№ 3249
гр. Варна, 31.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20223100100494 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 6
от ЗОДОВ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото.
Съдът на основание чл.140 от ГПК изготви следния проект за
доклад по делото
Производството е образувано по предявените от Р.Х ЕГН **********,
гражданин на Армения, постоянно пребиваващ с РБ, с адрес гр. Варна,
............., срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България искове с правно
основание чл. 2, ал. 1 т. 6, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди (негативни емоции и
страдания) и сумата от 2150 (две хиляди сто и петдесет) лева,
представляващи обезщетения за претърпените имуществени вреди
(пропуснати ползи), всички резултат на незаконно изпълнение на наложено
наказание над определения срок или размер, а именно в размер на 43 дни в
повече от определеното наказание за периода от 07.10.2021г. до 19.11.2021г.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са:
В исковата молба се твърди, че ищецът е задържан на 07.06.2021г. от
служители на второ РУ на МВР Варна и настанен в затвора Варна, съгласно
1
Разпореждане от 05.05.2021г по НОХД № 2625/2020г. ВРС 28 състав, с оглед
взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража".
Като подсъдим по НОХД № 2625/2020Г. ВРС 28 състав е осъден с
Присъда № 260122/09.06.2021г. по НОХД № 2625/2020г. ВРС 28 състав.
Обжалвал е присъдата пред ОС Варна, като е образувано ВНОХД №
864/2021г. по описа на ВОС, по което наказателно дело присъдата му е
потвърдена.
На 05.10.2021г. Р. Х. депозира в деловодството на затвор Варна молба с
рег.№5748 от 05.10.2021г. пo описа на затвора Варна, с която уведомява
началника на затвора, че на 09.06.2021г. по НОХД №2625/2020г. е осъден на 4
/четири/ месеца лишаване от свобода, както и че на 23.09.2021г. в съдебно
заседание му е потвърдена присъдата, която изтича на 07.10.2021г. /погрешно
е записано в писмото 29.09.2021г./. Въпреки това ищецът е освободен едва на
19.11.2021г. /видно от приложената служебна бележка на затвора Варна ЗД
207/2021г. от 19.11.2021г. издадена на Р. Х./. Счита, че отговорността за
изпълнение на наказанията нови Държавата чрез Прокуратурата на Р
България съгласно чл. 46, ал.2.т.4 от НПК.
Твърди още, че ищецът работи като водопроводчик на „частно“ на
надник, като за периода от 07.10.2021г. до 19.11.2021г. има пропуснати
надници в размер на 2150лв.
Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни и недоказани, както по основание,
така и по размер.
Твърди, че ищецът е задържан под стража на 07.06.2021г. от съдебен
състав на съдебната фаза, поради негово виновно поведение, изразяващо се в
неспазване на вече определената по-лека мярка за неотклонение. На
09.06.2021 г. с присъда по горепосоченото дело му е определено наказание
лишаване от свобода в размер на 4 месеца, което той е обжалвал пред
Окръжен съд-Варна. Жалбата е разгледана на 23.09.2021 г. по образуваното
ВНОХД №864/2021 г. В съдебно заседание липсва искане от ищеца за
изменение на мярката в по-лека. С решение №233/10.11.2021 г. възивният
състав е потвърдил присъдата на PC-Варна. Влязлата в законна сила присъда,
проверена от ОС-Варна, е изпратена за изпълнение на 19.11.2021 г., получена
е за изпълнение в Районна прокуратура - Варна на 19.11.2021 г., видно от
щемпелите по заверените за вярност копия от документи и веднага с
постановление от 19.11.2021 г., прокурор е изпратил на затвора - Варна за
изпълнение и в същия ден на 19.11.2021 г. ищецът е освободен.
Увреждането е причинено поради изключителната вина на ищеца и
обезщетение не се дължи. В условията на алтернативност твърдят, че е
приложима разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ и е налице основание
обезщетението да се намали.
Сумата от 26000 лева е прекомерна и не е съобразена със срока на
2
незаконно задържане от 43 дни и интензитета на търпените вреди.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, чийто размер е
уточнен с молбата от 21.03.2022 г. на 2150 лева - пропуснати ползи от
неполучен доход от трудово или гражданско правоотношение поради
задържане над срока, определен от присъдата, считат, че е недоказана.
Възразяват срещу акцесорната претенция за мораторна и законова
лихва.
На основание чл. 219 ал.1 от ГПК правят искане за привличане на трето
лице в настоящия процес, а именно Окръжен съд гр. Варна.
Основанията за това са:
На 05.05.2021 г. на етап съдебна фаза за обезпечаване явяването за
съдебно заседание по НОХД №2625/2020 г. по описа на 28-ми състав на PC-
Варна с разпореждане на съдия м.н. „Подписка" е изменена в „Задържане под
стража", поради виновно поведение на ищеца. На тази фаза , прокуратурата е
страна в процеса и има право да изкаже становище. Решаващата роля е на
съда.
На 07.06.2021 г., той е задържан и приведен в затвора- Варна. С
постановяването на присъдата на 09.06.2021 г. съда се е произнесъл и по
мярката за неотклонение, като я е потвърдил.
На 23.09.2021 г. жалбата на ищеца е разгледана в съдебно заседание по
ВНОХД №864/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна, като съдебният състав
е обявил, че ще се произнесе в законния срок.
На 05.10.2021 г. ищеца е депозирал в деловодството на затвора, молба с
която ги уведомява, че определеното му наказание лишаване от свобода в
размер на 4 месеца, но невлязло в законна сила поради обжалване на
присъдата, изтича на 07.10.2021 г. Затворът е съобщил за това на Окръжен
съд-Варна.
С писмо изх. №8179115 от 15.10.2021 г. Окръжен съд- Варна уведомява
затвора-Варна, че съдът ще се произнесе с решение по горепосоченото дело в
законния срок.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че е осъден в слязла в сила присъда за
посочения срок, че е изтърпял наказание в размер на 43 дни над определения
му от съда срок.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че следва да
докаже изключващи отговорността му положителни факти.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по
предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
По предварителните въпроси:
3
Следва да бъде уточнено от ищеца какъв му е конкретно на него
средно-дневния надник.
Съдът намира, че не е налице основание за конституиране на Окръжен
съд – Варна като трето лице – помагач на страната на ответника по следните
съображения:
По чл.2 ЗОДОВ Държавата в съответствие с посочения по-горе
конституционен принцип носи обективна отговорност за незаконно
причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Според чл.4
ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Дори само един правозащитен орган да представлява
държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши принципа за
пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на
държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ, независимо от
правозащитния орган, който я представлява, се определя съобразно всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. /Така ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ от 15 юни 2015 год. по Тълкувателно дело № 5/2013 на ОСГК,
ВКС – мотивна част/
Доколкото Държавата отговаря за вредите, обект на обезщетение по
ЗОДОВ, независимо от кой орган се представлява тя във всеки един
конкретен случай, и този орган се явява единствено процесуален субституент
на Държавата, то не е допустимо Държавата да предявява сама срещу себе си
регресни искове, т.е. не е възможно Прокуратурата след евентуалното й
осъждане да предявява регресни искове срещу Съда, тъй като и двата органа
са процесуални субституенти на Държавата. Оттук липсва правен интерес от
привличане на съда /в случая ВОС/ като трето лице – помагач на страната на
ответника.
Отделно от това съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от 15 юни
2015 год. по Тълкувателно дело № 5/2013 на ОСГК, ВКС, Съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по
чл.2 ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в
случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване
4
и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени
поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. Във всички останали случаи отговаря Прокуратурата.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими, поради което следва да бъдат приети в СЗ.
Следва да бъде изискано производството по НОХД № 2625/2020г. ВРС
28 състав, ведно с ВНОХД № 864/2021г. по описа на ВОС.
Съдът намира, че не следва да бъдат уважавани исканията на ищеца за:
1. изискване на препис от цялата преписка от Варненският затвор по
отношение на лишаването от свобода на Р. Х. с ЕГН ********** за периода
от 07.06.2021г.- 19.11.2021г. в това число и цялата медицинска документация
по отношение Р. Х. с ЕГН **********, 2. изискване на препис от цялата
пр.пр. № 41/21г. по описа на ВОП в това число и ДП № 3/2021г. по описа на
трето РУ на МВР Варна заедно с изготвените СМЕ, 3. за назначаване на
комплексна съдебномедицинска и психологическа експертиза, 4. за разпит на
д-р Р.Р – лекар, работещ по договор, лекуващ излежаващите присъди във
Варненския затвор, доколкото тези доказателства са относими към иска за
вреди от неоказана медицинска помощ, разделен и изпратен по
компетентност на Адм. Съд – Варна.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за назначаване на
съдебно - счетоводна експертиза за оценка на дневната надница на
квалифициран водопроводчик, каквато специалност притежава ищеца,
доколкото липсват първични документи, които да послужат за база за
определяне на конкретния надник на ищеца, което е релевантния по делото
факт.
По искането за допускане на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Д.П - инспектор по социални дейности и възпитателна работа на 5
група следствени в затвора в гр. Варна при условия на призоваване във
Варненският затвор по месторабота, съдът ще се произнесе след уточняване
на фактите, за които се иска разпит на свидетеля.
Водим от горното съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПРОКУРАТУРАТА на
Република България за конституиране на Окръжен съд – Варна като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението с частна жалба пред ВАпС.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание
на 03.11.2022г. от 16.00часа, за която дата и час да се призоват страните,
като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на ответника.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да наведе
твърдения какъв е конкретно неговия средно-дневен надник като
водопроводчик.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ НОХД № 2625/2020г. ВРС 28 състав, ведно с
ВНОХД № 864/2021г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ без уважение исканията на ищеца за:
1. изискване на препис от цялата преписка от Варненският затвор по
отношение на лишаването от свобода на Р. Х. с ЕГН ********** за периода
от 07.06.2021г.- 19.11.2021г. в това число и цялата медицинска документация
по отношение Р. Х. с ЕГН **********,
2. изискване на препис от цялата пр.пр. № 41/21г. по описа на ВОП в
това число и ДП № 3/2021г. по описа на трето РУ на МВР Варна заедно с
изготвените СМЕ,
6
3. назначаване на комплексна съдебномедицинска и психологическа
експертиза,
4. допускане на гласни доказателства чрез разпит на д-р Р.Р – лекар,
работещ по договор, лекуващ излежаващите присъди във Варненския затвор.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Д.П - инспектор по социални
дейности и възпитателна работа на 5 група следствени в затвора в гр. Варна
при условия на призоваване във Варненският затвор по месторабота, за о.с.з.
след уточняване на фактите, за които се иска разпит на свидетеля.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ УКАЗВА,
ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на отношенията им и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба заплатената
такса се връща наполовина на ищцовата страна, а в случай, че такава не
е внесена от ищеца, а се дължи от ответника при уважаване на иска – при
спогодба се намалява на половина.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ
УКАЗВА на страните, че към ВOС е създаден и действащ Център по
медиация, който е разположен на 4 ет. в сградата, в която се помещава СИС
при РС – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12. Медиацията е
лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на
съдебното производство, като процедурата е неформална и поверителна. В
случай, че страните желаят постигане на резултат, който зависи изцяло от
интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към служителя
по медиация към ВOС Нора Великова на тел. 052/623362 или на адрес на
ел.поща *********@***.**, който ще им помогне при избора на медиатор от
списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по
медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8