Р Е Ш Е Н И
Е № 71
гр. Търговище, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 102 по описа на АдмС –
Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО.
Образувано е по жалба на „Медицински център
Солигена 2017“ ООД - Търговище, представлявано от управителя д-р К. П.
срещу заповед № РД – 09 – 104 от 15.04.2020г. на директора на РЗОК – Търговище.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В съдебно заседание
чрез процесуален представител жалбата се поддържа на посочените основания.
Прави се искане за отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директор на РЗОК - Търговище, чрез процесуален
представител оспорва основателността ѝ и моли съдът да я отхвърли.
Претендират се разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят - лечебно заведение
за извънболнична медицинска помощ „Медицински център Солигена 2017“ ООД, със
заявление вх. 29 – 04 – 73 от 30.01.2020г. е поискало сключване на договор с НЗОК
през 2020г. при условията на НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за
2020 – 2022г., по следните пакети от здравни дейности (на лист 52 от делото):
1.
Основен пакет „Първична извънболнична медицинска
помощ“ по приложение № 1 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019г.
2.
Основен пакет „Специализирана извънболнична медицинска
помощ“ по приложение № 2 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019г.:
2.1. Специализирани медицински дейности
по специалности:
АГ и репродуктивна медицина
Анестезиология
и интензивно лечение
Гастроентерология
Детски болести
Кардиология
Кожни и венерически болести
Нервни болести
Ортопедия и травматология
Уши, нос, гърло
Хирургия
Клинична лаборатория
Образна диагностика
2.2. Високоспециализирани медицински
дейности по специалности:
АГ и репродуктивна медицина - 67.11, 68.16, 85.0
Анестезиология
и интензивно лечение - 89.07, 39.96, 05.31, Z01.5
Ортопедия и травматология - 81.91, 82.04, 83.13
Хирургия - 40.11, 85.0, 85.11
2.3.Специализирани медико-диагностични
изследвания по специалности:
Клинична лаборатория
Образна диагностика
2.4. Високоспециализирани
медико-диагностични изследвания по специалности:
Образна диагностика – 10.02, 10.03, 10.04, 10.62
Въз основа
на подаденото заявление на 13.02.2020г. е сключен договор между жалбоподателя и
РЗОК – на листи 63 и следващи до 76 от делото. Обхватът на медицинските
дейности, предмет на договора, очертан в чл. 2 от същия, е изцяло съобразен със
заявеното от изпълнителя на медицинска помощ.
На 18.03.2020г. с придружително
писмо с вх. № 29 – 04 – 176 от 18.03.2020г. (лист 61 от делото) е подадено ново
заявление от жалбоподателя до директора на РЗОК – Търговище за сключване
на договор по чл. 59, ал.1 от ЗЗО по
пакет от здравни дейности, както следва (лист 62 от делото):
1.
Основен пакет „Първична извънболнична медицинска
помощ“ по приложение № 2 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019г.
1.1. Високоспециализирани
медико-диагностични изследвания по специалности:
Клинична
лаборатория – 10.20
По
повод на подаденото заявление, нарочна комисия от служители на РЗОК –
Търговище, наречена „работна група“, на която от директора на РЗОК е възложена
организацията и провеждането на договорния процес в направление СИМП и СМДЛ, е
изразила становище, че не са налице основания за сключване на договор със
заявения предмет, по следните съображения: съгласно чл. 25, ал.5 от НРД за
медицински дейности за 2020г. – 2022г. предметът на договорите и допълнителните
споразумения, сключени с РЗОК не може да се разширява – от една страна, а от
друга не са налице условията за дерогация на тази норма, съгласно чл. 25, ал.6
от НРД, доколкото не е налице потребност от заявената медицинска помощ – същата
вече е обезпечена чрез договори с четири други изпълнители със седалище в
област Търговище: „Лабстил - МДЛКРИ“ ООД, „МБАЛ – Попово“ ЕООД, „СМДЛ – Биомед
2001“ ООД и ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ООД. Последното обстоятелство е констатирано
в нарочен протокол № 73 от 19.03.2020г. на същата работна група.
Възприемайки
изцяло становището на работната група, директорът на РЗОК – Търговище е
уведомил законния представител на жалбоподателя с писмо от 22.03.2020г., че няма
основание да се сключи анекс с допълнително заявената медицинска дейност. На 27.03.2020г. дружеството жалбоподател
подава жалба до управителя на НЗОК срещу обективирания в писмото отказ на
директора на РЗОК. Твърди се, че актът е издаден при липса на мотиви и в
противоречие с материалния закон. Навежда се, че след сключване на договора е
установена явна фактическа грешка в подписания договор, изразяваща се в липсата
на посочване на ВСМД с код 10.20. Обосновават, че чл. 25, ал.5 от НРД въвежда
забрана за разширяване на дейността спрямо предходен договор, какъвто според
тях е договорът им с РЗОК от 2018г. В тази връзка обосновават, че обсъжданата
дейност е била предмет на предходният договор с РЗОК и очевидно не се касае за
разширяване на дейност, а за явна фактическа грешка. Управителят на НЗОК е
разгледал жалбата и се е произнесъл по нея със заповед № РД – 09 – 452 от
14.04.2020г. Приемайки, че оспореният административен акт е постановен в
нарушение на изискванията за форма, управителят на НЗОК е отменил отказа на
директора на РЗОК и е върнал преписката на директора на РЗОК за ново
произнасяне.
При новото произнасяне директорът на
РЗОК е постановил заповед № РД – 09 – 104 от 15.04.2020г., чиято
законосъобразност е предмет на настоящото производство.
Заповедта на директора на РЗОК е
била първоначално оспорена по административен ред през управителя на НЗОК,
който със заповед № РД – 09 – 510 от
11.05.2020г. я е отхвърлил като неоснователна.
Междувременно срещу заповедта на
управителя на НЗОК № РД – 09 – 452 от 14.04.2020г. също е подадена жалба от
страна на жалбоподателя на 23.04.2020г. до Административен съд – Търговище, по
повод на което на 04.05.2020г. е образувано адм. дело № 85/2020г., което към
приключване на устните състезания по настоящото дело е висящо, макар да е без
насрочване и без произнасяне по допустимостта на производството.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу подлежащия на
обжалване на основание чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО административен акт е подадена в
срок от надлежна страна, поради което е допустима.
Оспореният акт е издаден по повод на
подадено от жалбоподателя заявление за сключване на договор по чл. 59, ал.1 от ЗЗО, поради което съдът приема, че издаденият акт е постановен от компетентен
орган, определен с нормата на чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО, при изпълнение на изискванията за форма – писмена,
с посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в частност съдържащ фактически и
правни основания за постановяването на акта.
Доколкото ЗЗО не е предвидил някаква
специална процедура за издаването на акта, съдът не установи каквито и да било
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Оспорването
по административен ред на актовете на директора на РЗОК пред директора на НЗОК
е било надлежно упражнено от страна на жалбоподателя. Нито първоначалният акт
на директора на РЗОК, обективиран в писмото от 22.03.2020г., нито последвалата процесна
заповед са подлежали на задължителен административен контрол, но при наличие на
жалба от страна на жалбоподателя, управителят на НЗОК е бил длъжен да се
произнесе по жалбите, доколкото оспорените
актове не са изключени от обхвата на оспорването по административен ред,
уредено в АПК (чл. 81 и сл.). Незабавното произнасяне на директора на РЗОК със заповед
№ РД – 09 – 104 от 15.04.2020г. след отмяната на първоначалния му акт и връщане
на административната преписка от страна на по-горе стоящия административен
орган не представлява процесуално нарушение. Съгласно чл. 98 от АПК решението на
компетентния да разгледа жалбата или протеста административен орган подлежи на
оспорване пред съд само когато въпросът е решен от него по същество.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от АПК допълва, че в случаите, когато жалбата или
протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт. Затова нито заповед № РД – 09 – 452 от 14.04.2020г. на
управителя на НЗОК, нито актът на директора на РЗОК, обективиран в писмо с изх.
№ 29 -04-175 от 20.03.2020г., който е отменен със заповед № РД
– 09 – 452 от 14.04.2020г., са подлежали на съдебно оспорване. При новото
произнасяне не е било необходимо каквото и да било изчакване от страна на
директора на РЗОК за изтичане на някакви срокове. След като не подлежи на
съдебно обжалване, заповед № РД – 09 – 452 от 14.04.2020г. на управителя на
НЗОК е влязла в сила от момента на постановяването ѝ. Подаването на жалба
срещу един неподлежащ на обжалване, стабилен административен акт не го прави обжалваем,
нито разрушава неговата стабилност. Стабилността на заповед № РД – 09 – 452 от
14.04.2020г. на управителя на НЗОК от момента на постановяването ѝ се
основава на нормата на закона и не зависи от волята на жалбоподателя, в
частност на подаването на жалба срещу този акт, нито от процесуалната активност
на съдебния състав, компетентен да се произнесе по спора.
Оспореният
акт е съобразен с материалния закон, като основанията за този извод са
следните: Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗО договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за
оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК
и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с
решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. Нормата на чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО
урежда, че предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с
РЗОК, не може да се разширява. Независимо по какви причини (техническа грешка
или друга), жалбоподателят не е посочил в първоначалното си заявление ВСМДИ с
код 10.20 по приложение № 2 към чл.1 от Наредба № 9 от 2019г. и съответно тази
дейност е останала извън обхвата на сключения договор. Договорът на
жалбоподателя с РЗОК е сключен на 13.02.2020г., той има определен предмет, част
от който не е обсъжданата ВСМДИ с код 10.20 и правилата за изменението на
предмета на договора са подчинени на ЗЗО. Съгласно ал. 6 на ЗЗО забраната за
разширяване на предмета на договора се отнасят за срока на действие на НРД в
частта по чл. 55, ал. 2, т. 3а и решението по чл. 54, ал. 9, приложими през
съответния период. Т.е. аргументът на жалбоподателя, че забраната за
разширяване на предмета на договора се отнася към предмета на договори,
сключени въз основа на предходни НРД, няма нормативно основание. Условията за
дерогация на правилото на ал. 5 на чл. 59б от ЗЗО, уредени в ал.7, към момента на произнасяне на
административния орган не са били налице, доколкото тази дейност вече е била
обезпечена чрез включването ѝ в предмета на договори по чл. 20, ал. 1, т.
4 от ЗЗО на РЗОК – Търговище с други четири изпълнители на медицинска помощ на
територията на област Търговище. Няма основание да се приеме, че оспореният акт
е издаден при превратно упражняване на власт.
По изложените съображения съдът
приема, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото,
претенцията за плащане на разноски в полза на РЗОК – Търговище следва да се
постави на обсъждане. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ регламентира, че по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 100 до 200 лв. При така определените граници, като взе
предвид предмета на делото и броя на проведените съдебни заседания съдът
приема, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен в минималния
размер от 100лв. Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на РЗОК –
Търговище разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. на основание чл. 143, ал.4 от АПК.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Медицински
център Солигена 2017“ ООД - Търговище, представлявано от управителя
д-р К. П., срещу заповед № РД – 09 – 104 от 15.04.2020г. на директора на РЗОК – Търговище.
ОСЪЖДА „Медицински център Солигена 2017“
ООД, гр. Търговище, ул. „Пирин“ № 16, представлявано от управителя д-р К.П., да плати на РЗОК – Търговище сумата в размер от 100лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: