РЕШЕНИЕ №
3721
гр. Бургас, 20.12.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четвърти декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4253/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Х.В.Х., от гр. София, против В.Й.Х. и М.Н.К.,***,
с която претендира осъждане на ответниците да му заплатят дължимата част от
разноските, направени от ищеца за необходим и неотложен ремонт на покрива на
съсобствената между страните жилищна сграда в гр. Ч.., Община С.., ул. „.......
извършен през периода м. октомври-м. ноември 2018 год., като ответникът В.Х.
дължи главница от 7301,12 лева и обезщетение за забавата й от 354,92 лева за
периода 06.12.2018-29.05.2019 год., а М.К. – главница от 1825,28 лева и
обезщетение за забавага й от 88,73 лева за периода 06.12.2018-29.05.2019 год.,
ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главниците, начиная от подаване на исковата молба – 30.05.2019 год., до окончателното
им изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски, вкл. тези по производството по обезпечение на доказателства – ч. гр.
д. № 6531/2017 год. на БсРС.
Акцесорните
искове са уточнени с писмена молба от 10.06.2019 год.
Правните
основания на предявените субективно и обективно съединени осъдителни искове са
чл. 61, ал. 2, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
Ответниците
оспорват исковете, молят за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните
разноски; ангажират доказателства.
Съдът, след
запознаване със становищта на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не
се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните
са съсобственици на процесния имот – жилищна сграда в гр. Ч.., Община С.., ул.
„. ...., с квоти от 6/12 ид. ч. за Х.Х., 4/12 ид. ч. за В.К. и 1/12 ид. ч. за М.К..
Ищецът
твърди, че пред есента на 2018 год., поради силно увреденото състояние на
покрива на постройката, е организирал ремонта му, като за извършените СМР –
съгласно писмения договор за изработка от 02.10.2018 год., е заплатил сума в
общ размер от 21 903,36 лева, от която всеки от ответниците му дължи част,
съобразена с дела му в съсобствеността.
Необходимостта
от ремонта на покрива, както и приблизителната му стойност – 3700 лева, са били
предмет на изследване от вещо лице по реда на обезпечение на доказателства – ч.
гр. д. № 6531/2017 год. на БсРС.
В настоящия
съдебен процес е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че
СМР по писмения договор от 02.10.2018 год. са извършени в обекта по вид, а
стойността им – с печалба и ДДС за изпълнителя, възлиза на 20 510,65 лева.
Ответниците
оспорват иска с твърдения, че не са били съгласни с ремонта; че състоянието на
покрива не е налагало ремонта му, а и част от претендираните СМР са договорени
симулативно.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за
доказан по основание. Извършването на ремонта на покрива на съсобствената
сграда по инициатива на ищеца и без упълномощаването му от ответниците са
безспорни по делото факти. Данните по делото сочат, че ремонтът е бил необходим,
с оглед лошото състояние на покрива и течовете оттам (според показанията на
свидетелите М.. Ч.. и П.. К. и експертното заключение по чл. 208, ГПК), т. е. работата
по извършване на процесните СМР е била предприета уместно от страна на ищеца – изискване
на чл. 61, ал. 1 във вр. с ал. 2, ЗЗД (Решение № 228/13.12.2016 год. по гр. д.
№ 5571/2015 год. на III ГО на ВКС).
Съдът
намира, че двамата ответници са знаели за предстоящия ремонт, тъй като са били
страна по ч. гр. д. № 6591/2017 год. на БсРС, по което ясно е недвусмислено е
била изявена волята на Х.Х. за предстоящо започване на СМР. По делото липсват
данни, че М.К. се е противопоставила на планирания, а впоследствие – извършен
ремонт. Ответникът В.К. е изпратил до ищеца писмено несъгласие с предприетия
ремонт (вж. писмото му от 27.10.2019 год. на л. 53 по описа на делото), но
съдът приема, че в хода на ремонтните дейности посоченият адресант, с поведението
си, е манифестирал оттегляне на изразеното противопоставяне и съгласие с
ремонта. В тази насока съдът основава решението си на показания на свидетеля П..
К., който сочи, че брат му В. се присъединил към становището на ищеца, че покривът
се нуждае от ремонт, а впоследствие предявил и искане за допълване на извършваните
ремонтни дейности с монтиране и на защита срещу гнездене под стрехата. Предвид
изложеното, съдът намира, че двамата ответници не са се противопоставили явно и
недвусмислено срещу предприетия извършен необходим ремонт, поради което
отношенията между страните се уреждат от правилото на чл. 61, ал. 2, ЗЗД, тъй
като работата е била предприета уместно и в интерес на съсобственика Х.Х. (85-68-ОСГК
на ВС и Решение № 308/30.10.2012 год. по гр. д. № 271/2012 год. на I ГО на ВКС,
постановено по чл. 290, ГПК).
По отношение
размера на главницата съдът намира, че ответниците дължат по-ниската стойност
между направените разноски за СМР и увеличената стойност на имота – съгласно
константната практика на ВКС по чл. 61, ал. 2, ЗЗД (Решение № 315/25.10.2012 год.
по гр. д. № 1189/2011 год. на I ГО; Решение № 487/30.11.2011 год. по гр. д. №
1503/2010 год. на I ГО, постановени по чл. 290, ГПК). Предвид изложеното, съдът
счита, че следва частично да уважи исковете, възоснова увеличената стойност на
вещта от 10 078 лева – съгл. неоспореното заключение на вещото лице, която
сума е по-ниска по размер от тази на направените за ремонта разноски от
21 903,36 лева. Вещото лице е установил увеличената стойност възоснова
фактически извършените по покрива ремонтни дейности, поради което базата за
определяне размера на главниците е сумата от 10 078 лева. При съобразяване
с дела на всекиго от двамата ответници в съсобствеността, съдът приема, че В.К.
дължи 3359,33 лева, а М.К. – 839,83 лева. До посочените размери главниците са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а отхвърлени за горниците им
до, съотв., 7301,12 лева и 1825,28 лева.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответниците, че дължимата на ищеца сума е била
платена от четвъртия съсобственик в сградата – свид. П.. К.. Видно от
показанията му, плащането на сумата от 1825,28 лева се отнася само за
вътрешните отношения между свидетеля и ищеца, т. е. не е налице погасяване и на
чужд дълг.
Съдът намира
за неоснователни исковете за присъждане на мораторни лихви върху двете главници.
Тук приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 2, ЗЗД, която изисква покана
до длъжника за заплащане на дължимата сума, тъй като няма определен ден за
изпълнение (вж. Решение № 175/20.07.2017 год. по гр. д. № 60213/2016 год. на IV
ГО на ВКС). Делото не съдържа доказателства в тази насока, поради което
акцесорните претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Частичната основателност
на предявените искове налага уважаване молбите на страните за присъждане
направените по делото разноски в съответен размер – 819,34 лева за ищеца и 561,22
лева за ответниците (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК). Към дължимите на ищеца разноски
съдът включва и съответната част от разходите, направени в производството по
чл. 207, ГПК – ч. гр. д. № 6531/2017 год. на БсРС, на основание чл. 209, изр.
второ, ГПК. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК съдът намира за
неоснователно, тъй като платената сума от 1000 лева представлява сбор от дължимите
възнаграждения от всеки от двамата ответници, а и сумите не са прекомерни, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ЗЗД, да
заплати на Х.В.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 3359,33 лева,
представляваща дължимата част от увеличената стойност на съсобствената между
страните жилищна сграда, находяща се в гр. Ч.., Община С.., ул. „...., което
увеличение е последица от извършения през периода м. октомври-м. ноември 2018
год. необходим ремонт на покрива й, заплатен от ищеца Х.Х., ведно с обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 3359,33 лева,
начиная от подаване на исковата молба – 30.05.2019 год., до окончателното й
изплащане, И ОТХВЪРЛЯ иска за главница – за горницата му над 3359,33 лева до
7301,12 лева, иска за законна лихва върху тази горница от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и иска за обезщетение за забава в
размер от 354,92 лева, дължима върху главницата от 7301,12 лева за периода
06.12.2018-29.05.2019 год.
ОСЪЖДА М.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ЗЗД, да
заплати на Х.В.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 839,83 лева, представляваща
дължимата част от увеличената стойност на съсобствената между страните жилищна
сграда, находяща се в гр. Ч.., Община С.., ул. „... което увеличение е
последица от извършения през периода м. октомври-м. ноември 2018 год. необходим
ремонт на покрива й, заплатен от ищеца Х.Х., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 839,83 лева, начиная от
подаване на исковата молба – 30.05.2019 год., до окончателното й изплащане, И
ОТХВЪРЛЯ иска за главница – за горницата му над 839,83 лева до 1825,28 лева,
иска за законна лихва върху тази горница от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и иска за обезщетение за забава в размер от
88,73 лева, дължима върху главницата от 1825,28 лева за периода
06.12.2018-29.05.2019 год.
ОСЪЖДА В.Й.К.,
ЕГН **********, и М.Н.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплатят на Х.В.Х., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни
разноски в размер от 819,34 лева.
ОСЪЖДА Х.В.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на В.Й.К.,
ЕГН **********, и М.Н.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, деловодни
разноски в размер от 561,22 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ