Р Е Ш Е Н И Е
№
113
гр. Русе, 18.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе,
V – ти състав, в публичното заседание на 30 март през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело № 499
по описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Ц.Ц. *** против Ревизионен
акт № Р-03001822000181-091-001 от 26.07.2022г., издаден от Е.С.Х. – Началник на
Сектор „Ревизии“ в Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Й.Р.К. на длъжност
Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в същата дирекция, който е потвърден с Решение № 202
от 17.10.2022 г. на С.Х.П. – Директор на
Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на жалбоподателя са
установени задължения за периода 2016 г. – 2020 г. за: 1/. годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, 2/. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и 3/. задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице, 4/. задължения
за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице и 5/. задължения за
универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице, както и съответстващата
им лихва към 26.07.2022 г. в общ размер на 23 753,72 лева. Релевират се
твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
ревизионния акт. Претендира присъждането на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция ОДОП – Варна, чрез
процесуалния си представител, счита същата за неоснователна и моли тя да бъде
отхвърлена. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, като извърши проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира
за установено следното:
Настоящото ревизионно производство е образувано със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-03001822000181-020-001 от 13.01.2022 г. (л. л. 4 и 5 от преписката), издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК
от Е.С.Х.
– Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със заповедта е определен ревизиращият екип – Й.Р.К. на длъжност
Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в същата дирекция и Н.Й.М., инспектор по
приходите; ревизирания период – от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г.; видът на
ревизираните задължения – съответно годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се,
Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се, както и срокът за извършването й – тримесечен от връчване
на заповедта за възлагане на ревизията. С т. 14 от приложената на л.2 от преписката
Заповед № Д-1249 от 30.06.2017 г., на основание чл. 11, ал.3 от ЗНАП и чл. 112,
ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 01.07.2017 г., Е.С.Х., в качеството й на Началник
на Сектор „Ревизии“, е оправомощена от Директора на ТД на НАП – Варна да издава
заповеди за възлагането на такива. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена по
електронен път на жалбоподателя лично на 17.01.2022 г. (разписка на л. 4 от
преписката).
Срокът за извършване на ревизията е изменен със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001822000181-020-002
от 12.04.2022г., подписана от Е.С.Х. – началник на сектор при ТД на НАП - Варна (л. 8 от преписката) като е определен до
17.06.2022 г. Заповедта е връчена по електронен път на 15.04.2022 г. (л. л. 6 и
7 от преписката).
В хода на проведеното ревизионно производство ревизиращият
екип е установил, че М.Ц.Ц.
е местно физическо лице по смисъла на чл. 4,
ал. 1 от ЗДДФЛ за периода на ревизията от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. и е
данъчно задължено лице за получените доходи от източниците в Р България и
чужбина по чл. 8 от същия закон. Разведена е с лицето И.П.Ц. от 11.10.2016 г.
Има едно дете под 18 г. Жалбоподателката е без
регистрация като ЕТ, не е водила счетоводство. Съгласно установеното в хода на ревизионното
производство е извършвала дейност през ревизирания период по регистрации на МПС
срещу заплащане.
Установено е, че Ц.
е била в трудови правоотношения, както следва:
-
с
„Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД, на длъжност технически организатор, сключен
трудов договор на 10.11.2017 г. и прекратен на 05.09.2018 г.;
-
с
„Гама Консулт 2012“ ООД, на длъжност технически сътрудник, сключен трудов
договор на 06.10.2015 г. и прекратен на 06.04.2016 г. и
-
с
„Лучи 15“ ЕООД, на длъжност секретар, сключен трудов договор на 01.08.2016 г. и
прекратен на 01.02.2017 г.
Установено е още
участие на лицето като съдружник в юридически лица.
Ревизиращият екип е
констатирал, че за ревизираните периоди от жалбоподателката не са подавани ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По данни от Справка
по чл. 73 от ЗДДФЛ през периода 01.01.2016 г.- 31.12.2020 г. на Ц. е изплатена
сума от „Вторични метали Русе“ ЕООД през 2018 г. в размер на 296,15 лв. и през
2019 г. в размер на 205,20 лв. за предадени отпадъци.
Същата не е
регистрирано по ЗДДС лице.
Ц. няма подадена
декларация за осигуряване като самоосигуряващо се лице за ревизирания период
2016 г. - 2020 г. На основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО от жалбоподателката са
внасяни здравноосигурителни вноски през ревизирания период.
По задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
констатациите на ревизиращия екип са следните:
Въз
основа на представените от ОД на МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция“, справки за извършени регистрации на МПС и заявления
за регистрации на МПС, нотариално
заверени пълномощни и документи за регистрация на МПС представени и съставени
при регистрацията на автомобилите в МВР, в т.ч. събрани доказателства по Отговор
вх. № ЕП-458#1 от 31.03.2022 г., във вр. с Искане № Р-03001822000181-032-005 от
17.03.2022 г. до ОД на МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция“, както и документи по
повод на искане от 18.02.2022 г. до Окръжна прокуратура - Русе, ведно с Отговор
вх. № 2094 от 02.03.2022 г., органите по приходите са
достигнали до извод, че през ревизирания период 2016 г. – 2020 г. Ц. регулярно е
извършвала услуги по регистрация на МПС, собственост на чуждестранни
румънски граждани или български дружества с представляващи и управители
румънски граждани по години, както следва:
за 2016 г. – 198 бр.; за 2017 г. – 232 бр.; за 2018 г. – 125 бр.; за 2019 г. –
103 бр. и за 2020 г. – 38 бр.
Изготвено е искане
от 10.03.2022 г. до Нотариус С. В. Получен е отговор на 19.04.2022 г., с който
са представени всички фактури за нотариални услуги, издадени на
жалбоподателката за ревизирания период, както следва: за 2016 г. - фактури на
обща стойност 32,40 лв. и за 2017 г. - фактура на стойност 24,00 лв.
От представената
извадка от нотариален регистър, органите по приходите са констатирали, че
жалбоподателката е пълномощник на румънски гражданин /В.Е.Т./, който я
упълномощава да закупува и продава от негово име всякакви МПС и да извършва
всякакви разпоредителни сделки с тях. Упълномощена е и от търговските дружества
„Ромгас 2014“ ЕООД, „Ромгас 2015“ ЕООД, „Фокачия“ ЕООД, „Барон 2014“ ЕООД,
„Рутиер Асист 1500“ ЕООД, „Азалини“ ЕООД да ги представлява пред КАТ - Русе и
др. институции и да регистрира МПС-та.
Изготвено е и искане
до Нотариус И.К. и е получен отговор от 07.04.2022 г. Представен е нотариален
регистър за извършените нотариални заверявания, касаещи жалбоподателката за
периода 01.01.2016 г.-31.12.2020 г. Видно от регистъра са налице множество пълномощни
да регистрира МПС-та.
С оглед така
установените факти и обстоятелства, органите по приходи са приели, че
жалбоподателката е извършила множество регистрации на МПС-та, в качеството й на
упълномощено лице на физически и юридически лица на тяхно име и за тяхна
сметка.
Предмет на дейност
от нейна страна е да организира и извършва регистрации на МПС-та срещу
възнаграждение. Дейността е започнала преди ревизирания период и продължава и
след това.
Във връзка с
получени парични средства чрез системите „Изипей“ и „Мъниграм“, са изпратени ИПДПО
до „Изипей“ ЕООД и „МГ Интернешанъл“. При анализ на получената информация
органите по приходи са констатирали, че жалбоподателката е получател на парични
средства чрез системата „Изипей“ през 2017 г. в общ размер на 819,00 лв. и през
2018 г. в общ размер на 955,00 лв., и чрез системата „Мъниграм“ през 2020 г. в
общ размер на 537,85 лв. Посочените суми са били съобразени от органите по
приходите при изготвяне на съпоставката на имущественото й състояние.
Същевременно,
органите по приходи са установили, че от системата „Изипей“ са извършвани
плащания във връзка с регистрации на МПС към ОД на МВР - Русе, обобщени като размери
по години, както следва: за 2018 г. - 93,48 лв.; за 2019 г. - 3 829,89 лв. и за
2020 г. – 2 213,07 лв.
В хода на
ревизионното производство Ц. потвърждава извършването на услугите, но отрича да
е получавала доходи във връзка с извършване на същите.
В тази връзка от съдържащите се в приобщената към делото административна
преписка писмени доказателства се установява, че на Ц. са били връчени искане
за представяне на документи и писмени обяснения от 17.01.2022 г., от 10.03.2022
г. и от 10.06.2022 г. На основание
чл. 37, ал. 2 и ал.3 от ДОПК ревизиращите органи са изискали доказателства
относно основанията
за наредените и получените преводи от Ц. в Справка
от „Изипей“. На първите две искания жалбоподателката не е отговорила и не е
представила исканите документи и писмени обяснения. В отговор на третото
искане, на 14.06.2022 г., е представила писмено обяснение, в което е декларирано,
че е изкарала курс по румънски език,
като преди това е завършила университет със специалност „Счетоводство и
контрол“. Румънският език й е помогнал да създаде контакти с румънски граждани,
на някои от които е водила счетоводството, докато роди детето си. След като
вече е имала доста контакти с румънци, те са започнали да я търсят за преводи.
За регистрации в КАТ не е вземала пари на ръка. Румънските граждани са й
помагали за детето с каквото могат, а тя им е превеждала, за да им се отплати.
По разпечатките от „Изипей“ се виждат суми, които е получавала или превеждала,
но те не са били нейни собствени средства, а са й били давани, за да ги преведе
или получи от нейно име, тъй като са чужди граждани. Тракторът, за който има
издадена фактура на нейно име, не е неин, а закупен на нейно име, за да е
по-лесно. Парите за него са били дадени от румънски гражданин. Сумите,
превеждани към Хом Кеър Хотелс, ги е превеждала от нейно име, с пари на
румънски граждани, за да им направи резервации в хотели по морето. Превеждала е
пари за данъци и такси към Местни данъци и такси, пак с техни средства.
Собствено жилище няма, автомобили няма и собствени средства няма към момента.
През ревизирания период е работила за кратко в офис за застраховки на 2 часа и
на 4 часа.
В резултат на
установеното органите по приходите са приели, че жалбоподателката е извършвала
дейност редовно и по занятие, с цел получаване на доход.
Приели са, че в
конкретния случай не се касае за еднократни или инцидентни услуги, като не е
налице икономическа логика процесните услуги да се извършват без
заплащане.
В тази връзка ревизиращият
екип е направил извод, че реализираният облагаем доход, от извършване на
услугите, следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно:
облагаем доход от стопанска дейност като едноличен търговец.
Предвид липсата на
подадени декларации във връзка с получените доходи, както и липсата на
представени от страна на лицето документи във връзка с предоставените от нея
услуги, органите по приходи са достигнали до извода, че в конкретния случай са
налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.5 от ДОПК, т.е. до започване на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация, както и документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване.
На Ц. са
връчени Уведомление
по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № Р-03001822000181-113-001 от 10.03.2022 г.,
с което е уведомена, че данъчните основи за определяне на годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ и
задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за периода 2016 г. - 2020 г. ще
бъдат определени по реда на чл. 122 и чл. 124а от ДОПК. Едновременно с това е
връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задълженото лице от 10.03.2022 г. са изискани и
декларации по приложен към искането образец на основание чл.124, ал. 3 от ДОПК
за ревизирания период 2016 г. - 2020 г., като такива не са представени.
Ревизиращият екип е
извършил анализ на относимите обстоятелства към ревизираното лице, както
изисква чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
С цел разкриване на
обективната действителност относно цената на предоставената от Ц. услуга,
органите по приходи са изготвили и изпратили ИПДПОТЛ до лицата, от името на
които жалбоподателката е извършвала регистрация на МПС. Получен е отговор по
част от тях. Констатирано е, че част от лицата потвърждават плащане на различни
стойности за получаване на услугата по регистрация на МПС, други са посочили,
че не познават това лице, не си спомнят колко са платили.
Предвид обстоятелството, че в хода на ревизионното производство е събрана
частична информация относно цената на услугата по регистрация на МПС, органите
по приходите са отправили искане до трето лице, независимо дружество - „Ка Енд Ка Логистик“
ЕООД, предлагащо услуги по регистрация
на МПС-та, с което е изискана информация за цените на същите за 2016 г.,
2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Получен е отговор от 17.06.2022 г., с който
е декларирано, че в периода, през който дружеството е развивало дейност, е
продавало услуга по регистрация на МПС-та на цена 60,00 лв. Пояснява, че то се
е явявало като подизпълнител на тази услуга и тази цена най-вероятно е по-ниска
от цената, при която са работили регистраторите на МПС. Установената цена на услугата е 60,00 лв. и не е променена в периода 2016
г. - 2020 г. и продължавала да бъде такава. Допълнително се прави
уточнение, че цената на такава услуга е варираща - от 50 лв., 60 лв., 70 лв. и
100 лв.
Извършена е и
проверка в информационните системи на НАП относно свързаното с жалбоподателката
лице – И.Ц. (бивш съпруг). Констатирано е, че на лицето е извършвана проверка,
документирана с Протокол № Р-03001822000181-П73-001 от 01.07.2022 г., както и
ревизионно производство за периода 2007 г., 2008 г. и 2009 г., приключило с РА
№ 103-********* от 31.08.2011 г. Установено е, че в процесния период И.Ц. е
извършвал регистрация на МПС срещу заплащане, в размер на 60,00 лв.
Констатирано е още,
че идентични на настоящите са установените факти и обстоятелства в хода на
предишно ревизионно производство на жалбоподателката за периода от 2009 г. - 2010
г., приключило с издаването на РА № ********* от 31.05.2012 г., потвърден с
Решение № 586 от 04.10.2012 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна. Същият е влязъл
в законна сила.
Също така към
преписката, с нарочен протокол от 17.06.2022 г. са приобщени доказателства,
събрани в хода на ревизионното производство на Ц.Ц. (баща на жалбоподателката), относими за периода 01.01.2016 г.
- 31.12.2020 г., приключило с Ревизионен акт № Р-03001822000174-091-001 от 09.06.2022
г., като на съда е служебно известно обстоятелството, че последният е бил изцяло
оспорен пред горестоящия орган, който изцяло го е потвърдил, след което РА е
бил оспорен по съдебен ред като по този повод е било образувано адм. дело №
519/2022 г. по описа на съда, което към настоящия момент е висящо.
Предвид установените
факти и обстоятелства, а именно, че предоставените от ревизираното лице услуги
не са инцидентни, а регулярни, постоянни, редовно или по занятие, като
независима икономическа дейност, с цел получаване на доход, органите по приходи
са приели, че Ц. действа като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
В резултат на това и
на основание чл. 26, т. 7 от ЗДДФЛ е прието, че жалбоподателката е била длъжна,
но не е създала предприятие и не е водила счетоводна отчетност. Цитирана е
нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, като е прието, че облагаемият доход от
стопанска дейност като едноличен търговец следва да се формира по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане и представлява данъчна печалба.
Прието е, че на
основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ лицето дължи данък в размер на 15% върху
определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид събраната в
хода на ревизионното производство информация относно пазарната цена на
предоставени услуги по регистрация на МПС-та, органите по приходите са приели,
че същата е в размер на 60,00 лв.
След
анализ на събраната информация по реда на чл. 122 от ДОПК, органите по приходи
са установили недекларирани доходи от жалбоподателката, в качеството й на
търговец по ТЗ, без регистриран ЕТ по ЗДДФЛ по години, както следва:
-
за 2016 г. в размер на 11 880,00 лв.
/регистрирани 198 бр. МПС * 60,00 лв./;
-
за 2017 г. в размер на 13 920,00 лв. /регистрирани 232 бр. МПС * 60,00 лв./;
-
за 2018 г. в размер на 7 500,00 лв. /регистрирани 125 бр. МПС * 60,00
лв./;
-
за 2019 г. в размер на 6 180,00 лв. /регистрирани 103 бр. МПС *
60,00 лв./ и
-
за 2020 г. в размер 2 280,00 лв. /регистрирани 38 бр. МПС *
60,00 лв./.
При определяне на
данъчната основа по чл. 122 от ДОПК, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ,
органите по приходи са приспаднали дължими от лицето вноски, които
самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя
сметка по реда на КСО и ЗЗО.
Определена е данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и дължим данък, както
следва:
-
За
2016 г. данъчна основа в размер на
8 814,96 лв. и дължим данък в размер на 1 322,24 лв. главница
и лихви в размер на 702,31 лв.;
-
За
2017 г. данъчна основа в размер на 11 348,64 лв. и дължим данък в размер
на 1 702,30 лв. главница и лихви в размер на 732,05 лв.;
-
За
2018 г. данъчна основа в размер на 5415,00 лв. и дължим данък в размер на
812,25 лв. главница и лихви в размер на
266,94 лв.;
-
За
2019 г. данъчна основа в размер на 4 311,84 лв. и дължим данък в размер на
646,78 лв. главница и лихви в размер на 135,83 лв. и
-
За
2020 г. данъчна основа в размер на 245,04. и дължим данък в размер на 36,76 лв.
главница и лихви в размер на 3,99 лв.
Относно определените задължения за задължителни
осигурителни вноски по КСО /ДОО и ДЗПО УПФ/ констатациите са следните:
Във връзка с
гореописаните факти и обстоятелства органите по приходите са приели, че от
дейност като търговец по чл. 1 от ТЗ, без регистрация като ЕТ, Ц. подлежи на
осигуряване като самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО.
Констатирано е, че
лицето не е декларирало начало на дейност и начало на осигуряване като търговец
по смисъла на ТЗ.
Не е осигурявана и
на друго основание.
-
За ДОО:
Предвид разпоредбите
на чл. 124а, във вр. с чл. 122 от ДОПК, във вр. чл.6 от КСО са определени
дължими авансови вноски и годишни изравнителни вноски за ДОО.
Съобразено е, че
осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване за самоосигуряващи се
лица се дължат авансово - върху месечен осигурителен доход, определен съгласно
чл. 9, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността
през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда
на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Посочено е, че
окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в
срока за подаване на годишната данъчна декларация за периода.
Установено е, че
съгласно ЗБДОО минималният месечен осигурителен доход за 2016 г. е 420,00 лв.,
за 2017 г. - 460,00 лв., за 2018 г. - 510,00 лв., за 2019 г. - 560,00 лв. и за
2020 г. е в размер на 610,00 лв.
Определени са
задължения, както следва:
-
За
2016 г.: Общо дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 1 520,64 лв.
На основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в общ размер
на 854,74 лв.;
-
За
2017 г.: Общо дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 1 920,96 лв.
На основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в общ размер
на 881,59 лв.;
-
За
2018 г.: Общо дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 1 110,00 лв.
На основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в общ размер
на 430,84 лв.;
-
За
2019 г.: Общо дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 994,56 лв. На
основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в общ размер на
298,54 лв. и
-
За
2020 г.: Общо дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 1083,36 лв. На
основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в общ размер на
215,00 лв.
За ДЗПО-УПФ:
Ревизиращият екип е
приел, че осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване /в т.ч. универсален пенсионен фонд/ се внасят върху доходите, за
които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
съгласно чл. 157 от КСО. Същите се
внасят в срока, регламентиран в чл. 158 от КСО, едновременно с осигурителните
вноски за ДОО.
На основание чл. 124а
и чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 157, ал. 5 от КСО, органите по приходите са
определили размер на дължимите вноски за ДЗПО-УПФ по месеци, както и
окончателни вноски за годишно изравняване.
Определени са
задължения, както следва:
-
За
2016 г.: Общо в размер на 594,00 лв. На основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК лихви в размер на 333,88 лв.;
-
За
2017 г.: Общо в размер на 696,00 лв. На основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК лихви в размер на 319,41 лв.;
-
За
2018 г.: Общо в размер на 375,00 лв. На основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК лихви в размер на 145,55 лв.;
-
За
2019 г.: Общо в размер на 336,00 лв. На основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК лихви в размер на 100,87 лв. и
-
За
2020 г.: Общо в размер на 366,00 лв. На основание чл. 113 от КСО и чл. 175 от ДОПК лихви в размер на 72,64 лв.
За здравноосигурителни вноски:
Органите по приходи
са приели, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО жалбоподателката следва
да прави авансови вноски за здравно осигуряване върху доход, който не може да
бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО и окончателно върху доходите от
дейността, през календарната година, съгласно справката към данъчната
декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
На основание чл. 124а
и чл. 122 от ДОПК, във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е определен размерът на
дължите авансови вноски, както и вноски за годишно изравняване. Тъй като в хода
на ревизионното производство е констатирано, че от Ц. са внасяни вноски за
здравно осигуряване по декларация обр. № 7, дължими на основание чл. 40, ал. 5
от ЗЗО, по години и периоди, размерът на същите е приспаднат при определяне на
дължими вноски за ЗО.
Определени са
дължими здравно осигурителни вноски, както следва:
-
За
2016 г.: Общо в размер на 790,04 лв. На основание чл. 107 от ЗЗО и чл. 175 от ДОПК е начислена лихва в размер на 438,95 лв.;
-
За
2017 г.: Общо в размер на 923,75 лв. На основание чл. 107 от ЗЗО и чл. 175 от ДОПК е начислена лихва в размер на 414,26 лв.;
-
За
2018 г.: Общо в размер на 520,67 лв. На основание чл. 107 от ЗЗО и чл. 175 от ДОПК е начислена лихва в размер на 203,75 лв.;
-
За
2019 г.: Общо в размер на 268,80 лв. На основание чл. 107 от ЗЗО и чл. 175 от ДОПК е начислена лихва в размер на 80,69 лв. и
-
За
2020 г.: Общо в размер на 292,80 лв. На основание чл. 107 от ЗЗО и чл. 175 от ДОПК е начислена лихва в размер на 58,09 лв.
За задължения за
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:
След анализ на
относимите към жалбоподателката обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
и изготвяне на съпоставки на имущественото й състояние, органите по приходи са
констатирали, че за всяка от ревизираните години е налице превишение на
разходите над приходите /доходите/, както следва: за 2016 г. - 1 395,12 лв.; за
2017 г. - 3 601,63 лв.; за 2018 г. - 375,39 лв.; за 2019 г. - 7 762,97 лв. и за
2020 г. – 9 053,15 лв.
Прието е, че
установеният за всяка от ревизираните години недостиг като превишение на
направените разходи над получените доходи и придобито имущество до размера на
установените при ревизията доходи от извършване на услуги по регистрация на МПС-та
не подлежи на облагане, тъй като доходите от регистрации на МПС са обложени в
частта за ЕТ, като с тях са финансирани от Ц. установените извършени разходи.
В резултат на това е
констатирано е, че е налице превишение на разходите през 2019 г. в размер на
1 582,97 лв. и през 2020 г. в размер на 6 773,15 лв.
Прието е, че
установеното превишение за 2019 г. не е явно и съществено, поради което за
процесната година не е определена основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ.
При изготвяне на
съпоставката на имущественото състояние на жалбоподателката за 2020 г.,
органите по приходи са установили следното:
След анализ по чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, е достигнато до извода, че към 01.01.2020 г. и към 31.12.2020 г.
ревизираното лице не притежава парични средства в брой.
От анализ на
събраните в производството банкови извлечения е установено, че към 01.01.2020
г. ревизираното лице е притежавало парични средства по банкови сметки в общ
размер на 263,01 лв., а към 31.12.2020 г. в размер на 0,33 лв.
Констатирано е, че Ц.
е получила приходи през 2020 г. от публична продан на гараж № 3, находящ се в
гр. Русе, ул. „Константин Иречек“ № 11 в размер на 18 099,00 лв., от
лицето F. M. – Румъния в размер на 537,85 лв., необлагаеми доходи от ДСП в
размер на 440,00 лв., доходи от продажба на дружествени дялове в „Машинам“ ЕООД
в размер на 5,00 лв.
Установено е, че
ревизираното лице е извършило разходи през 2020 г. за живот и издръжка в размер
на 54,60 лв. /закупуване на кутии за сирене/, разходи за комунални услуги в общ
размер на 816,62 лв., разходи за закупуване на трактор Yanmar в размер на 2 820,00
лв., платени суми за задължения към трети лица в общ размер на 18 099,00
лв., разходи за екскурзии и пътувания в размер на 2 707,80 лв., разходи за
платени данъци, осигурителни вноски, такси и други публични задължения в общ
размер на 3 779,98 лв., разходи за банкови такси в размер на 119,68 лв.
В резултат на
гореизложеното е констатирано, че лицето е превишило разходите над приходите
през 2020 г. със сума в размер на 9 053,15 лв.
След приспадане на
получените от лицето приходи от предоставяне на услуги по регистрация на МПС-та,
установени с РА в размер на 2 280,00 лв., е констатирано несъответствие в
размер на 6 773,15 лв. Същото е прието за облагаем доход по реда на чл. 122
от ДОПК, респективно за данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Определен е данък в
размер на 677,32 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ
са определени лихви в размер на 73,57 лв.
Последвало е издаване
на Ревизионния доклад (РД) № Р-03001822000181-092-001
от 01.07.2022 г., подписан от
ревизиращия екип, на който е възложена ревизията. Същият е връчен на
жалбоподателката на 04.07.2022 г. (л. л. 729 – 763 от преписката).
Срещу РД не е било подадено възражение.
На 26.07.2022 г. е издаден Ревизионен акт № Р-03001822000181-091-001
от компетентни органи по
приходите, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Е.С.Х. – Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Варна, възложил ревизията и Й.Р.К. на длъжност Главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията в същата дирекция,
връчен на ревизираното лице на 27.07.2022 г. по електронен път (л. л. 771 – 782
от преписката).
Ревизионният акт е
изцяло оспорен от Ц. с възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на приложимите материални закони. Конкретно излага твърдения, че РА се явява
необоснован, съставен без доказателства и немотивиран. Твърди, че не са били
изследвани всички релевантни факти и обстоятелства, като през ревизирания период
действително била пълномощник на румънци, нейни приятели от предишни години, но
не е получавала посочените в РА суми, за извършваните от нея услуги по
регистрация на автомобили в КАТ – Русе, получавала от тези нейни познати
единствено подаръци и храна за нея и детето й, но не и парични средства.
На 17.10.2022 г. е издадено Решение № 202 на решаващия орган – С.Х.П.
– Директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с което оспореният
ревизионен акт е потвърден изцяло. В решението подробно са коментирани установените
по случая фактически обстоятелства, направените от ревизиращия екип правни изводи,
подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателката, които са приети за
неоснователни и необорващи изводите, направени в проведеното ревизионно
производство (л. л.926 - 933 от преписката).
Решение № 202 от 17.10.2022 г. е връчено на жалбоподателя на
21.10.2022 г. (л. 925 от преписката), след което на 04.11.2022 г. по пощата чрез
решаващия орган до настоящия съд е подадена и жалба от Ц. срещу ревизионния акт
(л. 6 от делото).
Изложената фактическа обстановка дава основание на съда да направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на
правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред. С
жалбата се оспорва ревизионният акт, който е потвърден с решението на
горестоящия орган.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
при издаването му.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК,
ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагането
на ревизия. Съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК е предвидено РА да се издава от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на
ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органът, възложил ревизията е териториалният директор или
лицето, на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК. В Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г.
на ВАС изрично е прието, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в
общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от
две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със
заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на
„възложил ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция. В същото тълкувателно решение е прието, че след
изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се
издава съвместно от два органа - единият е органът, възложил ревизията, а
другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както
органа-издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по
отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е
определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112,
ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз
основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
В случая началото на ревизионното производство е сложено с
издадената Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001822000181-020-001
от 13.01.2022 г., изменена със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001822000181-020-002
от 12.04.2022 г., издадена на основание
чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от Е.С.Х., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, която с т. 14 от Заповед № Д-1249 от
30.06.2017 г. на л. 2 от преписката, на основание чл.11, ал. 3 от ЗНАП и чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 01.07.2017 г. е оправомощена от Директора
на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на такива. Съгласно Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-03001822000181-020-002 от 12.04.2022 г. срокът за извършване на ревизията е определен до
17.06.2022 г. Извършването на ревизията е възложено на Й.Р.К. на длъжност главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията в същата дирекция и Н.Й.М., инспектор по приходите. Ревизията е приключила
в указания срок и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, със съдържанието по чл.
117, ал. 2 от ДОПК.
Заповедта за
възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с
квалифициран електронен подпис на Е.С.Х. в посоченото й
длъжностно качество - Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – Варна. За доказване
компетентността на органа, възложил ревизията, е представена заповед, с която
на издалия ЗВР е възложено издаването на такива (л. 2 от преписката). Предвид
това съдът приема, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по
приходите.
Заповедта за
възлагане на ревизия, ЗИЗВР, Ревизионният доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт,
са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.
184, ал.1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи
са представени по делото и на електронен носител (приложения с
административната преписка CD-R). Към материалите по делото са приобщени
разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на
хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал.1 от
с.з. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Съгласно
чл. 4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е
лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая не се и
спори по делото, че подписалите документите лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от
лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.
Ревизията е
приключила с издаването на оспорения РА, който е в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Е.С.Х., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна и Й.Р.К., Главен инспектор по приходите и ръководител на
ревизията.
При оспорването по административен ред не са приложени
нови доказателства, а в решението на директора на Дирекция ОДОП - Варна са дадени
отговори на наведените от жалбоподателя възражения.
Въз основа на
горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен
орган в надлежната писмена форма, при спазване на установената писмена форма и
процесуални изисквания. Същият се явява постановен и в съответствие с
материалноправните изисквания на закона по следните съображения.
Ревизионното
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения
ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален
закон размер на данъка да се приложи към установена от органите по приходите по
реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК данъчна основа (осигурителен доход).
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ДОПК, на които хипотези в случая се основава
провеждането на ревизионното производство по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато
до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация и документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, като
във връзка с извършване на 696 броя регистрации на МПС-та на територията на гр.
Русе от страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства. Именно това
представлява и основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1,
т. 5 от ДОПК. Няма спор по делото, че Ц. не е подавала и ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ за ревизирания период, като по делото се установява, че същата е
получател на доходи за осъществяваната от нея дейност по предоставяне на услуги
по регистрация на МПС-та. Съгласно мотивите на горестоящия орган да отхвърли
жалбата срещу РА, които следва да се считат за част от мотивите на РА на
основание чл. 97, ал. 1, изр. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, са налице и
хипотезите на т. 2 и т. 4 от разпоредбата, а именно налице са данни за укрити
приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона
за счетоводството. Това е така, тъй като установеното при съпоставката
превишение на извършените от лицето разходи над декларираните от него приходи
безспорно води до извода, че за да покрива разходите си, лицето е разполагало с
доходи, които не е декларирало, а именно доходи от извършваната дейност по
регистрация на МПС-та, т.е. налице са данни за укрити доходи – обстоятелство по
т. 2. Извършваната от лицето дейност несъмнено е търговска и за нея лицето е
следвало да води счетоводна отчетност, каквато в случая липсва, което изпълнява
и хипотезата на т. 4.
През ревизирания период
лицето е извършвало търговска дейност по занятие, по смисъла на чл. 1, т. 1 от
Търговския закон, а именно - жалбоподателката е
извършила множество услуги по регистрация на МПС-та, в качеството й на упълномощено
лице на физически и юридически лица на тяхно име и за тяхна сметка, като предмета
на дейността й е бил именно да организира и извършва регистрации на МПС-та
срещу възнаграждение. Предвид броя на извършените
регистрации, напълно обоснован и съответен на закона е изводът на органите по
проходите, че тези услуги нямат инцидентен характер, а са извършвани редовно и
по занятие. Отново с оглед на тяхната честота не може да се приеме тезата на
жалбоподателката, че за предоставяне на същите не е получавала парични
средства. Това твърдение противоречи на всякаква икономическа, а дори и
житейска логика, както и на доказателствата, съдържащи се в приобщената към
делото административна преписка, от които се установява, че жалбоподателката е
получавала парични средства чрез системите „Изипей“ и „Мъниграм“, както и от
писмени обяснения на част от лицата, на които е предоставена услугата.
Понятието „търговец“
е дефинирано в чл. 1 от ТЗ. Това е всяко физическо или юридическо лице, което
по занятие извършва някоя от сделките по ал. 1, т. т. 1 - 15, или образува
предприятие, което по обем и предмет изисква неговите дела да се водят по
търговски начин.
Предвид установените
факти и обстоятелства се установява, че извършваната от Ц. дейност представлява
търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от Търговския закон, търговец по смисъла на
този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва
търговско представителство и посредничество.
Освен това и дефинирането
на едно физическо лице като търговец не следва от това дали реализира на
практика печалба от тази си дейност, а от това дали извършваната от него
дейност по естеството си е търговска. От значение е
самата дейност да може да бъде квалифицирана като търговска, а в случая се
касае за значителен брой предоставени услуги по регистрация на МПС-та, което по
своята същност представлява представителство на повече от едно лица, което от своя страна доказва, че
се касае за търговска дейност, насочена към реализиране на печалба.
Извършваните
услуги са многобройни, имат траен характер и са извършвани през продължителен
период от време, поради което с извършването им следва да се приеме, че лицето
е извършвало стопанска дейност, от която е получило доходи, които подлежат на
облагане по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. По смисъла на чл. 26, ал. 7
от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични
търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа
за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Следователно ревизираното лице е осъществявало дейност като търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 1
от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда
на чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ.
Фактите и обстоятелствата по делото,
установени при съпоставката
на имущественото състояние на Ц. и констатираното превишение на извършените от
нея разходи над декларираните от нея приходи безспорно води до извода, че за да
покрива разходите си, тя е разполагало с доходи, които не е декларирала с годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ през ревизирания период 2016 г. - 2020 г., сочат на основанието по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК, което е и най-малкото
необходимо условие за провеждане на ревизията по особения ред.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателката, че преминавайки към ревизия по особения ред,
ревизиращите органи не са извършили анализ на относимите обстоятелства към
ревизираното лице, както изисква чл. 122, ал. 2 от ДОПК и по-конкретно по
чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК.
Съгласно цитираната разпоредба за определянето на
основата за облагане с данъци, органът по приходите взема предвид обобщените
данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица,
упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия.
Предвид обстоятелството, че в хода на ревизионното производство е събрана
частична информация относно цената на услугата по регистрация на МПС-та,
органите по приходите са отправили искане до трето лице, независимо дружество -
„Ка Енд
Ка Логистик“ ЕООД, предлагащо услуги по
регистрация на МПС-та, с което е изискана информация за цените на същите за 2016
г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Получен е отговор от 17.06.2022 г., с
който е декларирано, че в периода, през който дружеството е развивало дейност,
е продавало услуга по регистрация на цена 60,00 лв. Пояснява, че то се е
явявало като подизпълнител на тази услуга и тази цена най-вероятно е по-ниска
от цената, при която са работили регистраторите на МПС (л. 653, гръб от
преписката). Установената цена на
услугата е 60,00 лв. и не е променена в периода 2016 г. - 2020 г. и
продължавала да бъде такава (л. 652, гръб от преписката). Допълнително
се прави уточнение, че цената на такава услуга е варираща - от 50 лв. – за
транзитна регистрация, 60 лв. – стандартна услуга регистрация, 70 лв. –
стандартна услуга + маркировка или оглед и 100 лв. – първоначална регистрация
(л. 698, гръб от преписката).
От установените по
делото данни може да се направи извод, че извършваните от жалбоподателката
услуги по регистрация на МПС-та е именно посочената от това дружество
стандартна услуга на цена от 60 лева.
Извършена е и
проверка в информационните системи на НАП относно свързаното с жалбоподателката
лице – И.Ц. (бивш съпруг). Констатирано е, че на лицето е извършвана проверка,
документирана с Протокол № Р-03001822000181-П73-001 от 01.07.2022 г., както и
ревизионно производство за периода 2007 г., 2008 г. и 2009 г., приключило с РА
№ 103-********* от 31.08.2011 г. Установено е, че в процесния период И.Ц. е
извършвал регистрация на МПС срещу заплащане, в размер на 60,00 лв.
Констатирано е още,
че идентични на настоящите са установените факти и обстоятелства в хода на
предишно ревизионно производство на жалбоподателката за периода от 2009 г. - 2010
г., приключило с издаването на РА № ********* от 31.05.2012г., потвърден с
Решение № 586 от 04.10.2012 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна. Същият е
влязъл в законна сила.
В случая приходните органи са събрали
доказателства и са анализирали именно посочените обстоятелства, поради което и
основата за облагане не е била определена въз основа на предположения. Следователно
начинът, по който ревизиращите органи са определили приходите на лицето от
дейността му през ревизирания период е правилен, като са били спазени правилата
за извършване на ревизия при особени случаи.
При определянето на укритите приходи на
ревизираното лице органа по приходите е използвал именно посочените по-горе данни,
които по същество представляват именно обобщени данни за реализираната печалба,
съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна
дейност при същите или подобни условия. Законът предвижда събиране на
информация от различни източници и след анализ на относимите към субекта
обстоятелства – определяне на данъчна основа максимално близка до
действителната. Действително неслучайно облагането по чл. 122 от ДОПК се нарича
облагане по аналог, като съществена част от анализа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е
именно съпоставяне с обобщени данни, поради липса на конкретни обективни и
достоверни доказателства от страна на задължения субект, като именно тези данни
следва да се съпоставят с отчетените от ревизираното лице и при разлики да се
приеме „по аналог“ размерът на прихода, отчетен от съпоставимия търговец.
В конкретния случай органите
по приходи са събрали точно данни от различни източници – други търговци, упражняващи
същата или подобна дейност при същите или подобни условия. Информацията за реализирани
приходи от търговци, извършващи сходна търговска дейност, в същото населено
място, включително през ревизираните периоди, е послужила за аналог на
ревизиращия екип.
Предвид изложеното
съдът намира, че органите по приходи са събрали доказателства и са анализирали
именно обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК. В този смисъл правилно е установен размерът на
данъчната основа и размерът на публичноправните задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по години, съответно и лихвата върху главниците.
При наличието на
предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ДОПК за ревизирания период
органите по приходи законосъобразно са определили по основание и размер
допълнителни задължения за осигурителни вноски на жалбоподателката. За всички
невнесени в срок публични задължения законосъобразно е начислена и съответната
лихва за забава.
По отношение на
задължението за обществено осигуряване, принципно същото се поражда с началото
на започване осъществяването на трудова дейност и дължимостта или получаването
на осигурителен доход от нея, съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от КСО. По
аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 и
за който са дължими или внесени осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й. Между страните няма спор, че през процесния период
ревизираното лице не е осигурявано като самоосигуряващо се лице по КСО.
Същевременно, безспорно се установява, че задълженото лице е получавало доходи
от търговска/стопанска дейност като търговец без регистрация, поради което има
качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, т.е.
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя
сметка, след като извършва търговска дейност на свой риск и за своя сметка и от
която получава доходи, които са осигурителни, предвид техния произход от
полагане на труд. Независимо какъв е правният му статут - на регистриран или
нерегистриран търговец, каквото условие законодателят не поставя, ревизираното
лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради
общо заболяване за старост и за смърт. Доходът, върху който се дължат
осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова
дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО,
осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на
осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между
минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Предвид
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни
вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Лицата, родени след
31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното
обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО в УПФ, като осигурителните
вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване,
задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те
дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК (чл. 29,
ал. 3 от ЗЗО). Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – едноличният търговец, физическото лице,
образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху
месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на
осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за
бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно
справката към данъчната декларация, по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На последно място правилно
с РА са определени и задължения на жалбоподателката за 2020 г. за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Съпоставката на имущественото й състояние
е изготвена след събиране на конкретни доказателства относно получените от нея
доходи, респективно извършените от нея разходи. Органите по приходи са взели
предвид и обстоятелството, че с РА е определен доход от извършване на услуги по
регистрация на МПС-та, като същият е съобразен при определяне на основата за
облагане. Правилно е определен размерът на разходите през годината над
получените през същата доходи. Винаги когато е налице несъответствие в
имущественото състояние на едно данъчно задължено лице, то получената
отрицателна величина представлява доход с неустановен произход, което от своя
страна предполага образуване на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК. Това
разбиране съответства и на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 2 от ДОПК.
Безспорно Ц. е разполагала с доходи, които не е декларирала.
С оглед изложеното
жалбата срещу оспорения РА се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При прилагането на чл. 161, ал.
1, изр. 3 от ДОПК искането на ответната страна за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Същото съдът
определя в размер на 2 537,84 лева, изчислен по реда на чл. 8, ал. 1, вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на М.Ц.Ц. ***
против Ревизионен акт № Р-03001822000181-091-001 от 26.07.2022 г., издаден от Е.С.Х.
– Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Й.Р.К. на длъжност
Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в същата дирекция, потвърден с Решение № 202 от 17.10.2022
г. на С.Х.П. – Директор на
Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА М.Ц.Ц., ЕГН **********,***
да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 2 537,84 лева, разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: