Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1995 Година
2021, 27.10. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 29.09.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и
при участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1530 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от О.А.Д. *** чрез
адв.К. срещу Решение №5/19.04.2021г. по АНД №724/2020г. по описа на Районен съд
– Асеновград, III н. състав, с което е потвърден Електронен фиш
/ЕФ/ за налагане на глоба серия К №3609540, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с
който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на
основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. Със същото
решение жалбоподателят е осъден и да заплати по сметка на АРС сумата в размер
на 120 лева, представляващи направени по делото разноски, както и на ОД на МВР
– Пловдив сумата в размер на 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват
доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на сторените разноски,
както и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв/.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител
юриск.Пенкова, в нарочно писмено становище оспорва жалбата и моли решението на
Районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Настоящият състав
установи, че с оспорения издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №3609540 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система на 29.02.2020г. в 23,55 часа в град Асеновград, бул.“България“
№113, посока на движение на контролираните МПС от север към юг при максимално
разрешена скорост за движение в населеното място 50 км/ч с отчетен/приспаднат
толеранс -3 км/ч в полза на водача, Д., в качеството му на собственик на когото
е регистрирано МПС – товарен автомобил, марка „Ауди“, модел „А 6 Олроуд Куатро“,
с рег. №*** е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182
ал.1 т.3 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева за това, че управлява МПС със скорост от 72 км/ч, при максимално
разрешена скорост от 50км/ч – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че
от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на Д. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че
наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна
дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от административнонаказващия орган.
Като е стигнал до тези
правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. В решението
са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се
споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното
преповтаряне.
Изложените в касационната
жалба възражения, че посочените от административнонаказващия орган географски
координати отстоят на разстояние от около 700 метра от посочения
административен адрес в гр.Асеновград, бул.“България“№113, не водят до извод,
че в данните, описани в процесния ЕФ има някакво несъответствие. Това е така,
защото GPS координатите на мястото на извършване на нарушението се съдържат в
представената към ЕФ снимка на процесното МПС и именно те обосновават мястото
на нарушението, посочено в електронния фиш, а посоченият адрес – гр.Асеновград,
бул.“България“ №113 касае местонахождението на автоматизираното техническо
средство или система, с което е установено процесното нарушение.
Следващото възражение,
свързано с валидността на използваното АТСС, също е неоснователно, доколкото от
страна на ответника са представени Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835/24.02.2010г. със срок на валидност 24.02.2020г. и
Протокол №5-32-19/16.10.2019г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1М №4835, последният безпротиворечиво установяващ, че последващата проверка
е извършена преди изтичането на срока на валидност на първоначалната проверка в
съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.3 от Закона за измерванията/ЗИ/.
По делото действително липсва
снимка на разположението на уреда, каквито твърдения също са изложени в
жалбата, но посоченото нарушение съдът намира за несъществено, доколкото
неговото положение се установява от приложения протокол за използване на АТСС
от 29.02.2020г. и от разпитания в хода на АНД свидетел, т.е. същото е
разположено в полицейския автомобил със съответната регистрация.
Използването на мобилната
АТСС на съответното място за контрол, както се посочи по-горе, е удостоверено с
протокол/приложение към чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., в
сила от 16.01.2018г. на Министъра на вътрешните работи/ съставен от обслужващия
полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място за контрол
и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който
е монтирано АТСС, начало и край на работната смяна и номерата на първия и
последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от
записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия
от 50км/ч.
И най-сетне, във връзка с
последното наведено възражение, а именно, че от АНО не са представени
доказателства, че служителят, боравил с процесното АТСС, е преминал специално
обучение за боравене с такава прецизна техника, следва да се посочи, че протоколът по чл.10
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., в сила от 16.01.2018г. на Министъра на
вътрешните работи представлява официален свидетелстващ документ и като такъв
има материална доказателствена сила, която обвързва съда, когато е съставен в
съответствие с нормативните изисквания, какъвто е настоящият случай.
Доказателствената сила на този документ не е оборена от страна на касационния
жалбоподател,поради което удостоверителното изявление на издателя му за фактите
отразени в него, следва да бъде зачетено така, както е направено. С други думи
казано, в случай, че жалбоподателят твърди, че Г.Б.не е преминал съответния
курс на обучение, негова е тежестта да установи този факт. Доказателства в тази
насока обаче не са ангажирани от страна на Д..
С оглед на изложеното, не са налице касационните
основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с
чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63 ал.3 ЗАНН, във връзка с чл.228 вр. чл.143 ал.3 АПК, на ответника се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха
в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5 от 19.04.2021г., постановено по АНД №724
от 2020 година по описа на Районен съд – Асеновград, III н. с.
ОСЪЖДА О.А.Д. *** да заплати на ОД на
МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 сумата от 80/осемдесет/
лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.