РЕШЕНИЕ
№ 1280
гр. Пловдив, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20235300501533 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД против решение № 1667/13.04.2023г. по гр.д.№ 11766/2022г. на ПдРС,
ХХІІ гр.с., в частта с която е отхвърлен иска на жалбоподателя против въззиваемия И. И. Ф.
за признаване за установена дължимостта от последния на главница, представляваща
стойност на доставена БГВ през периода 01.11.2020г.- 30.09.2021г., за горницата над
уважения размер от 111,81 лева до пълния предявен такъв от 595,02 лева, както и иска за
обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 8,43 лева до пълния предявен
такъв от 35,08 лева.
От въззиваемия И. Ф. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 11766/2022г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. е образувано по искова
молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против И. И. Ф., с която са предявени
положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 595,02 лева- главница, представляваща стойност на неплатената топлинна
енергия за периода от 01.11.2020г. до 30.09.2021г. за обект на потребление- ап.**, находящ
се в гр. П., ул. „*** *, и сумата от 35,08 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
от 02.09.2021г. до 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 02.06.2022 г. до окончателното й
погасяване, за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 8069/2022 г. по
описа на ПРС. В исковата молба се твърди, че в качеството си на енергийно предприятие,
„ЕВН България Топлофикация”ЕАД е доставило топлинна енергия на ответника, като
собственик на имот, находящи се в гр. П., ул. „****. Ответникът не изпълнил задълженията
1
си в срок.
С подадения от И. Ф. отговор на исковата молба исковете са оспорени като
неоснователни. Не оспорва, че той е собственик на топлоснабден имот в гр. П., ул. „***.
Оспорва да е ползвал имота през процесния период, доколкото живеел в село Г***. Оспорва
да му е доставяно соченото количество топлоенергия за БГВ.
Безспорно между страните е, че въззиваемият И. И. Ф. е собственик на
топлоснабдения обект на потребление- ап.*, находящ се в гр.П., ул. „***, за който са
начислени претендираните вземания за главница, представляваща стойност на топлинна
енергия. Спорът в настоящето въззивна производство се свежда до приложимостта на
правилото по чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Съгласно посочената разпоредба, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на
чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е
осигурен достъп за отчитане. В конкретния случай като причина за начислението на
количества потребена БГВ по норматив се сочи неосигуряването на достъп за отчитане на
водомерите. Видно от приетата по първоинстанционното дело предоставена от фирмата за
топлинно счетоводство, обслужваща сградата на ул. „****- „Техем Сървисис“ ЕООД,
справка с приложени документи, за отоплителен сезон 2020/2021г. били обявили две дати за
отчет и проверка на всички уреди и водомери за гореща вода в сградата. От въззиваемия не
е осигурен достъп на двете обявени дати, поради което начисленията за БГВ са извършени
по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Съставени са два протокола
за неосигурен достъп от „Техем Сървисис“ЕООД- единият с дата 16.05.2021 г., а другият от
19.10.2021г., подписани от свидетел- представител на етажната собственост.
Налице са обаче и представени от въззиваемия два протокола за допълнителен отчет
от „Техем Сървисис“ЕООД, видно от които в собствения му имот на ул.“***“ са извършени
два реални отчета на двата водомера за топла вода- единият на 28.08.2020г., а другият на
27.10.2021 г.. При първия отчет показанията на единия водомер са 26,9 куб.м, а на втория-
240 куб.м.. При втория отчет показанията са съответно 27,2 куб.м и 244,9 куб.м., при което
отчетеното потребление е общо 5,2 куб.м.
По причина на неосигурения достъп за отчитане на водомерите и на основание чл.69,
ал.2, т.2 от наредбата на въззиваемия са начислена 50,68 куб.м. БГВ. От гореизложеното
обаче стана ясно, че преди началото на процесния период 01.11.2020г.- 30.09.2021г., а
именно на 28.08.2020г., както и след крайната му дата, на 27.10.2021г. е извършено отчитане
по двата водомера на реално потребените количества БГВ. Фактът на неосигуряването на
достъп за отчитане на водомерите на една дата през процесния период / втората е след края
на този период/ не дава основание да не бъде отчетена обективната невъзможност през
периода 01.11.2020г.- 30.09.2021г. да са потребени повече от 5,2 куб.м. БГВ при положение,
че толкова е разликата в показанията на двата водомера през периода от 28.08.2020г. до
27.10.2021г.. Съдът намира, че разпоредбата на чл.70, ал.8 от наредбата, съгласно която
рекламации (възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август, като
след тази дата не се приемат нови рекламации, е неотносима в случая, тъй като
претендираното от жалбоподателя вземане е за начислени по норматив количества БГВ, а не
по изравнителна сметка. Изравнителна сметка е налице на л.78 по първоинстанционното
дело, но тя не е за процесния период, а за периода 01.11.2020г.- 30.04.2021г.. Не е налице
спор относно стойността на разликата между отчетените на 28.08.2020г. и на 27.10.2021г.
показания на водомерите. Ето защо, решението на ПдРС в обжалваната му част ще следва да
бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни
разноски за адв.възнаграждение в размер от 700 лева.
2
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1667/13.04.2023г. по гр.д.№ 11766/2022г. на ПдРС,
ХХІІ гр.с., в частта с която е отхвърлен иска на жалбоподателя „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД против въззиваемия И. И. Ф. за признаване за установена дължимостта
от последния на главница, представляваща стойност на доставена БГВ през периода
01.11.2020г.- 30.09.2021г., за горницата над уважения размер от 111,81 лева до пълния
предявен такъв от 595,02 лева, както и иска за обезщетение за забава за горницата над
уважения размер от 8,43 лева до пълния предявен такъв от 35,08 лева.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „**** да заплати на И. И. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр.
П., ул. „***, сумата от 700 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3