Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 112 19.05.2020 г. Град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, II въззивно и гражданско отделение, пети въззивен състав
На четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1361 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №1827 от 16.07.2019г.
по гр.д.№861/19г. на РС- Бургас e изменeна
издръжката от 150 лв. месечно, която ответникът И.Г.С. е осъден да заплаща на
малолетното си дете Г.И.С., родено на *** година, чрез неговата майка и законен
представител С.А.В., съгласно решение
№926 от 7.06.2016г. по гр.д.№ 6398 по описа на Бургаския районен съд за 2015 г.
и решение №VI-96 от 11.11.2016 г. по в.гр.д.
№1208 по описа на Бургаски окръжен съд за 2016 г. Същата е увеличена на 300 лв.
месечно, платими до 5- то число на месеца, считано от датата на подаване на
исковата молба- 30.01.2019г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска, като иска за увеличението на издръжката е отхвърлен за
разликата над уважения размер до претендирания от 400 лв. като неоснователен. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв.- разноски по водене на делото,
съразмерно на уважената част от иска, като е отхвърлено искането за разноски на
ищеца до пълния предявен размер от 500 лв. Ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 140 лв.- разноски по водене на делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска, като искането му разноски е отхвърлено до пълния
предявен размер от 350 лв. Ответникът е осъден също да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса в размер на 216 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба
вх.№33897/2.08.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от И.Г.С.. С нея решението
е обжалвано в частта, с която издръжката на детето е увеличена над сумата от
200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху разликата от 100 лв. месечно.
Изложени са оплаквания, че в обжалваната от въззивника част решението на БРС е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че същото е необосновано и постановено
при непълнота на доказателствата. Съдът кредитирал изцяло показанията на
заинтересован от делото свидетел, в родствена връзка с ищеца и член на
домакинството- св.В., във връзка с представен частен документ- разписка,
издадена от г-жа Р., за да направи извод, че детето посещава курсове по
математика. Намира, че свидетелските показания са неверни в частта, в която се
сочи, че на детето се преподават частни уроци по математика, понеже се
опровергавали от становището на училищния педагог, изготвил психолого-
педагогическа характеристика, че детето имало затруднения с този предмет, като
са дадени конкретни примери. Намира, че ако такива уроци били провеждани, то
резултатите от тях следвало да са различни от посочените в характеристиката.
Изтъква, че знанията и уменията на детето били незадоволителни, като безспорно
били доказани незаинтересоваността на майката от усвояването на уроците от
детето и липсата на индивидуално занимание на родителя с детето след училище.
Според него детето било оставено да се справя с уроците само и доколкото може.
Научено било да чете от своята баба по бащина линия през м.август 2018г.
Резултатите на детето говорели за пълно безразличие на майката към него,
липсата на подход към детето, липсата на родителски капацитет при израстването
му и изграждането като личност, въпреки посоченото в мотивите на решението, че
детето имало ежедневни занимания с майката и тя била ангажирана с отглеждането
и възпитанието на детето, което според въззивника не отговаряло на обективната
истина. Неправилно районният съд игнорирал характеристиката на детето, но
кредитирал изцяло показанията на св.В., че за отглеждането на детето са
необходими много финансови средства- 400 лв., както и че тя не участва във
финансовите такси за жилището, понеже е пенсионерка, а разходите били заплащани
от дъщеря ѝ.
На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не
е определил общата сума, необходима за издръжката на детето, както и не я е
разпределил между двамата родители съобразно възможностите им, които били приблизително
равни. Сочи още, че не били обсъдени доходите на майката, нито били изложени
доводи каква издръжка се дължи от нея. Изтъква, че съгласно съдебната практика
когато майката не работи- минималния размер на дължимата от нея издръжка се
определял на ¼ от МРЗ за 2019г., т.е. 140 лв., а максималният бил
обвързан с получаваното от нея месечно възнаграждение, възрастта на детето и
неговите нужди. Понеже в случая майката получавала трудово възнаграждение над
1000 лв., същата следвало да заплаща месечна издръжка най-малко 200 лв., която
сума следвало да заплаща и въззивника. Счита, че издръжка в размер на 400 лв.
осигурява нормални условия на живот, какъвто детето би имало, ако родителите му
биха живели заедно.
Не бил отразен вярно получавания от въззивника средно
месечен доход от Първо частно основно училище, който бил изчислен на база
брутно, а не нетно възнаграждение. Тази грешка била допусната и при определяне
на дохода от АЕГ, който освен това бил инцидентен и по заместване. Сочи, че
договорът му с ПЧОУ е бил прекратен, като в момента единствения му трудов
договор е с ГПНЕ „Гьоте“ Бургас. Общият му доход за процесния период на база
една година бил 1147 лв., от който плащал наем в размер на 200 лв., комунални
разходи, транспортни разходи над 200 лв., както и издръжка в размер на 150 лв.,
като през летния период доходите му намалявали на около 830 лв. месечно, когато
детето се отглеждало от него.
В заключение е посочено, че при определената издръжка
от съда в размер на 300 лв., платима от въззивника, майката следвало да
осигурява същия размер, при което общата издръжка се равнявала на 600 лв. и
надвишавала минималния размер на работната заплата за страната за 2019г. с 40
лв. Ноторно известно според въззивника е, че болшинството от семействата в
България се издържат с минимална работна заплата, а в конкретния случай ставало
въпрос за издръжката на 9 годишно дете. Затова счита, че иска за увеличение на
издръжката е прекомерно завишен.
Твърди, че не разполага с недвижим имот в община
Бургас, а притежава 2/3 ид.ч. от имот- дворно място и къща в с.Г. Според него С.В.
не се нуждае от парични средства, понеже е дарила, ведно с майка си земеделски
земи на трето лице, находящи се в с.Бръшлян. Не били доказани твърденията на
ищцовата страна, че въззивникът има доходи в размер над 4000 лв. месечно, че
имал висок жизнен стандарт и не бил заинтересован към детето. Моли решението да
бъде отменено в частта, с която е осъден да заплаща издръжка над 200 лв.
месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на
въззивната жалба от адв. Мариана Пушева като пълномощник на С.А.В.. С него
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас
за валидно, допустимо, правилно, законосъобразно, постановено мотивирано и при
пълнота на доказателствата, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Правилен и законосъобразен намира извода на БРС, че предявения иск за
увеличение на издръжката е основателен. Безспорно било установено, че след
фактическата раздяла на страните за детето се грижи единствено майката, както и
бабата на детето по майчина линия. Установило се също, че ответникът е
трудоспособен, трудово ангажиран и реализира изключително добри месечни доходи,
няма задължение за издръжка на други лица. При него, за разлика от ищцовата
страна била налице тенденция за подобряване на качеството на живот и повишаване
на жизнения стандарт. Недоказани останали твърденията на въззивника, че
реализираните от него доходи са крайно недостатъчни за стандарта на живот,
както и че не били отчетени разходите за комунални услуги. Според въззиваемата
страна изводът на съда, че за малолетното дете е налице изменение на обстоятелствата
относно нуждите му и разходите по отглеждането и възпитанието му е правилен и
законосъобразен. Самият факт, че предходната издръжка била постановена когато
детето е било на 6 години и е посещавало предучилищна група, а сега е ученик,
завършил втори клас през учебната 2018-2019г., обуславял безусловно наличие на
трайно и съществено изменение на нуждите на малолетното дете. На следващо място се изтъква, че
възнагражденията на учителите понастоящем били съществено завишени, а
въззивникът получавал допълнителни възнаграждения. Последният разполагал със
собствен недвижим имот, а наскоро продал ½ ид.ч. от друг жилищен имот в
Бургас и следователно разполагал със средства в брой. Ако се приемело за
достоверно твърдението на въззивника, че продажбата на имота в Граматиково от
страна на майка му и сестра му била фиктивна, с цел усвояване на лихвоточки, то
отново следвал извод, че имущественото състояние на въззивника било увеличено, понеже отново бил
получил добра сума парични средства. Оттук е направено заключение, че е налице
и втората предпоставка за уважаването на иска по чл.150 СК- трайна и съществена
промяна във възможностите на въззивника. Не отговаряло на истината твърдението
в жалбата, че В. не се нуждаела от парични средства. Намира за неотносими към
предмета на делото доводите в жалбата, касаещи родителските качества на В.,
като изтъква, че отношението на въззивника към майката вероятно се дължи на
постановеното спрямо въззивника решение, с което на детето е наложена мярка за
защита по ЗЗДН срещу осъществено от бащата домашно насилие. Поставя въпроса за
родителския капацитет на бащата при положение, че е осъден за осъществено
домашно насилие над собственото си дете, въпреки че е учител, педагог и не
взема никакво участие в усвояването на учебния материал на сина си. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на становището на въззиваемата страна, че в
първоинстанционното производство са безспорно установени разходите на детето,
посещаваните от него извънкласни форми, състезания, занимания със спорт,
лагери, културни събития и пр., както и за столово хранене на детето. Намира за
неоснователни оплакванията за допуснати от БРС процесуални нарушения. Сочи, че
законодателят и съдебната практика са категорични, че при определяне месечната
издръжка на детето разходите не се разпределят по равно между родителите.
Установено било също, че детето не участва по никакъв друг начин в издръжката
по отглеждането на детето, а инцидентно закупени дреха или подарък остават в
дома му и не се предоставят на детето. Претендира разноски за въззивното
производство. Ангажира доказателства.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас не представя
писмено становище във връзка с жалбата и не участва чрез представител във
въззивното производство, макар да е уведомена за същото.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването на решението в
атакуваните части. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази относимите разпоредби на
закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150, предл.1 от СК.
Ищецът- малолетния Г.И.С., представляван от своята майка С.В.,
чрез процесуалният представител адв.Пушева, претендира да бъде увеличена
присъдената му от съда издръжка от 150 лв. на 400 лв., поради изменение в
обстоятелствата –променена икономическа обстановка в страната, инфлационни
процеси /увеличение на тока и инфлационния индекс на потребителските цени/,
многократно увеличение на минималната работна заплата за страната от 420 лв.
през 2016г. до 560 лв. от началото на 2019г., като бюджетната прогноза е
увеличението и от м.януари 2020г. на 610 лв. Детето вече не е в предучилищна
възраст, а е ученик във втори клас на НБУ „Михаил Лъкатник“ гр.Бургас за
учебната 2018/2019г., поради което разходите му за образование и обучение-
учебни помагала, тетрадки, речници, сборници, консумативи и др. възлизали над
300 лв. Допълнително следвало да бъдат заплащани екскурзии, лагери, горско
училище, уроци, курсове. Г. посещавал частни уроци по математика три пъти
седмично, с цена 13 лв. на урок, или 156 лв. месечно. Участвал и в различни
състезания, свързани с изучаваните предмети, за които също се заплащали такси
за участие. От 2018 г. тренирал в Ръгби клуб „Моряците“, за което била
заплащана месечна такса 30 лв., като бил определен в група за напреднали и бил
изключително мотивиран и ентусиазиран. Разходите по участия в състезания
/пътни, нощувки, храна/, били за сметка на родителите и били заплащани от
майката. Предстояло и закупуването на екип за около 100 лв., веднъж годишно.
Макар да боледувал с обичайната честота, Г. приемал медикаменти, чиято стойност
варирала от 60-80 лв. на курс на лечение /антибиотици, пробиотици, витамини,
сиропи/. Същевременно ответникът живеел в собствено жилище повече от 7 години.
Работел като учител в НЕГ „Гьоте“- Бургас и допълнително като преподавател в
Първо частно училище- гр.Бургас., като общия размер на средния му месечен доход
възлизал над 4000 лв. От около 2-3 години ответникът не проявявал интерес към
нуждите на сина си, не го поздравявал за личните празници- рожден и имен ден,
нито за Коледа и Великден, не му подарявал подаръци, не се обаждал да го чуе по
телефона. Плащал единствено определената издръжка. Същевременно майката и
детето живеели в едно жилище с бабата на детето, която била пенсионер и
вдовица, и която помагала в грижите по отглеждането му. В. работела като
медицинска сестра в кабинет в „КОЦ- Бургас“ ЕООД и получавала средномесечен
брутен доход от 1200 лв. и средномесечен нетен доход от около 980 лв. За
консумативи /ел.енергия, топлоенергия, вода, телефони на нея и Г., интернет и
кабелна телевизия/ заплащала над 400 лв. общо. Затова присъдената по
предходното дело издръжка била крайно недостатъчна. Иска издръжката да бъде
увеличена на 400 лв. месечно, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира Разноски. Ангажира
доказателства.
Ответникът своевременно е подал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като частично неоснователен. Признава иска за увеличение
на издръжката до размер от 20 лв. /т.е. същата да бъде увеличена на 170 лв./. Признава
повишенията на работната заплата, като фактор при определяне размера на
издръжката, както и обстоятелството, че детето е ученик в посоченото училище.
Всички останали фактически твърдения се оспорват от ответната страна. Сочи, че
разходите за столово хранене на детето са под 100 лв. месечно; разходите за
учебни помагала и материали не били повече от 150 лв. годишно, самите учебници
били безплатни. Намира, че предвид материята, изучавана в началното училище по
математика, както и това, че детето посещавало
занималня, липсва необходимост от посещения на частни уроци по този предмет. Твърди,
че не живее в собствено жилище, а под наем. Работел по основен трудов договор в
НЕГ „Гьоте“ гр.Бургас, а средният му годишен доход бил в размер на 987,38 лв.
Полагал труд и по допълнително трудово правоотношение /ТПО/, но доходите му от
него били брутно 2175 лв., а нето- 165,61 лв. месечно. Затова сродно месечното
му възнаграждение за година назад било в размер 1153 лв. Не реализирал други
доходи и не разполагал с имущество, от което да добива доход. Неверни били
твърденията относно липсата на лични отношения с детето, а същите намира и за
ирелевантни за предмета на делото. Оспорва като неверни и твърденията за
месечен разход за заплащане на комунални услуги в размер на 400 лв., като
според него е абсурдно дори при най-лоши атмосферни условия, да се генерират
разходи за отопление, вода и др. в сочения размер. Сочи, че детето не разполага
с телефон и не генерира разходи за ползването му. Сочи, че майката живее в
жилище, за което не плаща наем, а същевременно през 2018г. се разпоредила с
множество свои недвижими имоти, като формирала доходи. Сделките били оформени
като дарения, но с оглед преодоляване на задължението за продажба на
съсобственик, установено в чл.33 ЗС. Заявява, че ако издръжката се определи в
размер, близък до претендирания, ответникът би бил в невъзможност да я
престира, а тепърва с нарастването възрастта на детето предстояло увеличаване
на потребностите му. Моли издръжката да се увеличи до размер от 170 лв.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Пред районният съд са
ангажирани писмени доказателства и свидетелски показания.
Дирекция “Социално подпомагане“-
Бургас е представила социален доклад.
С обжалваното решение
районният съд е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, въз основа на
които е била определена издръжката на ищеца, поради което уважил частично иска,
като е завишил месечната му издръжка от 150 лв. на 300 лв. и е отхвърлил иска
за горницата над уважения размер до претендираните 400 лв.
Въззивният съд приема, че в обжалваната част решението на БРС
е валидно и допустимо, но отчасти неправилно, по следните съображения.
Не е спорно, че с решение №926 от 7.06.2016г. по гр.д.№6398/15г. по описа на БРС и решение №96 от 11.11.2016г. по в.гр.д.№1208/16г. по описа на БОС, родителските права спрямо детето – ищец Г., са предоставени на майката, а на бащата е определен съответен режим на лични отношения. Бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно. Решението е влязло в сила на 11.11.2016г., следователно от определянето на предходната издръжка е изминал период от повече от три години. Страните не спорят, че за този период е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката- детето вече е на 10 години, ученик е в началното училище- при завеждането ни сока във втори клас, а понастоящем в трети, минималната работна заплата за страната е нараснала от 420 лв. през 2016г. на 610 лв. през 2020г. Размерът на последната е от съществено значение, тъй като същият е база за определяне на минималната издръжка /една четвърт от МЗР/. Понастоящем размерът на минималната издръжка е 152,50 лв.
Относно потребностите на детето се установява следното:
Безспорно е, че в началния етап на образованието, в който се намира детето, учебниците са безплатни. Св.В.- баба на детето по майчина линия, сочи че детето получава стари и скъсани учебници се налага те да ги заплащат. Това обаче е решение на отглеждащия родител, а не е „нужда” по смисъла на СК /затова и не е посочена в исковата молба като релевантен факт за определяне издръжката на детето/. Безспорно е също, че всички останали помагала във връзка с учебния процес се закупуват от родителите, в случая от майката. Не може да се посочи абсолютно точна сума относно разходите за тези допълнителни помагала- учебни тетрадки, сборници, речници и прочее /досега извършени/, още по-малко за прогнозните такива, които следва да се вземат предвид при определяне издръжката на детето за следващите няколко години /какъвто е предмета на настоящия процес/. Това е така, тъй като броя и вида им се определят единствено от съответния преподавател, а за училищата с по-висока репутация, каквото е това на детето Г., е несъмнено, че изискванията са завишени, а от родителите се очаква да осигурят посочените от учителя помощни образователни средства. Затова изложеното в отговора на директора на училището до бащата /л.51/, че всички помагала и дидактични материали, които не се осигуряват от училището, не са задължителни и се купуват по желание на родителя, поради което не може да се посочи стойността им, не може да се тълкува в смисъл, че такива разходи не са направени от майката. Този разход, както и повечето във връзка с учебния процес /тетрадки, химикали, пособия за чертане, прилично облекло, съответно на възрастта и ръста на детето, който в този период се променя непрекъснато, спортен екип, подходящи обувки и пр., раница и др./ е концентриран най-вече в началото на учебната година, поради което съдът намира за достоверно изложеното в исковата молба, че за подготовката на детето за училище е необходима сума от около 300 лева.
В нуждите, свързани с осигуряване на добро образование, възпитание и повишаване културата на детето, несъмнено следва да бъдат включени и разходите за извънкласни дейности- екскурзии, театър. Част от разходите се установяват от приложения от майката отговор на директора на училището /л.75/ екскурзия до Варна- 32 лв.; екскурзия до М.,К. и Ж.- 28 лв. и друга сума, която е платена на училищното настоятелство; посещения на театър- два пъти за всеки срок по 5-6 лв. Видно е също, че детето посещава и лятно училище, за което е заплатена сумата от 140 лв.
От приложения от бащата отговор на същия директор /л.51/ се установява, че през първи и втори клас детето не е посещавало лагери или горско училище, но е участвало в училищни състезания и конкурси.
Установяват се твърденията на ищцата, че в училището детето ползва услугата столово хранене. Видно е от приложените писмени доказателства /служ.бележка на л.55/, че не се плаща твърда сума, а заплащането варира ежемесечно в зависимост от менюто и присъствените дни, като най-ниското е 42 лв., а най-високото е 115,30 лв. За периода от м.януари 2018г. до м. януари 2019г. /обхващащ 10 месеца, без юни, юли и август/, средномесечната сума е била 75,74 лв.
Видно от социалния доклад и психолого- педагогическа характеристика на детето, последното се справя с предметите в училище, с изключение на базовите- математика, български език и литература, английски език и околен свят. С него работи ресурсен учител, тъй като детето пише, смята и чете без да разбира /т.нар. „функционална неграмотност”, която в днешно време е все по-задълбочаващ се проблем за българското образование- бел. на докладчика/. Несъстоятелни са доводите на въззивника, че вина за това има преди всичко майката, която според него неглижира детето. Недоказани са твърденията му, че детето е научено да чете от баба си по бащина линия за един месец през лятото. Нещо повече, очевидните проблеми на детето с изучавания материал в училище /които бащата от една страна оспорва, за да отрече необходимостта от посещения на частни уроци, а от друга страна подчертава, за да отрече родителския капацитет на майката/ сочат, че за преодоляването им е необходима сериозна работа в семейството, от двамата родители, както и професионална помощ. Основателен е доводът на въззивника, че учебният материал за втори и трети клас не би трябвало на този етап да затруднява родителите, които при желание и възможност /например достатъчно свободно време/ могат също да помагат в подготовката на сина си /макар, че според съда принципа е, че обучението следва да се осъществява основно в училище, с която цел е създадена и системата на държавното образование/. От социалният доклад става ясно, че личната ангажираност на майката е фокусирана предимно около осигуряване на емоционалните и материалните потребности на детето, както и с придържане на детето към реда и правилата, а на бащата- осигуряване средства за издръжката и осъществяване на режим на лични контакти с детето. Следователно и двамата не за заявили както пред съда, така и пред социалните служители, че влагат лични усилия в повишаване знанията на детето по четене и смятане /дори познаване на таблицата за умножение/. От показанията на св.В.- баба на детето по майчина линия, както и от представената служебна бележка /л.17/ се установява, че детето посещава уроци по математика при частен учител- три пъти седмично, за което се заплаща такса от 10 лв. на урок, както и пътни на преподавателя /3 лв/. При липса на други доказателства, които да ги опровергават, тези доказателства са достатъчни за установяване на обстоятелството, че се извършват допълнителни разходи във връзка с обучението на детето. Свидетелката, макара и баба на детето и заинтересована от изхода на делото, носи наказателна отговорност за неверни показания. За нуждите на настоящото производство не е необходимо, както смята въззивникът, доказателството за плащаната такса да е непременно декларация от частния учител, с отразяване, че му е известна отговорността по чл.313 НК. Тези декларации имат доказателствена стойност само ако в закон или друг нормативен акт е предвидено да имат задължителна материална сила, каквато не се изисква за разписката за платено възнаграждение за частни уроци. Дали учителят декларира доходите пред НАП и т.н. са ирелевантни за делото обстоятелства. Посочената от свидетелката и в разписката /т.нар. служебна бележка/ цена на урока е в минимален размер, поради което и съдът приема, че действително детето взема уроци по математика три пъти седмично, за което от ищцовата страна /чрез бабата/ се плаща по 13 лв. на урок.
Съдът не споделя доводите на въззивника, че детето не се нуждае от такъв учител. Категоричните изводи в социалния доклад и психологическата характеристика на детето сочат, че на този етап работата в занималнята на училището и тази с ресурсния учител не дават задоволителни резултати /макар детето да се обучава в училище, чието реноме сред началните училища е високо/. Видно е, че родителите /от които бащата е учител, при това преподава в елитни училища- НЕГ, АЕГ, макар и по география/ не участват активно /с лична помощ/ в преодоляването на тези проблеми на детето. Затова обяснимо е, че майката, която е с образование на медицинска сестра, е потърсила решение посредством професионалист- учител по математика. Вярно е, че на този етап няма видими резултати -детето се затруднява да сравнява числа, не може да сравнява число със сбор или разлика, само с помощ извършва събиране и изваждане на числа до 100 с преминаване, не познава разместителното и съдружителното свойство на събирането, затруднява се при решаването на числови изрази, не може да намира неизвестно събираемо, не е усвоено табличното умножение /така характеристиката на л.53, издадена от училището/. Понеже липсват обективни данни, че проблемите се дължат само на ниските възможности на детето /или застой в развитието му вследствие нестихващия с времето конфликт между родителите, които според социалния доклад дори не контактуват помежду си/, липса на дисциплина или отговорно отношение към учебния процес /предвид ниската му възраст/, не може да бъде отречена нуждата от допълнителни средства за заплащане на уроци на детето /дори от по- квалифициран учител/, чрез които Г. да бъде подпомогнат да преодолее навреме този дефицит. Затова не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че разходи за частен учител по математика не са необходими изобщо. Напротив, според съда /който е длъжен да следи служебно за най-добрия интерес на детето/, именно в тази насока следва да се концентрират усилията за повишаване базовите знания на Г. не само по математика, но дори и по български език и литература. Всеки от двамата родители при желание може да стимулира детето да чете забавно за него четиво и да обсъждат заедно прочетеното, както и да го препитва за таблицата за умножение в хода на ежедневните им дейности с домашна среда, а с помощта на квалифицирани преподаватели /срещу съответното заплащане/ познанията му по български език и литература, както и по математика да се задълбочат и повишат до задоволително ниво /такова, че да има възможност да възприема несъмнено по-сложния учебен материал в по-горния курс на обучение/. С оглед изложеното съдът намира, че разходите за частен учител/ учители са наложителни и имат най-съществено значение измежду всички критерии, които разкриват обективните нужди на детето Г..
През 2018г./2019г. детето е тренирало ръгби към Ръгби клуб „Моряците“ гр.Бургас, за което месечно е заплащана такса от 30 лв. /наречена членски внос в приложената служебна бележка- л.15/, ведно от списъците на събрания членски внос. Макар да няма конкретни доказателства за закупен екип, ноторно известно е, че този спорт се практикува със специална екипировка /подплънки, наколенки и пр./, особено необходими при обучение на деца, поради което следва да се приеме и че такъв разход е направен. Липсват доказателства детето да е участвало в състезания, пътувания с отбора и т.н., които са заплатени от майката, поради което останалите твърдения за необходимостта от допълнителни разходи за спортните занимания на детето съдът намира недоказани.
По делото не се спори, че детето е в добро здравословно състояние и не страда от хронични заболявания. Това се сочи в исковата молба и се установява от събраните доказателства- показания на св.В. /“Детето рядко боледува“/, социален доклад /“Майката не съобщава за минали и настоящи хронични заболявания на детето“/, медицинска бележка от личния лекар на детето д-р М./“Детето не страда от хронични заболявания“ л.9 от въззивното дело/. Въпреки това, нормално е да се предвиди, че към издръжката на детето през есенно-зимния сезон следва да се включат и евентуални допълнителни разходи за общоукрепващи средства- витамини, пробиотици и т.н., в рамките на обичайните размери, свързани със сезонните настинки и грип, характерни за подрастващите.
Относно доходите и възможностите на родителите се установява следното:
Майката работи в „КОЦ-Бургас“ ЕООД, като средномесечното й
брутно трудово възнаграждение за периода от м.декември 2017г.- ноември 2018г. е
в размер на 1287,14 лв. /общо 15651,46 лв. за целия период/.
В хода на първоинстанционното производство бащата е работил като
учител по география в гимназията в НЕГ ”Гьоте”- гр.Бургас /основен трудов
договор/, по заместване инцидентно е преподавал в АЕГ- Бургас, а до м. юни
2019г. допълнително е работил и в Първо частно основно училище в гр.Бургас
/договора е прекратен по взаимно съгласие на страните, видно от заповедта,
представена във въззивната инстанция/. Тези обстоятелства се установяват и
приложената справка от НАП /л.81/.
Брутното възнаграждение на бащата, получено от НЕГ за периода
от м.януари 2018г. до м.декември 2018г. е 14815,90 лв., или 1234,66 лв. средно
месечно, т.е съпоставимо е с това на майката. Според служебната бележка по
чл.45, ал.2, т.1,2 и 3 от ЗДДФЛ, издадена от ПЧОУ ООД, облагаемият доход,
получен от въззивника за 2018г. е 2175 лв. /или по 181,25 лв. средно месечно за
цялата година/.
От служебната бележка и удостоверение, издадени от АЕГ е
видно, че платеното брутно възнаграждение на въззивника за инцидентно
извършената от него работа по заместване в това училище, възлиза на 323,50 лв.
за цялата 2018г., или средномесечно- 26,96 лв. Следователно, общо брутното му
трудово възнаграждение за 2018г. възлиза на 17314,40 лв., или 1442,87 лв.
средномесечно.
Относно имущественото състояние на двамата родители:
Майката и детето живеят в апартамент на бабата на детето по
майчина линия, заедно с последната, поради което житейски обосновано е да се
приеме, че същата участва според възможностите си в разходите по домакинството
/електричество, вода, топлоснабдяване, телевизия и т.н./. Според приложената
справка- л.28-30, майката /наред с други съсобственици/ е дарила на
14.09.2018г. своите идеални части от 8 броя поземлени имоти, находящи се в
землището на с.Бръшлян, общ.Малко Търново. Несъстоятелно е твърдението на
въззивника, че предвид безвъзмездния характер на договора, същата нямала нужда
от пари. Доколкото не е ясна причината за така сключения договор /не са представени
нотариалните актове/ не може да се установи дали се касае за прикрита продажба
или уреждане на наследствени правоотношения /това е извън предмета на делото/.
Въпреки това, от тези разпореждания не може да се направи обоснован извод, че с
тези сделки имуществото на майката С.В. се е увеличило значително над
получаваната от нея заплата.
Същевременно от справката, касаеща бащата /л.47-48/ се
изяснява, че на 18.12.2017г. И.С. е продал собствената си ½ ид.ч. от
недвижим имот- апартамент в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, като не е ясно
каква сума от получил в замяна. Видно е, че през 2013г. същия е придобил
жилищна сграда в с.Г., но липсват данни този имот да е отдаден от него под наем
и същия да реализира доходи от него. Въпреки това, същият следва да се има
предвид като актив от имуществото на въззивника. Приложен е договор за наем от
м.януари 2019г., според който въззивникът живее под наем в апартамент в ***,
като заплаща месечен наем в размер на 200 лв. Безспорно е, че същият заплаща и
консумативни разходи /електричество, вода и пр. услуги/.
Въз основа на така установените факти относно потребностите
на детето и възможностите на родителите, съдът намира, че за издръжката на детето
Г. родителите следва да осигуряват общо сумата от 400 лв. месечно.
Основателни са оплакванията в жалбата, че районният съд не е
определил общ размер на издръжката, както и не е определил дяловете между родителите. Това обаче не е
основание за отмяна на решението, а е процесуално нарушение, което следва да
бъде поправено от настоящата въззивна инстанция. След като майката е тази,
която осъществява по-голямата част от личните грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, доколкото родителските права са предоставени на нея, то
според трайната съдебна практика на върховния съд другият родител следва да
вземе по-активно участие в паричната издръжка на детето. Несъстоятелни са
доводите в жалбата, че при равни финансови възможности родителите разпределението
на паричната издръжка на детето се поема поравно от двамата. Не се представя
конкретно решение на съда /а същото не е известно на настоящия съдебен състав/,
въз основа на което се черпи този довод, но вероятно същото почива на различни
факти. В случая от съществено значение е, че бащата не поема доброволно никакви
други инцидентно възникнали разходи свързани с детето, а закупуваните от него
дрехи и играчки за детето остават при него след приключване на режима на лични
контакти между двамата /без значение е какви са мотивите му затова- дали защото
се опасява, че ще бъдат изхвърлени от майката или други/.
Ето защо въззивната инстанция приема, че бащата има
възможност и следва да осигурява 250 лв. месечно, като тази сума няма да го
затрудни, а остатъка от 150 лв. следва да се поеме от майката. Затова решението
на БРС следва да се отмени в частта, с която иска за издръжка е уважен и за
сумата от 50 лв. месечно, като вместо това определената от БРС издръжка- 300
лв. се намали на 250 лв., като при забава върху същата се дължи и законна
лихва.
В останалата част, с която издръжката е увеличена над сумата
от 200 лв. до 250 лв., решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, включително в частта за акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва при забава във плащането.
С оглед изхода на делото решението на БРС следва да се отмени
и в частта за разноските. За първата инстанция съразмерно на уважения размер на
иска /увеличение на издръжката със 100 лв., при претендиран увеличение със 250 лв./
на ищцовата страна се дължат разноски 200 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска /150 лв./ на ответника се дължат
разноски в размер на 210 лв.
За въззивната инстанция разноските се разпределят както
следва: Обжалваемия интерес е 100 лв. /разликата между присъдения от БРС
размер- 300 лв. и тази, до която иска да се намали въззивника- 200 лв/. Жалбата
е уважена частично, като тези обжалвани 100 лв. са намалени от въззивния съд
наполовина. Следователно разноските за въззивната инстанция на въззивника са
200 лв. за адвокатски хонорар /според отразеното в договора на адв.Стоянова
плащане, като за останалите 100 лв. няма доказателства действително да е
платено/ и 72 лв. държавна такса, или общо 272 лв. Следователно въззиваемата
страна дължи на въззивника разноски за въззивната инстанция в размер на 136 лв.
Съответно, разноските на въззиваемата страна са 450 лв. за адвокатско
възнаграждение, поради което въззивника ѝ дължи съразмерно на
отхвърлената част от жалбата сумата от 225 лв.
Общо за двете инстанции въззивникът дължи на въззиваемата
страна разноски в размер на 425 лв., а на него се дължат разноски в размер на
Решението на БРС следва да бъде отменено и в частта за
присъдената държавна такса, съразмерно с намаления размер на издръжката- т.е.
вместо 216 лв. въззивникът дължи по сметката на БРС д.т. от 144 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1827 от 16.07.2019г., постановено по гр.д.№861 по описа за
2019г. на Районен съд гр.Бургас, В ЧАСТТА,
с която иска за изменение на издръжката на детето Г. е уважен и месечната му
издръжка е увеличена за сума над 250 лв., както и в частта за присъдената законната
лихва върху разликата от 50 лв. между определената от БРС увеличен размер издръжка
/300 лв./ и присъдената въззивната инстанция издръжка /250 лв./, както и в частта за разноските на страните, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на малолетния
Г.И.С. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.А.В.,***,
против И.Г.С. ЕГН:********** *** за увеличение на издръжката, присъдена с
решение №926 от 7.06.2016г. по гр.д.№6398/15г. по описа на БРС и решение №96 от
11.11.2016г. по в.гр.д.№1208/16г. по описа на БОС, В ЧАСТТА, с която издръжката е увеличена със сумата от 50 лв., представляваща разликата между определената
от БРС /300 лв./ и присъдената въззивната инстанция издръжка /250 лв./, ведно
със законната лихва върху тази сума върху всяка закъсняла месечна вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1827 от 16.07.2019г., постановено по гр.д.№861
по описа за 2019г. на Районен съд гр.Бургас В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която издръжката на детето Г.И.С. с
ЕГН: ********** е увеличена от 200 лв.
на 250 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна
вноска.
ОТМЕНЯ решение №1827 от 16.07.2019г.,
постановено по гр.д.№861 по описа за 2019г. на Районен съд гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която И.Г.С. ЕГН:**********
*** е осъден да заплати по сметката на Бургаския районен съд държавна такса за присъдената издръжка над
сумата от 144 лв.
ОСЪЖДА И.Г.С. ЕГН:********** *** да заплати на Г.И.С. с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител С.А.В.,***, сумата от 425
лв., представляваща разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Г.И.С. с ЕГН: **********, действащ чрез своята
майка и законен представител С.А.В.,***, да заплати на И.Г.С. ЕГН:********** ***,
сумата от 346 лв., разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.