О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 15.10.2018г. гр. СЛИВЕН
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в закрито заседание на 15.10., в следния състав:
Председател: МИНЧО МИНЕВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЕВ
гр. дело
№ 2113 по описа за 2018 година.
Делото е
образувано по молба на физическо лице, за отмяна на постановление на съдебен
изпълнител, с което му е наложена глоба.
За да се произнесе, съда съобрази следното:
Глобата е
наложена от държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ по изп.дело №1/2016г. по описа на
СИС при СлРС за това, че физическо лице /което няма никакво процесуално
качество по делото/ го е възпрепятствало при опит да извърши насрочено от него
действие в недв.имот, върху който е насочено принудителното изпълнението.
Съдебният изпълнител е преценил, че с действията си това лице препятства и затруднява
хода на изпълнителното производство по
делото и основавайки се на възможностите, които му дава процесуалния закон-
чл.93 ал.1 и чл.91 ал.2 от ГПК, му е наложил глоба /в максималния размер/.
От част от материалите по изпълнителното дело, вкл.
и решение №118/ 28.03.2018г. по в.гр.д.№ 148/2017г. на СлОС се установят и
други факти от значение за постановяването на настоящото определение, а именно:
Изп.дело № 1/2016г.
е образувано на 04.01.2016г. по изпълнителен лист от 28.12.2015г., представен с
молба от Милка Добрева Димова, за задължения на „Айсберг”ЕООД към нея, в т.ч.
главница в размер на 20 000лв. по уважен осъдителен иск, предявен като
частичен, от вземане, пълния размер на
което е 73 625.96лв. На 12.01.2017г. жената е представила и втори изп.лист,
издаден й на 09.12.2016г.- за главница в размер 53 625.96лв. – явно
горницата до пълния размер на коментираното вземане.
С разпореждане
от 13.01.2017г. съдебния изпълнител е разпоредил да се увеличи размера на
задължението на длъжника със сумите по този втори изп.лист.
Преди това, с
разпореждане от 10.06.2016г. на ДСИ са конституирани и други взискатели.
На 27.01.2017г.
взискателката Димова е подала молба до ДСИ, с искане на осн.чл.433 ал.1, т.2 от ГПК производството по изпълнителното дело да бъде прекратено. Постановление в
този смисъл е издадено на 30.01.2017г. То е факт, но с него производството се
прекратява не въобще/изцяло, а само по отношение на това лице. За да постъпи по
този начин, видно от мотивите на постановлението, съдебния изпълнител е взел
предвид, /правилно/, че по изпълнителното дело има и други взискатели.
По-късно, в
деня следващ онзи на постановлението за прекратяване, Димова е подала молба с
искане съдебния изпълнител да отмени този си акт, тъй като молбата за прекратяване
подала под натиск от длъжника. С писмо, връчено й на 01.02.2017г., ДСИ я
уведомил, че не е в правомощията му сам да отменя постановлението си за
прекратяване на изпълнението. То е последвано от жалба на Димова против
постановлението на ДСИ за прекратяване на изпълнението, която е оставена от
СлОС без уважение, с решение, което е окончателно – това е решение №118/
28.03.2018г. по в.гр.д.№ 148/2017г.
От протокола от
14.03.2017г., съставен от ДСИ Киряков, се установява, че за тази дата последния
е насрочил действия, изразяващи се в извършване на анализ на якостта на бетона,
с който е построена сградата, в която се намира имота-жилище, върху което е
насочено принудителното изпълнение по изп.д.№ 1/2016г.
За същото ДСИ е
съставил ръкописен протокол, но поради трудно четливия му почерк съда не е в
състояние изцяло да разчете съдържанието му. От обясненията на ДСИ, дадени до
председателя на СлРС, вече в печатен текст, се установява, че на насроченото за
14.03.2017г. процесуално действие, на място- на самия обект, е присъствал и
жалбоподателя Ж.Ж..
Видно от
съобщение изх.№ 5677/29.03.2017г., постановлението на съдебния изпълнител за
налагане на глоба е съобщено на жалбоподателя на 25.04.2017г.
Така установените факти мотивират следните правни
изводи:
Подадената от Ж.С.Ж. частна жалба е с пр.осн.чл.93 ал.2 от ГПК.
С нея се
атакува пред районния съд постановление на съдебен изпълнител, с което на
физическо лице е наложена глоба. Тя е постановена, тъй като съдебния изпълнител
е преценил, че с действията си това лице, което в
случая няма процесуално качество по изпълнителното дело, го е възпрепятствало
в опита му да извърши насрочено от него действие в недв.имот, върху който е
насочено изпълнението и с това е затруднило хода на изпълнителното производство. А изпълнителното
действие се състои в анализ на якостта на бетона, с който е построена сградата,
в която се намира имота-жилище, върху което е насочено принудителното
изпълнение.
Жалбата на Ж. е процесуално допустима- подадена е в предвидения
в чл.93 ал.2 от ГПК едноседмичен срок, което означава, че препятства
възможността постановлението на съдебния изпълнител да влезе в сила.
С разпоредбата
на чл.431 ал.1 от ГПК законодателя е дал правомощия на съдебния изпълнител да
нареди отварянето на сгради на длъжниците и претърсването на техни вещи, жилище
и др. помещения.
Становището на
съда в случая е, че принципно действието- анализа на якостта/качеството на
бетона, следва да се прецени като необходимо за производството по изп.д.№1/2016г.-
тъй като от качеството на бетона би зависила оценката на недвижимия имот. А тя
се дава от съдебния изпълнител, при помощта на вещо лице- чл.485 от ГПК. Според
съда, в конкретния случай тази оценка е необходима. Общото правило е, че описа
и оценката на един имот се извършват от съдебния изпълнител с цел предприемането
на принудителни действия за събиране вземането на взискателя. Те се състоят в
осребряване на имуществото на длъжника и предаване на взискателя на следващата
му се парична сума. Всички тези действия трябва да се предприемат, допустими
са, в хода на висящ изпълнителен процес.
В случая
взискателите са били няколко. От тях са направени различни писмени изявления, като
едно от тях е на първоначалния взискател- Димова, с искане за прекратяване на
изпълнението по дело №1/2016г. и ДСИ при СлРС е сторил точно това. Въпреки това,
изпълнителното производство към момента на опита на ДСИ да извърши насроченото
на 14.03.2017г. процесуално действие, осуетено с действията на Ж., е било висящо;
при неприключен изпълнителен процес. Така е поне защото постановлението на ДСИ
за прекратяване на изпълнението по отношение на основния/първоначален взискател,
не е било влязло в сила към тази дата.
С постановление
от 30.01.2017г. ДСИ е прекратил изпълнението спрямо Димова, по нейно искане, но
по-късно тя е подала против него частна жалба. Характерно за всяка такава е, че
постига два ефекта- деволутивен и суспензивен, втория от които препятства
възможността обжалвания акт да влезе в сила. Така постановлението на ДСИ е
влязло в сила едва на 28.03.2017г.- когато е обявено решението на СлОС по
жалбата на Димова. А щом поне по отношение на единия взискател изпълнението не
е било все още прекратено, то съдебния изпълнител е имал правото, и по
буквата на закона, да разпореди
извършването на изпълнителни действия, вкл. насочени към опис, оценка и т.н. на
недвижим имот. Те обаче са били възпрепятствани.
От
доказателствата по делото обаче не се установява такива действия да са били
извършени от жалбоподателя Ж.Ж.. Така е, защото в протокола, съставен
от съдебния изпълнител на 14.03.2017г. за извършеното от него процесуално
действие, по-скоро за неуспешния му опит да го извърши, Ж.Ж. не е отбелязан
като присъствало на място, на обекта, лице. Споменава се само в обясненията на
ДСИ до председателя на СлРС, но този документ не може да бъде доказателство за обстоятелствата
по насроченото за 14.03.2017г. изпълнително действие- защото доказателство е
само протокола на съдебния изпълнител- така изрично чл.434 ал.2 от ГПК.
При това
положение съда ще отмени наложената глоба- макар съдебния изпълнител принципно
да е имал правомощието да наложи подобна санкция, в конкретния случай е
действал неправомерно- наложил е глоба на лице, за което не е удостоверил да е
препятствало извършване на изпълнителното действие.
На осн.чл.93 ал.2 от ГПК,
настоящото определение не подлежи на обжалване.
С горните
аргументи, Сливенски районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ глобата
в размер на 1 200лв., наложена по изп.дело № 1/2016г., на осн.чл.93 ал.1
във вр. с чл.91 ал.2 от ГПК, на Ж.С.Ж. с ЕГН: ********** с постановление от
28.03.2017г. на ДСИ при СИС при СлРС, за това, че го е възпрепятствал при
извършването на насрочено за 14.03.2017г. изпълнително действие.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: