ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260251
28.10.2020
г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев
въззивно частно гражданско дело № 778 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение
на К.М.И. срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение № 629/13.04.2017 г., издадена на основание
чл. 410 от ГПК, от Районен съд Добрич по ч.гр.д. № 1227 по описа за 2017 г.
В процесуалния документ, инициирал
настоящото производство, се изтъква, че горепосочената заповед за изпълнение не
е била връчена лично на К.И. и същата не е имала обичайно местопребиваване на
територията на Република България към този момент. Изложени са твърдения, че
живее в град Е., Ф., заедно със съпруга си от 2015 г.
Въз основа на тези аргументи се иска
възражението да бъде прието от въззивния съд, а процесната заповед и издаденият
изпълнителен лист да бъдат обезсилени.
Заявителят „Теленор България“ ЕАД е
подал отговор, с който се противопоставя
на изложеното от длъжника. Иска възражението да бъде оставено без уважение.
Въззивният
съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира
от фактическа и правна страна следното:
Възражението е подадено в
законоустановения едномесечен срок, от легитимирано лице, поради което е
допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Заявителят „Теленор България“ ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника К.И. на 11.04.2017 г.
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение № 629/13.04.2017 г., издадена на основание чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1227/ 2017 г., Районен съд Добрич е разпоредил на К.И. да заплати на
„Теленор България“ ЕАД следните суми: 1. 582, 79 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от 30.05.2014 г.; 2. 205,
00 лева – съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1227/2017 г. по описа на
Районен съд Добрич.
Вследствие на отправено искане от съда е
представена справка за настоящия и постоянен адрес на длъжника, в която е
отразено, че К.И. е адресно регистрирана в гр. Д..
Процесната заповед е връчена на този
адрес по реда на чл. 47 от ГПК (ред. от 07.02.2017 г). В приложената разписка
от 09.05.2017 г. е отразено, че къщата, намираща се на посочения адрес, е
необитаема. По сведение на съседа Н.В.обитателите на имота живеят в чужбина.
Залепено е уведомление, с което е указано на К.И. да се яви в двуседмичен срок,
считано от 09.05.2017 г., в канцеларията на Районен съд Добрич, за да получи
съобщение по ч.гр.д № 1227/2017 г., ведно с приложените книжа. В същия документ
е посочено, че ако не се яви да получи книжата в срок, ще се приложат по делото
и ще се считат за връчени. К.И. не се е явила в двуседмичен срок в канцеларията
на съда, поради което съдът правилно е приел, че съобщението е връчено на
25.05.2017 г., прилагайки фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Тъй като в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение срещу
заповедта, същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист за вземанията,
обективирани в документа.
Производството по чл. 423 от ГПК
предоставя на длъжника защита срещу заповедта, когато е бил лишен от възможността
да оспори вземането. За да я реализира пред въззивния съд, пропускът му да
упражни правото си по чл. 414 от ГПК в срок трябва да се дължи на някое от
обстоятелствата предвидени в чл. 423, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай длъжникът твърди, че
невъзможността да оспори заповедта се дължи на отсъствието му от Република
България към момента на посещението на адреса от връчителя - 09.05.2017 г. Изтъква,
че от 2015 г. до настоящия момент е с обичайно местопребиваване на територията
на Ф.. Легална дефиниция за „обичайно местопребиваване“ се съдържа в чл. 48,
ал. 7 от КМЧП, където е определено като „мястото, в което физическото лице се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване“. Във второто
изречение на разпоредбата е пояснено, че „за определянето на това място трябва
да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки“.
В настоящото производство в тежест на
длъжника е да докаже, че към момента на
връчване на заповедта за изпълнение обичайното му местопребиваване е било във Република
Ф.. Такива доказателства обаче не са ангажирани. Представено е удостоверение за
граждански брак от 15.06.2000 г., от което е видно, че е сключила К.И. е
сключила граждански брак с Х.И.. От приложения трудов договор на последния се
установява, че на 15.09.2015 г. е възникнало трудово правоотношение между него
и френски работодател. Наел е недвижим имот, видно от договор за наем от
28.02.2017 г.
Приложените доказателства установяват
факти, които нямат отношение към местопребиваването на К.И., а към това на
съпруга ѝ. Оттук не може да бъде направен извод за каквато ѝ да е
връзка на длъжника с Република Ф.. Не се извежда нито продължителното ѝ
пребиваване на територията на тази държава, нито дори еднократно посещение.
Това, че съпругът на длъжника е с обичайно местопребиваване в определена
държава не е основание да бъде прието, че и длъжникът пребивава в същата
държава.
Изложеното налага извода, че процесната
заповед е била връчена редовно на длъжника. Доколкото последният не доказа
обичайното си местопребиваване в Република Ф. към момента на връчване на
заповедта, то няма основания възражението да бъде прието от въззивния съд.
Така мотивиран, Окръжен съд Добрич
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА
възражение
на К.М.И. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 629/13.04.2017
г., издадена на основание чл. 410 от ГПК, от Районен съд Добрич по ч.гр.д. №
1227 по описа за 2017 г.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.