О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2305
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и шести ноември
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Красен Вълев
при
секретаря и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1709 по
описа
за 2019 година.
С
Решение № 2247 от 26.09.2019г., постановено по гр. дело № 4848/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено ОД МВР – Бургас да
заплати на П.Р.П.
сума в размер от 1 479, 03 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 221, 08 часа извънреден труд, положен през
периода от 17.06.2016г. до 17.06.2019г. на основание служебно правоотношение
между страните, по силата на което ищецът П.П. е заемал длъжността „старши
полицай“ в Сектор ООР в 01 РУ към ОД на МВР – Бургас, ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1 479, 03
лева, начиная от подаване на исковата молба – 17.06.2019г. до окончателното й
плащане.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР –
Бургас, представлявана от Директора Радослав Сотиров, с която се претендира да
бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция
като неоснователна и недоказана. В жалбата се посочва, че е неоснователна
претенцията на ищеца по делото положеният от него нощен труд да бъде
преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на
работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефицент 1
,143, а по отношение организацията на работната заплата и полагане на нощния
труд приложение следва да намерят правилата на действалите към процесния период
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Посочва се, че в тези наредби
липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефицент,
за разлика от действала до преди тях Наредба № 8121з – 407/19.08.2014г., която
е предвиждала приложение на въпросния коефицент. В жалбата се посочва, че
съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1, а не е както по КТ и по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7
часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Посочва се, че целта на
коефицента 1, 143 е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато работи 7 часа да получава възнаграждение за 8 часа дневен
труд и в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от КТ. В жалбата се посочва, че съображенията за приложимост
на специалния ред спрямо общия такъв не са били споделени от първата инстанция,
като Районен съд – Бургас е приел, че липсата на изрична норма в нормативната
уредба, действала през процесния период не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преобразуване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с коефицент 1, 143 и отчитането и
заплащането му като извънреден, а представлява празнота в уредбата относно реда
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурството,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочва се, че
неправилно съдът е приел, че при наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против акт, който подлежи на въззивно обжалване и е депозирана
от страната, която има правен интерес да го атакува. Въззивната жалба е
постъпила в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционно решение и
процесуалния представител на П.Р.П. разполага с валидна представителна власт да
я подаде.
Ответната
страна по въззивната жалба – П.Р.П. чрез своя процесуален представител –
адвокат С.К. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно. Претендира се да бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд – Бургас като
правилно и законосъобразно.
Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд - Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 44246/08.10.2019г. по описа на Районен съд – Бургас
против Решение № 2247 от 26.09.2019г., постановено по гр. дело № 4848/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.