МОТИВИ към присъда от 09.11.2020г
по НЧХД № 4235/2018г по описа на Варненския Районен Съд
ХХІІI наказателен състав
Производството пред ВРС е образувано по
депозирана частна тъжба от
С.М.А. против
Д.Г.Д. : ЕГН ********** ,за
престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, извършено на 16.03.2018г. в гр.Варна.
В образуваното наказателно
производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният от ч.тъжител против
подсъдимия граждански иск за претърпени в резултат на деянието му по чл.130
ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 3 000лв. , като ч. т. А.
бе конституиран в качеството си на граждански ищец в процеса .
В съдебно заседание ч.тъжител чрез
процесуалният си представител поддържа изцяло възведеното в частната тъжба
обвинение.Адв. П.Б. прави анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и счита, че по безспорен начин е установено причиняването на
телесна повреда на А. от страна на подсъдимия. В тази връзка той
счита, че липсата на преки очевидци на случилото се не води до извод за
недоказаност на обвинението. Адв.Б.
ангажира становище, че с оглед установената по делото последователност
на пристигането на медицинския и полицейския екип , не следва да се кредитират показанията на
св.Я., който макар да твърди, че се е озовал на мястото случайно, че през цялото време е бил там и не
е видял подс.Д. да е нанасял удар на ч.тъжител, то доколкото има информация за
личността на пострадалото от произшествието момче, очевидно е заинтересован от изхода на делото.
Поради тези и други съображения защитата
пледира подс. Д. да бъде признат
за виновен и да му бъде наложено минимално наказание , а гражданският
иск да бъде уважен в цялост като основателен и доказан по размер.Прави
се искане за присъждане и на направените по делото разноски..
Подс. Д.Д.
участва в съдебното производство
лично в заседанието, в което бе даден ход на съдебното следствие, и
чрез служебно назначен процесуален
представител- адв.С.У.. В обясненията си
той не отрича, че е бил на мястото, като обяснява, че има здравословен проблем
в следствие на претърпян инсулт. Подс.Д. разказва, че
е бил в дома си, когато е получил обаждане от сина си, че е пострадал при
катастрофа в близост до дома му и веднага тръгнал към мястото с автомобила
си заедно със съпругата си.При отиването
му там, подсъдимият видял, че има медицински екип, който по-късно отвел сина му
в МБАЛ «Св.Анна».Самият той видял кой е бил водача на автомобила, ударил детето
му. В последствие обаче подсъдимият се почувствал зле и бил отведен и той в
болницата. Подс.Д. сочи, че по-късно изпратил свои роднини на мястото, за да
проследят какво се случва и да не се « потулят» нещата. Подсъдимият твърди, не
си спомня да е удрял частния тъжител.Доколкото здравословното състояние на
подсъдимият не бе добро, делото бе разгледано в неговото отсъствие.
Защитникът на подс.Д.- адв.У., в пледоарията си безалтернативно
моли подсъдимия да бъде оправдан като счита, че събраните по делото
доказателства не са достатъчни да обосноват виновно поведение от негова страна.
Тя изразява становище, че всъщност
единствения незаинтересован свидетел е св.Я., който случайно се е оказал там
и е оказал помощ на пострадалото от
ПТП-то момче, с оглед на което и показанията му следва да бъдат кредитирани
изцяло. Поради тези и други съображения тя счита , че подс. Д. следва да бъде опрадван , тъй като не е извършил деянието, в което е
обвинен .
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2018г. след обяд ч.т. С.А.
управлявал л.а. «БМВ Х 5» с рег. № РР 67 89 АП. Около 18.30ч. -18.45ч. той се движел по бул. «Трети март» в посока
бул.»Янош Хунияди». По същото време А. Д., който бил
на 17 години , се прибирал от училище. Той слязъл от автобуса на спирка «Янтра»
и пресякъл пътното платно в посока м-т «Кочмар», където живеел със семейството
си. Момчето стигнало до разделителния остров и продължил да пресича пътното
платно по пешеходната пътека. По пътното платно по това време в дясната пътна
лента с л.а. «Фолксваген кади» се движел св.В.Я. . Той видял, че автомобилът
пред него намалява плавно , което направил и той. В лявата пътна лента тогава
се намирал автомобила на ч.т. А., който
въпреки приближаването на пешеходната пътека, не намалил скоростта на движение.
В същото време Д. пресичал пешеходната пътека и след като направил две-три крачки навътре в платното,
бил ударен от автомобила на ч.тъжител в дясната си страна и паднал на земята. Ч.т. А. веднага спрял
автомобила, като това, както и звука от удара били чути от св.Я.. Той също
спрял и слязъл от колата си. Обадил се на тел.112, за да съобщи за инцидента ,
като се наложило да остане на линия и да следва инструкциите на оператора ,
свързани с установяване на здравословното състояние на пострадалото момче. Св.Я.
имал в колата си туби от вода, с които заградил Ал.Д.. Междувременно той видял,
че ч.т. А. е слязъл от колата си. По настояване на оператора от тел.112 св.Я. задавал на момчето въпроси на колко е
години, къде учи и т.н., както и наблюдавал дали ч.т. А. е на мястото. След
като разговора с тел .112 бил приключен, Ал.Д. помолил св.Я. да се обади на
баща му. Свидетелят обаче не се съгласил, като преценил, че такъв разговор
много би притеснил един родител. За това казал на Д. лично да разговаря с баща
си- подс.Д., и да му каже за случилото се. За целта му дал своя мобилен телефон
и момчето се обадило на баща си. По това време той и майка му- св.Д., се
намирали в дома си. Подс.Д. през 2014г. бил получил тромботичен инфаркт, като имал дискоординационен
синдром-умерена степен, със статична и локомоторна атаксия, пирамидна симптоматика в дясно, хипертонична
болест ІІІ степен и други заболявания. Поради това и бил пенсионер по болест.Когато
подс. Д. разговарял със сина си той разбрал , че се намира на булеварда и е
пострадал, поради което и силно се притеснил. Св.Д. също се разтревожила и
двамата с личния си автомобил тръгнали към булеварда, който бил наблизо. Когато
стигнали последния завод на черния път св.Д. видяла, че на булеварда има
суматоха, спрени коли и светещи фарове .
Тогава и двамата разбрали, че синът им е пострадал при катастрофа.
Междувременно на мястото с линейка бил пристигнал медицински екип, който
оказвал помощ на момчето. Подс.Д. успял да спре
колата на около 100м. от мястото и св.Д. веднага побягнала към сина си, като
била силно притеснена за състоянието му. Тя видяла, че на врата му има сложена
«яка» и се поуспокоила като разбрала, че е жив.
Свидетелката видяла и че водача на автомобила- ч.т.А. е там, и започнала да му
се кара и да му крещи. Тя видяла, че около него има много хора, които обаче
очевидно не му били близки.
Междувременно , подс.Д. също отишъл до сина си, който заедно със св.Я.
се намирал на осевата линия на пътното платно. Той попитал кой е водача на
автомобила, ударил сина му и св.Я. му показал ч.т. А. , като му казал, че е там
и не е избягал. Пострадалото момче било качено в линейката с помощта на св.Я. и
заедно със св.Д. отведено в МБАЛ «Св.Анна»-Варна. На мястото на инцидента
останали ч.т. А., подс.Д., св.Я. и
множество хора. Тъй като сигнал за
случилото бил предаден и на органите на МВР, на място пристигнали полицейски
служители от СПС- св.Б.Б. и св. Г.К., които се
разминали с линейката. Когато отишли на местопроизшествието те видели , че ч.т.
А. , който бил в шок, е до автомобила си . Там бил и подс.Д. , който се намирал
от другата страна на пътното платно, около спирката. Св.Б. провел разговор с
ч.т.А., който бил толкова притеснен, че не знаел какво се е случило. Въпреки
това обаче реагирал адекватно и предал на полицейския служител документите за
проверка и изпълнявал дадени му разпореждания. Св.К. от своя страна видял, че
поведението на подс.Д. по отношение на ч.т. А. било вербално агресивно, като
разстоянието между двамата било достатъчно голямо, за да не може да има
физическа саморазправа. Наложило се св.К. да разпореди на подсъдимия да се
отдръпне още и да не пречи на работата им, което той изпълнил, но продължил да
подвиква. Междувременно, ч.т. А. заявил на св.К., че не си спомня добре за
случилото се, защото е получил удари от бащата на момчето в областта на
главата. Полицейските служители установили самоличността на пострадало момче,
на ч.т.А. и на св.Я. като очевидец.Малко по-късно на място пристигнали и служители на КАТ-Варна – св.К.Е. и св.Г.П..
Те приели събраната от колегите си информация , включително и твърденията на
ч.т. А. за физическа саморазправа с него, след което св. Б. и св.К. си тръгнали.
Св.Е. на свой ред разговарял с ч.т. А., който в началото казал, че не си
спомня какво се е случило, защото го били ударили. Поведението му обаче било
напълно адекватно и макар, че бил много притеснен, дал необходимата за случая
проба за алкохол. Докато изчаквали да получат информация за състоянието на
пострадалото момче, подс.Д., поради изпитаното силно притеснение, се почувствал
зле. Той също отишъл до МБАЛ «Св.Анна»-Варна, където бил настанен в една стая
със сина си. Подс.Д. се обадил на своя братовчед св.Г.Д. , казал му , че са ударили
сина му на пешеходната пътека до тях и го помолил да отиде на мястото, за да не
се « потулят» нещата. Св.Г.Д. веднага се преоблякъл и тъй като живеел на близо,
отишъл пеш до мястото на инцидента.Той видял, че там са св.Е. и св.П., както и ч.т. А., който влизал
и излизал от автомобила, ползвал телефона си и т.н. Св.Г.Д. се представил
на полицейските служители като роднина
на пострадалото момче , а те от своя страна го попитали дали има информация
какво е състоянието му. Св.Г.Д. отговорил, че не знае, но ще се обади
по-късно. След известно време той разбрал, че няма нищо счупено по момчето, но
дясното му коляно е подуто и ще го оставят вечерта в болницата. Св.Г.Д. предал
тази информация на полицейските служители. Те от своя страна, като разбрали, че
телесната повреда, която бил получил Ал.Д. не представляват средна или тежка
телесна повреда, преценили, че след като съставят съответните документи- акт за
установяване на административно нарушение, протокол за ПТП и др., следва да
освободят ч.т. А.. Когато разбрал това , св.Г.Д. се обадил на подс.Д. и му
предал тази информация.Подсъдимият се притеснил за това, че ще пуснат шофьора
без според него да са му направили всички тестове . За това , след кратко време, негови близки
го взели от болницата и го върнали обратно на мястото на инцидента .
Междувременно, там били пристигнали и близки на ч.т. А., сред
които баща му и св.В. В.. Св.В. се
опитвал да разговаря с частният тъжител, който повтарял само три въпроса «
какво стана», « къде е момчето» и « как е момчето». Свидетелят се опитвал да го
успокои, но А. продължавал да задава тези въпроси. Св.В. видял, че бащата на
пострадалото момче е силно афектиран. Той видял, че подсъдимият се насочил към
бащата на ч.т. А. и веднага отишъл при него за да предотврати евентуален
конфликт. Двамата мъже обаче си разменили няколко реплики, като бащата на
ч.тъжител му казал да се успокои и че всичко ще се оправи, а подс.Д. го попитал
ако той е бил на негово място как е щял да реагира. В последствие близките на
пострадалото момче подали нов сигнал на тел.112, тъй като считали, че «
виновния водач» ще се « измъкне».Бил изпратен още един полицейски екип, като в
крайна сметка и ч.т. А., и подс.Д. били отведени в МБАЛ « Св.Анна»-Варна,
където на частният тъжител в присъствието на подсъдимия и братовчед му били
направени проби за употреба на алкохол и наркотици, чиито резултати били
отрицателни. От направени на Ал.Д. прегледи и изследвания се установило, че в
следствие на пътно-транспортното произшествие той е получил травматични
увреждания в областта на главата, гръдния кош и долния десен крайник, за което
било образувано ДП № 213/2018г. по описа на сектор «ПП « при ОД на МВР-Варна.
Св.П. съставил против ч.т. А. акт за установяване на административно нарушени
бл. № 0313405, за това че на 16.03.2018г., около 18,45ч. При управление на л.а.
«БМВ Х- 5» с рег. № РР 67 89 АР, не пропуснал и блъснал пресичащият от дясно на
ляво пешеходец А. Д., на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М -8.1
от ЗДП. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.119 ал.1 от ЗДП.При
личното предявяване на акта частният тъжител на направил възражения.
На 17.03.2018г. , в 00,40ч. ч.т. А. бил приет в клиниката по
неврохирургия на МБАЛ «Св.Анна»-Варна. В издадената му епикриза било посочено,
че по негови данни на 16.03.2018г. след побой е изгубил съзнание за определен
период от време и оттогава се оплаква от силно главоболие, световъртеж, чувство
за гадене и обща отпадналост. При прегледа
бил установен оток в дясна мандибуларна
област, а след проведени изследвания било прието, че окончателната диагноза на
тъжителя е « мозъчно сътресение».Той бил изписан от болничното заведение на
19.03.2018г. Същият ден ч.т.А. посетил отделението по съдебна медицина, където
му било издадено Медицинско удостоверение № 234 / 2018г. В него, след преглед
съдебният медик отразил посочените от пострадалия обстоятелства и също констатирал
, че при палпация в областта на дясно хоризонтално
рамо на долната челюст се установява умерено изразен оток на площ с диаметър
около 3 см. Движенията в лявата долночелюстна става
били ограничени и болезнени. В удостоверението било посочено, че тези
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли
да бъдат получени по начина, посочен от пострадалия-при побой.С оглед
представената епикриза, било прието, че ч.т.А. е получил мозъчно сътресение,
травматичен оток в дясната лицева половина и контузия на лявата долночелюстна става, които са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Други травматични увреждания не
били установени.
С Постановление от 18.06.2018г.
наказателното производство по ДП № 213/2018г. било прекратено, тъй като било
установено, че причинените при пътно-транспортното произшествие на Ал.Д.
телесни увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1
от НК.
Междувременно , на 23.05.2018г. с
постановление на прокурор при ВРП било образувано ДП № 335/ 2018г. отново за
това, че на 16.03.2018г. в гр.Варна, при управление на МПС –л.а. «БМВ Х -5 « с
рег. № РР 67 89 АР с водач С.А., по непредпазливост била причинена средна
телесна повреда на А. Д., като деянието било извършено на пешеходна пътека-
престъпление по чл.343 ал.3 вр. чл.342 ал.1 от НК. Прокурорът приел, че делото
следва да се прекрати, тъй като по същия повод имало образувано и недовършено
наказателно производство- ДП № 213 / 2018г. В постановлението било посочено, че
по случая имало сведения, че бащата на пострадалия Д.- Д.Д.,
ударил водача на автомобила А., като с удара му нанесъл лека телесна повреда по
хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК.Прокурорът приел
обаче, че в случая не е налице престъпление от общ характер, тъй като Д. бил
ударил А. не с цел да скандализира обществото и да пренебрегва нормите на
обществено поведение / хулигански мотив/, а тъй като бил ядосан и уплашен за
живота и здравето на детето си. Поради това и
доколкото на А. била причинена лека телесна повреда, то в случая се
касаело за престъпление от общ характер. Поради това и с Постановление от
26.07.2018г. наказателното производство по ДП № 335/2018г. по описа на
ОД-МВР-Варна, водено за престъпление по чл.343 ал.3 вр. чл.342 ал.1 от НК, било
прекратено.
На 05.09.2018г. ч.т.А. депозирал
тъжба пред ВРС, въз основа на която било образувано и настоящото производство.
По делото за изясняване на
характера на причинените на А. телесни
увреждания, бе назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза, чието заключение като обективно , компетентно
и пълно , поддържано от вещото лице в съдебно заседание и неоспорено от
страните, съдът кредитира изцяло. От него е видно, че от представената
медицинска документация и след обсъждане на данните по делото , вещото лице е направило извод, че на 16.03.2018г. ч.т. А. е получил мозъчно сътресение, травматичен
оток в дясната лицева половина и контузия на лявата долночелюстна
става. Травматичните увреждания са резултат
на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на
лицето. В своята съвкупност всички те
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
травматичните увреждания от този вид
отшумяват в рамките на две-три седмици. Доколкото от свидетелските
показания се установява, че ч.т. А. е разговарял след получаване на
уврежданията, то според вещото лице той не е изпадал в безсъзнателно състояние,
т.е. не е била налице действителна мозъчна кома. В хода на съдебното следствие вещото лице
уточнява, че при удар от дясно на ляво обичайно се травмира противоположната долночелюстна става. Поради това и ч.т. А. е получил оток в
дясно и контузия на лявата долночелюстна става.
Вещото лице сочи, че тези увреждания биха могли да се получат при един
единствен удар, най-вероятно юмрук , реализиран в дясната лицева половина,
както и че мозъчното сътресение като диагноза е било установено с оглед на
субективните оплаквания на ч.тъжител, доколкото при извършените му изследвания, не са били
установени обективни или морфологични находки, които да говорят за по-тежко увреждане.
Подс. Д. Г.Д. е роден на ***г. в
гр. Варна живее в гр.Варна, с
основно образование, женен, не работи, пенсионер по болест.Към
момента на извършване на деянието той не е
била осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност. Не е познат на полицейските органи и няма криминалистически
регистрации.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните в производството гласни доказателства – отчасти от обясненията на
подс. Д., от показанията на св. Б.Б., св.Г.К., св. К.Е., св.Г.П., св. Гергана Д., св.Г.Д.,
отчасти от показанията на св.В. В. и св. В.Я., депозирани в хода на съдебното
следствие, както и въз основа на
писмените доказателства по делото -
съдебно-медицинска експертиза,
медицинско удостоверение № 234/2018г., медицинска документация относно
здравословното състояние на подс.Д. и ч.т. А., заверени копия от постановление
за прекратяване на ДП № 335/2018г. на прокурор при ВРП, заверени копия от
материали по ДП № 213/2018г. поописа на сектор «РПТ» при ОД-МВР-Варна-
постановление за образуване, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
амбулаторен лист, протоколи за разпит на свидетели, акт за установяване на
административно нарушение , справка за нарушител , представените от адв.Б.
заверени копия от Протокол за химическа експертиза № 405/19.03.2018г. на ч.т. А.
в едно с изследвания на кръв и урина ,
справка за съдимост , характеристична справка за подс.Д., които са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни правни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи , а именно че вмененото
във вина на подс. Д. деяние по чл.130
ал.1 от НК не е доказано от обективна и
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал. 2 НПК, съдът следва да признае
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Събраните в хода на съдебното
следствие относими гласни доказателства са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви относно възникналото пътно-транспортно произшествие по вина
ч.т. А., обстоятелството, че на мястото през цялото време е бил св.Я., че там
са пристигнали подс.Д. и св.Д., че първо
е пристигнал медицински екип, който е отвел пострадалото момче и неговата майка
в болницата, че в последствие са пристигнали два екипа полицейски служители, че
и подсъдимия, с оглед влошаване на
здравословно състояние, е отишъл до болницата, а в последствие се е върнал , както и че на
мястото са били извикани и пристигнали роднини и приятели и на ч.т. А., и на
подс.Д., поради което съдът приема за
безспорно установено описаното с тях в това отношение.Другият безспорен факт е
свързан с обстоятелството, че ч.тъжител на 16.03.2018г. е получил травматични
увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Спорният
момент във фактическата обстановка между обвинението и защитата е упражненото
от страна на подсъдимият спрямо тъжителят
физическо насилие и причинения съставомерен резултат.
В частната тъжба, която поставя рамките на предмета на доказване, се твърди, че след възникване на пътно-транспортното
произшествие, ч.т.Аймазов слязъл да види как е
пешеходеца, но бил ударен в областта на главата от лице, което крещяло и го
обиждало и за което в последствие разбрал, че е бащата на пострадалото момче - подс.Д..
В уточняващата молба се прави допълнение на тези обстоятелства, като се сочи,
че ударът е бил нанесен от подсъдимия в областта на дясната челюст на ч.т. А.,
вероятно с ръка, тъй като той бил в такова положение, че не е видял удара.
От събраните по делото гласни
доказателства, а именно обясненията на подс.Д. и показанията на
разпитаните свидетели , за които
безспорно е било установено, че са се намирали на мястото на инцидента, се
установява, че случилото се условно би могло да бъде разгледано на три етапа, а
именно- възникване на ПТП-то, оказване на помощ на пострадалия от страна на св.Я.,
пристигане на медицинския екип, на подс.Д. и неговата съпруга, потеглянето на
линейката , идването на полицейските служители от СПС, а в последствие и на
служителите на сектор «ПП» при ОД на МВР-Варна. В тази връзка от гласните
доказателства по делото би могло да се установи на кой етап кои лица са
присъствали.По този начин става ясно, че първоначално , непосредствено след
възникване на катастрофата, на мястото са били ч.т. А., пострадалия и св.Я.,
който е бил очевидец и на ПТП-то, и на събитията след това, а в последствие са
пристигнали линейката с медицински екип, родителите на пострадалото момче, след
тях св.Б. и св. К., след това св.К.Е. и св.Г.К., както и св.Г.Д. и св.В. В.
. В показанията си и четиримата полицейски служители категорично сочат, че в
тяхно присъствие между подсъдимия и частният тъжител не е имало каквото и да
било физическо съприкосновение. Показанията на тези свидетели са логични и
последователни, поради което и съдът ги кредитира изцяло. От заявеното от св.К.
става ясно, че пред него ч.т. А. е споделил, че не си спомня добре какво се е
случило защото бил получил удари от подсъдимия / л.139/. Този свидетел, както и
останалите , които същата вечер са видели ч.тъжител – другите полицейски
служители и св.В.В., сочат, че не са забелязали
каквито и да било видими следи от удар по него. Св.К. сочи още, че подс.Д. е бил
вербално агресивен , като е използвал заканителни изрази, които обаче
свидетелят не можа да конкретизира.Св. Е. и св.К. също при комуникацията с ч.т.
А. получили информация , че той е бил ударен / л.139 гърба и л.148 гърба/, но
не видели следи по него, както и не запомнили подробности за това, доколкото
задълженията им били свързани с обслужване на пътното произшествие. Тези двама
свидетели също описват възприетите от тях обстоятелства, а именно, че на
мястото е имало доста хора, сред които близки и на ч.тъжител, и на пострадалото
момче. При анализ на тези гласни доказателства може да се направи извод, че
събитията, които са описани в частната тъжба, са били реализирани преди
пристигане на полицейските служители на мястото на инцидента, както и преди
идването на роднините и приятелите на двете страни. В този смисъл информация за
случилото се може да се извлече от показанията на св.Я., който е бил очевидец
на произшествието и е останал на мястото достатъчно дълго време. При обсъждане
на тези гласни доказателства , съдът съобрази, че този свидетел е
незаинтересован от изхода на делото, доколкото се е оказал случайно там. На
следващо място съдът съобрази, че показанията му са логични, последователни и
подробни, и установените несъответствия, свързани с това кой първи е пристигнал
на място- линейка или полицейски екип, не влияят съществено върху
достоверността на заявеното от него, а и са свързани с факти извън предмета на
доказване. Именно от тези гласни доказателства се установява, че след като ч.т.
А. блъснал момчето с автомобила си, той, св.Я. и останалите участници в
движението, сред които и таксиметров шофьор, са спрели, и са слезли от колите.
Св.Я. се обадил на тел.112 и в хода на проведения разговор изпълнявал дадените
му от оператора указания, а именно момчето да не става от земята, да разговаря
с него къде учи, на колко е години и т.н.Свидетелят сочи, че разговора на
тел.112 е продължил около 30-40 минути, след което по молба на пострадалия, му
дал телефона си да разговаря с баща си / л.139 гърба и л.140/.Св.Я. сочи, че
подс.Д. и съпругата му пристигнали на мястото «7-8-10 минути» след разговора.
Св.Гергана Д. и подс.Д. на свой ред също описват проведения разговор, при който
са разбрали, че синът им е пострадал, и сочат, че действително за много кратко
време са отишли на мястото, където е имало събрани много хора и където вече е
бил лекарския екип, оказващ помощ на момчето. От така описаните гласни
доказателства може да се направи извод, че от една страна ч.т. А. не е оказвал
физически помощ на удареното момче, както и че подс.Д. е пристигнал на мястото
след около 40 минути след катастрофата. В този смисъл, съобразявайки отново
показанията на св.Б. и св.К. за това, че при приближаването им към мястото са
се разминали с линейката, която е откарала пострадалия в болницата, може да се
направи извод, че в този интервал от време единствения очевидец на действията
на ч.тъжител и на подсъдимия е бил св.Я.. В показанията си той описва, че още
докато е разговарял с оператора на тел.112 , по негово указание, е наблюдавал
къде се намира ч.тъжител , за да не напусне произшествието. До идването на
линейката А. е бил на около метър и половина от св.Я., а след идването и на
подс.Д. двамата са се намирали на около два-три метра от него. Този свидетел е
категоричен, че не е видял бащата на пострадалото момче да нанася удари на ч.т.А.,
както и последния да се е оплакал от това.
При анализа на гласните доказателства съдът съпостави показанията на св.Я. с тези на св.В., който макар да не е очевидец
на самия инцидент, твърди, че е чул от подс.Д. « признание», че е ударил ч.т. А.
в « яда си» / л.95 гърба/.Този свидетел сочи, че е научил от бащата на частният
тъжител, че е станал пътен инцидент и е
отишъл на мястото, където тогава се намирали подс.Д., една жена с плитки , един
таксиметров шофьор и св.Г.Д..Св.В. описва и състоянието на ч.т. А., което
окачествява като неадекватно, тъй като стоял и повтарял само три въпроса. Св.В.
разказва, че подсъдимият е бил силно афектиран и е говорил на висок тон.Тогава
бащата на ч.т. А. тръгнал към него с намерение да го успокои и от зададен
въпрос към подсъдимия защо е ударил частния тъжител, свидетелят разбрал, че е
имало спречкването между двамата. Св.В. пояснява, че в последствие, от ч.т А.
узнал, че когато след катастрофата той слязъл да помогне, получил удар от подс.Д.
и изпаднал в « несвястие».После го « извлачили «
настрани и като се събудил, бил напълно неадекватен.Свидетелят сочи още, че от
разказа на ч.тъжител разбрал, че е бил ударен в областта на челюстта, може би в
ляво , не без да може да го потвърди.Самият той не бил забелязал видими следи
от удара. Съдът намира, че няма пречка да кредитира показанията на св.В.
относно възприетите от него лично обстоятелства, а именно присъствалите на
мястото лица и тяхното поведение. Не би могъл обаче да се възприеме «
преразказа» на думите на ч.т. А., доколкото твърдения за изпадане в
безсъзнателно състояние , падане на земята, събуждане и т.н., не се съдържат в
частната тъжба.Не би могло да се кредитира и твърдението, че ч.т. А. е получил
удар от подс.Д. , когато е слязъл от колата си за да помогне на пострадалото
момче, доколкото безспорно бе установено, че към него момент подсъдимия не е
бил на мястото.От друга страна, по делото няма доказателства след активната
намеса на св.Я., който не е таксиметров шофьор, а се занимава със зареждане на
кафе,и който заградил момчето с туби, ч.тъжител да е ходил до него, за да му
оказва помощ и то след пристигането на подс.Д., за да може последния да му е
нанесъл удар. Не на последно място , при обсъждане на тези показания, съдът
съобрази и заключението на съдебно-медицинската експертиза и заявеното от
вещото лице в съдебно заседание. Д-р Д. сочи, че травмите в областта на
челюстта на ч.т.А. могат да бъдат получени от един единствен удар, реализиран в
дясната лицева половина, като отокът е бил установен именно в дясното
хоризонтално рамо на долната челюст.Вещото лице пояснява още, че ударът е бил
нанесен с достатъчна сила, тъй като е причинил травмиране на противоположната
страна на челюстта, а именно контузията на лявата долночелюстна
става.Тези обективно установени обстоятелства противоречат на заявеното от
свидетеля, че може би ударът на подс.Д. е бил нанесен в областта на челюстта в
ляво. Поради това съдът намира, че показанията на св.В. по отношение на
подлежащите на доказване факти, не се подкрепят от обективно установените по
делото обстоятелства , от останалите доказателства по делото и от наведените в
ч.тъжба твърдения, респективно не следва да бъдат кредитирани.
Другите гласни доказателства, от
които може да се извлече информация за поведението на подс.Д. за неговите
обяснения и показанията на съпругата му- св.Гергана Д.. При обсъждането им
съдът съобрази , че те са
заинтересовани от изхода на делото, както и че обясненията на подсъдимия освен
доказателствен източник, са и средство за защита.Подс.Д.
, с оглед влошеното си здравословно състояние и силното притеснение, което е
изпитал, твърди, че не си спомня някои моменти от въпросната вечер, което се
потвърждава и от показанията на св.Г.Д., който описва поведението на братовчед
си след като е било установено, че ч.т.А. не е извършил престъпление от общ
характер, с оглед вида на причинените на момчето телесни повреди. Подсъдимият
не отрича, че е бил на мястото и се е интересувал кой е водача на колата, ударила
сина му, както и че при второто му отиване там са били роднини на ч.тъжител.Той
обаче заявява, че не е удрял А. и че не си спомня да е удрял някой. Св.Г.Д. от
своя страна също доста емоционално описва събитията от въпросната вечер, като
заявява, че самата тя се е карала на ч.т.А. , който макар да е бил заобиколен
от много хора, очевидно е бил без познати в момента, в който те са отишли на
мястото.Свидетелката обяснява още, че преди да тръгне с линейката към болницата
, е видяла, че състоянието на подс.Д. не е добро, тъй като лицето му било
изкривено и бил започнал на фъфли, а такива симптоми , включително завиване на
свят, вдигане на кръвно, главоболие и др., проявявал в следствие на претърпения
инсулт и при силно притеснение, каквото
в случая е било налице. И тази свидетелка е категорична, че не е видяла никой
никого да удря. Тези гласни доказателства
не противоречат на останалите доказателства по делото и макар да са
емоционални и лаконични, са достатъчно последователни и логични, поради което и
съдът кредитира обясненията на
подс.Димитро и показанията на св.Д. по отношение на подлежащите на доказване
факти.
На следващо място съдът съпостави твърденията в частната тъжба и
уточнението към нея с установеното по делото от фактическа страна.Твърди се, че
ч.т. А. най-вероятно е бил ударен в дясната челюст, като е бил в такова
положение, че не е видял удара. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза и от заявеното от вещото лице в хода на съдебното следствие става
ясно, че позициите между ударения и удрящият за причиняване на травматичните
увреждания в областта на челюстта могат да са най-различни. Двамата е можело да
бъдат лице в лице , като тогава извършителя може да нанесе удар с лява ръка в
дясната лицева половина на пострадалия. Според д-р Д. възможно е ако
извършителя е бил от дясната страна , респективно към дясното рамо на
пострадалия, пак да причини такова увреждане при нанасяне на удар с едната или
другата ръка. Възможно е също така и извършителя да се намира зад гърба на
пострадалия и да го удари отзад, пак в дясната лицева половина. В случая обаче
в частната тъжба не са наведени в достатъчен обем факти, от които да се направи
извод в каква позиция се твърди, че са били ч.т. А. и подс.Д..Твърдението,
че е бил в такова положение, че не е
видял удара, не дава достатъчно яснота в тази насока, доколкото както бе
посочено, вариантите за позицията на двамата мъже са няколко.От друга страна,
от събраните по делото гласни доказателства, не се установява подс.Д. да се е
доближавал до ч.т.А. на такова разстояние, което би му позволило да
му нанесе удар в дясната лицева
половина. Безспорно е установено, че на ч.т. А. са били причинени травматични
увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Не
се доказа обаче, че те са били причинени именно от подс.Д., който е пристигнал
на мястото на инцидента доста след неговото възникване и когато там е имало
достатъчно много хора, никой от които обаче не е видял той да нанася удари на
ч.т.А.. Безспорно е, че е имало проява на вербална агресия от страна на Д., но
в тази насока не са повдигнати обвинения с ч.тъжба.
С оглед на изложеното до тук,
след обсъждане на всички доказателства по делото- и по отделно,
и в съвкупност, съдът намира че твърденията в частната тъжба за това, че
подс.Д. е причинил на ч.т.А. лека
телесна повреда не са доказани по
категоричен и безспорен начин. Поради
това и съдът призна подс.
Д. за невиновен в това на 16.03.2018г. в гр.Варна, да е причинил на С.М.А.
лека телесна повреда изразяваща се в травматичен оток в дясната лицева
половина, контузия на лявата долно-челюстна става и мозъчно сътресение,
обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота , като на основание чл.304 от НПК го оправда по
възведеното му обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
Доколкото съдът намери, че участието
на подсъдимият в инкриминираното деяние не е доказано по предвиденият в закона начин, отхвърли
предявеният граждански иск изцяло като
неоснователен и недоказан.
В хипотезата на чл.190 ал.1 от НПК
съдът осъди ч.т.А. да заплати направените по делото разноски в размер на 60лв.
в полза на бюджета на ВРС.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: