Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
02.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
първи август две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 665 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на Г.А.Ф. ***, с ЕГН:********** срещу наказателно постановление №19-0851-000675
от дата 07.05.2019 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
– гр.Добрич.
С атакуваното наказателно постановление
за извършено административно нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателката на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП са
наложени следните адм. наказания: „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и
„лишаване от правото да управлява МПС” за
срок от 3 /три/ месеца.
С депозираната жалба се моли да
се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, без
да се оспорва описаната фактическа обстановка на нарушението. В насока на
лансираната защитна теза като обективна
причина, наложила извършване на нарушението жалбоподателката сочи - внезапно
влошаване на здравословното състояние на родното й дете. Навеждат се оплаквания
и за неправилно прилагане на материалния закон от наказващия орган, който не е съобразил,
че процесното нарушение съставлява „маловажен случай” на адм.нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което водачът не е следвало да бъде санкциониран,
а едниствено да се предупреди.
В съдебно заседание жалбоподателаката
поддържа искането за отмяна на постановлението на посочените в жалбата правни основания
и доводи.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от
процесуален представител. Изложено е бланкетно писмено
становище по жалбата, с което се моли същата да бъде
оставена от съда без уважение, а
наказателното постановление да се потвърди.
След като
подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, настоящият
съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна:
На 26.02.2016 година, за времето от
13.00-15.00 часа св.И.К.Й. /„мл.автоконтрольор” от СПП-КАТ към МВР-Добрич/ в
изпълнение на възложените му задачи осъществявал на контрол за скорост над
преминаващите превозни средства по бул.”25-ти септември” в гр.Добрич, и
по-конкретно в района на бившено предприятие „Сердика”. За целта си служел с
техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1 -M, с инв. №518, снабдена с радарен скоростомер тип „Трафикрадар „ ТR 4D, която засичала движещите се в посока околовръстен път
на град Добрич превозни средства. Около 14:22:12 часа с посоченото техническо
средство е измерена превишена скорост на движение от 104 км/ч на управлявания
от жалбоподателката лек автомобил - марка „АУДИ”, с рег.№ *** при максимално
разрешена скорост за населените места от 50 км/ч. Към момента на измерване
превишената скорост на превозното средство, видно от представения снимков
материал / извлечение от видеоклип №2073, радар №518 по пътното платно не е
имало други движещи се в същата посока /респ.преминаващи/ превозни средства,
които да попадат в обсега на радарното устройство.
С оглед на
изложените обстоятелства, при извършена допълнителна проверка от длъжностните лица на КАТ е установено че
автомобилът е бил управляван лично от жалбоподателката Г.А.Ф.. В тази връзка Ф.
попълнила собственоръчно декларация по образец, съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която декларирала, че на
04.03.2019 год., около 14:22 часа лично тя е управлявала заснетия на видеоклипа
автомобил „АУДИ”, с рег.№ ***. След като съобразил изложените фактически
обстоятелства св.И.К.Й. в качеството си на длъжностно лице, притежаващо
необходимите властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателката
с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.№0700825 от дата
17.04.2019 год. С този акт дл.лице вменило във вина на жалбоподателката, че е
осъществила състава на адм.нарушение по текста на чл.21,ал.1 от ЗДвП. В обстоятелствената
част на акта е изложено кратко и ясно описание на установеното с техн.средство
нарушение на ЗДвП. Изрично в акта са посочени датата, часа и мястото, където е
установено нарушението, вида модела и марката на управлявания от
жалбоподателката автомобил, както вида и модела на техническото средство, с
което е измерена превишената скорост на движение на превозното средство.
Описаната фактическа обстановка, съдът
намира за установена по безспорен и категоричен начин от показанията на
актосъставителя И.Й. и на св.Г.Л.Д. /присъствал
при съставяне на акта/, както и от приложените по делото безспорни писмени
доказателства и доказателствени средства, приобщени по предвидения процесуален
ред. По своята същност и насока показанията на актосъставителя И.Й. и св.Г.Д.
съдът намира за вътрешно безпротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи се. Разгледани
на плоскостта на останалите събрани по делото доказателства и доказателствени същите
намират доказателствена опора в тях и ги подкрепят. По изложените съображения
съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя И.Й. и св.Г.Д. като
правдоподобни и обективни.
Въз основа на АУАН
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление
№19-0851-000675/07.05.2019 година, с което ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В законоустановеният преклузивен срок
на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателката като легитимирана страна с правен
интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, при което жалбата й се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, съдът я намира за неоснователна.
Съдът приема за законосъобразни и
правилни действията на наказващия орган по ангажиране отговорността на жалбоподателката,
предвид наличието на безспорно установен състав на административно нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По същество, извършеното от жалбоподателката
нарушение се изразява в нарушаване на установената с разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП забрана, скоростта на ППС от категория „В” да превишават определената пределна
/максимална/ скорост за движение в населено място. При нормативно установено
ограничение на скоростта до 50 км/ч за населените места, жалбоподателката в
случая е управлявала автомобила по бул.”25-ти септември” в гр.Добрич с
превишена скорост на движение от 104 км/ч /наказуемата скорост е 101 км/ч / значително
надвишаваща допустимата максимална скорост за населените места, посочена в разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От представения по делото снимков материал
/разпечатка/ от клип № 2073 на радар №518 от
дата 04.03.2019 година; час:14:22:12 часа, който е съобразен от наказващия орган при ангажиране
отговорността на нарушителя като годно
доказателствено средство /по арг. от чл.189,ал.1 от ЗДвП/, научаваме конкретно за GPS - координатите, където е било
установено нарушението: EL 27 49.51.2163 и NL 43 35.6118 с
помощта на мобилната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение тип №TFR1-M 518. Съобразно представените данни от
съдържанието на клип №2073, с посоченото годно техническо средство е отчетена скорост на движение от
104 км/ч, при разрешена 50 км/ч за населени места за съответната категория ППС, т.е. налице е превишение с 54 км/ч /наказуема скорост от 51
км/ч /.Посочените
съществени за предмета на спора фактически обстоятелства, доказващи по безспорен
начин извършеното от жалбоподателката адм.нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
правилно са съобразени от наказващия орган преди издаване на НП. Отчетено е и
друго съществено обстоятелство, а
именно, че измерването на превишената скорост на движение на автомобила е
извършено с годно техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на
нарушениета на правилата за движение тип №TFR1-M 518, която е била преминала преди това успешно последваща
проверка. Съобразено е и обстоятелството, че св. И.К.Й., който в качеството си
на дл.лице на СПП-КАТ е позиционирал техническото средство и го е поставил в работен режим, е преминал обучение за работа с
такъв тип мобилна система за видеоконтрол на нарушениета на правилата за
движение тип №TFR1-M. Отделно от изложеното съдът
намира за необходимо да посочи, че доколкото в конкретния случай мобилната
система за видеоконтрол е оставена да работи на „автоматичен режим”, по този
начин тя е засичала само онези преминаващи ППС, които са се движели със скорост,
превишаваща максимално допустимата от 50 км/ч за населено място. На практика е изключена всякаква възможност
да се поставя на коментир въпроса за евентуална човешка намеса от страна на
оператора или за наличие на друг субективен фактор, оказал влияние при
измерване на скоростта на движение на автомобила.
А що се отнася до наличното несъответствие
между изписаната в НП превишена скорост на движение, може да се посочи, че
действията на наказващия орган по нейното редуциране /намаляване/ са правилни и
обосновани. Първоначално отчетената с техн.средство скорост от 104 км/ч правилно
е сведена на 101 км/ч - наказуема скорост в НП, като в случая е съобразено от
наказващия орган, че при измерването в посочените условия е възможно да се
получи минимално отклонение от +3 км/ч, което е заложено в техническите
характеристики на радарното устройство от производителя.
От изложеното следва, че
процесното адм.нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, за което е била привлечена към
наказателна отговорност с наказателното постановление жалбоподателката се явява
доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като се основава на безспорни
доказателства и годни доказателствени средства, чиято доказателствена сила не
бе компроменитара от други доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие. Впрочем, по отношение на годността на техническото средство, с което
е установена наказуемата скорост на движение на автомобила от 101 км/ч в населеното
място, както и това, че жалбоподателката е управлявала автомобила не се води спор.
Оспорва се единствено законосъборазността и правилността на НП, за което се
приема, че е издадено в нарушение на материалния закон, доколкото наказващия
орган не е съобразил, че настъпването на конкретни обстоятелства /в жалбата се
сочи за внезапно влошаване на здравословното състояние на родно дете на
жалбоподателката/ са я мотивирали да
управлява автомобила си със значително по-висока скорост на движение от
пределно допустимата за населените места. Съдът обаче, не споделя изложените аргументи и ги отхвърля изцяло като несъстоятелни,
предвид факта, че управлявайки автомобила със скорост от 101 км/ч, която
значително превишава пределната допустима скорост от 50 км/ч за населено място
за превозни средства от категроия „В”, жалбоподателката с неправомерното си
поведение е поставила на изключително висок риск както своя живот и здраве,
така също и живота и здравето на останалите участници в движението. В тази
насока държавата води непрестанна и всекидневна борба с нарушителите на ЗДвП, управляващи
МПС със скорост надвишаваща максималната скорост на движение в населени места, предвид
зачестилите пътно-транспортни произшествия и произтичащите от тях тежки
последици, включително и телесни увреждания и смъртни случаи. Изложеното
мотивира съда да отхвърли като несъстоятелно твърдението на жалбоподателката,
че е била принудена да управлява автомобила със скорост от 101 км/ч в града,
предвид внезапно влошаване на здравето на родното й дете. Още повече, че самата
тя не е била в състояние да окаже съответната медицинска помощ, при условие, че
нито е практикуващ лекар, нито има необходимите медицински познания, с каквито
разполагат органите на МБАЛ или спешни кабинети към медицинските служби. А
такава служба и болнично заведение има ив населоното място гр.Ген.Тошево,където
би могло дасе окаже нужната квалифицирана мед.помощ на детето. В този смисъл, макар
и да има приложени към жалбата документи, доказващи действително увреждане на
здравето на детето на жалбоподателката, същата е била длъжна да съобрази
скоростта си на движение с указаната в чл.21,ал.1 от ЗДвП максимална скорост от
50 км/ч за населено място, отнасяща се
за съответната категория МПС.
А колкото до изложените в жалбата
претенции, че неправилно е приложен материалния закон от наказващия орган,
който не е съобразил, че се касае за „маловажен случай” на адм.нарушение, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът не споделя и намира за неправилни и правно неиздържани.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло преценката на наказващия орган, че
разглежданото нарушение не може да се разгледа под хипотезиса на правната норма
на чл.28 от ЗАНН, очертаваща тъй нар. „маловажен случай” на адм. нарушение, тъй
като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Обстоятелството, че
жалбоподателката е управлявала автомобила със скорост, значително надвишаваща
указаната в ЗДвП максимална скорост на движение от 50 км/ч, отнасяща се за
съответната категория превозни средства /с цели 51 км/ч !/ без съмнение обуславя
и по-високата степен на обществена опасност на нарушението. Не е аргумент в
полза на изложените доводи за „маловажност” на нарушението и факта, че до
момента водачът не е имал други извършени драстични нарушения по ЗДвП. Възможността
същият да бъде санкциониран и да носи на общо основание административнонаказателна
отговорност за извършеното нарушение е с оглед на това, че своята природа същото
е „формално” и за осъществяването му не съдим по настъпване на определен вредоносен
резултат, както се твърди в жалбата, а от това дали са осъществени всички въздигнати
от законодателя елементи на състава на нарушението от обективна и суб.страна. В заключение съдът приема, макар и да няма
изрично изложени мотиви и съображения от наказващия орган защо не приема, че
нарушението съставлява „маловажен случай”, само по себе си това обстоятелство
не е съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на НП, тъй
като не води до ограничаване на правото на защита.
В заключение следва да се
отбележи, че при извършената служебна проверка на атакуваното НП и АУАН съдът констатира, че същите са съставени при
спазване на процесуалните правила и материалния закон. При съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Поднодзорното НП и АУАН са издадени от комепетентни
длъжностни лица и в кръга на делегираните им властнически правомощия със МЗ-№8121з-748/24.06.2015 година. Съдът намира
за законосъобразно и
правилно издаденото
НП, доколкото описаното в него адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, привлеченият към отговорност субект да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря
и срещу какво следва да се брани и защитава.
Освен това е
посочена конкретно и нарушената
материално-правна норма, мястото и датата, на която е констатирано
нарушението, техническото
средство с което е установено, превишената скорост на автомобила и други факти
от значение за предмета на спора. Изложените съображения формират у съда еднозначен
извод, че правото на защита не
е било накърнено и
ограничено по никакъв начин,
при условие, че е налице пълно и точно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е осъществено. В този аспект, не са налице
допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП съществени процесуални
нарушения и такива от материално правен характер, които да налагат отмяна на
постановлението.
По изложените съображения съдът прие,
че НП е издадено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради
което същото следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
/По
отношение размера на административните наказания/
С наказателното постановление за извършеното нарушение
на чл.21, ал.1 от ДвП, изразяващо се в движение със скорост над разрешената
максимална скорост в населено място, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателката
са наложени наказание „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. Съдът намира, че наказващият
орган правилно е приложил относимата санкционна норма и е определил размера на наказанията,
съобразно превишената скорост на движение - в случая 51км/ч над допустимата
максимална скорост за населени места. В разпоредбата на чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП
законодателят е посочил конкретен размер на адм.наказания, когато е налице
превишаване на разрешената максимална скорост над 50 км/ч за населени места, а
именно – „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и 3 /три/ месеца лишаване на
водача от право да управлява МПС. При тези обстоятелства, съдът счита, че наказващия
орган правилно е приложил относимата санкционна норма на чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП и то в редакцията й на ДВ, бр.101 от 2016 година,в сила от 21.01.2017 г.,
която разпоредба се явява приложима за извършеното нарушение от
жалбоподателката. Съдът счита, че така определени по вид и размер адм.наказания
ще способстват за реализиране на
посочените цели в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло наказателно постановление №19-0851-000675 от дата 07.05.2019
година на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :