Р Е
Ш Е Н
И Е № 388
21.12.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурор Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №356 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №260079 от 08.10.2020 г., постановено по АНД №1899/2020г., Районен съд, гр. Стара Загора, потвърдил наказателно постановление /НП/ №20-1228-001126
от 227.04.2020 г., издадено от Началник група при ОДМВР Стара Загора, сектор
ПП, с което на И.Д.К. ***, ЕГН- ********** на осн. чл.174, ал.3 от ЗДвП било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 24 месеца и отменил същото НП в частта на
наложеното на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението, в неговата
потвърдителна част, останал административно-наказаният, който го обжалва в срок
с довод за неговата неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения.
Касаторът твърди, че се установявало пред
РС, че връченият му препис от УАУН бил изцяло нечетлив, а това водело до
невъзможността да се изгради ефикасна защита и било съществено процесуално
нарушение. Това поставяло наказаното лице да не знае обективните предели на
административното обвинение и го поставяло в положение да гадаел какво било то.
Връчването на нечетлив препис от акта следвало да се приравни на липса на
надлежно връчване и на нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Тези аргументи били
изтъкнати пред въззивния съд, но те недостатъчно били обсъдени, а само бил
обоснован извод, че връчването на нечетлив екземпляр от акта не съставлявало
съществено процесуално нарушение. С това касаторът не можел да се съгласи.
Невъзможността да се запознаел с цялата описана в акта фактическа обстановка,
било следствие от нечетливия екземпляр, което се равнявало на липса на връчване
на препис от акта. Достигайки до други изводи, различни от тези на касатора, РС
допуснал съществено процесуално нарушение, което следвало да се отмени.
На следващо място касаторът твърди, че се
противопоставяла на въззивното решение, тъй като мисли, че същото било
необосновано, недоказано по същество, тъй като разпитаният пред съда свидетел
заявил, че не си спомнял за случая, а се придържал към написаното. Свидетелят
заявил, че не бил очевидец на нарушението, а само актосъставител по данни от
колегите му.
По тези съображения се иска отмяна на
жалената част от решението на РС.
Редовно призован в открито съдебно
заседание, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се
представлява, не излага съображения по касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната
жалба, тъй като се споделяли мотивите на процесния съдебния акт, поради това
същият следвало да бъде потвърден.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден
в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена
в срок и от надлежна страна, а по същество, същата се явява неоснователна.
За да потвърди
процесната пред касационната инстанция част от жаленото НП, РС приел, че от събраните
пред него доказателства /чрез писмените и гласни доказателствени средства/ се
установявала описаната в НП фактическа обстановка, както и не били събрани
доказателства, които да оборват законовата презумпция в чл.189, ал.5 от ЗДвП.
При това положение въззивният съд извел извода, че правилно АНО приел за
осъществено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и наложил предвиденото наказание
от глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 24 месеца.
РС, след като изложил доводи относно
съставомерните от обективна страна обстоятелства по извършване на конкретното
нарушение, приел, че задължението на водача, какъвто несъмнено бил К., да бъде
изпробван за наличие на наркотици и упойващи вещества било безусловно и нищо не
го освобождавало от него. Двете кумулативни предпоставки били налице. РС приел,
че НП било издадено от компетентния АНО, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения по см. на ЗАНН. Приел извод и за спазване от страна на
актосъставителя на задължението му да връчи екземпляр от акта, а отношението на
наказаното лице относно четливостта на преписа било изцяло субективно
възприятие, както и че на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН такива пороци не били
съществени.
Касационната инстанция изцяло споделя за правилни
изградените от РС фактически изводи за безспорна осъщественост от обективна
страна на описаните в НП факти, сочещи на управление от К. на конкретна дата и
време в град Стара Загора на МПС, чужда собственост, като при спирането на
водача, същият отказва да бъде тестван с техническо средство Дръг тест 5000 за
употреба на наркотични вещества. Фактическите изводи на въззивния извод са
надлежно обосновани именно чрез писмените и гласни доказателствени средства,
като следва отново да се посочи, че съгласно установената в ЗДвП /чл.189, ал.5/
оборима презумпция, посочените в акта факти се считат за настъпили, ако не се
докаже друго, като тук доказателствената тежест е изцяло за наказаното лице.
Същият по никакъв начин не е положил процесуална активност в насока на оборване
на релевирания от АНО факт на отказ на К. да бъде тестван с техническо средство
за наличие на наркотични вещества.
Изцяло се споделят доводите на РС,
че представения към жалбата оригинал на връчения на К. екземпляр от АУАН за
доказване на неговата напълна нечетливост,
не може да обосновава извод за допуснато съществено процесуално
нарушение в търсения от наказаното лице и настоящ касатор смисъл на не връчване
на екземпляр от акта. Това на първо място се опровергава от приложеното от
самия орган заверено копие на акта /л.8 от делото на РС/, където за „нарушител“
се съдържа подписа на К. и това не се оспорва от него. Това обаче по
недвусмислен начин удостоверява напълно редовно връчване на акта по см. на
ЗАНН. Безспорно така приложения към жалбата „оригинал“ на връчения препис е в
изключително не съхранено състояние /което не може да е по вина на органа/,
както и не обективира четливо написаното в него. Това обаче не е равнозначно на
не връчване на екземпляр от акта. Още повече, нито към датата, която се визира
за връчване на АУАН – 20.04.2020г., нито в тридневния срок за възражения К.
сочи, че нему не е ясно за какво нарушение по ЗДвП се обвинява да е извършил.
Данните пред РС еднопосочно сочат, че на 20.04.2020г. е налице редовно съставен
АУАН против К. за извършено от него конкретно описано нарушение по ЗДвП, като
на същата дата на лицето е връчен и екземпляр от акта и това надлежно се
удостоверява от подписа на това лице, както и че акта е четливо написан.
В този смисъл, не се споделя
мнението на касатора, че е налице не връчване на препис от акта и така има
допуснато съществено процесуално нарушение от АНО, което неправилно не е
отчетено от РС. Следва да се посочи, че неприемането на доводите на една от
страните от съда, не е равносилно на допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. Такова не се
открива в този случай на проведено съдебно производство, нито се установява и
неправилно приложение на закона. Напротив пред РС има събрани безспорни
доказателства за осъществяване от обективна и субективна страна на вмененото на
К. с процесното НП нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП в хипотезата на отказ да
бъде тестван с техническо средство Дръг тест 5000. Наложеното наказание е
правилно. Ето защо напълно правилно и при липса на допуснато нарушение на
закона, РС извежда и своя краен извод за потвърждаване на НП в частта на
наказанието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, което напълно се споделя от касационната
инстанция.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №260079 от 08.10.2020 г., постановено по АНД №1899/2020г., Районен съд, гр. Стара Загора, В ЧАСТТА, в
която е потвърдено наказателно постановление
№20-1228-001126 от 227.04.2020 г., издадено от Началник група при ОДМВР Стара
Загора, сектор ПП, с което на И.Д.К. ***, ЕГН- ********** на осн. чл.174, ал.3
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ :1. 2.