№ 572
гр.
Бургас, 28.03.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Марина Николова
при секретаря Г.С., като разгледа
докладваното от съдията Николова административно дело № 1810 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.26, ал.10 от Закон за пътищата.
Образувано
е въз основа на Решение № 9238 от 05.07.2018 г. по адм.
дело № 6062/2018 г. по описа на ВАС, с което е ОБЕЗСИЛЕНО Решение №
230/15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2183/2017 г. по описа на
Административен съд Бургас и делото е
ВЪРНАТО на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който
при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в
производството административния орган, издал оспорвания административен акт, а
именно: Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура.
Адм. дело № 2183/2017 г. по описа на Административен
съд Бургас е било образувано по жалба на „Т.“ ЕООД – Бургас, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас, ******, представлявано от С.
П. П. – управител, срещу отказ изх. № 53–00–4726/26.06.2017 година на
председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. В
съдебния акт на ВАС е прието, че с решение по т. 2.146 по Протокол № 16631/17
от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на АПИ е постановен отказ за преиздаване
на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно
съоръжение, находящо се на път II - 99 , "Б.С.Ц.", на километър ***–
дясно, като именно това е актът, предмет на оспорване в настоящото
производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх.
№ 53-00-4726 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. В жалбата, сезираща
съда е посочено, че административният акт се обжалва като незаконосъобразен,
поради противоречие с материалноправни разпоредби и е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила в административното производство.
Заявява се, че по предходно подадено заявление (от 01.09.2011 година) до
директора на Областно пътно управление – Бургас, за издаване на разрешение за
специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение на същата
локация, е изготвен протокол за предварителен оглед, подписан от комисия от
съответни специалисти, в който е записано, че предложеното място в обхвата на
пътя отговаря на изискванията на чл.15 ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 5 от НСПП. Поддържа
се, че въз основа на заявлението и констатациите на комисията е издадено
разрешение за специално ползване на пътищата за изграждане на рекламно
съоръжение. Изтъква се, че след поставяне на съоръжението, служители на
ответната администрация са констатирали, че същото е изградено така, както е
било разрешено. Твърди се, че същото е използвано без промяна в
обстоятелствата, при които е разрешено. Жалбоподателят заявява, че с оглед
изтичащия срок на разрешението, е подал искане за преиздаване на разрешението
за специално ползване на пътищата за вече съществуващото рекламно съоръжение,
но е издаден процесния отказ. В съдебно заседание, дружеството - жалбоподател,
чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли да бъде прието, че
процесният акт –протоколно решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, е предмет на оспорване и моли същото да бъде отменено. Ангажира
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът
- Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, чрез пълномощника
си, оспорва жалбата. Моли за присъждане на разноски и представя писмени
бележки.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
приема следното:
С разрешение
за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №
430/30.01.2008 година, изпълнителният директор на Фонд „Републиканска пътна
инфраструктура“ – София е разрешил на „МИГ – 22“ ЕООД - Бургас да експлоатира рекламно
съоръжение в обхвата на път II - 99, километър ***- дясно с площ 12 м²
(лист 34 от адм. дело
№ 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас).
На
31.08.2011 година комисия, съставена от представител на ОУП – Бургас, старши
експерт РПС – Бургас, представител на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на
МВР и управителя на „Т.“ ЕООД са извършили предварителен оглед на място,
предложено за изграждане на рекламно съоръжение на път № II - 99 „Б.С.Ц.“ на
километър ***- дясно. При проверката било установено, че предложеното място
отговаря на изискванията на чл.15 ал.1 т. 1 - 5 от НСПП. Уточнено било, че
съседни рекламни съоръжения са изградени на километър 44+360 дясно и ***дясно.
За установените факти бил съставен протокол № 46/31.08.2011 година (лист 33 от
адм. дело № 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас).
С разрешение
за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения № 801
от 14.10.2011 година упълномощено
длъжностно лице – началник отдел в дирекция УПЕПОФБКИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“, въз основа на констатациите в протокола за предварителен оглед
и на основание чл.18 ал.1 във връзка с чл.26 ал.3 от Закона за пътищата (ЗП), и
чл.13 от НСПП, е разрешил на „Т.“ ЕООД да
изгради в обхвата на път II - 99, километър ***- дясно един брой рекламно
съоръжение с площ 12 м² (лист 32 от адм. дело
№ 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас).
С
констативен протокол № 60/26.10.2011 година, одобрен от директора на ОПУ –
Бургас, било констатирано, че рекламното съоръжение, собственост на „Т.“ ЕООД,
е изградено съобразно одобрената документация (на предварително определеното
място, със съответните отстояния от пътната настилка и съседните рекламни
съоръжения, без да ограничава видимостта на сигнализацията) и може да бъде
въведено в експлоатация (лист 31 от адм. дело № 2183/2017 г. по описа
на Административен съд Бургас).
С разрешение
за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №
1081/14.12.2011 година упълномощено
длъжностно лице – началник отдел в дирекция УПЕПОФБКИ на Агенция
„Пътна инфраструктура“, въз основа на констативния протокол за изграденото
рекламно съоръжение, на основание чл.18 ал.1, във връзка с чл.26, ал.3 от ЗП и
чл.16 от НСПП, е разрешил на „Т.“ ЕООД да
експлоатира рекламното съоръжение (лист 30 от адм. дело
№ 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас).
На
23.06.2017 година с разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-191/23.06.2017 година упълномощено
длъжностно лице – началник отдел в дирекция УПЕПОФБКИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“, въз основа на констативен протокол за изградено рекламно
съоръжение, на основание чл.18 ал.1 във връзка с чл.26 ал.3 от ЗП и чл.17б ал.2
от НСПП е разрешил на „МАРТ Медия“ ЕООД да експлоатира рекламно съоръжение в
обхвата на път II - 99 „(Бургас-Маринка)-Созопол-Царево“, километър ***- дясно
(чието място е определено допълнително като „километър ***дясно – по решение за
експлоатация № 430/30.01.2008 година“), с площ 12 м² (лист 35 от адм. дело
№ 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас).
С констативен
протокол № 246/23.06.2017 година служители на Областно пътно управление –
Бургас са констатирали, че рекламното съоръжение, собственост на „Т.“ ЕООД –
Бургас, функционира от 26.10.2011 година и е изградено на отстояние 173 метра
от съседното рекламно съоръжение, изградено на км ***- дясно. Констатирано е
противоречие с нормите на чл.15 ал.1 т.5 и изискванията на чл.17б от НСПП,
поради което за рекламното съоръжение не може да бъде преиздадено разрешение за
специално ползване на пътя чрез експлоатация (лист 22 от адм. дело
№ 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас).
Въз
основа на Констативния протокол, Управителният съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София на заседание, проведено на 26.06.2017 година, е
постановил отказ и е одобрил проект на писмо до „Т.“ ЕООД за отказ за
преиздаване /по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата
(НСПП)/ на Разрешение №
1081/14.12.2011 година за специално ползване на пътища, чрез експлоатация на
рекламното съоръжение, изградено на път II-99 „(Бургас-Маринка)-Созопол-Царево,
км 44+596-дясно, обозначено също и като „километър ***- дясно по разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение“ (лист
37 от адм. дело № 2183/2017 г. по описа на
Административен съд Бургас).
Впоследствие,
председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е
изпратил писмо изх. № 53-00-4726/26.06.2017 година, с което е уведомил жалбоподателя, че
му се отказва преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътя чрез
експлоатация на рекламно съоръжение. В мотивите на това писмо-отказ е посочено,
че след
извършен оглед от представители на ОПУ - Бургас на рекламно съоръжение
собственост на „Т.“ ЕООД, „изградено в обхвата на път II-99
„(Бургас-Маринка)-Созопол-Царево“, километър ***- дясно (километър ***дясно по
РЕ № 1081/14.12.2011 година)“ е констатирано, че рекламното съоръжение се
експлоатира в противоречие с нормите на чл.15 ал.1 т.5 и изискванията на чл.17б
от НСПП, тъй като е на отстояние 173 метра от „съседното РС, изградено на км ***дясно“(лист
6 от адм. дело № 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас).
В хода
на съдебното производство адм. дело № 2183/2017 г.
по описа на Административен съд Бургас е допуснато извършването на съдебно-техническа
експертиза, изцяло кредитирана, както от предходния, така и от настоящия
съдебен състав, вещото лице по която е измерило и установило разстоянието от
174,55 метра между рекламното съоръжение на жалбоподателя „Т.“ ЕООД и
рекламното съоръжение изградено на км ***дясно на път II-99
„Бургас-Созопол-Царево“.
Пред
настоящия съдебен състав е проведен разпит в качеството на свидетел на инж. Т.Г.–
старши експерт в отдел „Инвестиционно - ремонтни дейности” в ОПУ. В хода на
разпита, свидетелката е посочила, че във връзка с преиздаване на разрешенията
на рекламните съоръжения, се е наложило да се извърши проверка на всички
билбордове по републиканската пътна мрежа, като в АПИ била налична географска
информационна система /ГИС-система/, в която са заложени всички рекламни
съоръжения - незаконни и такива с издадени разрешения, търговски крайпътни
обекти, мостове, кръстовища, пътни съоръжения и други такива. Още преди дружествата да започнат да подават
заявления за преиздаване на изтичащите им на 26.06.2017 г. разрешения, в ГИС са
били заложени координатите по различни координатни системи на всеки един
билборд и са били проверени и измерени всички съоръжения, като са засечени и
километричните им положения. Относно съоръжението на жалбоподателя,
свидетелката е посочила, че предварително е била наясно от ГИС, че разстоянието
между същото /съоръжението на „Т.“ ЕООД/ и съоръжение на „МАРТ Медия“ ЕООД е
по-малко от 200 метра. На 23.06.2017 г. комисия, в чийто състав е била тя, е
извършила измерване с пътно колело и е установено отстояние - 173 метра. Свидетелката
изрично е посочила, че в съставения протокол е посочила местонахождението на
съоръжението километър ***- дясно, а в скоби е посочено километрично
положение по разрешение за експлоатация (километър ***дясно по РЕ № 1081/14.12.2011 година).
Описала е детайлно процеса на издаване и поставяне на РС.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Оспорването
е ДОПУСТИМО. Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта.
Отказът е връчен на дружеството -
жалбоподател на 22.07.2017 година (лист 12). Жалбата, инициирала настоящото
съдебно производство, е подадена чрез Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно
пътно управление – Бургас на 02.08.2017 година, поради което съдът приема, че
жалбата подадена в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
При преценка
на законосъобразността на атакувания административен акт, на основание чл.168
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Съдът осъществява проверка издаден ли е акта от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.3, вр. ал.2, т.1, б.“в“ и ал.9 от ЗП разрешението за
експлоатиране на РС се издава и се отнема от управителния съвет на агенцията
или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за
републиканските пътища.
В конкретния
случай именно Управителният съвет на агенцията е постановил оспорения
административен акт /Решението по точка т. 2.146 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с коeто е обективиран отказ и
е одобрен проект на писмо за отказ за преиздаване /по реда на чл. 17б от
Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП)/ на Разрешение № 1081/14.12.2011 година
за специално ползване на пътища, чрез експлоатация на рекламното съоръжение,
изградено на път II-99 „(Бургас-Маринка)-Созопол-Царево, км 44+596-дясно,
обозначено също и като „километър ***- дясно по разрешение за специално
ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение“ (лист 37 от адм.
дело № 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас) от което
следва, че Решението е издадено от компетентен орган.
В
изпратеното писмо за отказ за преиздаване, одобрено с оспореното Решение на УС на АПИ, са
посочени
както мотиви, така и правните основания, поради които се отказва преиздаване на
разрешение за специално ползване на пътища, чрез експлоатация на рекламно
съоръжение, а именно: рекламното съоръжение се експлоатира в противоречие с
чл.15, ал.1, т. 5 от Наредбата за специално ползване на пътищата и не са
спазени изискванията на чл.17б от същата Наредба, тъй като РС се намира на отстояние
173 метра от „съседното РС, изградено на км ***дясно“. Така изложените
конкретни мотиви и правните основания дават възможност на жалбоподателя да
разбере с оглед на какви факти е постановен отказа, като в този смисъл, съдът
намира, че отказът е издаден в съответствие с чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК.
Действително, според настоящия съдебен състав, при издаването на акта, са
допуснати известни нарушения на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК, но тези
нарушения, не са съществени и не съставляват самостоятелно основание за отмяна,
т.к. волята на административния орган, издател е недвусмислена – касае се за
акт, представляваш отказ за преиздаване на посоченото разрешително за специално
ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение.
По смисъла
на §1, т.8 от ДР на ЗП, "Специално ползване на пътищата" са различни
дейности, сред които е изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения. На
основание чл. 5, ал.1 от НСПП, разрешенията за специално ползване на пътищата
се издават по искане на заинтересуваните лица при условията и по реда на чл. 26 от Закона за пътищата и наредбата. В случая е поискано
преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация
на рекламно съоръжение, поради което следва да са налице предпоставките по
чл.17б, ал.1 и ал.2 от НСПП, за да се издаде исканото разрешение. Посочената
правна норма - чл.17б от НСПП, установява процесуалните правила по издаване на
разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, като в ал.2 е указано, че
разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са
спазени условията на чл.15 и след заплащане на всички дължими такси за
специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. От това следва, че
органът преди да преиздаде разрешение за експлоатация, следва да провери, дали
освен заплащането на всички дължими такси по ползването, към момента на
преиздаването са налице предпоставките на чл.15 от НСПП, независимо дали такива
са били налице при първоначалното издаване на разрешението.
Според
чл.15, ал.1, т.5 от НСПП разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока
на движението е не по-малко от 300 м. за автомагистрали и скоростни пътища и
200 м. за останалите пътища.
В
настоящият случай „Т.“ ЕООД,
на основание чл.17б от НСПП, е подала заявление с вх.№ 53-00-569/17.05.2017 година за
преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, като при оглед на
процесното рекламно съоръжение за наличие на условията по чл.15 от НСПП,
извършен от служители на Областно пътно управление – Бургас, е установено, че
не са изпълнени изискванията на чл. 17б, ал. 2 от НСПП, като рекламното
съоръжение е изградено в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 5 от НСПП.
В хода на
съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е измерило и установило разстоянието от 174,55
метра между рекламното съоръжение на жалбоподателя „Т.“ ЕООД и рекламното
съоръжение изградено на км ***дясно на път II-99 „Бургас-Созопол-Царево“ (километър
***дясно – по решение за експлоатация № 430/30.01.2008 година).
По
делото не се представиха доказателства, които да оборят твърдението за
нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от НСПП. Нещо повече, видно от проведения разпит
на свидетел РС на жалбоподателя „Т.“ ЕООД е изградено на км. 44+596-дясно,
въпреки че по разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
рекламно съоръжение, същото се обозначава на километър ***– дясно. Т.е. за съда
следва извод, че РС е изградено на 64 метра отстояние от мястото, на което е
следвало да бъде изградено по издаденото РЕ № 1081/14.12.2011 година, поради което
възраженията в жалбата, че РС е изградено така, както е било разрешено, се явяват
неоснователни.
При
установяване на посочените в отказа нарушения на Наредбата, административният
орган има правомощието да откаже издаването (преиздаването) на разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение.
Разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация се издава за
определен срок и при определени условия. Когато съоръжението престане да
изпълнява някое от тези условия, отпада основанието за издаване на разрешение.
Това означава, че условията за допускане на РС в обхвата на пътя не могат да
бъдат тълкувани разширително.
Предвид
изложеното настоящият състав на съда намира, че отказът за преиздаване на разрешение
за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на РС, се явява
законосъобразен, като издаден от компетентен орган при спазване на
процесуалните правила и материалния закон. Същият е съобразен и с целта на
закона, поради което възраженията, изложени от жалбоподателя съдът намира за
неоснователни, като жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход да спора и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно
направено искане за това, в полза на администрацията следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37,
ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, като поради това, че делото не е с фактическа и
правна сложност, следва на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от
НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя. В
полза на ответника следва да се присъдят и направените разноски за съдебно-техническа
експертиза в размер на 200 лева /л. 27 от адм.
дело № 2183/2017 г. по описа на Административен съд Бургас).
Мотивиран
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.“ ЕООД – Бургас, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ******, представлявано от С. П. П. –
управител, срещу
решение по т. 2.146 по Протокол № 16631/17 от
26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София, с коeто е обективиран отказ и е
одобрен проект на писмо за отказ за преиздаване
на разрешение №
1081/14.12.2011 година за специално ползване на
пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път II-99
„(Бургас-Маринка)-Созопол-Царево, км 44+596-дясно, обозначено също и като
„километър ***- дясно по разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на рекламно съоръжение“.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД – Бургас, ЕИК: *********, да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София сумата от 300 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: