Определение по дело №778/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260251
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203200500778
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№260251

 

28.10.2020 г., град Добрич

 

 

Окръжен съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

                                                            МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело № 778 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение на К.М.И. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 629/13.04.2017 г., издадена на основание чл. 410 от ГПК, от Районен съд Добрич по ч.гр.д. № 1227 по описа за 2017 г.

В процесуалния документ, инициирал настоящото производство, се изтъква, че горепосочената заповед за изпълнение не е била връчена лично на К.И. и същата не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България към този момент. Изложени са твърдения, че живее в град Е., Ф., заедно със съпруга си от 2015 г.

Въз основа на тези аргументи се иска възражението да бъде прието от въззивния съд, а процесната заповед и издаденият изпълнителен лист да бъдат обезсилени.

Заявителят „Теленор България“ ЕАД е подал отговор, с който се  противопоставя на изложеното от длъжника. Иска възражението да бъде оставено без уважение.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок, от легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Заявителят „Теленор България“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.И. на 11.04.2017 г.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 629/13.04.2017 г., издадена на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1227/ 2017 г., Районен съд Добрич е разпоредил на К.И. да заплати на „Теленор България“ ЕАД следните суми: 1. 582, 79 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от 30.05.2014 г.; 2. 205, 00 лева – съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1227/2017 г. по описа на Районен съд Добрич.

Вследствие на отправено искане от съда е представена справка за настоящия и постоянен адрес на длъжника, в която е отразено, че К.И. е адресно регистрирана в гр. Д..

Процесната заповед е връчена на този адрес по реда на чл. 47 от ГПК (ред. от 07.02.2017 г). В приложената разписка от 09.05.2017 г. е отразено, че къщата, намираща се на посочения адрес, е необитаема. По сведение на съседа Н.В.обитателите на имота живеят в чужбина. Залепено е уведомление, с което е указано на К.И. да се яви в двуседмичен срок, считано от 09.05.2017 г., в канцеларията на Районен съд Добрич, за да получи съобщение по ч.гр.д № 1227/2017 г., ведно с приложените книжа. В същия документ е посочено, че ако не се яви да получи книжата в срок, ще се приложат по делото и ще се считат за връчени. К.И. не се е явила в двуседмичен срок в канцеларията на съда, поради което съдът правилно е приел, че съобщението е връчено на 25.05.2017 г., прилагайки фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Тъй като в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение срещу заповедта, същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист за вземанията, обективирани в документа.

Производството по чл. 423 от ГПК предоставя на длъжника защита срещу заповедта, когато е бил лишен от възможността да оспори вземането. За да я реализира пред въззивния съд, пропускът му да упражни правото си по чл. 414 от ГПК в срок трябва да се дължи на някое от обстоятелствата предвидени в чл. 423, ал. 1 от ГПК.

В настоящия случай длъжникът твърди, че невъзможността да оспори заповедта се дължи на отсъствието му от Република България към момента на посещението на адреса от връчителя - 09.05.2017 г. Изтъква, че от 2015 г. до настоящия момент е с обичайно местопребиваване на територията на Ф.. Легална дефиниция за „обичайно местопребиваване“ се съдържа в чл. 48, ал. 7 от КМЧП, където е определено като „мястото, в което физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване“. Във второто изречение на разпоредбата е пояснено, че „за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки“.

В настоящото производство в тежест на длъжника е да докаже, че  към момента на връчване на заповедта за изпълнение обичайното му местопребиваване е било във Република Ф.. Такива доказателства обаче не са ангажирани. Представено е удостоверение за граждански брак от 15.06.2000 г., от което е видно, че е сключила К.И. е сключила граждански брак с Х.И.. От приложения трудов договор на последния се установява, че на 15.09.2015 г. е възникнало трудово правоотношение между него и френски работодател. Наел е недвижим имот, видно от договор за наем от 28.02.2017 г.

Приложените доказателства установяват факти, които нямат отношение към местопребиваването на К.И., а към това на съпруга ѝ. Оттук не може да бъде направен извод за каквато ѝ да е връзка на длъжника с Република Ф.. Не се извежда нито продължителното ѝ пребиваване на територията на тази държава, нито дори еднократно посещение. Това, че съпругът на длъжника е с обичайно местопребиваване в определена държава не е основание да бъде прието, че и длъжникът пребивава в същата държава.

Изложеното налага извода, че процесната заповед е била връчена редовно на длъжника. Доколкото последният не доказа обичайното си местопребиваване в Република Ф. към момента на връчване на заповедта, то няма основания възражението да бъде прието от въззивния съд.  

Така мотивиран, Окръжен съд Добрич

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ПРИЕМА възражение на К.М.И. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 629/13.04.2017 г., издадена на основание чл. 410 от ГПК, от Районен съд Добрич по ч.гр.д. № 1227 по описа за 2017 г.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

                

                 Председател:                                           Членове: 1.

                                                                                                                      

             

                                                                                                   2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.