№ 310
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Станимир Димитров Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Постъпила е частна жалба от частния тъжител Н. В. В. срещу разпореждане от 16.11.2020 г.,
постановено по н.ч.х.д. № 20727/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 109-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, образувано по тъжба на Н. В. В.
срещу В.С. П. за престъпление от частен характер, тъй като към тъжбата не е приложен
документ за внесена държавна такса.
Жалбоподателят прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно
и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните
действия.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на
допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание частният тъжител изяснява, че държавната такса за подаване
на частната тъжба действително не е била внесена по сметка на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и
тези, изложени в съдебно заседание от частния тъжител, взе предвид разпоредбите на
закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено
1
следното.
Производството по н.ч.х.д. № 20727/2018 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав е
образувано по повод подадена частна тъжба с вх. № 1085109/05.12.2018 г. от Н. В. В. срещу
В.П., съдържаща твърдения за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. С тъжбата се
повдига частно обвинение срещу П. за това, че в качеството си на тъжител и свидетел е
разгласил неверни обстоятелства за В. чрез подписана от него жалба до СРП и негови
свидетелски показания пред СРП, съдържащи се в преписка с вх. № 513000-10368/2016 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 18524/2016 г. по описа на СРП, които са нанесли вреди на нейния
авторитет, достойнство, професионално развитие и здраве. С тъжбата е предявен и
граждански иск срещу В.П. за сумата от 30 000,00 (тридесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на инкриминираното деяние на тъжителката и на
Национална камара за мода на България имуществени и неимуществени вреди. Направени
са доказателствени искания и са приложени копие на постановление от 31.10.2016 г. на СРП
за отказ да се образува досъдебно производство и снимков материал.
С разпореждане от 22.01.2019 г. съдията-докладчик е указал на частната тъжителка, че в 7-
дневен срок следва да посочи конкретни думи и изрази от жалбата до СРП, с които са
разгласени твърдените позорни обстоятелства, да посочи индивидуализиращи обстоятелства
– три имена, ЕГН и адрес на лицето, срещу което е подадена тъжбата, и да внесе дължимата
държавна такса по сметка на СРС.
С допълнение към тъжбата от 29.03.2019 г. ЧТ В. е посочила трите имена и ЕГН на лицето,
срещу което е подадена тъжбата, и е приложила копие на сигнал с рег. № 18524/30.05.2016
г. до СРП, подписан от последния в качеството на едно от лицата, подало сигнала, където се
съдържат твърдените клеветнически изрази към В.. Направено е искане за издаване на
съдебно удостоверение, чрез което тъжителката да получи от СРП заверено копие на
неговите показания по цитираната по-горе преписка, което е уважено с разпореждане от
17.04.2019 г. на съдията-докладчик.
С допълнение към тъжбата от 27.06.2019 г. ЧТ В. е приложила копие на показанията на
В.П., като е посочила, че точните думи, с които е извършена клеветата са: „По отношение на
документите с невярно съдържание нямам сведение, освен тези, които съм чул от колеги“;
„Същата неяснота имам и спрямо нерегламентираните чекове. Единствената ми информация
е от колегите“; „Считам, че са извършени престъпления против интелектуалната
собственост посредством използвани снимки, направени от нас и съответно наша
собственост без съгласието ни“ и „Горното написах собственоръчно и за верността се
подписах“. Тъжителката е квалифицирала тези изрази като позорни за личността й и
намерила, че чрез тях П. й е приписал престъпленията измама и нарушаване на
интелектуалната собственост.
С разпореждане от 22.07.2019 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното
производство в частта, касаеща престъплението клевета, извършена чрез оповестяване чрез
подписана от В.П. жалба до СРП – подадения сигнал с рег. № 18524/30.05.2016 г. до СРП,
тъй като тъжителката не е изпълнила указанията да посочи конкретните думи и изрази, с
2
които е извършено деянието, с оглед на което обвинението в тази част е останало неясно.
Съдията-докладчик е разпоредил наказателното производство да продължи в частта относно
твърденията, квалифицирани като клевета, съдържащи се в показанията на В.П. от
22.06.2016 г., дадени по пр. пр. № 18524/2016 г. по описа на СРП.
С разпореждане от 16.11.2020 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното
производство, тъй като тъжителката не приложила документ за внесена държавна такса по
сметка на СРС в предоставения за това срок.
Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
първоинстанционното разпореждане, предмет на проверка в настоящото производство, е
законосъобразно и обосновано. Действително е било налице основанието за прекратяване на
наказателното производство от съдията-докладчик, закрепено в разпоредбата на чл. 24, ал.
5, т. 2 от НПК, която предвижда, че не се образува наказателно производство за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява,
когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК. Съдията-докладчик
правилно е приел, че не е представено доказателство за платена държавна такса. В
настоящия случай, въззивният съдебен състав намира, че първият съд не е допуснал
нарушение на процесуалния закон, защото следвайки процесуалните си задължения, е
извършил необходимата проверка на депозираната от частния тъжител тъжба и след като е
установил липсата на горните предпоставки, е прекратил наказателното производство по
реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81 от НПК и на правилността
на разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея,
въззивният съд прие изводите на СРС за наличието на предпоставките за прекратяване на
наказателното производство за правилни, в резултат на което постановеното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, Софийски
градски съд, Наказателно отделение, XVII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.11.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 20727/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109-ти състав, с което е
прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4