени вреди в размер на 1490 евро, на
05.02.2018 г. Р. е нанесъл имуществени вреди в размер на 646.46 евро и на
10.04.2018 г. е нанесъл имуществени вреди в размер на 1919.79 евро, че
отговорност за нанесените вреди носи работника, начина на нанасяне на вредите,
стойността на вредите, причинната връзка между начина на нанасяне и стойността
на вредите, факта,ч е вредите са настъпили вследствие на некомпетентни действия
на Р., е негова. Представените по делото фактури от Дис транс ЕООД – Сливен
доказват фактурирането на извършени услуги, но не доказват по никакъв начин
заплащането на тези услуги от Дис транс ЕООД – Сливен на лицето издало
фактурите, нито е доказано, че повредите в автомобила са настъпили вследствие
действията на Р.. Следва да се отчете и факта, че от показанията на разпитания
в делото свидетел, воден от Дис транс ЕООД – Сливен процесния автомобил
управляван от Р. не е в движение откакто Р. не работи в Дис транс ЕООД –
Сливен. Не се доказа в производството
чрез какви действия Р. е увредил имуществото на Дис транс ЕООД – Сливен, както
и причинната връзка между поведението на Р. и настъпилите вреди. Следва да се
отчете и факта,че тези вреди на посочени за първи път в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание уволнение, която е издадена на 19.04.2018 г. С оглед
изложеното предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед направеното искане за присъждане на разноски на ищеца, съдът
приема, че ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски
в размер на 1260 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от насрещният иск.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ще
следва да бъде осъден Дис транс ЕООД – Сливен да заплати по сметка на СлРС
сумата от 816.57 лева представляваща държавни такси по уважените искове и 1070
лв. за извършените съдебно счетоводна експертиза, съдебно графическа експертиза
и съдебно авто-техническа експертиза.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение
относно присъдените на ищеца суми за трудово възнаграждение.
Така мотивиран
Сливенския районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че трудовото правоотношение между
К.К.Р., ЕГН ********** *** и Дис транс ЕООД – Сливен по трудов договор № 35 от 31.08.2017 г. е прекратено
едностранно от Р. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради
несвоевременно заплащане на трудовите възнаграждения на Р..
ОТМЕНЯ заповед № 33 от 19.04.2018 г. и № 34 от 19.04.2018
г. съответно за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение и
за прекратяване на трудовото правоотношение, чрез дисциплинарно уволнение и на
основание чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ признава извършеното уволнение на К.К.Р. за
незаконно.
ОСЪЖДА на основание чл. 242
от КТ, вр чл. 245 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ Дис транс ЕООД – Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Стефан Серткостов № 3А ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Р., ЕГН ********** ***,
сумата от 3148.91 лева/три хиляди
сто четиридесет и осем лева и 91 стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 1.09.2017 г.
до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба 20.06.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 121, ал. 1 от КТ Дис транс ЕООД – Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Стефан
Серткостов № 3А ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Р.,
ЕГН ********** ***, сумата от 11 015.34
лева/единадесет хиляди и петнадесет лева и 34 ст./, представляваща
неизплатени командировъчни за периода от
1.09.2017 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на исковата молба 20.06.2018
г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Дис транс ЕООД – Сливен,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Стефан Серткостов
№ 3А ДА ЗАПЛАТИ НА К.К.Р., ЕГН ********** *** на основание чл. 221, ал.
1 от КТ сумата в размер на 523.11 лева, представляваща обезщетение за
прекратяване на безсрочен трудов договор.
ОСЪЖДА Дис транс ЕООД – Сливен,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Стефан Серткостов
№ 3А ДА ЗАПЛАТИ НА К.К.Р., ЕГН ********** *** на основание чл. 226, ал.
2 от КТ вр. чл. 226, ал. 1 от КТ сумата в размер на 836.99 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка за периода от 12.04.2018 г. до 01.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба 20.06.2018 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 2 от КТ Дис транс ЕООД –
Сливен, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. Стефан Серткостов № 3А ДА
ЗАПЛАТИ на К.К.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 263.12 лева /двеста шестдесет
и три лева и 12 стотинки/, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 11 работни дни за периода 1.09.2017 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на исковата молба 20.06.2018
г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с
правно основание чл. 211 от КТ от Дис транс ЕООД – Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Стефан Серткостов
№ 3А срещу К.К.Р., ЕГН ********** *** за осъждането на Р. да заплати
сумата от 7750.02 лева, представляваща обезщетение за нанесена от него
имуществена вреда, изразяваща се в заплатени ремонти на камион с рег. № СН 9095
КА в следствие на проявена небрежност, по повод изпълнение на трудовите му
задължения, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Дис транс ЕООД – Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Стефан
Серткостов № 3А ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Р.,
ЕГН ********** *** сумата от 1260 лева,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете и отхвърлената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК Дис транс ЕООД – Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Стефан
Серткостов № 3А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СлРС сумата от 816.57 лева представляваща държавни такси по уважените искове и
1070 лв. за извършените съдебно счетоводна експертиза, съдебно графическа
експертиза и съдебно авто-техническа експертиза.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените суми за трудово възнаграждение
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: