Определение по дело №2113/2017 на Районен съд - Сливен

                                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........              15.10.2018г.              гр. СЛИВЕН

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав

в закрито заседание на 15.10., в следния състав:

                                                                                       Председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЕВ

 гр. дело № 2113 по описа за 2018 година.

 

Делото е образувано по молба на физическо лице, за отмяна на постановление на съдебен изпълнител, с което му е наложена глоба.

 

За да се произнесе, съда съобрази следното:

Глобата е наложена от държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ по изп.дело №1/2016г. по описа на СИС при СлРС за това, че физическо лице /което няма никакво процесуално качество по делото/ го е възпрепятствало при опит да извърши насрочено от него действие в недв.имот, върху който е насочено принудителното изпълнението. Съдебният изпълнител е преценил, че с действията си това лице препятства и затруднява хода на  изпълнителното производство по делото и основавайки се на възможностите, които му дава процесуалния закон- чл.93 ал.1 и чл.91 ал.2 от ГПК, му е наложил глоба /в максималния размер/.

От част от материалите по изпълнителното дело, вкл. и решение №118/ 28.03.2018г. по в.гр.д.№ 148/2017г. на СлОС се установят и други факти от значение за постановяването на настоящото определение, а именно:

Изп.дело № 1/2016г. е образувано на 04.01.2016г. по изпълнителен лист от 28.12.2015г., представен с молба от Милка Добрева Димова, за задължения на „Айсберг”ЕООД към нея, в т.ч. главница в размер на 20 000лв. по уважен осъдителен иск, предявен като частичен, от вземане,  пълния размер на което е 73 625.96лв. На 12.01.2017г. жената е представила и втори изп.лист, издаден й на 09.12.2016г.- за главница в размер 53 625.96лв. – явно горницата до пълния размер на коментираното вземане.

С разпореждане от 13.01.2017г. съдебния изпълнител е разпоредил да се увеличи размера на задължението на длъжника със сумите по този втори изп.лист.

Преди това, с разпореждане от 10.06.2016г. на ДСИ са конституирани и други взискатели.  

На 27.01.2017г. взискателката Димова е подала молба до ДСИ, с искане на осн.чл.433 ал.1, т.2 от ГПК производството по изпълнителното дело да бъде прекратено. Постановление в този смисъл е издадено на 30.01.2017г. То е факт, но с него производството се прекратява не въобще/изцяло, а само по отношение на това лице. За да постъпи по този начин, видно от мотивите на постановлението, съдебния изпълнител е взел предвид, /правилно/, че по изпълнителното дело има и други взискатели.

По-късно, в деня следващ онзи на постановлението за прекратяване, Димова е подала молба с искане съдебния изпълнител да отмени този си акт, тъй като молбата за прекратяване подала под натиск от длъжника. С писмо, връчено й на 01.02.2017г., ДСИ я уведомил, че не е в правомощията му сам да отменя постановлението си за прекратяване на изпълнението. То е последвано от жалба на Димова против постановлението на ДСИ за прекратяване на изпълнението, която е оставена от СлОС без уважение, с решение, което е окончателно – това е решение №118/ 28.03.2018г. по в.гр.д.№ 148/2017г.

От протокола от 14.03.2017г., съставен от ДСИ Киряков, се установява, че за тази дата последния е насрочил действия, изразяващи се в извършване на анализ на якостта на бетона, с който е построена сградата, в която се намира имота-жилище, върху което е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№ 1/2016г.

За същото ДСИ е съставил ръкописен протокол, но поради трудно четливия му почерк съда не е в състояние изцяло да разчете съдържанието му. От обясненията на ДСИ, дадени до председателя на СлРС, вече в печатен текст, се установява, че на насроченото за 14.03.2017г. процесуално действие, на място- на самия обект, е присъствал и жалбоподателя Ж.Ж..

Видно от съобщение изх.№ 5677/29.03.2017г., постановлението на съдебния изпълнител за налагане на глоба е съобщено на жалбоподателя на 25.04.2017г.

 

Така установените факти мотивират следните правни изводи:

Подадената от Ж.С.Ж. частна жалба е с пр.осн.чл.93 ал.2 от ГПК.

С нея се атакува пред районния съд постановление на съдебен изпълнител, с което на физическо лице е наложена глоба. Тя е постановена, тъй като съдебния изпълнител е преценил, че с действията си това лице, което в случая няма процесуално качество по изпълнителното дело, го е възпрепятствало в опита му да извърши насрочено от него действие в недв.имот, върху който е насочено изпълнението и с това е затруднило хода на  изпълнителното производство. А изпълнителното действие се състои в анализ на якостта на бетона, с който е построена сградата, в която се намира имота-жилище, върху което е насочено принудителното изпълнение.

Жалбата на Ж. е процесуално допустима- подадена е в предвидения в чл.93 ал.2 от ГПК едноседмичен срок, което означава, че препятства възможността постановлението на съдебния изпълнител да влезе в сила.

С разпоредбата на чл.431 ал.1 от ГПК законодателя е дал правомощия на съдебния изпълнител да нареди отварянето на сгради на длъжниците и претърсването на техни вещи, жилище и др. помещения.

Становището на съда в случая е, че принципно действието- анализа на якостта/качеството на бетона, следва да се прецени като необходимо за производството по изп.д.№1/2016г.- тъй като от качеството на бетона би зависила оценката на недвижимия имот. А тя се дава от съдебния изпълнител, при помощта на вещо лице- чл.485 от ГПК. Според съда, в конкретния случай тази оценка е необходима. Общото правило е, че описа и оценката на един имот се извършват от съдебния изпълнител с цел предприемането на принудителни действия за събиране вземането на взискателя. Те се състоят в осребряване на имуществото на длъжника и предаване на взискателя на следващата му се парична сума. Всички тези действия трябва да се предприемат, допустими са, в хода на висящ изпълнителен процес.

 

В случая взискателите са били няколко. От тях са направени различни писмени изявления, като едно от тях е на първоначалния взискател- Димова, с искане за прекратяване на изпълнението по дело №1/2016г. и ДСИ при СлРС е сторил точно това. Въпреки това, изпълнителното производство към момента на опита на ДСИ да извърши насроченото на 14.03.2017г. процесуално действие, осуетено с действията на Ж., е било висящо; при неприключен изпълнителен процес. Така е поне защото постановлението на ДСИ за прекратяване на изпълнението по отношение на основния/първоначален взискател, не е било влязло в сила към тази дата.

С постановление от 30.01.2017г. ДСИ е прекратил изпълнението спрямо Димова, по нейно искане, но по-късно тя е подала против него частна жалба. Характерно за всяка такава е, че постига два ефекта- деволутивен и суспензивен, втория от които препятства възможността обжалвания акт да влезе в сила. Така постановлението на ДСИ е влязло в сила едва на 28.03.2017г.- когато е обявено решението на СлОС по жалбата на Димова. А щом поне по отношение на единия взискател изпълнението не е било все още прекратено, то съдебния изпълнител е имал правото, и по буквата  на закона, да разпореди извършването на изпълнителни действия, вкл. насочени към опис, оценка и т.н. на недвижим имот. Те обаче са били възпрепятствани.

От доказателствата по делото обаче не се установява такива действия да са били извършени от жалбоподателя Ж.Ж.. Така е, защото в протокола, съставен от съдебния изпълнител на 14.03.2017г. за извършеното от него процесуално действие, по-скоро за неуспешния му опит да го извърши, Ж.Ж. не е отбелязан като присъствало на място, на обекта, лице. Споменава се само в обясненията на ДСИ до председателя на СлРС, но този документ не може да бъде доказателство за обстоятелствата по насроченото за 14.03.2017г. изпълнително действие- защото доказателство е само протокола на съдебния изпълнител- така изрично чл.434 ал.2 от ГПК.

При това положение съда ще отмени наложената глоба- макар съдебния изпълнител принципно да е имал правомощието да наложи подобна санкция, в конкретния случай е действал неправомерно- наложил е глоба на лице, за което не е удостоверил да е препятствало извършване на изпълнителното действие.

 

              На осн.чл.93 ал.2 от ГПК, настоящото определение не подлежи на обжалване.

 

С горните аргументи, Сливенски районен съд

 

                                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ глобата в размер на 1 200лв., наложена по изп.дело № 1/2016г., на осн.чл.93 ал.1 във вр. с чл.91 ал.2 от ГПК, на Ж.С.Ж. с ЕГН: ********** с постановление от 28.03.2017г. на ДСИ при СИС при СлРС, за това, че го е възпрепятствал при извършването на насрочено за 14.03.2017г. изпълнително действие.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: